неделя, 24 август 2014 г.

Andrey Rublev -a Tarkovski film

Една  приятелка  сподели този сайт с безплатни книги,  филми, учебници.  http://www.openculture.com/freemoviesonline Още не съм  се гмурнала в него, но филмът за  Рубльов е първият в списъка! Кой   не знае рубльовата  старозаветна Троица или Владимирската му Света  Богородица!





А малко преди  това има и филм за  св. Александър  Невски. И двата филма могат да се изтеглят от zamunda.net със субтитри.



неделя, 10 август 2014 г.

Ширшая небес


Любимото ми изображение на света Богородица и любимото ми песнопение.

Повече подхожда на празниците около Пасха, но през годините до нас достигат думите на св. Серафим Саровски: "Христос Воскресе, радост моя!" :) И те и днес стоплят сърцата и правят невъзможното възможно.

А този текст искам да прочета на децата преди празника: http://carstvo-maloe.com/fathers/starec-efrem-arizonski/item/262-arhim-efrem-filotejski-arizonski-presvetaja-bogorodica-shirshaja-nebes

събота, 9 август 2014 г.

Мария на два месеца

Един ден на многодетната майка

Достатъчно трудно е да гледаш едно дете. От опит го знам. Но умножете всички грижи, тревоги, несигурност, молитви, неудобства по две три и ще разберете как се чувствам.

Вечер ме приспива Мария, сутрин ме буди Мария. В тази рамка се разполага нашата траги-комедия. За радост на таксиметровите шофьори пред блока всяка сутрин представляваме голяма атракция. Или малката примадона се разпява в слинга, а аз стискам батковците за ръка и препускаме към градината, или гушкам здраво малкия, а големият подтичва зад нас, или, да, случвало се е, гушкам големия, а малкият ме държи за полата.

Кое улеснява грижата за три деца?

  1. Да имаш добър баща под ръка. Без него не бихме се справили!
  2. Кризисните ситуации. Тогава сме най-организирани и стегнати. В момента, в който си спомнихме, че сме забравили фурната включена и не просто ще ядем овъглени картофи за обяд, а може да се наложи да гасим пожар, забравихме умората и лиготиите и бързо се прибрахме. За щастие картофите бяха идеално опечени!
  3. Някои малки пинизи. Последното ми откритие е това, което наричам къпане на автомивката. Строявам ги в банята един до друг пред строгия блуждаещ поглед на Мария от шезлонга в коридора, търкам с насапунисаната гъба и плакна с душа. За по-малко от минута са готови. :)
  4. Мързеливи питателни рецепти.  Щандът със замразените зеленчуци се превърна в любимото ми място. Хем вкусно, хем здравословно. Месото отива цяло в тенджерата за варене на пара. Няма начин да загори. ;) Търся начин за мързеливо приготвяне на любимите ни пържени картофи. А тенджерата под налягане отдавна е най-добрият ми приятел. Слагам всички продукти, включвам котлона на 1 и излизаме да играем навън. Като се приберем след 2-3-4 часа, имаме вкусна супа за обяд.
  5. Детските филмчета. Нож с две остриета. Докато трае филмът има тишина и спокойствие, но след това са два пъти по-превъзбудени. А знаем и за другите вреди.
Време е да се къпем. Първо тя, а после по някое време, не се знае кога и аз. Да, това е част от ежедневието ни. Всичко се правя някога, не се знае кога, прави се бързо и на части. Прагът ми на поносимост към мръсотия и бъркотия вкъщи никога не е бил по-висок, но важното е мама да е спокойна и здрава физически и психически, децата да са усмихнати и стомасите на всички сити и доволни.

Лека нощ, Тони, Илия и Мария! Лека нощ, тати! А мама ще спи с отворени очи. :)

петък, 8 август 2014 г.

