Източник: http://budiveren.com/
1. За да можеш успешно да се бориш срещу злото, трябва да имаш ред в мислите си. Това се постига с повече мълчание, усамотение и молитва.
2. Винаги имай на ум и помни, че всяка дума в твоите уста е от значение и затова не се пали, за да не станеш предател на самия себе си. Затваряй устата и езика си, за да не навличаш страдания на близките си и на себе си. Бъди благ и кротък с всички и тогава всяка твоя грешка те ще покриват с думите: „Абе той е добър“.
3. Помни, че когато си позволяваш да се държиш много близко и интимно с тези, които са ти началници и зависиш от тях, те неминуемо ще те намразят. Отношенията ти с тях трябва да бъдат делови, учтиви, любезни и внимателни.
4. Срещу враговете си се въоръжи с добро. Не си позволявай при никакъв случай да ги осъждаш.
5. Радостта не е волно чувство. Тя е съразмерна на стремежа ти да си в контакт с Бога и усещане на Неговите блага. Радостта е дар от Бога.
6. Враговете си побеждавай с молитва за тях. Чрез враговете дяволът ни подбужда към гняв и злотворство, но когато ти вършиш обратното на неговото желание, той тръгва срещу тях и ги възпира.
7. Да поставиш добро начало, това ще рече да отбиеш лошите мисли, които те подбуждат да сториш някое зло.
8. Когато те подпитват, или рязко и нескромно ти поставят въпрос, за да те провокират, веднага ги парирай със: „Защо питате?!“
9. Когато те подбуждат срещу някого, като ти казват – той е направил това или е казал за тебе онова, или когато някой почне да те гневи и предизвиква, не бързай като някакъв глупав петел да се биеш, защото може да излезеш с окървавен гребен, от който да изтече кръвта ти и да умреш.
10. Започни със смирението и мълчанието. За всичко, което те питат, отговаряй: „Не зная“. Така ще опознаеш нещата духовно. Карай я по-спокойно. Каквото и да ти кажат, кажи едно: „Добре!“. На онова, което най-силно те предизвиква, противопостави простото и всепобеждаващо мълчание.
11. Когато получиш радост, смири се и знай, че тя води след себе си скърби, срещу които трябва да се бориш, а не да униваш.
12. Запечатай в ума си, че само с една неуместна думичка може да прогониш благодатта, а след това с много молитви трябва отново да я добиваш. Усетиш ли, че почваш да говориш нещо нередно, кажи, че мисълта ти се е отплеснала и спри.
13. Самото ти излизане от къщи вече те поставя във връзка с много бесове и затова бъди внимателен, не шавай много напред назад, излизай само при най-наложителни нужди и то с голямо самообладание и молитва.
14. Точно когато най-много ти се иска да кажеш нещо или когато те предизвикват и усещаш, че почваш да се разгневяваш или възбуждаш, тъкмо тогава се въоръжи с търпеливо мълчание или със задължително бягство, ако насреща ти е възпламеняващ мил образ. Мълчанието и бягството са ни дадени точно за тези случаи. Всеки може да си мълчи, когато е спокоен и необезпокояван. Печелившото мълчание е онова, което се проявява точно тогава, когато ти се предоставя случай да говориш.
15. Към молитвата се отнасяй сериозно. Успехите са само от нея!
16. Смирението се състои в себеукоряването, но в себе си, а не пред хората, които ще те вземат за овчедушен и ще те погубят. Мълчи и никого за нищо не съди.
17. Попаднеш ли насаме с жена и започнеш ли да се съблазняваш, замълчи и почни да си повтаряш най-действената молитва: „Господи Иисусе Христе, помилуй ме!“.
18. Заучи малко правила, но те винаги да са пред очите ти.
19. Изкушенията се дават, за да се преодоляват, а не да падаш пред тях. Но за тази цел e нужно веднага, щом се появи изкушение, особено ако е свързано с гняв или блуд, да осъзнаеш своята немощ и усърдно да попросиш помощ от Бога с думите: „Господи, немощен съм, затова прояви в мен силата Си, защото без Твоята подкрепа не мога да устоя“.
