Две забавни ситуации с отеца

Предисловие

До скоро се притеснявах, когато някой направи комплимент на отеца, но си дадох сметка, че аз нямам никакви заслуги за добрите му качества. От тогава смело си го хваля. С извинение, 
че може би все пак звучи нескромно. А иначе отецът не следи блога, така че мога да си пиша за него зад гърба му колкото си искам без да има опасност да го изкуша.

Разхожда се той днес с децата, когато го спира някакъв човек с въпроса:
- Ти от кой синод си?
- От българския. Ти от кой си?
- На Инокентий! - отвръща самоотвержено чичкото и започва да плюе, ама плюе, хули, а отецът само мълчи. По някое време обаче му се удал случай да се включи в разговора, защото другият човек рекъл:
- Ето такива хора ни трябват, като теб, чисти, неопетнени!!!
- А Вие откъде знаете, че съм чист и неопетнен?
Красноречивият чичка се втрещил и само отронил:
- Верно е. Може да си от онея, от мутрите... - и си продължил по пътя.

***

Седим си с батюшката, аз шия една възглавница и в момент на невнимание му задодох въпрос, с който неволно го подканих да осъди едни хора, а той само ме погледна и каза:
- Имам мнение по въпроса, но предпочитам да не го изказвам, защото може да не съм прав - и с това ми даде добър нагледен урок.
Мислено си отбелязвам да помня, че отецът първо е свещеник, а чак след това мой съпруг. Нали знаете, "пророк не бива без почит, освен в отечеството си и у дома си" (Мат 13:57).