ЯЖ МОЛИ СЕ ОБИЧАЙ

Посвещавам на моята скъпа приятелка Бени, която е прекрасен човек, неповторим гастроном, забележителен млад учен, вдъхновяващ учител, но много уязвим и чувствителен човек. 

Когато нещата вкъщи загрубеят, дори и майките, а може би най-вече те, имат нужда да разпуснат.

Очарована съм от последната роля на Джулия Робъртс и се възхищавам на Елизабет Гилбърт за куража да бъде докрай откровена. Екранизацията на мемоарът й е искрен и уцелва право в десетката. Не защото дава рецепта, която човек да приложи едно към едно. Разбира се това би било най-лесното, но Лиз не го и намеква дори. Това, което я променя не са мантрите и медитацията, а хората, с които се среща. Кетут за мен не е толкова човек със свръх способности, колкото много мъдър, а често дори просто находчив и хитър човек. В Индия това, което я промени беше общуването й с Ричард от Тексас и местното момичеТелси. Виж, в Италия храната определено изигра важна роля. ;) След хората, които я научиха как да се наслаждава на живота.

Тук още един чифт ръчички се опитват да пишат, затова спирам засега.
http://www.newyorker.com/arts/critics/books/2010/01/11/100111crbo_books_levy
http://jezebel.com/5601522/how-elizabeth-gilbert-ruined-bali
http://www.amazon.com/Elizabeth-Gilbert/e/B000APV4U0
http://www.elizabethgilbert.com/

Е, добре, ще бъда откровена. За мен повечето от нещата, които тя дава като решения не вършат работа. Относно "религията" позицията ми е повече от ясна. Само уточнявам, тя е американка, знаем каква етническа каша е там. За тях е нормално да търсят. Още повече, че повечето "религиозни организации" са агресивни в "набора" си на "клиентела". Тук си имаме вяра, която тече в кръвта ни и се е предавала от поколение на поколение. И има нейни предствители (да, трябва да се поразтърсим за тях, но не е като да ходиш до Индия), които са като излезли от страниците на някое житие и които вдъхновяват.

Другото нещо, което не приемам е лекотата, с която се развеждат американците. Не казвам, че Елизабет е трябвало да остане в този брак, не, но ме поразява слепият им егоизъм, който довежда до толкова много разводи и раздели. Тъжно ми е да гледам филм след филм за разведени родители, разбити семейства... Мечтая си някой да направи филм за щастлив брак, защото както се шегувахме със съпруга ми онзи ден: "Романтичните комедии завършват със сватбата. След това започват драмите." И той допълни: "Да, всичко е много хубаво преди да се родят децата и да започнат да се надпреварват кой ще реве повече и по-силно."

И както си лежах и гледах "Яж моли се обичай" тази вечер се сетих, че има такъв филм. Филм, в който двамата съпрузи се обичат предано и нежно, допитват се за всичко един до друг и дори смъртта не ги разделя.
Сказание за свв Петър и Феврония

Седя и се чудя колко истински щастливи хора познавам. А вие? Колко хора познавате, на които всичко им е наред. Винаги? Седя и не се сещам за нито един... Но щом Феврония го може,  можем го и ние. Може го и Лиз, макар че страховете не я оставят дори след като среща Фелипе. Просто защото животът ни е такъв. Катерим се нагоре на почивки, бавно и трудно.  И главното постепенно. Няма как нещата да се променят изведнъж. И да ви призная честно, ама наистина честно. Когато съм щастлива, никога не съм докрай щастлива. Винаги съм нащрек откъде ще изкочи неприятна изненада. Просто защото животът е такъв. Отпуснем ли се, край, с нас е свършено. И пак се сещам за Лиз - Италия беше само удоволствия, Индия само аскетизъм, Бали - балансът между двете и това я направи готова да продължи да живее пълноценно. Но животът е такъв, приятели, някакво нетрайно равновесие между радостите и скърбите. И нещата не са на кантар, съвсем не. Скърбите са много повече от утешенията. Но утешения има. И това, че са малко ги прави още по-сладки. :)