СИНАКСАР - радио Епархийски глас
Св. Дометий
https://www.youtube.com/watch?v=nVuov8AEtLQ
сряда, 7 август 2024 г.
сряда, 31 януари 2024 г.
събота, 25 ноември 2023 г.
Постен "захлупен" пай
2-2,5 ч. ч. брашно
2/3 ч. л. сода бикарбонат
1/2 ч. ч. олио
1/2 ч. ч. гореща вода
2 с. л. захар
щипка сол
Разточва се кора с дебелина 0,5 см и диаметър 40 см. Оставя се периферията за прегъване, в средата се поръсва с натрошени бисквити, галета, овесени ядки, нишесте, които да оберат сока от плодовете. Поставя се пълнежът от плодове по избор - нарязани или настъргани. Може да се добавят орехи, захар, ако обичате по-сладко. Поставя се тавичката с диаметър 30 см. Крайчетата на тестото се обръщат върху пълнежа и се надиплят красиво. Поръсват се с кристална захар. Пече се в предварително загрята фурна на 200 градуса Целзий за около 20-30 минути.
четвъртък, 2 март 2023 г.
събота, 28 януари 2023 г.
Книжка за оцветяване "Символът на вярата"
Икони за оцветяване, които децата да сглобят в книжка, за да научат Символа на вярата.
https://www.verouchenie.com/%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B6%D0%BA%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%BE%D1%86%D0%B2%D0%B5%D1%82%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D1%81%D1%8A%D1%81-%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D1%8F/
Прокурор - игра за неделното училище
В часовете по вероучение, както и във всеки друг час децата се нуждаят от разнообразие. Игрите създават положително отношение към предмета и сплотяват.
Тази игра ни учи на християнско търпение, да защитаваме другия, да не бързаме да отговаряме, а да даваме възможност и на другите да участват активно.
"Прокурора обвинява (състезателна) За деца над 12 години.Играчите застанали в кръг или полукръг. Участвуват от 8 до 15 играчи,
а) Всеки от играчите е подсъдим. Когато прокурора, или съдията го обвинява (задава въпроси) подсъдимия трябва да мълчи. Обади ли се той изгаря.
б) Всеки от подсъдимите си има адвокат. Адвоката е неговия съсед стоящ от дясната му страна.Когато се говори на подсъдимия отговаря веднага адвоката. Адвоката трябва да отговори до като
съдията (прокурора) не е прочел до три. Прочете ли до три, преди да е отговорил адвоката, последният изгаря.
Всеки от играчите, който изгори излиза от кръга.
Останалият последен играч е цар и издава заповеди.
Тази игра е много интересна, но и доста трудна. Изисква се голямо умение от ръководителя (съдията). Първоначално той задава въпросите на подсъдимите последователно. Така те по-малко се бъркат и адвокатите съумяват да отговарят навреме. След като играчите усвоят играта добре, съдията задава въпросите преплетено. Може да започне да разпитва някоя известна случка, или просто да направи преговор на миналия урок.
За останалите деца — зрители, това представлява много интересна забава."
петък, 6 януари 2023 г.
неделя, 1 януари 2023 г.
вторник, 20 декември 2022 г.
Празничен урок по случай Рождество Христово
Най-хубавият подарък за Бога, за нашите близки и за нас самите е молитвата. Напишете три неща от изминалата година, за които сте благодарни на Бога.
Да направим малък молитвеник за празника, да разкажем за важните моменти от Евангелското събитие, изобразено на иконата на празника, да изпеем заедно тропара и да повторим заедно с ангелите: "Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение."
От восъчни основи, закупени от магазин за пчеларски стоки и от памучно шнурче за гайтани да направим истинска празнична свещ.
четвъртък, 7 юли 2022 г.
Постни кексчета с банан и леща
Сладки кексчета с леща
(може и постни)
1 чаша варена червена леща (приблизително 1/3 чаша суха, сварена с 2 ч ч вода, кипва се, вари се похлупена 5 мин.)
