Малката Дорит

Няма да крия, очарована съм от телевизионните адаптации на класически произведения от английската литература. Някои ми харесват повече от други. Както вече имах възможност да кажа предпочитам филмите със силни женски персонажи. Може би главната героиня в този роман на Дикенс е твърде перфектна, за да е истинска, а може би на нейния фон изпъкват по-ярко всички мои недостатъци. Все пак е хубаво да имаш идеал, към който да се стремиш, или поне да се надяваш някой ден да се докоснеш до живота на такъв човек.


Не липсват и другите ми любими елементи: задължителният щастлив край, ярките дикенсови персонажи, наказанието за злодеите. Когато ги има тези неща в едно произведение, си отдъхвам облекчено. Няма нужда много, много да си напъвам мозъка, нещата са спретнати и ясни. Наситено е с неочаквани обрати, така че да не заспи съвсем човек преди да е изгледал всички 14 епизода. Нали знаете, че Дикенс е отпечатвал книгите си на части, които са излизали всеки месец. Трябвало е да държи читателите в напрежение, така че да си осигури публика и доходи след четири седмици. ;)

Имаше какво още да се научи за някои от второстепенните персонажи, някак набързо се отървахме от тях към края, но за мой срам не съм чела оригинала, така че може това да е грешка на Би Би Си. Изобщо за мен краят стоеше малко като сдъвкан и изплют, но цялостното впечатление е много положително!

И понеже става дума за филма, не само за сюжета, не мога да не обърна внимание на кинематографията. Мисля, че клипчето е достатъчно, за да се убедите, че режисьорът има страхотни попадения.

Продължава  тук: http://hristianche.blogspot.com/2011/12/blog-post_4400.html