Източник: http://pravoslaven-sviat.org/
Ти пишеш: „Струва ми се, че на нищо не вярвате“. Всъщност ти не ми вярваш, затуй пък прекалено вярваш на себе си. Всеки грешник е сляп. Сляпа си и ти. Освен това, когато ти говорят за болестта ти, ти не придаваш значение на думите. Сама си сляпа, а когато ти показват пътя, нямаш вяра и предпочиташ да вървиш така, както ти харесва. Какъв ще е краят? Ясно е и без отговор. Не само ще бъде, но и вече е започнало началото на края. Ти вече си попаднала в ямата и седиш в нея. И въпреки това не правиш нищо, за да излезеш и да не падаш там пак. Ти си тщеславна и горда. Оттук е всичко останало. По тази причина ти осъждаш всички, обвиняваш всички, а себе си оправдаваш: от тук идват всички грехове и болести. Господ те предупреждава с болести и с неприятности, за да се поогледаш и да се смириш. А ти все повече загрубяваш. Опомни се!
Какво трябва да се направи? Ето какво:
1. Примири се с всички искрено, а не само на думи.
2. Обвинявай винаги себе си за всички спречквания, дори да не си виновна; казвай си така: „За предишните ми грешки получавам сега това, което съм заслужила.“
3. Престани да се грижиш излишно за тялото си и съблюдавай постите не само по вида, но и по отношение на количеството храна. Трябва да отслабнеш, а не да дебелееш.
4. Обезателно чети утринните и вечерни молитви и по сто Иисусови молитви.
5. Поне по половин час всеки ден си мисли и си представяй, че утре ще умреш и какво те очаква после. Чети, каквото намериш, за смъртта.
Главното е смирението. Не повишавай глас срещу никого. Помни неотменните думи на Господа: „Бог на горделиви се противи.“ Това означава, че в нищо няма да имаш успех, нито във вътрешния, нито във външния живот. Вече съзираш във вътрешния живот хладнота, леност, безплодие. Същото ще е и във външния. Ще търпиш позор, оскърбления, бедност, болести. Няма да се изпълни нито едно твое желание или очакване, ще бъдеш стъпкана в калта, докато не се смириш. Благодари на Бога, че те търпи толкова дълго, желаейки обръщането ти, за да те помилува след смъртта. Пропуснах още условия.
6. Престани да осъждаш другите. Ако видиш, че някой прави нещо лошо, не го осъждай, а го съжали и се помоли мислено за него Господ да му прости.
7. Престани да празнословиш, остави смехотворството, шегите и пр.
8. Вечер измолвай от цялото си сърце прошка за всички нарушения на заповедите през деня, с дело, слово, или помисъл.
Старай се да придобиеш съкрушено сърце и не му давай да се охлади.
Ти пак осъждаш о. С.: „Той пак ще ми налага епитимия, а какво иска от мен?“ Той иска същото, каквото и аз, каквото иска всеки, който ти желае доброто: смири се, престани да мислиш за себе си гордо, не командувай, а моли, слушай го, покривай недостатъците му по заповедта — „теготите“.
Ако не ме послушаш, а останеш все такава или се смириш лицемерно, външно, ще видиш сама какво ще стане. Съществуват неизменими духовни закони, по които ще бъдеш подложена на всичко, за което писах по-горе, ако не се покаеш за предишната гордост и не се смириш искрено и не покажеш на дело смирението си.
Аз ще съм чист пред Бога. Докато още живеех там, винаги ти посочвах твоето тщеславие, а сега то вече е прераснало в гордост и дава плодове, сама виждаш какви.
Ако се изповядваш, то не обвинявай никого и не се оплаквай, защото това ще е пак самооправдание и твоята изповед ще е безполезна. Няма да измамиш Бога. Не мами духовника и себе си. Не започвай да си казваш, че те вкарвам в отчаяние. Почти всички като теб имат този обичай. Вместо да приемете изобличението, пак започвате да обвинявате другиго и така съвсем се лишавате от полза.
Имай предвид, че всички, освен ласкателите ти, те осъждат за самолюбието и гордостта ти. А ти не искаш да видиш това.
Ще чакам да видя как ще откликнеш на това писмо. Недей да идваш. С това никак няма да си помогнеш.
От цялата си душа желая Господ да ти помогне да видиш себе си и да принесеш покаяние с достойни плодове.
…, пази книгите, дръж ги под ключ, за да не ги вземат и загубят.
Пристигнахме тук благополучно, багажа още не сме получили. Не се обиждай, че ти пиша остро. Считам за свой дълг да го сторя. Господ да те вразуми и да ти помогне.
27/I. Писмото беше написано отдавна, изпращам го едва днес. Поздрав на всички и благословение.
Н. 21/I–52 г.
Цялата книга в електронен вид: http://ebooks.ucoz.com/beseda/Pisma.pdf
И в mp3 формат: http://petkohinov.com/audioknigi/ignikonv-pisma.zip