20. Мълчанието е просто и затова в него е силата и победата. Силата върви с отговорността. Нека се дразнят по-често от мълчанието ти, отколкото от думите ти. И често повтаряй: „Моля!“, „Простете!“.
21. Винаги повдигай волята на борба срещу греха и превъзнасяй се над греха, а не над хората. Както казва Пушкин: „Хвалата и клеветата приемай равнодушно и не оспорвай глупеца“. Хвалят ли те или те корят, продължавай спокойно да си мълчиш. Никога не говори по своя инициатива.
22. В гоненето на съвършенство бъди като хрътка, която въпреки препятствията и нараняванията, до дупка гони заека.
23 Обидите, които отправяш към другите, които и да са те, въртят се, въртят се и пак върху твоята глава падат. Кажи, когато те засягат, но кротко, учтиво и с достойнство, без непристойни обиди и крясъци, които само издават слабостта ти. За да имаш нещо общо с Родения в яслите, трябва да търпиш спокойно униженията.
24. Денят зависи от вечерта, т.е. от предварително извършената за следващия ден молитва, откъдето следва ранно лягане, спокоен сън и навременно ранно ставане на следващия ден.
25. Блудният бяс се обуздава, като се избягват поводите за него, т.е. като се въздържаш от пресищане, многословие и особено съдене (злодумство).
26. Внимавай в отношенията си към кръстените, не лукавствай, защото техният ангел-хранител, когото са получили при кръщението, научава от твоя ангел-хранител за недобрите ти настроения към тях и ги предупреждава.
27. Изправен ли си пред много фронтове, захвани се с единия от тях и така ще видиш как да се оправиш и с другите.
28. Колкото и да са любезни колегите ти и тия, с които имаш работа, не се поддавай и не напускай позицията на сериозност и почтителна студена обноска. Помни, че най-малкото ти разпускане, интимничене, фамилиарничене и свободно държание ще те направят за гавра, ще те лишат от всякакъв авторитет, достойнство и тежест.
29. Ако вечерта ти е тежко, мълчи и търпи, като знаеш, че вечерта Христос Го разпънаха, а на сутринта възкръсна.
30. Не проклинай, не осъждай дори дявола, защото ще попаднеш под ударите на собствените си проклятия и осъждания, защото и в тебе самия има много от дяволските черти.
31. Когато се наложи да се защитаваш, не пиши цели доклади. Отбранявай се само по конкретния случай и не зачеквай други въпроси. Дръж се човешки с всички. Не обръщай внимание на хорските приказки и клюки. Не напускай мястото си или работата си и се опитвай там да си пробиваш пътя.
32. Бог и ти – друг няма. Каквото сам си направиш, това ще бъде. Стане ли нещо, не обвинявай другите и не ги съди, но само себе си дръж отговорен и ще си в покой и на земята, и на небето.
33. Ако високостоящите ти откажат благоволението си по това, което просиш, никакви прения и разисквания, но замълчи, все едно не се отнася до тебе и почтително се оттегли. Инак губиш сражението.
34 Бъди спретнат, чист, почтителен, но не сладникав. Бъди усмихнат, но с мярка. Бъди умерено любезен, но със студен поглед. Знаеш ли да броиш до 10, спри още на 3. Не бъди като дете, което се опарва, а после крещи: „Олеле!“. Бъди трезвен и наясно със заплатата на греха, която е смърт.
35. Първото условие за всеки възход е смирението, т.е. да почувстваш безсилието си и цялото си упование да възложиш на Бога.
36. Когато се налага да помолиш някого за нещо, недей да пълзиш, а се дръж с подчертано достойнство. Представи молбата си кратко, по същество, без странични замъгляващи и разводняващи думи, обяснения и други, а веднага на целта. Представи си, че човекът, към когото се обръщаш, е оня, от когото зависи бъдещето ти. Бъди стегнат като струна. Никакво отпускане и свиване, като пазиш постоянно внимание. На задаваните ти въпроси, отговори след съсредоточено обмисляне и най-вече, не забравяй да се помолиш на Бога да ти внуши правилния отговор. Излъчвай респект и сериозност. Без фамилиарничене. Без заповеди, но винаги по сто пъти казвай думичките: „моля“, „благодаря“. Любезно и учтиво и към подчинените. Кратко, без губене времето на хората. Когато говориш с някого, никога с ръце в джобовете. Не се заяждай, не спори, дори на шега недей да противоречиш. На трудните въпроси обещавай, че ще дадеш отговор следващия път, след като се подготвиш. По отношение на всички, винаги в учтивата форма на „Ви“. Всякога стой с благоговеен страх и сърдечно внимание, като помниш, че Бог е винаги до тебе. Всяка излишна дума може да те прати в ада. Те ще те предизвикват и [пред]разполагат да се [държиш неподобаващо]. Но ти говори тихичко и докрай запази стегнатост и почтителност.
