петък, 9 декември 2011 г.

Още стихчета за малки християнчета

Тук е предишната публикация: http://hristianche.blogspot.com/2011/11/blog-post_16.html
И следващата: http://hristianche.blogspot.com/2012/12/blog-post_1815.html

От монахиня Валентина Друмева:

Кръстче

Християнче съм по вяра,
нося на гърдите знак -
кръстче с образа божествен
на Христос - Учител благ.

То не е предмет веществен
за украса, а свещен.
Нося го със вяра чиста.
То ме пази нощ и ден.

Победи защото с него
злите сили сам Христос.
Знам, че скъп е не металът -
злато, месинг или кост.

Скъп е символът на кръста!
Злото бяга като дим
от разпнатия на него
Бог-Христос непобедим.

Ангел покровител

Мил другар невидим имам аз.
Той е Ангелът ми свят пазител.
Бди над мене верен всеки час.
Мой спътник  е и покровител.

Радва се, кога с добро сърце
в труд, в учението ли успявам.
Плаче, с наскърбено е лице,
лошия си нрав ли проявявам.

Всяка вечер давам си отчет,
наскърбих ли го. Той всичко вижда.
Неизменно с мене е навред,
лошите постъпки ненавижда.

Колко мил, добър е той към мен,
даден ми в кръщението свято!
Вярно пази ме и нощ и ден.
Не го давам за купчина злато.

Едно момиче

Молитвен хор трептеше в тишината,
а в храма бяха слезли Небесата.
Едно момиче като румена калина
на пръсти влезе, лекичко премина.

Направи кръстен знак, изви край трона
и спря пред чудотворната икона.
Благоговейно образа целуна,
а нещо звънна като златна струна.

Обкичи Богородица с цветчета -
все белички копринени звънчета.
И чух на хора стройната молитва
към Бога как със аромати литна.

Христос и децата

Под сянката на палма сядал, знам,
Христос след дългата умора.
Народът на тълпи се стичал там.
От детски глъч ехтял простора.

Апостоли по-смелите деца
възпирали. А те, смутени,
със силно развълнувани сърца,
напирали, към Него устремени.

- Не им пречете! - казал с поглед благ
Христос - Учителят божествен.
Ръце разтварял за прегръдка пак.
О, миг вълнуващ и тържествен!

Коледна нощ

Чуй, златни звънчета люлеят
звездите безспир!
Защо ли тъй кротичко пеят
в небесната шир?

Поднасят дар - песен приспивна
на Божия Син.
С лъчиста мелодия дивна
Го канят за сън.

Звън златен ветрецът разнася
от тихи лъчи.
Детето Иисус се усмихва,
притваря очи.

Рано в ранина

Аз дете съм ранобудно.
Искам росното цветче
да погледам как пречудно
се разпуква във звънче.

Рано пред зори се будя
и разтварям в миг очи.
Искам всеки цвят да видя
как запява цял в лъчи.

Рано в ранина да мога
искам с росните цветя
с жар молитвичка към Бога
сладичко да зашептя.

С чисти мисли

Създал Небето и земята,
Бог е премъдър и велик!
Той знае да чете в сърцата
и в мислите ни всеки миг.

Баща небесен е на всички
от слънцето по-чист дори.
Да бъдем иска кат звездички
ний с мисли чисти от зори.

От ранно утро се старая
от мисли зли да бягам аз,
когато уча и играя
с другари верни до захлас.

Не бива никого да мразя!
С туй Бог как ще оскърбя?
От завист, злоба аз се пазя,
над мислите си чисти бдя.

Приятелство

Дръвче от буря поломено,
видях превито във дъга.
Сълзици ронеше смирено
със всеки лист, пропит с тъга.

Изправих леко стъбълцето,
превърпзах го и подкрепих.
Очи то вдигна към небето,
запя най-нежния си стих.

И днес по горските пътеки
поема ли, едно дръвче
превръща листите си меки
в игриво сребърно звънче.

Зове ме с радост отдалече
на сенчица след стръмен ход.
Приятели добри сме вече
всепредани, за цял живот.

Червеното яйце

Велики четвъртък със радост
е чакан от всички деца.
Защото във този ден, знаем,
се багрят червени яйца.

