петък, 25 април 2014 г.

"Несветите светци" - архим. Тихон Шевкунов + откъс от книгата

Вече няколко пъти е ставало дума за о. Тихон, но сега, след Българския дебют на, популярната му в Русия и цял свят, книга, имаме повод да пишем отново за него.



Интервюто му за "БГ Патриаршия"

Филмът му за Псковско-печерската лавра, награден на конкурси.

Филмът му "Гибелта на империята"

Книгата може да се закупи от Руската църква.
Цена 25 лв.
За покупки на едро тел. 087 7 78 30 40 (Марина).

И докато се добера до нея, ще си я прочета на руски. Отдавна го отлагам, но явно удари часът! :)

Официалният сайт на английски и руски

На руски онлайн

На руски за електронен четец.

И откъси тук: http://www.pravmladeji.org/taxonomy/term/54

За това как отивахме в манастир

За една християнска кончина

Тъщата на генерал Жуков 

Мария Георгиевна Жукова е дъщеря на известния маршал Георги Константинович Жуков. Тя редовно идва в нашия манастир и веднъж с болка ми разказа, че баба й по майчина линия, Клавдия Евгениевна, която е на 89 години, не се е причастявала от детството си. Проблемът, обаче е в това, че от няколко години Клавдия Евгениевна страда от старческо умствено разстройство, поради което е неадекватна с околните. Дори и любимата си внучка вече не познава и виждайки я, пита: „Вие коя сте? А къде е моята внучка? Къде е Маша?” Мария Георгиевна плачела много, но лекарите казали, че това състояние е необратимо. Поради това, беше невъзможно да се разбере иска ли Клавдия Евгениевна да се изповяда и причасти и иска ли изобщо да вижда в стаята си свещеник.
Познатите свещеници, към които се обръщала Мария Георгиевна само вдигали рамене: никой не се решавал да причасти старица, която дори не може да каже дали вярва в Бога (през целия си съзнателен живот Клавдия Евгениевна е била член на комунистическата партия, атеист).
Ние с Мария Георгиевна дълго разсъждавахме над тази необичайна ситуация, но така и нищо не измислихме. В крайна сметка не можах да измисля нищо по-добро от това: - Знаете ли Маша, едно са нашите човешки разсъждения, а съвсем друго е ако отидем със Светите Христови Тайни при вашата баба. Може би Господ сам ще намери решението? Нямаше на какво повече да разчитаме.
Мария Георгиевна се съгласи.
Е, предложих, каквото предложих, но честно да си призная, самият аз слабо вярвах, че нещо ще се получи. А поради това, за мой срам, дълго отлагах посещението при болната. Спираха ме съвсем прости опасения – не е нормално за отидеш със Светото Причастие при човек, който няма и да разбере какво правиш там. Освен това, както винаги, се появяваха ту едни спешни дела, ту други...
Накрая Мария Георгиевна прояви истинска бащинска настойчивост. Засрамих се от малодушието си. В крайна сметка, в близките дни, решихме да направим две неща – да осветим маршалската квартира и да се опитаме да изповядаме и причастим бабата. Естествено важно условие беше тя сама да го поиска и да разбере правилно моята визита. Мария Георгиевна ме предупреди, че баба й може и да се разсърди. Освен това се оказа, че тя не понася хора, облечени в черно. Наложи се спешно да си ушия и бял подрасник. Накрая се запътихме към дома на маршал Жуков да причастяваме неговата тъща. Честно да си кажем – тази тъща беше специална: единствената в цялата човешка история, към която нейният зет е изразил публична благодарност на титулната страница на известната си книга със спомени (и какъв само зет! Георгий Константинович Жуков е бил особено взискателен към хората).
Трябва да призная, че влязох в стаята със страх – в бял подрасник, с висяща на гърдите дарохранителница, а там лежеше мъничка, съсухрена бабка, много чиста и приятна. Оглеждайки се предпазливо за Маша, аз се доближих до леглото на старицата и внимателно казах:
- Ъ-ъъъ... Здравейте, Клавдия Евгениевна!...
Бабата гледаше в тавана с празен, отсъстваш поглед. Тя бавно се обърна към мен. И погледът й стана съвсем различен.
- Батюшка! – възкликна тя – Най-накрая дойдохте! Колко дълго ви чаках!
Аз не разбирах нищо. Бяха ми казали, че старицата е с тежка старческа склероза (да наречем нещата с истинските им имена), че от няколко години е съвсем неадекватна... В пълно недоумение се обърнах към Мария Георгиевна.
Но ако аз бях удивен, то Маша и приятелката й, която тя беше поканила за водосвета на апартамента, бяха направо потресени! Мария Георгиевна се разплака и набегом излезе от стаята, а приятелката й, след като дойде на себе си, обясни, че нищо подобно в смисъл на разумна реч, те не са чували от Клавдия Евгениевна вече трета година! А междувременно, Клавдия Евгениевна продължи:
- Батюшка, защо ви нямаше толкова време?
- Моля, простете ми, Клавдия Евгениевна! – помолих за прошка от цялото си сърце – Наистина съм виновен! Но, ето все пак дойдох...
- Да, да! И ние с вас трябва да направим нещо много важно! – каза Клавдия Евгениевна и разтревожено добави: - Само че аз не помня – какво?
- Ние с вас тябва да се изповядаме и причастим.
- Точно така, това трябва да направим! Само че вие трябва да ми помогнете!
Оставиха ни сами. Аз приседнах на столчето до леглото и с моя помощ, Клавдия Евгениевна поволин час искрено и безстрашно се изповяда за целия си живот, започвайки от десетата си година, когато за последно е била на изповед. При това, тя демонстрира поразителна памет, на която просто да завидиш.
Когато Клавдия Евгениевна свърши, аз поканих Маша и приятелката й и пред тях тържествено прочетох над бабата разрешителна молитва. А тя, седейки в кревата, просто сияеше!
Накрая я причастих със Светите Христови Тайни. Удивително, но когато започнах да чета предхождащата причастието молитва: „Вярвам, Господи, и изповядвам...”, Клавдия Евгениевна изведнъж скръсти ръце пред гърдите си, както това се прави при причастие. Вероятно в паметта й са се върнали образи от далечното детско причастие.
След като приключихме с най-главното, ние дадохме на бабата просфорка, размекната със светена вода. Клавдия Евгениевна си легна спокойна и умиротворена, предъвквайки с удоволствие просфората с беззъбата си уста.
Междувременно, ние се заехме с освещаването на апартамента. Когато влязох със светената вода да осветя стаята на Клавдия Евгениевна, тя, виждайки ме, извади от устата си просфорката и приветливо ми кимна.
След освещаването, ние с Мария Георгиевна, нейния син Егор и приятелката й седнахме на масата за лека почерпка. Така мина около час и половина. Преди да си тръгна, аз влязох при Клавдвия Евгениевна за да се сбогувам. Старицата лежеше в леглото си, както и преди, но аз веднага забелязах, че нещо се е случило с лицето й. Лявата й половина беше като замръзнала - съвсем неподвижна. Веднага извиках Мария Георгиевна, която се втурна към баба си, питайки я какво й е, но Клавдия Евгениевна мълчеше. Разбрахме, че се е парализирала.
Така и се оказа. Покайните думи на изповедта й бяха последните, които Клавдия Евгениевна произнесе в своя живот. Скоро след това тя почина. По благословението на Светейшия Патриарх, ние я опяхме при нас, в Сретенския манатир. По поръчка на Министерство на отбраната, на погребението й имаше военни почести.