37. Бог обича смелите и смирените.
38. Вижда ли ти се нещо тягостно и безизходно? Униваш ли? Отчайваш ли се? Или обстоятелствата ти се виждат непреодолими? Знай, че при всички тези случаи насреща е дяволът и поради тази причина веднага започвай да повтаряш многократно молитвата „Господи Иисусе Христе, помилвай ме!“.
39. Дръж се на дистанция и никого не допускай толкова близко до себе се, че като му откажеш и не му дадеш нещо, да може да ти се разсърди.
40. Мъж е, който претърпи и нищо не отвърне на обидата, особено ако тя иде от по-възрастен и от жена.
41. Срещу злото трябва да се излиза с добро. Но не с половинчати средства и половинчато добро, не с нещо малко по-добро от злото, а с пълно, безрезервно добро. Само тогава има шансове да победиш злото с добро.
42. Уловиш ли се в непристойни и греховни мисли, веднага ги отстрани с молитва и не допускай да се стига до чувства, думи и дела. Ти не можеш да спреш ветровете, които духат, но се скрий на завет.
43. Щастлив ще си, ако всяко сполетяло те нещастие считаш за воля Божия, насочена към твое и за близките ти добро. И в ада да те пратят, и там се дръж за Бога. Три са степените на спасението: 1. Да не грешиш. 2. Сгрешил си – разкайвай се. 3. Зле се каеш – тогава търпи идещите скърби.
44. И Иуда се разкаял, но не се покаял. Затова от нас се иска воля и решителност за борба.
45. Не участвай в никакви клевети, доноси и злословия. Прикривай врага си - само тогава и Бог ще те прикрива. Хубаво и здраво запомни нещо кардинално, а то е, че докато не запушиш устата си и не престанеш да осъждаш и обиждаш, винаги ще бъдеш неблагоуспешен. Със сигурност знай, че при каквато и да е обида и закачка или каквото и да е зло, идещо към тебе от другите, кроткото и християнско държание е единственият отговор, при който ще има най-малко сътресение и вреда за тебе и близките ти!!! Запомни, това е нещо основно и животоспасяващо!
46. За да не изпадаш в блуд и гняв, по-ценното и от поста дори е мълчанието и то не въобще да не говориш, а да задържиш езика си от осъждане и злоречие. Запомни хиляди пъти, че нашият най-смъртоносен враг и злокачествен тумор, от който трябва да се освободим на всяка цена, е злословието, осъждането, многото приказки – това е, което ни разяжда и води към сигурна гибел.
47. На изповед обещавай, че ще се поправиш и с всички сили се стреми да изпълняваш тези свои обещания и тогава Сам Бог ще ти помага.
48. Не скитосвай и не обикаляй от църква на църква, от манастир на манастир, от град в град и от държава в държава, защото благочестието не е в това. Стой на мястото си и там води битката с тъмните сили. Не се разпилявай.
49. Колкото и да е тежък животът ти на земята, тук те мъчи само един демон, а ако се самоубиеш, на оня свят всичко ще ти бъде много по-тежко и там вечно ще те измъчват множество и по-жестоки демони от тоя, който те мъчи тук. Нападат ли те страсти, моли се срещу тях и ще ги победиш.
50. Чуеш ли несъгласие с твоите думи, замълчи! Още Питагор е учил така.
51. Пази се от подписване на договори, които те задължават, особено ако на въдицата има някакви облаги и примамки. Това може да те въвлече в организация, която ще ограничи и насили свободата и свободната ти воля и на дело ще се окажеш богоборец и безбожник, от което вече няма нищо по-опасно и гибелно.
