В това тежко за българите време , за да се построи църква е било нужно разрешение от турските власти, а те не допускали християнската църква да е по-висока от мюсюлманския храм, джамията. Затова по-голямата част от черквите, строени по това време са вкопани в земята. Бог давал на хората съобразителност да изхитрят турските власти и да построят голяма и просторна църква, Божий дом, достоен за Божият слава.
Най-страшното на това време било отношението към българите християни. Вярно, те имали известна свобода, но ако турски големец си харесал българска девойка, той можел да я вземе насила без да иска разрешение от родителите ѝ.
Това се случило и с една прекрасна скромна селска девойка: света Злата от село Мъглен. Тя била необикновено красива, но израсла в семейство с много деца и не била глезена, а научена на труд. Тази душевна красота още повече подчертавала красивите черти на лицето ѝ. Но за беда един турчин я забелязал, събрал свои другари и я откраднал, докато събирала дърва в гората.
Завел я в дома си започнал да ѝ увещава да приеме неговата вяра и да се омъжи за него. Опитвал и с добро и с лошо, но не сполучил. Света Злата твърдо заявила: "Аз няма да се отрека от моя Христос, Небесният ми Жених, колкото и да ме мъчите." Мъжете видели безсилието си и повикали жените си. Те обсипали света Злата с внимание и ласкателства. Използвали лукавство и магия, цели шест месеца се мъчили да я разколебаят във вярата, но света Злата не отстъпила.
Щом не сполучил и с това турчинът и приятелите му викнала близките на света Злата и ги заплашили, че ако не я склонят да смени вярата си, ще я убият, а тях ще накажат и глобят. Родителите и сестрите на света Злата проявили малодушие и започнала да я убеждават по каквито начини знаят. Те говорели: "Отречи се само привидно, но иначе си вярвай в Христос. Той е милостив и ще ти прости." Да не слушаш родителите си е нарушение на петата Божия заповед, но ние сме длъжни преди всичко да обичаме Христос. Затова и света Злата си спомнила думите на Спасителя: "Който обича баща и майка повече от Мене, не е достоен за Мене." И им казала: "Вие вече не сте мои близки. От днес баща ми е Христос, майка света Богородица, братя и сестри всички светии!" (Мат. 10:37)
И тогава, след като всички опити да я склонят чрез думи не помогнали, турците започнали мъченията. Няма да описват колко страшни били те. Светицата обливала с кръвта си земята, търпяла нечовешки мъки, защото Сам Христос я подкрепял в изпитанията, а те продължили повече от три месеца. Накрая тя издъхнала, но удържала победа и сега се радва на небесата със своя Жених Христа, окичена с нетленнен венец. Нека помним житието ѝ, да ѝ се молим и в трудни мигове да взимаме пример от нейното търпение.
Тропар:
Възлюбила небесния Жених,
не си се убояла от мъченията на злочестивия агарянин
и си проляла кръвта си даже до смърт,
Злато всехвална, мъгленска похвало.
Затова сега приемаш въздаяние по достойнство -
вечно веселие в чертозите на Христа, нашия Бог.
Него моли да спаси нашите души.
По "Жития на Българските светии," изд. манастир "Св. Вмчк. Георги Зограф," Света Гора, 2007