Синаксар - Тодоровден

СЪБОТА НА ПЪРВА ВЕЛИКОПОСТНА СЕДМИЦА – ТОДОРОВДЕН

В тоя ден – събота на Първа великопостна седмица, празнуваме чудото  с коливото, свързано с името и паметта на свети великомъченик  Т е о д о р  Т и р о н. Произходът на този празник е следният:

След Констанция, син на Константин Велики, на византийския императорски престол възлязъл Юлиян. Той отстъпил от християнската вяра и се обърнал към старото езичество. Юлиян устройвал тържествени езически жертвоприношения. Отначало, боейки се от народа, който в по-голямото си мнозинство бил вече християнски, той не смеел открито да предприеме гонения срещу християните, но по различни начини се стараел да ги уязви. Като знаел, прочее, че първата великопостна седмица християните пазят строг пост, за да ги подиграе, оскверни и вкара в съблазън, заповядал на цариградския управител да бъдат поръсени с кръв от езически жертвени животни всички хранителни стоки на пазара. Св. великомъченик Теодор обаче се явил на сън на цариградския архиепископ Евдоксий и му казал: „Забрани на християните да купуват каквото и да било от пазара, понеже храните, които се продават там са поръсени с кръв от идолски жертви. Поръчай на ония, които нямат храна у себе си, да направят коливо, т.е. да сварят пшеница с мед!” Архиепископът изпълнил поръчението на Христовия мъченик и цялата тая седмица християните в Цариград се хранили само с варено жито и мед. В спомен на тоя случай светата Църква е въвела обичая – в събота на Първа великопостна седмица да се вари коливо и да се чествува паметта на св. Теодор. Този благочестив обичай се е запазил и до днес.

А кой е бил св. великомъченик Теодор Тирон? – Млад войник в малоазийския град Амасия по времето на римския император Максимиан. Тогава християните били жестоко гонени и измъчвани заради вярата им в Господ Иисус. Когато началникът на полка, в който служил Теодор, узнал, че той е христянин, накарал го да принесе жертва на идолите, но Теодор решително отказал, заявявайки открито, че той изповядва вярата в Христа. Изпълнен от свещена ревност една нощ Теодор запалил един езически храм. Бил обаче забелязан от един езичник, който донесъл за случая на местния градоначалник. Теодор бил хванат и изправен на съд. Без страх той признал вината си. Бил хвърлен в тъмница и подложен на глад и най-различни мъчения. Господ Иисус му се явил нощем и му казал: „Дерзай, Теодоре, Аз съм с тебе! Не приемай земна храна и питие. За тебе ще има друг живот – безкраен, вечен, заедно с Мене на небесата!” Укрепен от това небесно видение и изпълнен от неизказана блажена радост, Христовият мъченик започнал да пее и да прославя Господа. Като чули пението, стражарите надзърнали през малкото прозорче и за голямо свое учудване видели, че Теодор не е сам, а бил заобиколен от много други юноши в бели дрехи,  които заедно с него пеели. Обадили на управителя за това. Той веднага дошъл и като чул дружното пение, помислил, че при Теодор са дошли християните. Какво било обаче учудването му, когато видял, че печатът на вратата, която по нареждане на самия управител била заключена и запечатана, стои неповреден! Ужас обхванал всички. На другия ден отново изправили Теодор пред съда. Отново го принуждавали да принесе жертва на езическите божества. Доблестният Христов мъченик обаче с още по-голяма твърдост и дръзновение отхвърлил това предложение, засвидетелствувайки още веднъж и още по-убедено своята вяра в Христа.

Подложили Теодор на нови още по-жестоки изтезания, но той проявил удивителна твърдост и търпение, пеейки: „Ще благославям Господа на всяко време; хвалата за Него е винаги в устата ми!” (Пс. 33:2). Когато управителят му казал, че е нелепо да се уповава на Човек, Който е умрял от позорна кръстна смърт, светият мъченик казал: „Нека този позор бъде и на мене, и на всички, които призовават името Му!”

Управителят видял, че всички мъчения и убеждавания са вече безполезни и затова издал следната присъда: „Теодор, който не се покорява на властта на нашите славни царе и богове, а вярва в Иисуса Христа, разпнат при Понтия Пилат, заповядвам да бъде предаден на смърт чрез изгаряне!” Присъдата била веднага изпълнена. Теодор се прекръстил и мъжествено влязъл в запалената клада и с молитва и славословия на уста предал Богу дух. Благочестива християнка на име Евсевия взела честните останки на св. Мъченик и ги погребала в гр. Евхаит, гдето всяка година в деня на мъченическата му кончина се празнувала неговата памет.

С молитвите на св. мъченик Теодор, Господи Иисусе Христе Боже наш, помилуй нас!  А м и н!