52. За важни и отговорни неща искай писмена заповед.
53. Не си прави илюзии и не се наслаждавай на миражи. Много от тия, които ти се струва, че са благоустроени, ако се взреш по-внимателно в живота им, ще откриеш, че са се вплели в такива мрежи, че никога няма да могат да се измъкнат от тях и ще погинат както още тук на земята, така и във вечността. Примерно, задай си въпроса: „Защо мнозина, изглеждащи благоденстващи, пушат, пият и служат на поробващи ги пороци?“ Разсъди и тогава няма да им завиждаш или да ги облажаваш.
54. Абсолютно пред всички бъди смирен. Бидейки ниско към земята, няма къде да те бутнат за да си строшиш главата. Като не вириш нос, няма да те засегне и смъртоносен куршум. Земният живот е полесражение.
55. По-добре не говори за нещата, които възбуждат страстите.
56. Човешката душа е непревземаема крепост. Ключовете за нея Бог е поверил на самите нас. Ние сме тези, които с послушанието си към бесовете предаваме тези ключове в ръцете на злите да ни погубят.
57. Които съдиш и обвиняваш, взимаш върху себе си вината им.
58. Най-печелившата инвестиция, най-изгодният влог е добродетелта и милостинята.
59. Бог към нищо не благоволи така, както към премахването на прилепналата към душата гордост. Както и да се променят отношенията и обстоятелствата спрямо тебе, душата ти трябва да си остава в еднакво непроменено просто и добродетелно разположение и състояние.
60. По-добре е да седнеш на празна маса, отколкото на маса с вредни и отровни ястия.
61. С все сила се стреми към добродетелта, но повече се надявай на Господа, отколкото на добрите си дела.
62. Това, за което страдаш, добива цена, само ако не го опошляваш с безсилните си думи и самоизтъкване.
63. Бесовете се боят от реда.
64. Често външното единство у хората води до дълбоко вътрешно разединение.
65. Ако не се отървеш от свободното си държание с хората, ще се проваляш във всичките си дела и никога няма да си благополучен.
66. Плътският човек и да го предупредиш, пак ще те издаде.
67. Когато дяволът не може да те провали по верови въпроси, подбужда те към осъждане, блуд, гняв, за да те залови в морален грях.
68. Твърдо и кротко! Кротко и твърдо!
69. Авторитетът е свързан с достойното християнско смирение. Правилният възглед е да сториш всичко според силите си в посока стремленията си. Едва след това се моли, като всичко очакваш от Божията милост.
70. Въпросът не е в това дали си прав или не си прав. Всичко се свежда до възможности. Ако сега нямаш възможност, отложи битката или намерението си, докато набереш сила и средства, мълчи и чакай да му дойде времето.
71. Никому не се доверявай и не откривай сърцето си.
72. За нищо на света недей да доносничиш, клеветиш и съдиш и по отношение на най-големите си врагове. Не се съюзявай с властници и богаташи. Не свидетелствай, особено по разводни дела.
73. Винаги трябва да бъдеш мъж! Но мъжко ли е да съдиш, развратничиш и бърбориш врели-некипели?!
74. За всяко добро дяволът е направил фалшив дубликат, който трябва да умееш да разпознаваш.
75. Не бъди като кон, който всеки човек и бяс може да яха. Бъди сериозен, твърд и стабилен.
76. Никакви опити за спиране на разложителния процес в Църквата. Това е безсмислено и опасно днес! Използвай Божиите заповеди и избягвай приказките за религия и политика. Силата е в мълчанието, молитвата, самовглъбеността в собствената сърдечна килийка. Бъди незабелязан като бръмбар под листо. Пази съвестта си, като в никакъв случай не я афиширай и не я дискредитирай пред никого. Не бъди директен и конкретен, нито изследвай пред хората тънкостите. Ако това не спазваш, сетне ще те принудят да измениш на вярата си.
77. Спомни греховете си и ще се убедиш, че винаги си достоен за наказание.
78. Гневът произтича не от болест, а от гордост. За да не се предаваш на раздразнителност и гняв, не трябва да бързаш. Много внимавай над себе си да не оскърбиш някого с вид на презрение.
79. Ако приемаш хората в Божие име, то към тебе всички ще бъдат добри.