Превод: Десислава Шаркова

Български свещеномъченици, пострадали по време на комунистическия режим

Вдъхновена от "Отец Арсений", си припомням тази поредица за български светии. Започвам с блаженопочившия Неврокопски митрополит Борис:

петък, 18 април 2014 г.

Материалите за Разпети петък у дома

За материалите писахме тук: http://hristianche.blogspot.com/2014/04/blog-post_7676.html

Ето как ги използвахме:

Разпечатахме картинките за оцветяване и ги поставихме в разбъркан ред на стената. Мама разказваше евангелските събития, а децата посочваха картинката, която илюстрира всяка по-важна част от Евангелието. 

Сега виждам, че сме пропуснали плащаницата, отсъстват двамата разбойника, разпнати от двете страни на Господа, липсва и любимото ми изображение на ангела пред празния Гроб Господен, но може с тях да разширим заниманието за догодина. 

Накрая Тони оцвети една картинка по избор. Той се спря на Разпятие Христово.


На връщане от църква тази сутрин видяхме пожарникарите да гасят една запалена кола. Малкият ни художник не изчака да се преоблече, а веднага седна да нарисува пожарникарите в действие. А аз, разбира се, не пропуснах да отбележа колко важна и благородна е професията на пожарникаря.


Това, което се вижда вдясно от Тони са два дунапренени дюшека. Когато Тони и Илия започнат да преливат от енергия, слагаме един стол, от който да скачат на дюшеците. И мама си почива, и съседите не се оплакват от шума, и пружините на матрака не страдат, и децата са щастливи. :)

Разпети петък

Любима част от Богослужението на Велики петък:
Част от последованието на утренната служба (чете се на Велики четвъртък вечерта след 12-те евангелия в момента, когато свещеникът излиза от олтара с разпятието) 



Днесь висит на Древе, Иже на водах землю повесивый: 
венцем от терния облагается, Иже Ангелов Царь: 
в ложную багряницу облачается, Одеваяй небо облаки: 
заушение прият, Иже во Иордане свободивый Адама: 
гвоздьми пригвоздися Жених Церковный: 
копием прободеся Сын Девы.