3/4 чаша пюре от банан (аз сложих 1 банан и една настъргана ябълка)
1/4 чаша олио (аз използвах ок. 2 с л зехтин)
1 яйце (може да се замени 1 с л ленено семе, накиснато в малко вода)
1/4 c захар (аз сложих червени боровинки и стафиди, при тези цени на захарта, моля ви се!)
1 ч. л. ванилия
2/3 ч ч овесени ядки
2/3 ч ч пълнозърнесто брашно (имах от лимец)
1 ч. л. сода за хляб
1 ч. л. канела (пропуснах)
1/2 чаша шоколадов чипс (пропуснах)
Загрейте фурната до 180 градуса.
Добавете сварената леща, олиото, банана, яйцето, захарта и ванилията в кухненски робот и блендирайте до гладкост.
Добавете овесените ядки, брашното, содата за хляб и канелата и обработете, докато се смесят.
Добавете шоколадовия чипс и разбийте няколко пъти, за да се комбинират.
Изсипете в намаслени форми за мъфини и печете на 180 градуса за 18-20 минути или докато клечка излезе чиста.
неделя, 13 март 2022 г.
СИНАКСАР
НЕДЕЛЯ ПЪРВА НА ВЕЛИКИЯ ПОСТ - ПРАВОСЛАВНА
В тоя ден св. Църква празнува тържеството на Православната вяра над иконоборческата ерес и другите преди нея ереси. Този празник е установен в 842 г. при византийския император Михаил III, майка му благочестивата царица св. Теодора и при св. Методий, патриарх Цариградски. Историята на празника накратко е следната:
Византийският император Лъв Исавър, който по Божие допущение от свинар се домогнал до императорски скиптър, по политически и по лични съображения, бил против иконопочитанието. Той повикал патриарх Герман и му казал: "Владико, мисля, че няма разлика между почитането на икони и на идоли, затова заповядай колкото е възможно по-скоро да бъдат изхвърлени иконите от църквите и да не им се отдава поклонение. Ако ли обаче те са истински свети изображения, то поне да се поставят по-високо, та да не бъдат осквернявани от вярващите при целуването." Патриархът обаче твърдо се противопоставил на царя и не изпълнил предложението му. Тогава Лъв го свалил от патриаршеския престол и поставил на негово място своя съмишленик - някой си Атанасий. Издадена била строга заповед против иконопочитанието. Започнало жестоко гонение против иконопочитателите, което било прекратено при царуването на царица Ирина и цар Константин. Патриарх Тарасий свикал вселенски събор, седми по ред, който възстановил иконопочитанието. При император Лъв Армянин обаче иконоборчеството започнало с нова сила. Император Теофил подложил на преследване мнозина отци - иконопочитатели. Едни изпратил на заточение. За всичко това обаче той бил наказан от Бога с тежка болест. Подбуден от своята благочестива съпруга царица Теодора, която била тайна иконопочитателка, той преди смъртта си се разкаял. След смъртта му царица Теодора заповядала да спрат преследванията срещу иконопочитателите, да бъдат пуснати на свобода затворените и да бъдат върнати заточените. Сваленият преди това патриарх Методий - доблестен поборник против иконоборческата ерес, бил отново възведен на патриаршеския престол. Царицата сама дала личен пример на иконопочитание, като поставила на шията си образа на Божията Майка и пред всички радостно и с любов го целувала.
В неделята след Първата великопостна седмица в Цариград била извършена тържествена служба. В памет на това събитие било установено ежегодно на тоя ден да се чествува по подобаващ начин победата на Православието не само над иконоборческата ерес, но и над всички други дотогавашни ереси. Впоследствие било прието след светата литургия тоя ден в катедралните храмове да се изпълнява специален чин, който съдържа молебно пение за обръщане към православната вяра на всички отстъпници и заблудени, моление за утвърждаване в православната вяра на всички верни чеда на светата Църква, възглася се "анатема" (проклятие) за всички упорствуващи лъжеучители и отстъпници, пее се "Вечная памят" за всчики починали поборници, изповедници и мъченици за истинската права вяра и се възглася многолетие за всички живи ревнители и защитници на св. Православие и за предстоятелите на поместните православни църкви.
