четвъртък, 26 март 2015 г.

"Заради Твоя кръст"


В този ден не му вървеше. Първо майка му му се скара задето не беше събрал пъзела, а пъзела разпиля братчето му. После, колкото и да се стараеше, не успяваше да построи автомобилчето със строителя. И за капак, татко му отиде на пчелина без него. Така, когато майка му го помоли да й подаде чаша от масата, той се развика:


Не мога сега! Трябва да си довърша колата.
Майка му премълча и сама си взе чашата, но, когато приключи с домакинската работа и таткото се върна, тя каза:
Емилчо, ела с мен на пазар.
Той първо се намуси, но после взе да се обува. Излязоха, а той спря учуден пред кварталното магазинче:
- Няма ли да влезем?
- Не, ще отидем на пазара. Там има по-голям избор.
Всъщност тя искаше да прекарат повече време заедно. А и до пазара имаше голяма църква, където майка му обичаше да посяда в тишината и тъмнината, да размисля и да се моли.
По пътя разговорът не вървеше. Дори чистият въздух, интересните витрини и фактът, че мама върви до него и е изцяло на негово разположение, не го разведриха. Повтаряше си на ум едно и също: „Как можа да ме обвини несправедливо!?” Майка му го познаваше добре и един бегъл поглед от време на време й беше достатъчен, за да прочете мислите му.
Стигнаха пазара. Майка му предложи да влязат първо в храма, за да не шумкат там с тобрички и да не пречат на останалите богомолци с вида и миризмата на зарзават.
- Ела, да поседнем на тази пейка. Виж колко е приятно тук на пролетното слънчице.
Седнаха, поседяха мълчаливо, майка му се помоли на ум и поде:
- Днес те обвиних несправедливо. Съжалявам, не бях права. Но медалът има и друга страна. Ти християнин ли си?
- Да – промълви Емил и издърпа за връвчицата кръстчето, което носеше скрито под блузата.
- Точно така. Който е християнин, носи кръстче. А какво е претърпял Христос на кръста знаеш ли?
- Обиждали са Го, взели са Му дрехите, наричали го с обидни думи...
- Да, а преди всичко това, Го обвинили несправедливо. Помниш ли?
- Помня – отвърна тихо Емил и още повече се обиди на майка си.
- А защо Господ Иисус Христос търпял? Знаеш ли? – попита тя и изчака, но отговор не последва. Как да не знаеше! Колко пъти бяха говорили за това. Господ търпял заради нас, за да може ние да имаме отворен път към рая. И тогава той си спомни още нещо. Много по-страшно. Татко му му беше казвал, че винаги, когато правим нещо лошо – обидим другарче, присвоим си играчката му или даже само да му завидим за нея, ако се сърдим... Всички тези неща отново разпъват Христа на кръста. Не каза нищо, но изведнъж личицето му се отпусна, дори грейна. Майка му видя, но и тя не каза нищо. Стана и предложи:
- Ела, да запалим свещичка.
Влязоха в храма. В меката светлина на кандилата високо горе на кръста Бог страдаше и прощаваше, пръскаше сили и благодат. И Емил обеща: „Заради Твоя кръст, ще простя.”
Излязоха, а Емил хвана ръката на мама, целуна я и весело забърбори. Мама го погали и се усмихна. Те  се разбраха без думи.

Първият ми (и единствен) разказ. За пръв път публикуван тук:
http://arhiereiskopz.com/to-childrens/
Най-отдолу, в сянката на Николай Носов.



Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...