Покланяемся Страстем Твоим, Христе: 
покланяемся Страстем Твоим, Христе: 
покланяемся Страстем Твоим, Христе. 
Покажи нам и славное Твое Воскресение.

Днес виси на дърво Този, Който надвеси земята над водите;
с венец от тръни се увенчава Този, Който е Цар на ангелите;
в лъжлива багреница се облича Този, Който облича небето с облаци,
с плесница приема Този, Който в Йордан освободи Адам;
с гвоздеи се приковава Женихът църковен;
с копие се пробожда Синът на Дева.

Покланяме се, Христе на Твоите страдания.
Покланяме се, Христе на Твоите страдания.
Покланяме се, Христе на Твоите страдания.
Покажи ни и славното Твое Възкресение.

Източник текст и изображение: http://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/podvizhni/strastnata_sedmica/Veliki_petak.htm

четвъртък, 17 април 2014 г.

Четвъртък и петък на Страстната седмица за деца


Продължаваме да четем "Вероучение за деца" на игумения Валентина Друмева (стр. 112 - 121)

Илюстрираме с тези картинки за оцветяване:
http://hristianche.ucoz.com/ocveti/albumGospodskipraznici.pdf

И още от същия сайт:
Целувката на Юда
Съдът при Пилат Понтийски
Пътят към Голгота
Стражата се разбягва при отвалянето на камъка

От англоезичен сайт: http://dce.oca.org/resources/tag/christ/page/1/
Много красиви изображения, издържани в стила на православната иконопис, проследете линка под всяка картинка, за да я свалите на компютъра си в pdf или gif формат за принтиране:
Възкресяването на Лазар
Вход Господен в Йерусалим
Молитвата на Господа в Гетсиманската градина

Тайната вечеря



Опело Христово

Плащаница

Разпятие Христово



Възкресение Христово

Томина неделя

А ето как използвахме материалите с децата: http://hristianche.blogspot.com/2014/04/blog-post_3824.html




СЪНУВАХ СЪН - архим. Серафим Алексиев


Сънувах сън... Бях някъде във храм
безлюден, тих, без никакъв народ.
Сред здрача блед под храмовия свод
видях един позорен стълб и там
Христа с въжета свързан, прикован!
Пред него бе изправен груб войник
и шибаше телото Му с камшик.
Във тишината някак страшно беше,
кога камшикът яростно плющеше.
Това бе бич,обкичен със ресни,
нанизани с късчета олово,
ръбати, остри, с грапави страни.
При всяко ново шибане сурово
те вбиваха се в страдащата плът.
на кроткия Христос...И всеки път
когато пак камшикът заплющеше,
потръпваше Христос, но все мълчеше...
А по измъченото Му лице
струеше кръв. И двете Му ръце
пробити бяха. В кротките очи
блестяха сълзи в кървави лъчи.
Венец от тръни кичеше главата,
петна от кръв личаха по ребрата.
Навред - по гръб, по рамене, гърди
се виждаха все кървави бразди.
Безжалостният и суров войник
издигна пак разветия камшик
и взе да шиба... Силно възмутен
аз пламнах, обладан от гняв свещен,
па спуснах се и викнах: "Зли човече!"
Що правиш? Спри! Хвърли камшика вече!"...
В лицето исках тоя звяр да зърна.
Войникът се във този миг обърна
и ме погледна... Аз се ужасих...
че в него... своето лице открих!...

вторник, 15 април 2014 г.

"Отец Арсений"

Една от най-любимите ми книги току-що открих в аудио формат и бързам да споделя с вас. Чудесен начин да си прекара човек пътуването в колата или автобуса, като се изолира от стреса на забързания делник и си направи проверка не се ли е случайно оприличил на "варосани гробници" (Мат. 23:27). 
А за тези, които като мен се отегчават да вършат домакинската работа без "компания" е чудесен приятел в миенето на съдове и готвенето, който ще Ви вдъхнови и окуражи.



Книгата в интернет: http://audiobooks.domainbg.com/ 
(Използвайте Ctrl + F и напишете "Отец Арсений" в малкото новоотворено прозорче, за да намерите търсената книга. Намира се във втората половина на страницата.)

