Муха

Днес имах огромната радост да отида на служба рано-рано още по време на утрената. Застах по-напред в храма, за да не се разсейвам от хората. Е, пак се разсейвах, но една идея по-малко. :) По едно време някаква муха ми кацна на ръката. Аз я гоня, тя каца обратно. Аз я гоня, тя каца обратно. И така, докато не се сетих, че трябва просто да спра да й обръщам внимание. Много скоро забравих за нея и в момента, когато вдигнах ръка да се прекръстя, мухата се стресна и отлетя, а аз с изненада открих, че още е била на ръката ми.

Мисля, че тази басня може да мине и без поука, но не мога да устоя и да не си извадя заключения от случилото се. Така трябва да бъде с всяка дреболия, която жужи край ушите ни и ни пречи да обръщаме внимание на истински важните неща. Просто да я игнорираме. И тя сама ще отлети и ще ни остави на мира. Дай, Боже!