чиято брада се развяваше като люляков цвят:
кажи ми, отче мой, защо на тази земя нощта и денят вървят неразделно?
Защо, подобно на близнаци, израстват заедно
трънът и цветето, смехът и сълзите?
Защо в най-прекрасната зеленина на гората
се загнездват скорпиони, змии и хладна отрова...
Защо при най-нежното цвете, преди да разцъфти и да разкрие
своята неизказана красота в светлината,
идва черният червей, прегризва го и го оставя
да се люлее като мъртва дрипа?
Защо ппшеницата има нужда от оране, засяване и работници,
докато стане на пита хляб,
и всичко добро и благородно, и божествено
се заплаща със сълзи и кръв в живота,
а плевелите израстват от само себе си
и нечестието се стреми да погълне цялата земя?
И накрая, защо във великата хармония на всичко
се промъкват безредие и хаос?
Старецът ми отговори с дълбок, топъл глас
издигайски дясната си ръка към небето:
там горе, зад златните облаци
Великият Бог бродира безценна бродерия,
но ние долу, докато вървим,
виждаме, чедо, обратната ѝ страна.
И затова съвсем естествено за ума е да вижда грешките,
там, където трябва да благодари и да слави.
Чакай като християнин да дойде денят,
когато душата ти на криле ще се издигне във въздуха
и ще видиш бродерията на Бога откъм добрата страна
и тогава... всичко ще ти изглежда хармонично и съвършено.
Източник:
Няма коментари:
Публикуване на коментар
КОМЕНТАРИТЕ СЕ ПУБЛИКУВАТ, СЛЕД КАТО БЪДАТ ОДОБРЕНИ!