Мама Барба влиза във форма

Да разбира се, много съм добра в дисциплините вдигане и разнасяне на бебе, отваряне на вратата с лакът, еквилибристика между желанията на трима мъже, но рано или късно обездвижването и болките в гърба всяка уважаваща себе си майка да се вземе в ръце и да направи нещо за тялото си, съответно за своето бъдеще, съответно за бъдещето на децата си.

И така окрилена онзи ден си пуснах Синди Крауфорд. Разбира се това беше предшествано от надлежна подготовка: три или четири пъти миналата година си пусках нейните клипчета, за да се запозная от близо със системата й. Оказа се, че не съм била твърде подготвена за най-близката ни и непосредствена среща... Като гледах американската хубавица да развява коси от екрана, ми изглеждаше, че гимнастичката й няма да е по-натоварваща от това да си почистиш зъбите с клечка или да се почешеш по врата. О, каква заблуда!

Започнах аз да се движа според инструкциите й и се чудя защо мине се, не мине, девойката  надига една бутилчица с минерална вода. Това не трая дълго, повярвайте ми!  По едно време и аз се разгорещих. Свалих единия пуловер, пих вода, свалих и втория пуловер, пак пих вода, но това не помогна. Потях се... По едно време се и изморих. Викам си, като за начало добре, пораздвижих се, ще спирам. Гледам: тренировката не е и преполовена. Изкарах някакви си мижави 35 минути от общо 1 час и 38 мин. Ех, а като започвах ме окриляваха мисли като: "Браво на мен! Сега ще почна да тренирам здраво и няма да има по-як от мен вкъщи. След мъжа ми!" И други неща ми минаха през ума, но мисля, че схващате идеята. Накрая си викам: "Хайде утре ще продължа от там до където спрях." Това беше онзи ден.

Вчера се събудих с такава мускулна треска, че единственото, което исках да направя на Синди не мога да споделя без цензура. Все пак в блога пиша и на бебешки теми... Днес болката продължава, но утре. Утре ще види тя, тази фръцла. Утре ще си докарам мускулна треска и на други места!