Фалшива самоличност

Вчера стана въпрос за боядисването на косата и благочестието. Ех, ако спасението ни зависеше от външния вид, колко по-лесно щяхме да спасяваме душите си! Малко или почти никакви средства, малко или почти никакви усилия и билетът за рая е осигурен. Обличаме дългите поли, слагаме кърпа на главата, стоим на колене в храма, прекръстваме се с широк размах за радост и завист на всички присъстващи. После се прибираме вкъщи и започваме да крещим на домашните, всичко ни пречи, леним се да помогнем дори на тези, на които сме длъжници, държим дълги речи на тема "Как да се спасим", а при първото изкушение, падаме.

Преди да ръкоположат съпруга ми за свещеник, ми казаха: "Сега вие трябва да сте за пример." Спонтанната ми реакция беше смях, последван от ужас. Лошото е, че най-лесното е да се направиш на нещо, което смяташ, че е за пример. Когато четох "Отец Арсений" ми направи впечатление едно семейство, чиито членове бяха описани като шумни хора. Ами, да!Ако Господ искаше всички да сме тихи и смирени, щеше да ни клонира. Но Бог не иска да сме като по калъп. И изобщо ""за пример" не значи, че ние ще сме щампата и изпод нас ще излизат като изляти идеалните християни. Колко е хубаво да стоиш пред Бога с думите: "Ето това съм аз, знам, че си заложил в мен да съм нещо много по-добро, надявам се с Твоя помощ някога да го постигна, но засега съм такава."  А не да си изграждаш някакъв идеален и нереален образ за себе си и да се мъчиш да се вмъкнеш в него като човек, който е напълнял, но, вместо да си смени гардероба, се мъчи с диети да влезе в старите си дрехи или, като сестрите на Пепеляшка, да опитваш насила да се намушкаш в тясната обувка и да ходиш с нея. И така да се превърнеш в пародия на себе си и обида към Твореца.

Вторият ключов момент беше, когато за пореден път гледахме "Остров" и си припомних думите на отец Анатолий: "Живей, както си живял, само големи грехове не прави." А какво става в действителност? В стремежа си да поддържаме идеален ред и чистота, влагаме всичките си сили в домакинската работа и когато трябва да обърнем внимание на децата си, крещим. Е, ще преживея някоя и друга дреха хвърлена на пода, но ще гледам да запазя мира. (Естествено приучаваме децата да подреждат.) Защото е важно къщата да е подредена, но по-важен е редът в душата.

Трудно е човек да говори за слабостите си, но има нещо сладко в това да се придържаме към истината.

четвъртък, 7 август 2014 г.

101 начина да научим буквите

Крайно време е с батковците да започнем заниманията. Аз обожавам книгите и четенето и много държа те също да четат хубаво и с удоволствие. Преди няколко дни ми хрумна следното упражнение за познаване на букви. За по-забавно можем да кажем на децата, че ще играем на шпиони. Ако се затруднят със смисъла на думата "шпиони", им пуснете Колите 2.


  • Предварителна подготовка: със свещ или бял пастел на бял лист се пише буквата Бих си приготвила към 5-10 листа според възрастта. Ако забележа, че имат желание за още, на място ще направя допълнително. Дават се един по един подготвените листи и детето рисува с боички отгоре, за да се появи "тайното съобщение". Детето трябва да го предаде на мама. Може да се направи "телефон" от две чашки и опънат канап, по който да предават тайното съобщение. Може да се използва и бебефон или уоки-токи.
  • Със същия телефон от две чашки и канап може да се направи упражнение за писане и четене на отделни букви или на цели думи. Мама предава буква по буква "тайното съобщение" по телефона, а детето го записва и прочита.
  • Тази сутрин измислихме още две игри с букви. Първата: мама пише с пръст на стената буквата, детето трябва да я познае. Докато се забавлявахме така, си спомних, че като деца си пишехме на гърба по същия начин думи буква по буква и трябваше да познаваме думата.
  • Втората: пишем букви и рисуваме картинки на неща, които започват със същата буква. Играта може да има състезателен момент, ако използваме дъска Aqua Doodle. Трябва детето да свърже буквата с картинката, преди дъската да изсъхне!
Различни дъски за рисуване с вода

Постарайте се да осигурите на детето си букви под различна форма: кубчета, хартиени, за мозайка, магнитни, домашно приготвени от домакинска кърпа: http://krokotak.com/2013/09/da-si-napravim-meki-i-obemni-bukvi-za-igra-i-utchene/

Не забравяйте, че може буквичките да се изписват по забавен начин: с пръчици, камъчета, солетки, бобчета, бонбонки... 