Днешният празник дава добър повод да се кажат няколко думи за почитането на св. икони и за св. Православие.
Почитането на свещени изображения (икони) има своите психологически и исторически основания. Един от изразите на обич и почит към наши скъпи близки или към високопоставени и достойни за уважение хора е - да изобразяваме техния лик и да го поставяме на лично място. Ето например майка е загубила едничкия си син. Останала е обаче снимка от неговия лик. Тя се вглежда с майчина любов в това скъпо за нея изображение, целува го, прегръща го и го облива със сълзи. Тя добре знае, че пред нея е само едно изображение, а не самият неин син и въпреки това тя мисли, че целувайки изображението, целува самия него. Това отношение на майката към портрета на нейния покоен син е за нея една насъщна духовна потребност, една утеха, една напълно естествена и оправдана проява. Почти същото е и с почитането на свещените изображения и предмети. Когато гледаме на тях или пък ги целуваме, ние отдаваме почитта на платното или дървото, върху които са нарисувани, а отправяме мисълта си към самия първообраз - него като че целуваме, него почитаме и нему се покланяме.
Господ Иисус е въплътено Слово Божие. Той е бил човек, историческа личност. Имал е определен външен телесен образ като всички човеци. Следователно Той е могъл и може да бъде изобразяван. Според древни сведения, запазени в църковното предание, Неговият божествен Лик е бил изобразен върху обрус (плат, кърпа), известен под името "Неръкотворен образ". За Неговия външен вид е запазено също едно древно описание. Запазени са и някои Негови пластични изображения върху камък, датиращи от първите векове на християнската ера. Пак по древно църковно предание св. евангелист Лука е бил художник. Той нарисувал образа на Божията Майка. И ако ние почитаме образите на наши скъпи близки и на всички благодетели на човечеството, то как да не почитаме образите на нашия Спасител Господ Иисус, на пречистата Му Майка, на св. Апостоли и Божиите угодници - светиите - които са наши благодетели и небесни ходатаи за нас пред Бога? И тъй, почитането на св. икони съвсем не е идолопоклоничество, както погрешно някога са мислили иконоборците, (а и днес все още има хора, които мислят като тях), но е заслужена и оправдана почит към ония, чиито образи са нарисувани върху самите икони. За нас иконите обаче са нещо повече от едно обикновено изображение, нещо повече от един обикновен портрет. Бидейки именно свето изображение, ние вярваме, че те са проводници на Божия благодатна освещаваща сила. Затова и ги почитаме като светини (res sacrae).
Що се пък отнася до православието, то е право изповядване на вярата в Господ Иисус, предадена ни от светите Апостоли и запазена неповредена от св. Източна Христова църква, която единствено е истинската Църква, стълб и твърдина на истината (1 Тим. 3:15). Един е Господ, една е вярата (Еф. 4:5); Христос не се е разделил (1 Кор. 1:3). Той не е основал много Църкви, а само една (Мат. 16:18). Тая именно Църква единствено обладава всичката пълнота на Божествената истина. Тя е неразделната, една света съборна и апостолска Църква, на която и ние сме честити да бъдем членове. А Православието е истинската и неповредена вяра, която и ние изповядваме. Затова трябва да пазим като зеницата на очите си тая наша праотеческа вяра, защото от това зависи и нашето спасение. "Тази вяра е апостолската, тази вяра е на св. Отци, тази вяра е православната, тази вяра утвърди вселената!"
(Из чина на Православието). Амин!
Към СИНАКСАР (съдържание и текст за Тодорова събота)
четвъртък, 10 март 2022 г.
