Първата седмица от Великия пост в ман. Св Екатерина, Синай - Джъстин Даниел

Препратиха ми този имейл:

Скъпи мои отци и майки, братя и сестри във вярата, Бог да Ви дава сили!

Трудно е да се повярва, че първата седмица от Великия Пост вече е свършила! Тук в "Св Екатерина" се случиха много неща и исках да споделя някои преживявания от миналата седмица за слава Божия.  Щом в четвъртък манастирът отново беше отворен за посетители, имах за пръв път възможност да посетя музея със светините и да видя любимата си икона на Иисус Христос Пантократор от Синай,

изложена, наред с други безценни съкровища на иконографското изкуство като Лествицатана св. Йоан,

метални изделия, ръкописи и бродерия. Надявам се да сглобя кратък видео клип, с който да Ви разведа из съкровищата, съхранявани тук.  Това беше и първата ми възможност да се поклоня на мощите на св. Екатерина, на която е посветен манастира.

Може да видите от този близък кадър на ръката й, че част от мощите й са нетленни.

  И това е доказателство както за благодатта, която е приела чрез светия си живот и мъченичество, така и обещание за бъдещия живот! Докато се приближавах да се поклоня, съвсем неочаквано изпитах силно разкаяние почти до сълзи. След като се поклониш, свещеникът ти дава пръстен, символизиращ тоза, който Христа дал на св. Екатерина, когато тя избрала да остане девица, предпочитайки Христос за свой Жених.

В събота манастирът отслужва Божествена Литургия, и в главната църква, и в параклиса на Неопалимата къпина, който се намира точно зад главния олтар.

 Стената на олтара се вижда отляво.

Това е мястото, където на светия пророк Моисей е било заповядано да свали сандалите си, защото стои на свята земя(Изход 3:5).  При построяването на манастира, Неопалимата къпина е пресадена, за да се запази и за да може да се построи параклис над светата земя

Днес тук са поставили по-подходящ килим.

Светият престол над първоначалното място на Неопалимата къпина

По време на службата имах силни болки в кръста, лявото коляно и рамото, защото предишния ден помагах за пренасянето на тежко оборудване, но след Литургия и причастие със Светите тайни, не мога да не изповядам факта, че тази земя все още е свята!  Почувствах се напълно обновен, никакви болки не останаха, и можах да продължа да извършвам тежка работа в онзи ден, въпреки че се събудих с усещането, че няма да мога да стана от леглото!  Слава Богу! По време на евхаристийния канон започна да вали слаб дъжд, който ми напомни за Божиите благословии и начинът, по който Израилтяните били хранени от Него по време на странстванията си в пустинята.

Днес (9 март 2014) по време на светата Литургия имаше буря с гръмотевици, която също започна по време на Евхаристийния канон, а планините се покриха с облак, който напомни за изкачването на Моисей на върха, за да получи Десетте Божи заповеди!

 Тъй като тук обикновено няма такива дъждове, с изключение на веднъж на няколко години, планините около манастира бяха покрити с каскади от водопади!

Беше невероятно да се преживее и види такова нещо!  След Литургията, слънцето се показа за достатъчно дълго време, за да видим дъга в долината на запад от манастира. Никога преди не съм виждал дъга толкова близо до земята, намираше се под нашето ниво на върха на манастирската стена.

Погледнете малко над короната на дървото в средата на снимката

 Отново напомняне за Божията милост и любов, също като дъгата след Потопа. Най-голямото ми впечатление от тази седмица е как всяко малко нещо в действителност е голямо благословение!  Когато си в суха и самотна пустош, като Синай, където има малко живот и малко начини той да бъде поддържан, всяка птица, растение и капка дъжд добиват неимоверно значение.

Това е съвършеното място за поклонничество по време на поста, като подготовка за Пасха. Улавям се как размислям за това колко много неща приемам за даденост в нашия материалистична, хедонистична, консуматорска поп култура, въпреки че се стремим да живеем като "пришълци и чужденци на земята" (Евреи 11:13). Изобилието на тези места не могат да бъдат изразени адекватно и най-добре се разбират, когато ги преживеем.

Благодаря, че ми позволихте да споделя впечатленията си с Вас. Моля, чувствайте се свободни да ги споделяте с други, които мислите, че ще имат полза.

Бог да благослови пътуването Ви към празника на Възкресение!

--
Поздрави, 

Джъстин