Занимания за деца в църква

Как да накараме децата да стоят тихо в църквата и да не пречат на службата? Руският отговор е радикален: "Не им давайте много играчки и ако не слушат, следва тупа-лупа." Е, има моменти, когато и без сплашване за дърпане на уши детето мирува, но ако е кисело по някаква причина, не е зле да сме подготвени, защото по-добре да се занимава тихичко с нещо странично без да пречи на околните, отколкото да стои навън и да изпусне службата.

Знам, че и сами сте се сетили за нещата, които ще изброя, неприятно ми е текстовете тук да се възприемат като съвети. Да не забравяме, че блогът е онлайн дневник - по-скоро споделям опит и качвам нещо като моментни снимки на нашето семейство.

Отдавна се каня да напиша тези неща, но вдъхновението дойде от неочаквано място. Не мога да пропусна да покажа ето тази разкошна чанта от Ашли: http://www.makeit-loveit.com/2012/06/turn-a-mens-shirttie-into-tote-aka-little-boy-church-bag.html

И с къдрички за момиче: http://www.makeit-loveit.com/2012/06/a-ruffled-tote-aka-ellis-church-bag.html

И така, започвам с вариантите за най-малките като постепенно ще стигнем до материалите, подходящи за по-големите.

1. Залъгалка, водичка, дори шише с АМ. На бебенцата им е най-удобно в количката, кошчето за кола или слинга. Вие най-добре си познавате детето.
2. Идва време, когато бебето пораства и вече не прекарва толкова много време в сън. Време е, ако не обича да лежи и да се чуди какво става извън количката, да го вдигнете на ръце, за да може да се оглежда любопитно наоколо и да свиква с меката светлина на иконите и звука на пеенето в църквата.
3. Следващата фаза е най-изморителна. Почне ли да ходи, детето не обича да се задържа в количката. Ако сте късметлии, в църквата, където ходите идват повече деца и можете да оставите вашето или вашите при тях. (Иренче, вашето е благодат!) Ако ли не, може да забавлявате малкия палавник като го поднасяте към иконите и го учите да ги целува. Децата много обичат животните и с радост се връщат отново и отново към иконите на св. Георги Победоносец, св. Мина, св. Димитър Солунски и св. прор. Илия. Иконата на рождество е още по-специална, защото по нея могат да се учат повечето от животните във фермата. ;) И като стана дума за нея, една наша близка ми обърна внимание, че тя е урок по вероучение сама по себе си, защото там могат да се видят и пастирите, и овчарите, и Рождественската сцена. Така или иначе стана голяма тази скоба, ще мушна още нещо вътре. Наскоро питах Антоний коя е любимата му икона. Отговорът ме изненада: "Тази с детето." (Божията майка с младенеца.) Колко икони с деца на тях знаете? :) Първите уроци по вероучение може да започнат от тях.
4. С наближаването на първия рожден ден, може да започнете да учите детето да духа догорелите свещички, ако няма да имат нищо против служителите в храма, където ходите. Това е нож с две остриета, внимавайте! Децата с радост ще се ровят в пясъка за свещи за упокой, настървено ще ръфат огризките от свещи и трудно ще разберат, че е редно да се духат само късите свещечки, а не всички.
5. Както виждате от чантите, приготвени от Ашли, трябва да се въоръжите с разнообразни занимавки за децата. Мисля, че най-удачно е да им даваме на час по лъжичка. Като им омръзне едното нещо, да ги улиса нещо друго. За момичета не мога да предложа много варианти. Виждала съм едни книжки, в които децата да рисуват собствените си модели за тоалети на куклите. От детството си си спомням едни хартиени куклички с хартиени дрешки за преобличане.

За момчетата И момичетата: автомобилчета, животинки, строител, пъзел, материали за рисуване, книжки, 100 карти за път, оцветявки, играчки за ролева игра. Винаги се запасявайте с нещо дребно за гризкане: солетки, морковчета, ябълка, банан, бисквитки..., защото дългите служби могат да бъдат много уморителни за мъниците.

Не забравяйте, че вие най-добре познавате децата си! Не ги приучавайте да се занимават с нещо странично в църквата, ако нямат нужда. Виждала съм как четири сестрички на различна възраст стоят тихичко в църквата и следят службата, а в нужния момент най-голямата (на 13г) води най-малката си сестричка (на 3г) за причастие.

И за финал, никога няма да забравя как нашият отец доведе децата си на служба без майка им и за да е сигурен, че няма да скучаят и следователно да правят поразии, заведе момичето да пее в хора, а момчето да помага в олтара. ;) В същия храм водеха малки момченца от 4-5 годишни да помагат в олтара.