Благоразумния разбойник - икона
За една своя дума, за едната си вяра е влязъл разбойникът в Рая преди апостолите, за да знаеш ти, че от значение е била не толкова неговата праведност, колкото човеколюбието Божие, което е извършило всичко.
неделя, 6 март 2022 г.
четвъртък, 3 март 2022 г.
Синаксар - Неделя сиропусна
към Синаксар
В тоя ден по установление на св. Отци правим спомен за лишаването на първосъздадения Адам от райската храна. Това душеспасително установление, отредено тъкмо за днес, когато сме в навечерието на светата Четиридесетница, има за цел да ни покаже, колко полезен за нас е постът като лечебна школа и колко вредни са лакомството, невъздържанието и непослушанието.
Първата Божия заповед беше за поста: „И заповяда Господ Бог на човека и рече: от всяко дърво в градината ще ядеш, но от дървото за познаване добро и зло да не ядеш, защото в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш!” (Бит. 2:17). Под действието на дявола обаче нашите прародители престъпиха тая заповед и затова, съгласно с Божието предупреждение, смъртта влезе в тях и те станах смъртни. Прогневиха Бога, своя Създател. За тях вече нямаше място в рая на сладостите и затова Бог ги изгони от него. Така Адам и Ева се лишиха от блаженото общение с Бога в рая, заслужиха Неговото проклятие и за тях и техните потомци започнаха тежки дни – дни на скърби и неволи, на болести, мъчителен труд и страдания. Всемилостивият Бог обаче не остави тежко съгрешилите Свои първосъздания в бездната на греха и проклятието, но обеща да им изпрати Спасител. И когато се изпълниха времената (Гал. 4:4), Бог изпълни Своето обещание – изпрати Своя Единороден Син в лицето на Господ Иисус – втория Адам (1 Кор. 15:45 – 47). Той макар и да беше свят и безгрешен, за да заглади греха и непослушанието на първия Адам, пости 40 дни и 40 нощи. Изкусени от примамката на дявола, че ще станат богове, нашите прародители проявиха непослушание към Бога, а Христос – Новият Адам – победи изкусителя в пустинята, отхвърляйки всички негови изкусителни предложения, и чрез послушанието, доведено дори и до кръстна смърт (Фил. 2:8), Той ни даде възможност да станем чада Божии (Иоан. 1:12). Така,че онова, което ние чрез Адам и Ева изгубихме, чрез Христа отново го придобихме. Някога чрез невъздържанието прародителите се лишиха от райската храна, сега чрез поста и въздържането ние се удостояваме с небесната храна – Тялото и Кръвта на Господа.
Грехопадението на нашите прародители нека ни послужи за пример, за да не се лишим и ние като тях от драгоценните Божии дарове. Постът и въздържанието, прочее, нека бъдат за нас спасително поприще през време на св. Четиридесетница и благодатна школа към духовно усъвършенствуване. Моисей е постил 40 дни и 40 нощи преди да получи 10-те Божии заповеди. Пости 40 дни и 40 нощи и св. прор. Илия и бе удостоен със силата да върши големи чудеса и жив да бъде взет на небето. Пости 40 дни и 40 нощи и нашият Спасител преди да започне Своето служение. Подобно на тях постиха и мнозина благочестиви люде – мъже и жени, и чрез поста можаха да станат още тука на земята ангели в плът. Нека и ние през време на настъпващата Четиридесетница, следвайки техния пример, да постим телесно и духовно и чрез това отново да придобием Рая, да заслужим богатите милости на Бога, Комуто да бъде чест и слава сега и во веки. Амин!
„Седеше Адам срещу рая и, ридаейки, оплакваше своята духовна голота: „Горко ми, казваше, коварно бях прелъстен чрез увещанието на змията; ограбен съм и лишен от слава! Горко ми, голият и унижен, аз изпаднал сега в недоумение! Но, о, рай, не ще се вече насладя на твоите блага; няма вече да видя моя Господ Бог и Създател, защото ще ида в земята, от която бях взет. Милостиви и щедри Господи, викам към Тебе: Помилуй ме падналия!”