И едно филмче, което разказва как са събрани разказите в книгата:



И откъсче за отваряне на апетита, ако случайно още не сте чели книгата:

Покаянието на Сазиков
из "Отец Арсений"

Отец Арсений ( †1973 год.), в светския живот Пьотр Андреевич Стрелцов, е известен изкуствовед, приел монашески сан. По време на Сталиновия терор е изпратен в лагер заради вярата си. Там продължава своята свещеническа и монашеска дейност. Обръща към Христовата вяра много криминални и политически затворници. Книгата "Отец Арсений" е съставена по спомени на неговите духовни чеда.

Времето минаваше. Сазиков все повече и повече се привързваше към отец Арсeний, грижеше се за него и му разказваше много за себе си. Разказваше за детските си години: как се родил в Ростов в интелигентно семейство, завършил Ростовския индустриален институт като инженер и как после попаднал в компания на "приятелчета" и всичко така се завъртяло, така се завихрило, че почти деветнадесет години пътят на Сазиков бил изпълнен с престъпления. Вървял той по този път и вървейки се оглеждал понякога, но да се върне в правия път не можел.
Пред следствените органи и пред приятелчетата представяше живота си по един начин, но пред отец Арсений разказваше всичко правдиво, без да скрива нищо. Бил кръстен Серафим, на името на св. Серафим Саровски. Майка му била вярваща жена, водила го по църкви и го наставлявала във вярата до четиринадесетгодишна възраст. Тя починала, когато Серафим - Сима - бил на 22 години. Бащата отдавна бил зарязал семейството. Компанията увлякла Серафим и се започнало както винаги от малкото, а после дошли грабежите, разгулният живот, стигнало се дори и до убийства. Край нямало. Веднъж тръгнал по този път, вече било трудно да излезе от него. Малко да се отклониш встрани, приятелчетата веднага те дръпват обратно назад. Онова, на което го учила майка му, било забравено, изпарило се. Животът му показвал друго. За Бога не мислел, а и къде ли да Го намери в криминалния свят? Не му било до това. Работа имало много, трябвало само да бъде нащрек..
Сазиков "се специализирал" по големите удари, които носели голяма печалба. Постъпвал в голямо учреждение или магазин, изобщо там, където се трупали много пари или преди получаване на заплата, или след набиране на голям оборот. Докато работел, изучавал обстановката. Жените му помагали. Бил интелигентен, висок, красив, снажен, обличал се по модата. Работел добре, ценели го и често го хвалели. Документите му винаги били чисти и изрядни. Имал добри знания, нали бил дипломиран инженер. Разбирал и от икономика и затова в големите универсални магазини го уважавали като специалист. Всичко ставало така: проучвал, разбирал кое как е, а после отмъквали голяма сума.
Често всичко завършвало благополучно, но имало случаи, в които прекарвал доста време в затворите и лагерите. Там попадал за дребни престъпления, тъй като не знаели за големите. Провалил се с една кокошкарска работа, притиснали негово приятелче и то взело, че се разприказвало по време на следствието. Така се добрали до едно голямо престъпление, осъдили го на разстрел, но после го пратили да умира в лагер със специален режим.
"Срещнах Ви, отец Арсений, и Вие ме поразихте. Виждам, че всичко вършите за другите. Помислих си, че си правите някаква хитра, тънка сметка, но после Ви наблюдавах и си спомних покойната ми майка. Спомних си много от онова, което ми бе говорила в детството. Поразихте ме, като ме нарекохте Серафим.
Започнах да Ви наблюдавам и разбрах ясно, че не живеете за себе си, а за хората - в името на своя Бог. Като премислям живота си, виждам, че съм живял, както се казва, ден да мине - друг да дойде. Мисля си, защо съм живял така? Приятели нямам, а само приятелчета, никому не съм нужен. Дори и да направят нещо за мен, то ще е само от страх.
Грабнахте сърцето ми и ме поразихте с примера си. Взех решение да скъсам с миналото. Много е трудно, но направиш ли го веднъж, трябва да бъдеш нащрек, иначе своите ще те убият. В лагерите криминалните сме хора обречени. Не се боим от нищо, все едно - смърт ни чака. Знам, че тук ще завърша живота си, но искам да тръгна по Вашия път, искам да повярвам."