Има едни килимчета-пъзели с азбуката на български. Видях тази идея у наши приятели. Майката нарежда килимчето и казва на децата: "Дай ми буквата М." и показва на детето къде трябва да отиде буквата. То я намира и поставя на мястото й. Когато детето напредне и само познава буквите, вече няма нужда да му се посочва мястото, само се указва желаната буква. Ако не ви се инвестира в скъпи килимчета-пъзел, може да се направи същото от хартия. Да  се очертае сянката на буквата (леко разкривена за повишена трудност), а детето да залепи отгоре самата буква. Ще подготвя няколко и дано имам начин да снимам и да кача.

Ето ги обещаните 101 начина да се научи азбуката: http://thisreadingmama.com/101-alphabet-activities-printables/. На английски са, но ние ще заимстваме идеи и ще работим с децата на български. Пък може някои упражнения да вършат добра работа във втори клас, като дойде време за английската азбука.

неделя, 3 август 2014 г.

Изтъкан от противоречия

Нашият малък батко вече се държи доста зряло за възрастта си. Умен и находчив, бързо се ориентира в ситуацията и знае как да постигне своето. Но понякога детската му чистота е пленителна.

Ще ви разкажа една случка с него, която ми напомни за гръцкия старец Епифаний Теодоропулос.

Илия отива с баща си за първото кръщене в новата църква, където съпругът ми  е председател. Празник е, хората се радват и подаряват на Илия пакетче сладки и два лева. Татко му прибира паричките, но в един момент Илия се сеща за тях и казва: "Тати, къде ми е хартийката?"

Не можах да не се сетя за стареца Епифаний, който скромно отбелязва, че няма да влезе в рая, заради нестяжението си, защото му е дар от Бога и не се е потрудил за него: "Ако поставите пред мен банкнота и салфетка, аз ще ги различа само по цвят и размер".

После се сетих с какво настървение Илия настоява по няколко пъти на ден да купим. Да купим пица, да купим дъвка, да купим "нещо". И майчиното ми сърце се свива при мисълта, че имаме още една треска за дялане.

В помощ на постещия

За мен постът е малко по-различен този път, както се досещате. Нали сме с бебче вкъщи. Набелязала съм си един мой сериозен недостатък, който е в тежест на семейството ми и ще съсредоточа усилия върху него. За всичко останало си давам свобода, защото ако много пренавие човек струната, ще я скъса. Аз съм от тези пренавиващите.

Това е любимият ми пост. Най-любимият. Може би защото това беше времето, когато за пръв път се изповядах и причастих, за пръв път открих силата и красотата на владишките служби, за пръв път се срещнах с Иренчето (нейни публикации в "Православна младеж": 1, 2, 3 и 4) и за пръв път видях мъжа си.

Както знаете молитвата е стълб на поста, това, което го осмисля и ни дава сили и мотивация. А молебният канон към света Богородица е за мен въплъщение на всичко това повече от всички други молитви. Може би заради сантименталните причини, които изтъкнах по-горе, или заради това, че е актуален в различни ситуации: и при болест, и в големи изкушения, и за благодарност, и за възхвала.

Предлагам този запис на тези, които като мен не могат винаги да отидат за службата в храма, но искат да усетят по-особено молитвено настроение, когато се обръщат за помощ към Богоматер.



Напомням и календарчето с това какво  и кога е разрешено да се хапва. Кликнете върху него, за да го видите увеличено.

Източник: brazilka.blogspot.com

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...