сряда, 26 февруари 2014 г.

„Внимавай върху себе си!” - старецът Амвросий Оптински


Епизод от живота на Оптинския старец Амвросий Калужки
Когато говореше за първите дни на своето служение като йеромонах, преп. Амвросий Калужки казваше, че обикновено при ръкоположение в свещен сан човек изпитва в началото необикновената благодат на това ново състояние.

Бидейки новоръкоположен, той постоянно приглаждал всяка гънка на своята мантия, стараел се кръстът на гърдите му да не стои накриво и следял за чистотата на дрехите си.

На същия етаж редом с него живеел един юродив старец. Той все ходел мръсен, бил немарлив към себе си, дрехите му миришели на лошо, и стремящият се към акуратен външен вид отец Амвросий гледал да страни от този монах.
Веднъж обаче на вратата на килията му се почукало и вътре влязъл същият старец все така мръсен в своя дрипав подрасник. Той неочаквано паднал на колене и почнал да умолява отец Амвросий да го изповяда.

- Какво Ви става? Та аз съм млад монах! В нашия манастир има опитен духовник, идете при него! — дръпнал се о. Амвросий.

- Не, не, отец Амвросий, аз точно на тебе искам да се изповядам! — настоял старецът.

„И когато той започна своята изповед, — продължи спомените си отец Амвросий, — всичко в мене се преобърна. Страшно тежко ми беше да го слушам и неговата изповед силно ме смути… Ами че как живее този човек в манастира с такива грехове! Направо кошмар!...

После старецът си тръгна, а на мен все така ми е тежко на душата. Пък колко хубаво ми беше преди това! И мантията ми чистичка, и кръстът на гърдите ми блести, и на душата ми светло, и пея като ангел... Но тоя се появи и всичко развали! Ала изведнъж ми хрумна следната мисъл: я, чакай малко! Какви ми ги наговори всъщност той?

И като започнах да си спомням, тръпки ме побиха: оказа се, че всъщност тоя старец изповяда всичко това, което аз сам бях извършил, правейки се, че говори за себе си!

Облян в сълзи изскочих от килията и бегом при него. 
"Батюшка, — казвам, — простете ми! Аз съм един глупак, едва сега разбрах. Това бяха всичките грехове, които бях забравил!”
След тази случка отец Амвросий престанал да се гордее с блестящия си кръст и дрехи и спрял да изгражда в себе си изкуствения образ на йеромонах, какъвто си мислел, че последният трябва да бъде.
Православие.ру
Превод: Десислава Главева
* Внимавай върху себе си и грижливо пази душата си (Втор. 4:9 – слав.).

** Паметта на преп. Амвросий Калужки се чества заедно с останалите Оптински старци на 10/23 октомври.

понеделник, 24 февруари 2014 г.

Анимация за св. Василий Блажени

Не вярвам да не си спомняте филмите от интернет страничката "Царство малое". Едно от тях, това за Василий Блажени, не е пълно. Намерих цялото филмче в YouTube:
А преводът на текста можете да си вземете от тук: http://carstvo-maloe.com/children/item/77-festival-na-pravoslavnoto-kino-pokrov-kiev-ukraina-detski-film-za-vasilij-blazheni

част III "Инструкция за безсмъртни"

Понеже нещо в настройките на блога на нашите приятели не е наред и не се показват обновявания, предлагам на вашето внимание продължението на "Инструкция за безсмъртни" на о. Даниил Сисоев. Много подходящо за Неделя на Страшния съд и началото на Великия пост.

събота, 22 февруари 2014 г.

Четива за поста

Все забравям да се похваля, че дядо Коледа се смили над грешната ми душа и изпълни желанието ми за електронен четец. Всъщност не беше дядо Коледа, а моят дядо поп. Но не защото аз съм била много послушна, а защото той е великодушен. ;)

След като изчетох от тогава всички книжки на Клайв Ст. Луиз за Нарния, "Дейвид Копърфилд" на Дикенс, прелюбимите ми "Север и юг" и "Кранфорд" на Елизабет Гаскел и безброй детски православни пиеси и приказки, стигнах до Николай Носов и неговия "Незнайко на Луната", но с наближаването на поста се оглеждам за духовна литература.