80. Потруди се в делата си и ще прогониш леността, унинието и скуката, и ако търпеливо се помолиш, от много злини ще се избавиш.
81. Когато те нападне мрачно настроение, не забравяй да укоряваш себе си, като помниш колко си виновен пред Бога. Осъзнай, че не си достоен за нещо по-добро и веднага ще получиш облекчение от мрачните, неприятни помисли. Почувстваш ли се неспокоен, повтаряй често: „Търси мир“.
82. Самооправданието е голям грях. Непрекъснато грешиш, тогава непрекъснато се разкайвай. Така накрая, ако смъртта те завари в разкаяние, ще се спасиш. Каеш се? Тогава с милостиня изправяй живота си и се чисти от греховете си.
83. Когато враждуваш срещу някого, оскърбяваш Бога, а радваш дявола – враждотворец.
84. В света не съществуват дреболии. Всичко в света има своя цена и последствия.
85. Неизпълняване съвета на мъдрите води до нещастие.
86. За истинското покаяние не са нужни дни и години, а често, като при разбойника на кръста, само един миг.
87. Голямото добро и зло започват винаги от малкото и незабележимото.
88. Не забравяй, че разбойникът тридесет години разбойничел и като се покаял, влязъл в Рая, а Иуда цял живот бил при Господа, но накрая Го предал.
89. Хвалят ли те, не говори нищо, отпусни глава и очи и мълчи или пък посочи причината – Божието дарование.
90. Доброто прави само за Бога и никак не обръщай внимание на хорската неблагодарност. Очаквай награда само от Господа. Ако очакваш някакви благодарности тук – на земята, напразно се трудиш и напразно търпиш лишения. Човекът по природа е неблагодарен.
91. Вниманието ни трябва да е насочено към нашия вътрешен живот, така че да не забелязваме това, което става около нас. Тогава няма да осъждаме. От неправдите тук много да не се огорчаваме и към тях да се отнасяме равнодушно. Правдата не живее на нашата земя. Ние очакваме ново небе и нова земя, където обитава правдата. Не се огорчавай, ако хората не те ценят и са несправедливи. Ти работиш заради Бога, а не заради хората. На другите оказвай милост, а към себе си бъди строг. За другите няма да отговаряш, затова следи не тях, а себе си, защото само за себе си ще отговаряш.
92. По-добре е да предвиждаш и да мълчиш, отколкото да говориш и сетне да се разкайваш.
93. Който си мисли, че има добродетел, той я загубва.
94. Не се моли и не върши милостиня така, че да те виждат! Това е Христова заповед.
95. Мъдър е този, който у всички вижда хубавото, а у себе си лошото; глупавият у всички вижда лошото, а себе си счита най-достоен.
96. Като се събудиш, кажи: „Слава на Тебе, Боже!“ и не си припомняй сънищата си.
97. Когато работиш, казвай си: „Господи, помилуй!“.
98. В църква не говори, от такава привичка идват скърби.
99. Когато се молиш усърдно, внимавай – ще последват изкушения.
100. След изповед и причастие моли Бога да те предпазва да не се връщаш към прежните си грехове. Ако искаш да направиш нещо, дето не трябва, спомни си, че ще трябва да го изповядваш и може Бог да не ти го прости, тъкмо защото упорствуваш, като знаеш, че не е добро, а го вършиш.
101. Ако не вярваш на белези и сънища и други подобни, те няма да се изпълняват.
102. С хората, особено тези, които не са от твоя пол, не трябва да се отнасяш свободно, за да не служиш за съблазън.
103. Гредата, която имаш в очите си, когато съдиш другите, е гордостта – нея трябва преди всичко да извадиш от себе си. Гордият се лекува от Бога с вътрешни скърби, а смиреният търпи всичко, което иде от хората, като си казва, че е достоен за това. Бъди към всички почтителен, но не ласкателен. Поклони се и бързо си отиди. Гледай в земята, защото в нея ще отидеш. Смирението изисква да отстъпваш на другите, като се покоряваш и на по-младите, като считаш себе си за най-лош. Който отстъпва, той повече придобива. Смирявай се и всичките ти дела ще потръгнат. Ако някой ти се сърди, попитай го за причината. Ако някой ти е гневен, угаждай му. Мълчи пред всички и ще те обичат всички.
