"Искам да знам" -Ангелина Жекова

Една хубава книжка за деца в предучилищна възраст с  десет  увлекателни приказки, разясняващи десетте Божии заповеди. Благодарение  на Бъди  верен.

Кой какъв е?

Обхваната съм от желание да пиша за децата. Може би защото те  са първата ми грижа. А може би, просто защото това е личен блог - онлайн дневник.

Искам да запиша кой какви наклонности има, за да видим как ги  е развил по-нататък.

С Тони експериментирах и му купувах универсални играчки. Такива, които  са подходящи  и за момче, и за момиче - строители, музикални кутийки, книжки, плюшени животинки... Вкъщи нямаше нито  една кола,  нито  един пистолет, докато на около 11 месеца Тони не свали капака на кошчето, за да може да го бута по пода  и да ръмжи. Експериментът беше закрит и детето  се сдоби с всякакви размери  коли, включително 2-3 вида, на които да се  качва и да  шофира. Да, именно шофира. Изумена бях да го видя как завива към улицата, гумата стига края  на тротоара, но, с ловка  маневра, детето  я връща обратно  и ме оставя да  се  чудя как не си  е  разбило главата.  За разлика от него, Илия само  вчера  падна  пет пъти  с колелото.

Тони беше на  годинка, когато почна да "рисува".  Разбира се в  началото почти всичките му  картини представляваха  коли. Още  на две години правеше хубави, макар  и неправилни  кръгчета. Автомобилите му бяха снабдени с гуми навсякъде, дори  и на покрива. Всъщност най-вече на покрива. Следващата му голяма страст бяха конете. Напоследък не е сядал да рисува. Защо  ли?
Като при всеки чувствителен човек, рисунките са неговия отдушник, начинът да направи действителността по-лесно  смилаема. Дали оставянето на рисунките е знак, че се е поуспокоил?

Моето малко момче, Илюшката, щом пролази първата му любов бяха кабелите. Тази любов към кабелите преля в мания да натиска  копчета  и да работи  на компютъра. Ако му покажа как, той би се оправил  сам да си пусне филмче или да влезе в интернет, но на крехката възраст   от 3 години и половина няма как да допусна това. Не казвам, че Тоничката не би се справил, а по-скоро, че няма интерес.

Друго, което  не може да не забележи човек у  Илия е неговата артистичност. Дали защото, като малък,   след като покаже на нашите приятели как прави кончето,  рибката, тигърчето, слончета,го  питахме: "Как  прави гъзето  на Илия?" А  той щастливо пръцкаше с уста, защото винаги беше възнаграждаван със смях. Знам, да, доста незряло от моя страна.  Срамувам се.

Илия има силен  глас. Непрекъснато му повтаряме: "По-тихо, по-тихо!" Но без особена полза. Знае наизуст много песнички - от мен, от яслата, от филмчета. Бързо ги запомня и спонтанно ги тананика. Има любими реплики  от смешни моменти във филмчетата. С радост ги повтаря и се смее бурно. Например: "Чичо  Пумба идвааааа!" и "За теб съм господин Прасе!" Изобщо артистична натура, но в посока различна от брат си. Все още  не държи стабилно  химикала и не може да рисува кръг. Чак започнах да се чудя дали не  е левичар. И с  двете ръце рисува еднакво нескопосано.

Третото дете

Тя е моята бебе терапия. Усмихва ми се и светът отеква в "Алилуя!" Вече разбирам защо ми казаха, че всяко следващо дете се гледа все по-лесно.

А бебенцата!  Те  са късчета от рая. Манна, която ни кара да забравяме сладостта на гнева. (Е, стига да не  е задвижваща сила, която води децата към добро.)

Стига ми едно "Гу!" и преливам от обич към всичко и всички.

На лъжата краката са къси

Доскоро Тони казваше: "Пошегувах се!", но от няколко дни чувам само : "Излъгах те!" В такъв момент разбирам, че детето е порасло, а аз нещо съм изпуснала. Лесно е да послушаме съвета да не му го натякваме, за да не влошим нещата. Но всъщност нещата се влошават, ако не взимаме мерки. Не можем да оставим детето на собствената му съвест, защото съвестта също има нужда от храна.

Има много неща, които да кажем, за да убедим детето, че лъжата е нещо грозно, че ще му вгорчи живота и лъжа след лъжа - така както се редят тухлички - издига стена между себе  си и любимите си хора.

Говоря и знам - още много пъти ще трябва да повторя, докато навик ни стане доверието и честността. И си спомням как детето намери чужда количка, но не я взе, а я остави обратно в тревата. И ми става малко по-добре.

ПП В блога на Мария Комкова скоро прочетох как едно  от  големите деца учи малките, че няма нищо скрито, което да не стане явно. Това е на път да се превърне в крилата фраза и у дома.

Първият учебен ден

Слава Богу, че има младежи  като  Гери от "Градината на  слънцето"!
http://www.gradinatanaslantseto.com/2014/09/blog-post.html

Тебеширени градове

От другия край на океана при нас дойде една идея на нашата скъпа приятелка Иренка (нейни публикации в "Православна младеж": 1, 2, 3 и 4).

Не си ли струва да отделите няколко минути от времето си, за да ви зарадват с такава голяма усмивка?!! :)

"Мамо, малко ще подремна, докато дойде време да ходя на пазар."

И така, как се прави? Мама рисува град с всички места, на които ходят заедно с детето. А то ходи с колата на пазар, на църква, да храни патиците... А за да не се гори бензин за един човек, понякога взимат и малки човечета, които да се включат в играта. :) Може да се направи и вкъщи на хартия, но навън е къде-къде по-приятно!

Какъв лукс за Америка! Църквата е точно пред дома. :)