Изповедта
Един ден Сазиков дойде. Стоеше, тъпчеше на едно място, говореше за едно, за друго, а после каза: "Отец Арсений, бих искал да се изповядам, ако ме допуснете. Струва ми се, че скоро ще дойде краят и че няма да изляза оттук, а имам много грехове".
В лагера беше трудно да се измъкнеш за час - два от бараката, тъй като всичко беше под постоянно наблюдение. Но Сазиков успя да се отскубне и да отиде при отец Арсений на изповед. Останаха сами. До проверката имаше два часа. Ако ги намереха двамата заедно, петте денонощия в карцера им бяха сигурни. Серафим коленичи развълнуван и смутен. Отец Арсений положи ръка върху главата му и започна да се моли и скоро потъна дълбоко в молитвата. Изминаха няколко минути. Серафим заговори отначало объркано, откъслечно и с голямо вътрешно напрежение.
Отец Арсений мълчеше, не го направляваше, не му подсказваше, а, слушайки, се молеше, защото смяташе, че човек сам трябва да намери себе си. Често му се налагаше да изповядва в лагерните условия, но рядко стари, закоравели престъпници. Повечето от тях бяха хора, загубили всичко на света, останали без душа. Съвестта, любовта, истината, човечността, вярата в нещо бяха отдавна изгубени, разменени, смесени с кръв, жестокост и разврат. Миналото не ги радваше, а ги плашеше. Не можеха да се откъснат от средата си и затова, когато бяха в лагерите, оставаха в нея до последния си час, жестоки, озлобени, без да се надяват на нищо. Пред тях бяха или смъртта, или успешното бягство. Изповедите им, ако имаше такива, бяха винаги еднакви. Само началото на житейския път беше различно, всичко останало се повтаряше: грабежи, убийства, пиянство, разврат и вечният страх да не те хванат. В зависимост от душата на човека степента на падението беше различна: някои, съзнали и разбрали какво правят, не бяха успели да спрат и бяха падали все по-ниско и по-ниско; други, опиянени от извършеното, бяха избрали да живеят чрез насилие и кръв, жадувайки ги и причинявайки с наслада страдания и мъка на околните, считайки живота си за героичен.
Серафим разбирал степента на падението си, опитвал се да се спре, но не можел да намери изход от престъпния свят. С настъпването на старостта, мнозина от престъпниците се замисляли върху положението си, но не можели да решат какво да правят.
Отец Арсений знаеше това.
Сазиков говореше, но изповедта не вървеше. Преди да тръгне на изповед, той дълго бе мислил какво и как да разкаже, да изповяда, но сега се стъписа и обърка. Искаше му се да е искрен, но не говореше от душа, а това, което искаше да каже изчезна. Изповедта му загуби връзка с душата и беше просто един разказ.
Отец Арсений виждаше и разбираше това и му се искаше Серафим сам да победи в борбата със самия себе си. Да победи своето минало и така да даде път на настоящето.
Докато говореше, Серафим се вълнуваше, объркваше се, плачеше открито, но не се получаваше изповед от сърце. Миналото се бореше с настоящето и отец Арсений почувства, че Серафим се нуждае от помощ , че му трябва онова "перце от лук" от апокрифа, което, макар и тънко и слабо, спасило потъващия, хванал се за него. И отец Арсений му подаде това "луково перце" като рече: "Спомни си как те умоляваше жената в гората да я пощадиш, а ти не я пощади. Нима не се срамуваше след това от себе си?"
Изведнъж Серафим почувства, че отец Арсений вижда и разбира всичко. Не беше нужно да подбира думи, за да се покаже. Трябваше, без да се страхува от нищо, да разкрие душата си, а после отец Арсений сам щеше да види, да разбере, да претегли всичко и да каже, може ли да му прости. Серафим завърши изповедта, предаде душата си и самия себе си в ръцете на отец Арсений, стоеше на колене, лицето му беше обляно в сълзи. За първи път разкри себе си, показа целия, целия свой живот и сега чакаше присъдата, наказанието, осъждането.
Отец Арсений, наклонил се ниско, се молеше и съвсем не можеше да намери най-нужните и прости думи, които биха освежили и насочили човека по новия му житейски път.
Искреност, най-дълбоко съзнание за греховността на извършеното и в същото време най-страшни престъпления, причинили на хората страдание, нещастие и мъка - всичко сякаш се смесваше в едно и трябваше да се измери, претегли, раздели едно от друго и степенува.
Свещенослужителят Арсений, който прощаваше и освобождаваше хората от греховете с Божието име, сега се бореше с човека Арсений, който още не можеше по човешки да приеме, да осъзнае и прости извършеното от Серафим. "Господи Боже мой! Дай ми сила да позная волята Ти, да покажа пътя на Серафим, да му помогна да намери себе си. Майко Божия! Помогни на нас грешните. Помогни, Господи!"
И докато се молеше разбра, че нищо не е нужно да казва, да претегля и да решава, защото изповедта на Серафим бе тъй искрена и дълбока, че бе разголила душата му и показала, че този човек се стреми към Бога, намерил Го е и сега вече ще продължи пътя си към Него. За своите дела Серафим щеше да отговаря пред Самия Господ и пред съвестта си.
Отец Арсений стана и като притисна главата му до гърдите си каза: "И аз недостойният йерей, Арсений, с дадената ми от Бога сила и власт, те прощавам и освобождавам от всичките ти грехове, Серафиме. Прави добро на хората и Господ ще прости много от греховете ти. Върви и живей в мир и Господ ще ти покаже пътя". И невидими връзки съединиха завинаги отец Арсений и Серафим.
Привършил изповедта и прегърнал Серафим, отец Арсений, сякаш предвиждайки бъдещето, промълви: "Няма да те оставя, Серафиме, в твоя живот. Господ ще ни помогне".
Източник: http://www.pravoslavieto.com/docs/pokajanieto_sazikov.htm

