Вие идвате на беседи и след това казвате – трябва да кажа всичко това на мъжа ми! Да се поправи! Трябва да ги чуе! Още не ги е разбрал! Казвам на всички вас, че въпросът не е единият да го каже на другия, а аз да го кажа на себе си, вие на себе си и никой на другия. Мнозина се правят на учители. Христос знаел какво говори, когато казал: Не ставайте учители. Не се правете на умни, няма ти да кажеш какво да прави другият. Ти си си ти и затова остави другия. Сега ще отидеш вкъщи да те види мъжът ти, жена ти, че си нормален, естествен, балансиран човек и след това детето ще види вашето щастие. Ще види, че приготвяш на мъжа си една пържола за вечеря. Ама, сега са пости, отче! Забрави ли? Не, не съм забравил, помня. Велик пост е, но мъжът ти не иска да яде леща. Когато слагаш леща, в дома ти става бъркотия. Разбирате ли? Кое е по-важно? Да се разбие семейството, за да казваме ура! Постихме! Или да задържим дома, имайки разсъдливост? Детето обаче ще види, че майка му яла леща и обича баща му, който ял месо, ще види, че майка му обича баща му, защото постът смекчил нейното сърце. Докато ние през постите ставаме по-мрачни, нацупени, пост със строги физиономии, с подобни изражения и всичко това се смята за духовност.
Целият текст: https://pravoslaven-sviat.org/2015/01/27/
Няма коментари:
Публикуване на коментар
КОМЕНТАРИТЕ СЕ ПУБЛИКУВАТ, СЛЕД КАТО БЪДАТ ОДОБРЕНИ!