Ето и моите предложения за поста. Аз чета бързо, затова не се учудвайте на дългия списък. А и ако книжката е тежка и не върви, я оставям за друг път. (Изчервих се.)





петък, 21 февруари 2014 г.

Материали за деца от православен сайт "Царство малое"

Най-напред благодарности на Consolida, че насочи вниманието ми към тази хубава православна интернет страница!

Тук ще намерите много филмчета, идеи за празнична украса и приказки.
http://carstvo-maloe.com/children
Филмчета са без субтитри, но под повечето е публикуван превод на български, който може да се чете от мама и тати успоредно с филма. Като в кино "Одеон". Помните ли?

В сайта има много четива и за православни родители. :)

четвъртък, 20 февруари 2014 г.

"Защото един хляб, едно тяло сме ние" (Кор. 1:17)



Вчера си седим, обсъждаме новини и аз се възмущавам, че напоследък не само войнстващите атеистични медии нападат църквата, но грозните разкрития идват от устата на църковни хора, дори клирици. На това съпругът ми с въздишка отвръща: "Ако имаш роднина, който страда от порок, например е пияница, няма да го разгласяваш пред другите..." 

Прав е.

вторник, 18 февруари 2014 г.

КОЙ И ЗАЩО НАПАДНА ЗОГРАФ? - Руси Русев

Тази тема е много болезнена за мен. Винаги ми е много, много мъчно, когато някой, който се представя за православен християнин, вярващ човек, живеещ вярата, напада член на църквата... Особено ако нападките са срещу духовни лица. Но не мога да не публикувам мнението на човек, когото заслужено уважавам. Неутрално, безпристрастно мнение, което ще Ви отвори очите за много неща. (бел. моя)

http://blognarusi.blogspot.com/2014/02/blog-post_17.html

Изключването от братството на „Св. Георги-Зограф” и отправеното до Фенер искане за свалянето на расото на иеросхимонах Василий раздели църковното обществено мнение. Защитниците вярват, че о. Василий е оклеветен за посегателство върху монахини и послушници, които изповядва, и че на основание на тези лъжливи обвинения манастирският събор е произнесъл решението си. Георги Тодоров допуска в много добре написана статия в „Култура” (http://www.kultura.bg/bg/article/view/21863), че медиите са повлияли на Събора да вземе такова крайно решение. Защитниците основно са други изповядващи се при отеца. Аргумент за тяхното становище е и това, че зад поне три „свидетелства” на пострадали стои неуспялата послушница Татяна Филева. Позволявам си да изпиша името й, както и да посоча имената на участниците в кампанията по причина на това, че те вече излязоха пред публика със своите твърдения и очевидно повлияха на отношението на напълно или частично незапознатите.
Тя е анонимният източник на „168 часа”, уж живяла на семейни начала с бледия от лишения от сън и храна монах. По същото време, според нейно интервю за сайта „Православие.бг”, отецът я стреснал, като се съблякъл гол... По това време тя била преводач, после станала послушница. Нито дума за съжителство. В жълтия сайт БЛИЦ пък това се било случило с нейна приятелка...
Случайно, ако случайност съществува, познавам Татяна Филева, която е идвала в Енорийски издателски център да предлага преводи преди 3 години, но тогава само беше „чула”, че това се случвало с други, пък тя се заблуждавала, вярвала на отеца и била от тези, които го последвали в Калоферския манастир след забраната да изповядва в Софийска епархия. Тогава се усъмних в достоверността на разказа й след като започна да прави намеци, че е свободна жена, че не е ангел и подобни. Без да съм психиатър видях, че жената има проблем, който е свързан с проблемите на пола. Това, както ни е известно и от светоотеческите издания на Зограф, са страдания свързани с бесовски мечтания. Такива откриваме в публикацията в "168 часа", където анонимната Татяна признава, че е била дълго време влюбена в отеца...
Групата на осъждащите о. Василий, ако пренебрегнем все по-настървената на скандали (за предпочитане около Църквата) медия, се води основно от два лъжеправославни сайта – Православие.бг, създаден от кръжеца около фондация „Покров Богородичен” от юриста Пламен Сивов и „Двери на Православието”, на проф. Иван Желев Димитров. И двата съществуват в нарушение на Закона за вероизповеданията, в текста на чл. 13 на който се казва, че само Българската Православна Църква „изразява” православното вероизповедание! Фондацията „Покров Богородичен”, инициаторът и списователят на „Православие.бг”, до 2005 се криеше зад благословението на Сливенския митрополит Негово Високопреосвещенство Йоаникий, който в същата година с нарочно писмо го отне. Сайтът „Двери” пък с решение на Светия Синод също изгуби благословението си. И двата сайта се смятат за бракониерски, но БПЦ няма да тръгне да ги съди, а в прокуратурата не работят богослови...
Работата не е в това дали православни християни имат или нямат право да създават сайтове на православна тематика. „Православие.бг” и „Двери на Православието” всъщност са се назовали така, за да създадат впечатлението, че те са официалните изразители на вероизповеданието и доказателствата изобилстват, но не за това предлагам този размисъл.
„Двери” разплаква незапознатите със съдбата на „почернените момичета и обърканите женици”, станали жертва на монаха, който не се къпел с десетилетия.
Защо тези хора се нахвърлят срещу монаха и срещу българския манастир на Атон „Св. Георги-Зограф”? Защото са създадени с цел да обвържат БПЦ с Ватикана и протестантските деноминации, каквото и да мислят някои от заблудените техни сътрудници. (За пълния текст отидете в блога на Руси, няма да съжалявате! http://blognarusi.blogspot.com/2014/02/blog-post_17.html)