сряда, 2 март 2022 г.
неделя, 20 февруари 2022 г.
За децата с Надежда
Детско предаване на радио Епархийски глас от 02.02.22
https://www.youtube.com/watch?v=Y8gZSfOpjFo
събота, 12 февруари 2022 г.
СИНАКСАР - Неделя на митаря и фарисея
https://hristianche.blogspot.com/2016/02/blog-post_8.html
Днес с Божия помощ започваме Т р и о д а. Триодът е богослужебна книга, която съдържа песнопения от ежедневното вечерно и утринно богослужение за периода от Неделя на Митаря и Фарисея до Великата събота включително (Постен триод) и от Възкресение Христово до Неделята на Всички светии включително (Цветен триод или наречен още Пентикостар). Думата "триод" е гръцка и означава "трипеснец", защото съдържа канони на утрената, съставени обикновено от три песни.
(Думата "канон" е също гръцка. На български значи "правило". Богослужебният канон е особен род песнено творчество. В него се излага историята на празника или животът на празнувания светец, или се прославя Бог и Майката Божия. Канонът обикновено се състои от девет песни, а всяка песен - от по няколко стиха. Началните букви на всеки стих често образуват някакъв акростих, изразяващ известна мисъл или славословие. Всяка песен започва с т. нар. ирмос - стих, в който е дадена основната тема на песента. Темите и мотивите са взети от известни библейски песни. Обикновено втората песен, носеща покаен характер, се изпуща; изпълнява се само през време на Великия пост и то само в канони с покаен характер. - бел. превод.)
Триодът е съставен в течение на много години от богопросветени люде. Началото на триодното творчество е поставил св. Козма Маюмски (+743). Той написал канони за дните на Страстната седмица, съставени от три песни в чест на Св. Живоначална Троица и в прослава на спасителните Христови страдания, като е съчинил и кратко краегранесие (акростих) съответно за всеки ден от седмицата. По негов образец по-късно и други започнали да пишат подобни трипеснеци за останалите дни на Великия пост. Най-известни от тях са двамата песнописци преподобни Т е о д о р (+826) и Й о с и ф (+830) С т у д и т и.
Трипеснеците са дадени обикновено на утрената. В понеделник трипеснецът се състои от първа, осма и девета песни, във вторник - втора, осма и девета, в сряда - трета, осма и девета, в четвъртък - четвърта, осма и девета, в петък - пета, осма и девета. В събота е даден четирипеснец - шеста, седма, осма и девета, а в неделя е даден обикновен канон (без втора песен).
Постният триод, който започва днес, съдържа следните по-главни идеи: Божия промисъл за света и човека - създаване на света и човека, грехопадението и неговите гибелни последици, изгонването на нашите прародители от рая, извършеното от Господа Иисуса изкупление на човешкия род от греха и проклятието, усвояване плодовете на спасението чрез вяра и покаяние, пост, молитва и добродетелен живот. Посочват се и съответни примери за подражание на дълбоко и искрено покаяние.
В Постния триод са излени покайните сълзи и отразени въздишките и сърдечните съкрушения на двъхновени от Св. Дух боголюбци и богопросветени песнотворци. Това е истинска антология на православното песнено творчество, явило се през течение на миналите векове, богата съкровищница на вяра и покаяние, извор на благодатни сили за богоугодни подвизи и спасение.
Великият пост, наречен още Четиридесетница, е благодатно време за покаяние. Тогава св. Църква пее: "Ето (сега) благоприятно време, ето време за покаяние!" (Из първата стихира на стиховните на вечернята в неделя Сиропусна). Св. Четиридесетница е спасително поприще, което постепенно ни възвежда от земята на небето.
(Нарича се така, защото обхваща 40 дни. В това число не се смятат дните на Великата (Страстна) седмица. - бел. превод.)