Към съдържанието на "Синаксар"

Синаксар - Неделя сиропусна

НЕДЕЛЯ СИРОПУСНА

В тоя ден по установление на св. Отци правим спомен за лишаването на първосъздадения Адам от райската храна. Това душеспасително установление, отредено тъкмо за днес, когато сме в навечерието на светата Четиридесетница, има за цел да ни покаже, колко полезен за нас е постът като лечебна школа и колко вредни са лакомството, невъздържанието и непослушанието.

Първата Божия заповед беше за поста: „И заповяда Господ Бог на човека и рече: от всяко дърво в градината ще ядеш, но от дървото за познаване добро и зло да не ядеш, защото в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш!” (Бит. 2:17). Под действието на дявола обаче нашите прародители престъпиха тая заповед и затова, съгласно с Божието предупреждение, смъртта влезе в тях и те станах смъртни. Прогневиха Бога, своя Създател. За тях вече нямаше място в рая на сладостите и затова Бог ги изгони от него. Така Адам и Ева се лишиха от блаженото общение с Бога в рая, заслужиха Неговото проклятие и за тях и техните потомци започнаха тежки дни – дни на скърби и неволи, на болести, мъчителен труд и страдания. Всемилостивият Бог обаче не остави тежко съгрешилите Свои първосъздания в бездната на греха и проклятието, но обеща да им изпрати Спасител. И когато се изпълниха времената (Гал. 4:4), Бог изпълни Своето обещание – изпрати Своя Единороден Син в лицето на Господ Иисус – втория Адам (1 Кор. 15:45 – 47). Той макар и да беше свят и безгрешен, за да заглади греха и непослушанието на първия Адам, пости 40 дни и 40 нощи. Изкусени от примамката на дявола, че ще станат богове, нашите прародители проявиха непослушание към Бога, а Христос – Новият Адам – победи изкусителя в пустинята, отхвърляйки всички негови изкусителни предложения, и чрез послушанието, доведено дори и до кръстна смърт (Фил. 2:8), Той ни даде възможност да станем чада Божии (Иоан. 1:12). Така,че онова, което ние чрез Адам и Ева изгубихме, чрез Христа отново го придобихме. Някога чрез невъздържанието прародителите се лишиха от райската храна, сега чрез поста и въздържането ние се удостояваме с небесната храна – Тялото и Кръвта на Господа.

Грехопадението на нашите прародители нека ни послужи за пример, за да не се лишим и ние като тях от драгоценните Божии дарове. Постът и въздържанието, прочее, нека бъдат за нас спасително поприще през време на св. Четиридесетница и благодатна школа към духовно усъвършенствуване. Моисей е постил 40 дни и 40 нощи преди да получи 10-те Божии заповеди. Пости 40 дни и 40 нощи и св. прор. Илия и бе удостоен със силата да върши големи чудеса и жив да бъде взет на небето. Пости 40 дни и 40 нощи и нашият Спасител преди да започне Своето служение. Подобно на тях постиха и мнозина благочестиви люде – мъже и жени, и чрез поста можаха да станат още тука на земята ангели в плът. Нека и ние през време на настъпващата Четиридесетница, следвайки техния пример, да постим телесно и духовно и чрез това отново да придобием Рая, да заслужим богатите милости на Бога, Комуто да бъде чест и слава сега и во веки.  Амин!

„Седеше Адам срещу рая и, ридаейки, оплакваше своята духовна голота: „Горко ми, казваше, коварно бях прелъстен чрез увещанието на змията; ограбен съм и лишен от слава! Горко ми, голият и унижен, аз изпаднал сега в недоумение! Но, о, рай, не ще се вече насладя на твоите блага; няма вече да видя моя Господ Бог и Създател, защото ще ида в земята, от която бях взет. Милостиви и щедри Господи, викам към Тебе: Помилуй ме падналия!”

Синаксар - НЕДЕЛЯ МЕСОПУСНА

НЕДЕЛЯ МЕСОПУСНА

В тоя ден спомняме второто пришествие Христово и последния и страшен съд. Това установление на св. Църква не е случайно. То има за цел да ни предпази от лекомислено отношение към собственото наше спасение. Не бива да разчитаме само на Божието милосърдие, но да помним и страшния ден, когато Праведният Съдия ще въздаде всекиму според делата.

