И Косът помага

Като стане въпрос за ядене и аз, че и децата се включваме. След като нашият тати обра и мавруда, ни поведе с бодра крачка да си припомни миналото. Излязохме от селото и се мушнахме по пътя между лозята. Таткото с умиление си разказваше за детството и търчането по кравичките в контекста на гроздобера. Научих ключови термини, задължителни за всяка съпруга на виден лозар от прочут винарски край и бързам да ги споделя с вас.

Поберюк - това е много сладко нещо, защото хем си хапваш от чуждото грозде, хем не го крадеш, понеже става въпрос за чепчиците останали след като лозето е обрано и стопаните са го прибрали в бъчви и бидончета или са припечелили някой лев от него.

Проберки/приберки - това са малките чепчици, които останат след поберюка. Моята прабаба ги е наричала резикия, но тя е родом от Балкана, съвсем друг край на България. Тези чепки са още зелени, когато се бере останалото грозде, но постепенно узряват и могат да издържат до първа, втора слана. Паднат ли под нулата температурите, се развалят обаче, така че е добре да не се отлага много похапването им.

Няма по-приятно ядене на грозде от това да вървиш между редовете, да намериш малки добре узрели проберки, да ядеш и най-безцеремонно да плюеш семките на земята. Малко неща ме карат да се чувствам така щастлива и свободна.