Неделя сутрин

Влизаме в църквата. Дори не успяваме да пресъздадем шегата "с миром изидем, а ний идем"... Влизаме посред проповедта, а вътре отецът говори на една баба, една жена, певеца и свещарката. Хубава проповед, разяснява днешното евангелие с прости думи, а влиза право в сърцето и те кара да се замислиш и да искаш да се промениш.

Излизаме, а в подножието на камбанарията диня, че и плод дала. Казват, че е саморасляк. Откъсваме я. Срам, не срам, си взимаме по едно парченце за благословение. Отецът излиза от олтара:

- Не ви ли е неудобно да ме черпите с моята диня? - отвръща на поканата ни. - Я! Тя е нов сорт, албинос.

И все още е неделя сутрин.