събота, 31 август 2013 г.

ДУХОВНО НАСЛЕДИЕ

Беседи на преподобния старец ВАРСАНУФИЙ ОПТИНСКИ с негови духовни чеда, изд. Зограф, 2005

Върнаха ми книжката онзи ден. Беше четена от двама души, а изглеждаше сякаш е стояла през цялото време в личната ми библиотека. Дори отбелязките ми си стоят. Отворих да прочета какво ме е впечатлило, когато съм чела преди близо година и се изненадах колко подходящ е цитатът за сегашния момент. Но какво ли се учудвам, както казва старецът Варсануфий в същата книжка: "Ние си мислим, че животът е бяла панделка (радостите) тук-таме с черни точки (изпитанията), а всъщност той е черна панделка, тук-таме с бели точки." (Цитатът е по памет, простете!)

стр. 144 - 145:

Получих писмо: "Батюшка, задушавам се! От всички страни ме притискат скърби, не мога да дишам, не мога да се огледам... Не виждам радост в живота, губя смисъла му." Какво ще кажеш на такава скърбяща душа? Че трябва да търпи? А скърбите като воденични камъни гнетят душата и  тя се задушава под тежестта им.
Забележете, че сега говоря не за неверници и безбожница, не за тези, които тъгуват, когато са изгубили Бога - не за тях говоря. Не, смисъла на живота губят вярващи души, стъпили на пътя на спасението, души, намиращи си под въздействието на Божествената благодат. те не знаят, че това е временно, преходно състояние, което трябва да се изчака, докато премине. Пишат: "Изпадам в униние, нещо тъмно ме заобикаля".
Не казвам, че тази скръб е законна, не казвам, че тази скръб е участ на всеки човек. Това не е наказание, това е кръст, и този кръст трябва да се понесе. Но как да го понесем? Къде е подкрепата? Някои търсят такава подкрепа и радост сред хората, мислят да намерят покой сред света - и не намират. Защо? Защото търсят не там, където трябва. Покой, светлина и сила трябва да търсим в Бога, чрез Иисусовата молитва. Стане ти много тежко, заобиколи те мрак - застани пред иконата, запали кандилцето, ако не е било запалено, коленичи, ако можеш, а може и така, както си, и кажи: "Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме грешния!". Кажи веднъж, втори, трети път, говори така, че не само устата да произнасят тази молитва, а тя да достига и до сърцето. Впрочем, пресладкото име на Господа непременно ще достигне и до сърцето и тъгата и скръбта малко по малко ще се отдалечат, на душата ще й просветне, тиха радост ще се възцари в нея.
Да разбере това чудно действие на Иисусовата молитва, може само този, който от опит го е познал. Представете си, че някой човек никога не е опитвал мед и започне да разпитва какво е това. Как ще му обясните? Ще кажеш: "Той е сладък, изработва се от пчели, изваждат питите с мед от кошера, режат ги на части...". Той едва ли ще разбере нещо. Не е е ли по-просто да кажеш: "Искаш да разбереш какво представлява медът - тогава, опитай го". Така е и с Иисусовата молитва. Мнозина, след като са познавали нейната сладост и значение, са й отдавали целия си живот, за да се сродят с нея, да се слеят с пресладкото име на Господ Иисус Христос."

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...