104. Когато си гневен някому, по-добре се шегувай. Нямай груби обноски. Най-добре е, когато те питат за съвет, да отговаряш: „Не зная какво да кажа“. Смей се малко. Смехът прогонва страха Божий.
105. Ако те нападнат хулни мисли по отношение на Бога и светите неща или осъждаш, укорявай себе си в гордост, а на мислите си не обръщай никакво внимание.
106. За да запазиш в себе си страха от Бога, изпълнявай заповедите Му, като Го молиш Той да ти помага в това.
107. Не трябва да човекоугодничиш. По-добре мълчи. Мълчанието е по-превъзходно от човекоугодието.
108. Не разказвай къде какво се прави и чуждите дела не предавай.
109. Бог обича трудовете.
110. Докато сме на земята, никъде не можем да бъдем без скърби.
111. Неизменно се дръж към правилото: там, където не предвиждаш успех, там не започвай да действаш.
112. Живот за Бога – това е нашето земно призвание.
113. На земята не са ни нужни никакви привързаности, нито към богатство, нито към знатност, нито към слава, нито към удоволствия. Всичко е временно и след тесния и тъмен гроб, те не ще ни последват.
114. За да се чуват молитвите ти, първо се помоли за враговете си, та и Бог да ти помогне, въпреки това, че ти с твоите грехове си станал Негов враг. Второ, простирай ръце към нуждаещите се и според силите си, задоволявай ги, защото само така ще можеш да достигнеш висотата на милостивия Бог. Трето, не забравяй да помолиш Бога да усили вярата ти. След това, необходимо е да си смирен, та към тази низина да могат да се стекат Божиите блага.
115. В отношението си към хората и особено към приятелите си винаги имай пред очи една мисъл, която се съдържа в най-старата книга на Библията, посветена на многострадалния Иов: „Който обрича приятеля си на плячка, на неговите деца очите изтичат“. Във връзка с тази мисъл Св. Иоан Златоуст е отбелязал, че Бог от нищо не се оскърбява така, както от обидата, която нанасяме на приятелите си. И ти винаги бъди благоразположен към приятелите си, дори и тогава, когато като хора с нещо са се провинили пред тебе.
116. Успехите ти ще бъдат толкова по-големи, колкото по-ясен образ на добродетелите начертаеш в сърцето си.
117. Предстои ти състезание или друг решителен и важен момент в живота? Преди това е необходимо да се съсредоточиш – това става с мълчание и молитва. Уедини се и накапвай по този начин в душата си благодатна сила, която единствено може да дарява с трайна победа.
118. Почти винаги, когато сме в добро физическо и духовно състояние, стават сривове. Това е защото се самозабравяме. Изпускаме позицията на предпазливост и въздържане. Успехите най-лесно се губят в момента на спечелването им. Древните подвижници са учили да се придържаме към един умерен, но постоянен режим на хранене и поведение. Бъди много внимателен именно, когато се чувстваш най-добре поради някакъв свой успех. Плодовете на многото ти усилия могат да бъдат изгубени за миг нехайство.
119. Христос изисква да бъдем като децата. Детето се чувства уверено, хванато за ръката на баща си. У него няма и следа от съмнение, че добрият татко ще му даде каквото то поиска. Когато се молим на Бога, трябва да имаме същата тази детска, жива вяра по отношение на нашия Небесен Баща. Това е едно от условията молитвите ни да бъдат чути. То е дар от Бога и затова преди да се помолиш за каквато и да е нужда, преди всичко измоли от Бога да те избави от неверието и усили вярата ти.
120. Наблюдавал съм те, че по време на пеенето се умиляваш и просълзяваш. Това е съвсем ярко доказателство за докосването на Божествената сила и благодат до сърцето ти. Внимавай обаче да не се самооблащаваш (самосъблазняваш, самопрелъстяваш). Въобще чувствата са нещо непостоянно и на тях не бива много да се доверяваме. Но специално за духовното пеене се знае, че много от светиите, благодарение на него, са получавали силна вяра. И добре правиш, че се заслушваш в нашия прекрасен църковен хор.
