Наскоро четох в един стар тефтер как Тони (около двегодишен) се е грижил за братчето си:
Влизам с празния леген в ръце, след като съм простирала на терасата, и какво да видя! Бебето си седи в кошничката за кола, в която съм го оставила, а в краката му батко му поставил огромен зелен джип и му казва: "Бебе гай дипа!" (Бебе играй с джипа.)
Преди няколко дни мия съдове в кухнята и се чудя дали Илия си играе кротичко или пак се е промъкнал крадешком при бебето и прави някаква беля. Та, мия аз колкото мога по-бързо, защото чувам, че Мария плаче, а това със сигурност ще го накара да си прекъсне играта и да се залепи за леглото й. Легълцето е платнено от тези, които се сгъват и разгъват. Нашето има проблем и трудно се застопорява, за да не се сгъва само. Когато си стои неподвижно няма проблем, но веднъж, когато реших да го преместя, краката се събраха. Тъкмо се затичвам към спалнята, а на врата Илийчо ме пресреща с думите: "Мамо, леглото на бебето се спука!" Влизам и какво да видя, бебето плакало, баткото го люшкал, а леглото тръгнало да се събира, платът хлътнат навътре отстрани и изглежда сякаш наистина е спукано. Слава Богу, минахме без поражения! Но от тогава си отварям очите на четири.