Великият пост се предхожда от три подготвителни седмици: на Митаря и Фарисея, на Блудния син и неделя Месопусна (на Страшния съд).
В първата от тия седмици, която празнуваме днес, св. Църква ни предлага за поука и душеспасителни азмишления евангелската притча за Митаря и Фарисея (Лук. 18:10-14), която се чете на св. Литургия.
А защо ли тъкмо тоя ден ни се предлага именно тая притча? Ето защо:
Грехопадението на нашите прародители бе подбудено от г о р д о с т, проявена от желанието им да станат равни на Бога. Така гордостта стана начало и причина за всички беди и злини в света. Затова пък изправлението на човека чрез покаянието трябва да започне с противоположната на гордостта проява - с м и р е н и е т о. Колко гибелна е гордостта и колко спасително е смирението, ясно и убедително е показано в притчата за Митаря и Фарисея.
В лицето на гордия фарисей виждаме човек, който самодоволно изтъква пред Бога своята законническа праведност и който осъжда другите, считайки ги по-долу от себе си. Бог обаче не приема такава надменна молитва, защото Той се противи на гордите (Иак. 4:6) и благосклонно гледа на смирените и съкрушените духом (Ис. 66:2). В лицето на митаря пък виждаме един искрено каещ се грешник. Митарят дори не смеел и да погледне към небето, а само се биел в гърди и казвал: "Боже, бъди милостив към мене грешния!" И колкото повече се биел в гърди, толкова по-силно хлопал на вратите на Божието милосърдие. Бог се откликнал на покайната молитва на митаря и затова той излязъл от храма повече оправдан отколкото фарисея. "Понеже, заключава Христос, който превъзнася себе си, ще бъде унизен, а който се смирява, ще бъде въздигнат" (Лук. 18:14).
Пример на голямо смирение ни даде Сам Господ Иисус, Който, бидейки Бог, прие образ на раб, роди се в пещера, бе положен в ясли, израсна и живя в дома на скромен дърводелец, често нямаше дори где глава да подслони, оми нозете на учениците Си и най-сетне заради нас и заради нашето спасение драговолно се предаде на смърт и то смърт кръстна (Фил. 2:8). Той следователно можеше да каже: "Пример ви дадох" (Иоана 13:15); "поучете се от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце" (Мат. 11:29).
Триодът започва с увещателната песен: "Не по фарисейски да се молим, братя! Защото, който превъзнася себе си, ще бъде смирен. Нека се смирим пред Бога и, постейки, подобно на Митаря да викаме: "Боже, очисти нас грешните!" (Първа стихира на "Господи, воззвах" в неделята на Митаря и Фарисея). А в неделните дни на утрената през Великия пост, почвайки от днес, се пеят дивните и затрогващи покайни песнопения: "Отвори ми вратите на покаянието, Подателю на живота...!", "Богородице, насочи ме по пътеките на спасението...!" и "Като си спомня множеството мои тежки грехове, които аз - окаяният, извърших, треперя от страшния ден на съда".
И така, днес ние сме изправени пред вратите на покаянието. Да започнем, прочее, предстоящото нам спасително великопостно поприще със смирението на митаря, за да получим и ние като него оправдание и да се удостоим да влезем в божествения чертог на небесния Жених Господа Иисуса, Комуто да бъде чест и слава во веки! А м и н!
Към съдържанието на "Синаксар"
неделя, 2 януари 2022 г.
Св Серафим Саровски и чудото с малината - сп. Камбанка
Чудото с малиновия храст
В Саровския манастир пристигнал новият архиерей. Той бил слушал много за угодника Божий Серафим, но не вярвал в разказите за извършените от него чудеса. «Може би хората просто са ми наговорили всякакви небивалици?»..
Монасите посрещнали архиерея с камбанен звън и почести, завели го в храма, после в архиерейските покои. Нахранили го, както се полага. На следващия ден имало служба. Огледал всичко архиереят и попитал: “А къде живее отец Серафим?”