Второто Христово пришествие и всеобщият последен съд, който ще последва, са предсказани от Самия Господ Иисус в Неговата пророческа реч за тия две събития. Първото идване на Христа беше в скромност и унижение, а второто ще бъде в сила и слава. Кога ще бъде това, никой от човеците не знае. Господ Иисус е посочил само някои признаци и събития, които ще предшествуват това славно второ Негово идване – оскъдняване на любовта между човеците, смутове, войни, глад, природни бедствия – земетресения, космически катаклизми и др. Тогава ще се яви на небето знамението на Сина Човечески – св. Кръст Христов – а Сам Господ ще дойде на облаци, обкръжен от множество ангели, в сила и слава голяма. Преди това обаче ще се яви на земята Антихрист, комуто ще бъде дадена власт да върши чудеса, чрез които ще съблазни и отклони от Христа мнозина. Който обаче остане верен и претърпи до край, той ще се спаси. Син Божи ще срази Антихриста само с дъха на устата си и ще го хвърли в огнено езеро. Тогава при глас на архангел и тръба Божия всички от векове умрели – милиарди и милиарди – ще възкръснат, а заварените живи в един миг ще се изменят, т.е. от тленни ще станат нетленни и ще бъдат грабнати на облаците, за да срещнат Господа във висините. Огнена стихия ще очисти земята от нейната многовековна скверност и ще се яви ново Небе и нова Земя. Тогава Синът Божи ще седне на Своя съдийски престол, ще отдели праведните от грешниците, както пастир отлъчва овци от кози и ще произведе Своя праведен съд.

Той ще съди главно според това – дали и доколко всеки е вършил дела на състрадателна любов, дали сме нахранили гладни, напоили жадни, облекли голи, прибрали странни, посетили болни и затворници и пр. Ония, които не са били състрадателни към нуждаещите се и страдащите – ще идат във вечна мъка, а праведните – в живот вечен.

Справедливият и окончателен Божи съд се налага по необходимост на нашето нравствено съзнание. Нравственият закон изисква щото ония, които вършат зло – да получат нужното възмездие. И понеже на тоя свят не всеки получава напълно заслуженото, това следва да стане в отвъдния свят, на последния и справедлив Божи съд.

Денят на второто Христово пришествие и на Страшния съд рано или късно ще дойде. Той е предсказан от Господа Иисуса. Небе и земя ще преминат, но ни една йота от онова, което е казал Христос, няма да премине. Затова нека не се предаваме на безгрижие и нерадение, а да помним винаги Страшния съд и да вършим дела на милосърдие, за да се окажем от дясната страна на Христа и да се удостоим да чуем Неговия божествен глас: „Дойдете вие, благословените от Моя небесен Отец и наследете благата приготвени вам от създание мира!”  А м и н!

„Мисля за страшния ден и оплаквам моите лукави деяния. Как ще отговарям на безсмъртния Цар? С какво дързновение ще погледна Съдията аз – блудният? Добросърдечни Отче, единородний Сине, Свети Душе, помилуй ме!” (Седален на трета песен от канона на утрената в неделя Месопусна).

Към "Синаксар"

Рилски манастир

Днес го посетих  за  втори  път, но преживяването  е  много по-интензивно. През целия път усещахме подкрепата  на  св.  Йоан Рилски. Чувстваме се отпочинали, обновени, готови за  предизвикателствата  на поста.

Самото пътуване беше  много  интересно. Беше приятно пак  да минем по  детелината  на Дупница. Три пъти, защото на връщане объркахме пътя. :-) Надявам се да свързвам този град не  с  фармация и олющени, опушени  заводи, а  с извисяващата се зад него  планина и красивия висок, каменен мост.

Видях Самоков за пръв път. Ще запомня стръмните му улици и пешеходци, които пресичат  лежерно в мрака без да се огледат, (Навярно  не  са  шофьори...)

Боровец, о, Боровец. О,Боровец! Всеки път, когато  ям  вафла Боровец, ще  си спомням дърветата гиганти, които  сякаш черпят сили директно от Рая.

Сапарево, сгушено като котенце в скута  на планината.

Манастирът - красив, но скромен, чист, спретнат, непокварен от многото посетители. Дървените стъпала пред стасидиите, изтъркани от краката  на богомолците.

Стенописите - ярки, детайлни, надпреварващи   се да разказват история  след  история. Архитектурата  - разчупена, дори закачлива.

Света Богородица Осиковица. Дребничка, оградена  от  сомн светии.

Мъничката  рака  с мощите. Сякаш в нея е  положен младенец.  А колко  сили  дава! :-)

Музеят! Касата на манастира с многото ключалки, турските фермани, първият български  глобус, огромното  руско четвероевангелие, изящни  икони, едната с проядена от годините дъска, но образът на Богородица и Младенеца - непокътнати, медните щампи и машините за  тях. Рафаиловият  кръст  на  живо!

Сигурна  съм, че  изпускам нещо, сигурна съм, че изпускам всичко. Само си  мечтая този ден  да се повтори. Прекрасен! Прекрасен!