Речта на краля

Филм за детето в нас, но не в смисъла на песничката от филма "Неочаквана ваканция", не в смисъла на героите на Ерих Кестнер, като онзи учител от "Летящата класна стая". Това е филм за малкото, плахо, ранено дете във всеки от нас. Филм за изправянето пред собствените си страховете, родовата си обремененост. Филм за истинското, човешко общуване, приемането на себе си и на другите такива, каквито сме. Филм за новото начало и великите промени, родени от дребни неща и неочавани срещи.

А приказката си я бива, нали? ;)

Няколко думи за Хелена Ботам Картър. След всичките й франкенщайн роли, съм приятно изненадана какво уважение към кралицата майка лъха от изпълнението й. Искаше ми  се да  видя героинята й в по-естествена светлина. Особено в собствения й дом, но предполагам, че това е начинът поданичка на нейно величество да влезе в кожата й на екрана. За да задоволя прищявката си качвам това клипче:

За другите актьори не коментирам, защото мисля, че са перфектни и като поотделно и като химия на екрана. Не съм й очаквала по-малко от любимия Колин Фърт (само участието му в Мама миа ми е трудно да преглътна!). А Джефри Ръш не го бях забелязвала в "Карибски пирати", но той там не прилича на себе си. Със сигурност обаче ще го гледам в това: Shine

Повече за филма в http://www.imdb.com/title/tt1504320/

ВНИМАНИЕ! Да не се гледа преди филма. Оригиналният запис на финалната реч: http://www.youtube.com/watch?v=opkMyKGx7TQ&feature=related