Старецът по това време не живеел в монастира, а в своята пустиня. Било снежна зима с, ох, какви огромни преспи!
Едвам преминал през саровските гори архиереят. Дори му се наложило да извърви последната отсечка пеша…
Старецът бил предупреден, че самият архиерей му идва на гости. Божият угодник го посрещнал без шапка (клобук) и смирено се поклонил в нозете на архиерея. «Благослови, – казал, – мен, бедния и грешния, свети Владико! Благослови ме, батюшка!» През цялото време наричал архиерея - батюшка.
Архиереят го благословил и тръгнали към пустинята на стареца. Отец Серафим го държал под ръка. Свитата останала да чака навън. Влезли, помолили се, седнали. Старецът казал:
– Какъв важен Гост е дошъл при мен, а бедния Серафим дори няма с какво да го почерпи.
Архиереят, мислейки, че старецът иска да го нагости с чай, му отговорил:
– Не се безпокой, аз съм сит. А и не за това дойдох при теб и газих из снега. Ами защото хората говорят най-ралични неща за теб.
– Какви неща, батюшка? – попитал Божият угодник, като че ли не знаел.
– Ами, говорят, че правиш чудеса.
– Не, батюшка, бедният Серафим не може да твори чудеса. Чудеса да прави може само единият Господ Вседържител. За Него, Милостивия, всичко е възможно. Той и е сътворил целия този прекрасен свят от нищото, батюшка. Той пак е нахранил свети Илия чрез гарвана. Туко виж и на нас с теб, батюшка, ни изпрати някоя благодат…
Архиереят погледнал в ъгъла, накъдето сочел угодникът, а там се кипрел огромен малинов храст, отрупан със зрели малини.
Онемял архиереят и не можал и дума да произнесе. Малина, през зимата, че дори и израснала на голия под! Като в приказка!
Старецът Серафим взел една чаена чинийка и започнал да бере малини. Набрал и занесъл на госта си.
– Хапвай си, батюшка, хапвай си! Не се смущавай. У Бога има всичко! И чрез бедния Серафим и неговите молитви, и по Своята неизказана милост Бог може всичко, ако имате вяра колкото едно синапено зрънце, можете да заповядате на тази планина: Премести се оттук там! и тя ще се премести. Само не трябва да се съмняваш, батюшка. Хапвай, хапвай!
Архиереят изял малините, след което изведнъж се поклонил доземи на стареца. Старецът го спрял и му казал:
– Не бива да се кланяш пред бедния Серафим, ти – архиереят Божий. Върху теб лежи велика благодат! Благослови мен, грешния, и се помоли!
Архиереят го послушал и се изправил. Благословил стареца и казал само две-три думи:
– Прости ми, Божий човече: съгреших пред теб! И се моли за мен, недостойния, и в този живот, и в бъдещия.
– Добре, батюшка, добре. Само не разказвай на никого за това, иначе ще се разболееш…
Погледнал архиереят, а храста вече го нямало, само в чинийката останали капки малинов сок - значи, не му се било привидяло. А и пръстите му били изцапани от малините.
Излязъл архиереят при свитата си. За какво ли толкова дълго са си говорели с отец Серафим, чудели се всички? А старецът, без шапка, отново под ръка, го завел чак до шейните. Настанил го и още веднъж направил поклон в снега.
А архиереят, едва потеглили, казал на хората си: “Велик угодник Божий е това. Истина са говорили за него, че върши чудеса”. Но нищо не им казал за малиновия храст. Мълчал и се кръстил през целия път и току повтарял: “Велик, велик угодник!”
А когато старецът починал, архиереят разказал на всички за малините.
МИТРОПОЛИТ ВЕНИАМИН (ФЕДЧЕНКОВ)
Преведе от руски език: Вероника Димитрова
Абонамент за:
Публикации (Atom)
