Млъкни! Млъкни!

Както правдиво отбеляза веднъж наша близка: "Първо нямаш търпение да проговорят, после се чудиш как да им затвориш устата!" Щом проговори детето, родителите бързо научават игри като Мълчанка или Какво чувам? Ние откриехме още един начин детето да не ни притеснява с приказките си в напрегнат момент.

Един ден бяхме на село. С децата се качихме, за да преместя колата на удобно място, където да я измия. Трябваше да преместя шофьорската седалка, а тя заяжда. Когато Антоний видя, че се затруднявам започна да ме насърчава:

- Хайде! Давай! Можеш! - тези думи вместо да помогнат, утежниха работата, защото ме изнервиха допълнително.
От опит знам, че кажеш ли на едно дете да млъкне, дори да иска да го изпълни му е много трудно, затова му казах:

- Ако искаш да ми помогнеш, започни да казваш "Отче наш" - с първите думи на детето седалката се плъзна напред. Той много се насърчи от този бърз резултат, но следващия път, когато приложихме същата тактика ситуацията беше по-различна.

Вечерта на същия ден баща му се беше качил на покрива, а започна да ръми. Двете с бабата се суетяхме и коментирахме необмислено пред децата, че е крайно време да слиза. Детето усети, че е много важно тати да слезе скоро и започна:

- Тати няма ли да слезе? Тати няма ли да слезе?
Посъветвах го да опита пак с молитвата. Той я каза веднъж и попита:

-Мамо, защо тати не слиза? - не помня какво му отговорих нещо свързано с търпението.

След като тати накрая слезе направихме извода, че благодарение на молитвите на детето не е завалял силен дъжд и тати не е паднал от покрива.