Приказки от Библията


Още един начин да обясним на децата, при това "мързеливо", що е то Великден. Това е драматизация на по-важните моменти от Стария и Новия Завет. За събитията през Страстната седмица трябва да открием към края на записа "Възкресяването на Лазар" и последвалите след това събития, за да отведем децата до светлината на Пасха!


 http://vbox7.com/play:9a90120d

събота, 12 април 2014 г.

Възкресяването на Лазар - игум. Валентина Друмева

Възкресяването на Лазар
(Иоан 11:1–57)

През есента, когато слана попари цветя и дървета, те увяхват. Но в ранна пролет разцъфват още по-свежи и красиви. Така е и с човека. Той боледува, остарява и умира, но само с тялото си. Душата му е безсмъртна. Тя разцъфва още по-красива във вечния живот. Това е много радостно, но раздялата на близките с починалия е много тъжна.
Бог е Господар на живота и смъртта. Спасителят като Бог, когато бил на земята, можел да върне живота на умрелия. Многомилостив, Той възкресил дъщерята на Иаир и сина на вдовицата от град Наѝн. Възкресил и Своя приятел Лазар от Витания.
Христос често посещавал дома на Лазар, когото много обичал, и беседвал с него и двете му сестри Марта и Мария, които вярвали, че Той е Син Божи и Спасител.
Но Лазар се разболял тежко. Сестрите му изпратили вест за това на Христос. Той много се натъжил, но не можел да тръгне веднага. През това време Лазар умрял и го погребали.
Когато Христос решил да отиде и наближил Витания, Лазар бил вече четири дни в гроба. Марта първа научила за идването Му и побързала да Го посрещне.
- Господи, ако беше тука, брат ми нямаше да умре - казала през сълзи.
- Той ще възкръсне! - чула утешителния отговор.
Мария също дошла и изразила съжаление, че Христос не бил наблизо. Той се натъжил, като видял двете разплакани сестри, и се просълзил. Всички тръгнали към гроба. Когато стигнали, Господ наредил да вдигнат големия камък, който затварял гроба, и казал:
- Лазаре, излез навън!
И станало най-голямото чудо. Лазар оживял и излязъл от гроба. Много от присъстващите повярвали, че Христос е Бог. А Той направил това чудо, за да подготви вярващите за това, което наближавало да се случи с Него.
Много хора мислят, че не е възможно да оживее умрял човек. Той сам, разбира се, не може да оживее, нито някой от неговите близки може да го съживи. Това може да направи само Бог. За Твореца на живота това не е трудно. Както един инженер може да сглоби направената от него машина, така и Бог може да върне живота на разпадащото се тяло.

Въпроси:
1. Кой е Господар на живота и смъртта?
2. Кой е Лазар и какво се случило с него?
3. Как посрещнали Марта и Мария Христос?
4. Какви утешителни думи чули от Него?
5. Защо извършил това чудо Христос?

Домашно:
Направете у дома опита с пясъка и железните стърготини, описан в следващия разказ. Помогнете на своите непросветени другарчета да повярват във възкресението.

