Бразилка - мозайка от мнения

Надявам се моята приятелка Цвети да може да отдели време да ни разкаже повече за себе си. С нея се запознахме случайно в бг-мамма тази година през юни. Да, вече я наричам приятелка, въпреки че не се срещали нито веднъж. При първите разменени съобщения се разбра, че имаме общи познати, в това число съпругът ми. После започнах да чета блога й, да си разменяме писма и така. Тя е много топъл и отворен човек. А мнението й е важно за мен, защото е богослов, но не какъв да е, а отгледан в семейство на църковни хора. Ето какво казва за себе си тя самата:

5 неща, които не знаете за мен:

1. Определям себе си като тотален оптимист. Никога не унивам и не падам духом. Екстровертен тип съм, свръх комуникативна.

2. Голям патриот съм и много обичам България. На мнение съм, че камъкът си тежи на мястото и не бих живяла никъде другаде.

3. Запознах се със съпруга ми през 2002, когато бяхме на по 19 години. Сгодихме се официално на 22, а на 23 вече бяхме женени. Много съм щастлива, че срещнах голямата си любов толкова рано. Нямаме деца, но вече правим планове да станем родители.

4. На празници се превръщам в малко дете. Обичам, чакам и изживявам всеки празник с огромен трепет. Имам огромно количество украса за всеки празник и продължавам да купувам

5. Много обичам всякакви животни. От малка приютявах какво ли не, най – странното животно, което съм гледала е оса. Най – голямата ми страст са кучетата. Винаги съм имала поне едно. Слабост са ми пекинезите (през годините съм имала четири), но съм гледала и шпиц, мини пинчер и едно непородисто, което прибрах от улицата.  Сега имам едно много сладко мини пекинезче – Джеси. Мечта ми е да имам приют за бездомни и пострадали животни. 

Трудно ми е да конкретизирам точно 10 неща, които ме правят щастлива, защото като цяло съм един много щастлив човек. Знам, че звучи клиширано, но се радвам на малките неща, на всеки жест, на всеки един хубав момент.

Още за нея и блога й: http://brazilka.blogspot.com/

А ето и откъси от последните ни мейли.

Моят въпрос:


Хрумва ми да те питам нещо. Онзи ден наша приятелка каза, че не
одобрява детето й да чете Пипи дългото чорапче, защото тя е лош пример
за подражание - не се държи прилично в училище, оставена е да бъде
себе си и насърчава мечтателността. Астрид Линдгрен е любима моя
писателка и ми е трудно да се съглася с такава тежка присъда. Нещо
повече. Вярвам, че книгите й са нещо като детска психотерапия. Какво е
твоето мнение?

Отговорът на Цвети:


За детските книжки... По принцип никога не бих забранила на детето ми чете някоя книжка. Нека чета всичко и само ще си направи извода дали тя е пример за подражание или не. Аз съм я чела много пъти като дете, но не съм харесвала Пипи и поведението й ме е възмущавало. Всъщност нали това е най - важното - детето да прави разлика между добро и лошо, как да го направи с поднасянето на селектирана информация. Не харесвам като герои и Барон Мюнхаузен, Том Сойер, например, но книгите са ми интересни. Ян Бибиян  не ми харесва пък въобще. Много ми се спи и не мога да напиша нещо свястно, но ако искаш може да продължим да коментираме темата. Междудругото се замислих, че не съм чела като голяма Пипи и Емил от Льонеберя и може да ги препрочета. Аз редовно чета детски книжки. Последно препрочетох пак Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада. Любимите ми са приказките на Братя Грим и Андерсен, както и 1001 нощи. 


Благодаря за отговора и за готовността да отговаряш и на други въпроси, Цвети! Винаги си добре дошла в блога ми да споделяш радостите си от майчинството, да си припомняш детството, да споделяш любими неща, а рецептите ти вече редовно се отбиват тук. :)


Относно това дали Пипи е подходяща за деца се допитах и до свещеник. Отговорът беше (перефразирам): "Не препоръчвам децата да четат Хари Потър, но ако трябва да се избира между Хари Потър като олицетворение на най-лошата детска книга и най-хубавия филм, за предпочитане е книгата." Така че УРА! Ще четем Пипи. Ние вече четем Емил от Льонеберя и Карлсон. Детето много ги обича. Е, не повече от Франклин, но това е повод за нова публикация. :)