О, колко засмяно и свежо
е първото топло яйце!
За здраве със него днес мама
погалва в кръг мойто лице.

Броя часовете и дните
до празника чуден, велик.
Борец си избирам и с него
победи печеля за миг.

Но зная и смисъла, свързващ
яйцето с възкресната вест.
тъй какато излюпва се пиле,
така е възкръстнал Христос!

Селско лято

След весели игри в полето
зове ме роден праг.
Звезди, осеяли небето,
прогонват всеки мрак.

Щурците пеят в надпревара,
неспирно с топъл звън.
Приканват с песен след умора
за сладък нощен сън.

Вечерен лек ветрец полъхва
със ангелско крило.
Гальовно, тихичко въздъхва
над моето чело.

Превърнат цял във звездно злато
зида аз виждам стар.
Незабравимо селско лято,
обичам твоя чар.

Евангелска вест

Букви палави, засмени,
с умни весели сърца
във редици наредени,
учат малките деца.

Да обичат всички хора
и животните дори.
Като птичките в простора
да са весели, добри.

Много книги с тях красиви
са написани до днес.
Но една е с думи живи.
Тя зове се Блага вест.

Не чета, а сладко пея,
щом разгръщам всеки лист.
Сам Христос говори в нея
с топъл глас небесночист.

Ваканция

През лятото обичам да се трудя.
Не зная леност, раничко се будя.
Отправям аз молитвичка към Бога
и работа започвам. Всичко мога.

Копая цветната градина и поливам.
Където мама ме изпрати, в миг отивам.
Събирам от ливадата тревичка
за мойта палавница - бялата козичка.

След дневен труд вечерята е сладка.
В труда се крие чудната загадка.
Приятната умора дава радост чудна.
До днес аз работа не зная трудна.

Щом легна, ангелче с крилцето меко
за сън притваря миглите ми леко.
След труд най-хубавия сън сънувам .
във златозвездна приказка пътувам.

Благодаря!

Разходки с кученцето често
аз правя по гори, поля.
Тъй бедно, с него аз не мога
възторга си да споделя.

Стих поетичен декламирам,
 а то ме гледа с поглед ням.
То не разбира, безсловестно,
 че в мен гори сърдечен плам.

Душа аз имам скъпоценна,
която Господ ми е дал.
Със нея аз изпитвам болка,
към страдащите хора - жал.

Със нея аз се радвам, пея.
Тя прави погледа ми мил.
Благодаря, че Бог човека
с душа е умна надарил!

Ангелче

Малко ангелче крилато,
със крилца от чисто злато,
бди невидимо над мен
от Небето нощ и ден.

Пази ме, когато тичам,
учи ме, когато сричам.
Иска да съм умен аз
и послушен всеки час.

Ангелче добро небесно!
С него всичко ми е лесно.
Да го слушам съм готов
със признателна любов.

Коледна молитва

Не съм, Христе, могъщ персийски цар.
Аз нямам смирна, ни ливан, ни злато
да поднеса пред яслата Ти в дар.
Но моето сърце на обич е богато.

Докато дишам, в коледната нощ
ще Ти поднасям мойта обич чиста.
А Витлеемската звезда с пречудна мощ
ще грей в сърцето ми сребриста.

От злато не, от слънчеви лъчи,
по-светла е към Тебе обичта ми.
Дете съм, но в сърцето ми звучи
в най-топлата човешка гама.

Защо?

Ех, защо не бях другарче
аз на витлеемското овчарче?
Щях да ида с него в пещерата,
щях да сложа гегичката на земята
и пред яслята, крака превило,
щях да коленича. Колко мило!

Благославял Малкият Христос с ръчичка.
А сърцето ми с криле на птичка
щеше да трепти от радост чудна
в Коледната нощ сияйно-будна.
Че дошъл е Гост небесен -
сам Иисус Христос чудесен.

Ех, защо, защо не бях другарче
аз на витлеемското овчарче?
Щях да срещна пръв от всички хора
Бог, родил се на земята. От простора
щях да слушам ангелската песен
и да гледам Малкия Иисус чудесен.




Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...