Духовен подарък

Марина много обичаше през дългите зимни вечери да остане при своята любима баба, която всъщност беше нейна прабаба. Много стара, наближаваше 90 години, тя беше сладкодумна и знаеше да разказва интересни приказки. Изплете ѝ топла блузка, черпеше я с домашни сладкиши. А Марина ѝ поднасяше свежи цветя, на които добрата старица се радваше.
Но когато Марина стана на 10 години, баба ѝ почина. Това много я натъжи. Един ден реши да сподели скръбта си със своята майка.
- Мамо, много ми липсва баба.
- Тя беше много стара. Така се случва с всички стари хора. Нали знаеш, че душата ѝ не е умряла. Това е по-важно - опита се да я успокои майка ѝ.
- Зная, мамо, но не мога да си обясня как става това.
- Направи сравнение с личинката, която се завива в пашкул. След време от него излита красива пеперуда. Колко много подобни неща се случват в природата. Твоето любимо цвете е нарцисът. Като посеем луковичката, ние я погребваме в земята. От нея израства стъбълце, покрито с листи, появява се пъпчица, разцъфва и радва погледа. Бог, Който не остава да загине едно семенце в земята, как ще остави човек да загине с душата си.
- Но как става разделянето на душата от тялото, мамо? Това не може да се види.
- За Бога не е трудно. Той е могъщ Творец.
След като майка ѝ видя, че Марина се замисли дълбоко, продължи:
- Я напълни една паничка с пясък. Иди в работилницата на баща си и прибави към него една шепичка железни стърготини и ми донеси всичко това.
Марина изпълни поръчаното и остана в очакване, а майка ѝ нареди:
- Искам сега да разделиш разбърканите стърготини от пясъка.
- Много трудно. Цял ден трябва да се ровя, а има и съвсем мънички стърготинки. Не зная дали ще успея.
- Иди пак в работилницата и донеси магнита.
Марина го донесе и като го раздвижи наляво и надясно, в миг всички стърготини се полепиха по него. Пясъкът се очисти.
- Виж, че има сили в природата, които могат да разделят пясък от стърготини. Има и духовни сили, които е създал Бог и ги владее. Те могат да разделят тялото от душата.
- Всичко разбрах, мамо, но ми е мъчно, че вече не мога да поднасям цветя на баба - каза със съжаление детето.
- Можеш да и поднасяш духовни цветя. Те са по-уханни. Ще зарадваш с тях душата ѝ.
- Какви са те?
- Една молитвичка е чудно уханно цвете. Когато си казваш вечерната молитва, помоли се със свои думи Бог да настани душата на баба ти в много тихо, спокойно и светло място. Можеш и други духовни подаръци да ѝ пращаш.
- Какви? - с голямо любопитство запита Марина.
- Когато ти останат стотинки, например от закуската, можеш да купиш кифличка, вафла или друго дребно нещо и да го подариш на някое гладно дете за успокоение душата на баба си. Всяко добро дело в нейна памет радва душата на починалата.
Марина се успокои напълно и разбра, че душата не умира след смъртта на тялото и на нея могат да се пращат духовни подаръци, най-вече с молитва и милостиви добри дела.

Източник: "Вероучение за деца" игумения Валентина Друмева (стр. 106-8)

вторник, 8 април 2014 г.

Постен морковен кейк

Източник рецептаhttp://christinehennessey.blogspot.com/2011/05/best-vegan-carrot-cake-recipe-ever.html?m=1

Изпробвано, препоръчано и снимано от И. Морган


Нужни продукти: 
2 ч.ч. бяло брашно
1 ч.ч бяла захар
1/4 ч.ч кафява захар
1/2 ч.л сол
2 ч.л бакпулвер
1/2 ч.л сода бикарбонат
2 ч.л канела
3 ч.ч настъргани моркови
3/4 ч.ч рапично олио
1/2 ч.ч портокалов сок
1/2 ч.ч светли стафиди
1/2 ч.ч кокосови стърготини, неподсладени
1/2 ч.ч накълцани орехи

Начин на приготовление:  

Включете фурната на 180 градуса и намаслете тавичка с размери 23x23 см.

Смесете брашното, захарта, солта, бакпулвера, содата бикарбонат и канелата, до хомогенна смес. Добавете настърганите моркови и мазнината към сухите съставки и разбъркайте добре с лъжица (не ръчен миксер!).

Добавете портокалов сок и отново смесете всичко, след това добавете ядките, стафидите и кокосовите стърготини.

Поставете тестото в тавичката.

Печете в продължение на 45 минути или до суха клечка.

вторник, 1 април 2014 г.

Благословения от пустинята - Св Йоан Лествичник - Джъстин Даниел


Може би си спомняте първия имейл на Джъстин, който преведох тук: http://hristianche.blogspot.com/2014/03/blog-post_10.html Сега Ви предлагам още един превод, посветен на Неделята на св. Йоан Лествичник. Напомням, че в момента Джъстин е на поклонническо пътуване в манастир "Св. Екатерина" - Синай.

Скъпи отци и майки, братя и сестри във вярата,

Поздрави от свещената планина Синай!

Дано благославията на пустинята Ви намира в добро здраве и осенени от Божията благодат в Неделята на Свети Йоан Лествичник (Синайски)! Тази събота и неделя беше специална тук в манастира, защото си спомняме най-известния му игумен и светия и неговата върховна творба, посветена на духовния живот и борба, "Лествицата"!
Получих много специално благословение, което споделям с Вас - коментар на тази известна творба от йеромонах Юстин от Синай, библиотекарят на манастира: Ladder Illuminations.pdf. Коментарът първоначално е представен под формата на лекция  на изложбата Свещено изображение, света земя: икони от Синай в Музея "Дж. Пол Гети" в Лос Анджелис, Калифорния през 2007г. Повече информация за изложбата, може да намерите тук: https://www.getty.edu/art/exhibitions/icons_sinai/

Беше много мило и щедро от негова страна да сподели това отлично и задълбочено представяне на живота и най-великото произведение на св. Йоан Лествичник. Нека не Ви смущава броят на страниците, по-голямата част от файла представлява снимки. Струва си да се отдели време и да се прочете от тези, които вече са чели "Стълбицата", от тези, които са искали да я прочетат, но още не са започнали или не са напреднали, и дори за тези, които никога не са я чували, но се интересуват от духовния живот.

И така, за да не ви претоваря, ще споделя само малко размисли във връзка с днешните благословения. Пещерата на Св. Йоан Лествичник е на около час път пеша от село Света Екатерина и на около час и половина - два от манастира. Пътеката е труднопроходима, сред огромни камъни с размера на малка къща.


Всички снимки са на Джъстин Даниел!
Тръгнахме в около 5:30 от манастира, за да присъстваме на Света Литургия в малкото параклисче до пещерата, построена от монаси през 70-те години на ХХ век. Намира се в непосредствена близост до пещерата на св. Йоан. На снимката отдолу, параклисът е вдясно, а пещерата на св. Йоан е вътре в групата камъни на противоположния ляв край на снимката.


В следната снимка ще видите близък кадър на пещерата така, както е запазена днес. В гранитните планини на Синай няма естествени пещери, само надвиснали скали, които представляват заслони, към които могат да се добавят стени, за да се предпази вътрешността от природните стихии.


Службата премина мирно, тихо и съсредоточено, тъй като само шепа от нас дойдоха в пустинята. Въпреки, че повечето от нас се бяхме запознали в същата тази сутрин и представяхме много страни (Гърция, Русия, Кипър, Швеция, Атон, Светите земи и Република Тексас), имаше чувство на единомислие, така както сме едно Тяло в Христа, това е трудно обяснимо, но разбираемо за тези, които са го изпитали (1 Кор. 10:17, 12:13-4)
Имах възможност да помагам на свещеника в олтара. Това е част от красотата на тези камерни и тихи Литургии - щом се появи нужда, хората се включват.


Пеенето беше простичко, но красиво, хората молитвено настроени и единствено вихрушките на вятъра, които свиреха и тракаха в счупените прозорци, нарушаваха тържествената тишина. След службата, се разходихме до пещерата, за да поклоним, да изпеем химн и да запалим свещи. Пещерата е малка вътрешността е по-скоро с формата на елипса около 3 метра на 4,5 метра.


Изглед от входа на пещерата към параклиса и долината под него.


Гостоприемството след празнична Литургия е нещо обичайно, затова отидохме в килията, която се намира в съседство, където ни почерпиха с гръцки постни сладкиши (баклава  и грис халва), ядки, сухари и кафе.


Компанията и разговорът бяха сладки като почерпката, както бяхме седнали на тясната тераса, сгушени един до друг на столове и ниски табуретки, както е обичайно за пустинята.


След като възстановихме силите си за обратния път, бяхме възнаградени и с гледката на подновен живот в тази част на пустинята, благодарение на скорошните силни валежи.

Мнозина често се чудят след посещението на манастира и пещерата на св. Йоан Лествичник, къде се намира "затворът", за който се споменава в книгата му? Според традицията на манастира, той е бил издигнат на същата тази пътека между манастира и пещерата, недалече от нея и основите му все още могат да се видят.

Според преданието, това е нещо, което той видял в скитовете на Александрия и опитал да приложи в "Св. Екатерина" за духовна полза на аскетично настроените.

Щом се върнахме в манастира, един от монасите ни предупреди да не се къпем веднага и да отмиваме "благословението на пустинята", добавяйки, че трябва да оставим да попие, както попиват свещените води на Кръщението и осветеното масло на Миропомазанието.   И така, надявам се това писмо и трудът на о. Юстин да преподадат благословението на пустинята и нейните прочути аскети и светилници в духовния живот. Св. Йоане Лествичник, моли Бога за нас!


Благодаря, че ми дадохте възможност да споделя с Вас. Смирено моля молитвите Ви за моето здраве и безопасност. Монасите също смирено молят за Вашите молитви в тези трудни времена на изпитания, заради ситуацията на нестабилност в Египет.  Моля, чувствайте се свободни да споделите с други, които мислите, че ще имат полза.  Постническото ми пътуване се публикува и в OCN тук:  http://myocn.net/author/justin-daniel/, което е още един начин да се видят и споделят публикациите ми.

Бог да благослови духовната Ви битка и пътуване към Небесното царство!

Джъстин "Хаджи" Даниел
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...