понеделник, 17 февруари 2014 г.

"Икона" 2012

Отдавна не бях попадала на нещо ново от руското православно кино. Благодаря за препоръката на Петя! :)



неделя, 16 февруари 2014 г.

Децата пишат писма до Бога

Днес скъпа приятелка ми напомни за тези писма до Бога. Искрено, без преструвка децата разговарят с Господа и от тези писма се разбира защо детската молитва е толкова силна. :)

http://frognews.bg/news_16631/Detsata_pishat_pisma_do_Bog/

Писателят от Рига Михаил Димов е направил уникално изследване. Неговата книга "Децата пишат писма до Бог" не задължава и не призовава...
Просто авторът е намерил най-добрия начин да види света през очите на децата. Това са и техните страхове, и радости, болки и обиди... Едва ли би могло да се зададе друг подобен въпрос, на който да се получи абсолютно честен отговор...

Повод да напише тази книга станала една командировка в чужбина, когато авторът обърнал внимание на публикуваните в един вестник писма на американски деца откъси от книгата "Децата се усмихват на Бога". В тях децата сякаш разговаряли с Бог и тогава му идва мисълта: "А какво биха казали нашите деца на Бог?" И авторът измислил три въпроса: За какво би искал да попиташ Бог? Какво би искал да разкажеш на Бог? И за какво би искал да помолиш Бог? С тези въпроси той тръгнал по училищата. 

- Аз се обърнах точно към любимите учители на децата - разказва авторът. — И ги помолих колкото могат по-внимателно, грижливо, ненатрапчиво да зададат въпросите. Ако го бях направил аз сам, разбира се децата биха го възприели по друг начин: ето, дойде чичко писател и трябва да се отговяра с някакви стандартни фрази. Реших да задам своите въпроси на деца от 7 до 12 години, защото по-големите са вече по-меркантилни, а по-малките не разбират още такива въпроси. Разбира се, не всички директори на училища ме пускаха да вляза: Защо трябва да бъркате в душата на децата. Но децата се оказаха по-талантливи от възрастните. Те отговаряха искерно, философски, дори с хумор. Мнозина може би не знаеха нищо за Бог, но интуитивно чувстваха, че това е нещо по-високо от родителите, по-високо от учителите. Учителите бяха във възторг от получените отговори, четяха ги в учителските стаи пред колегите си и ахкаха. Ето по този начин аз получих повече от 3500 писма. От тях аз подбрах най-интересните и ги включих в своята книга "Децата пишат писмо до Бог".

- Здравей, Господи. Как вървят нещата при тебе? Как живееш? Как си със здравето?
Женя, 2 кл.

- Ти си създал заповеди за възрастни. Ние измислихме заповеди за децата. Ти само ги попрегледай.
1. Щом вече си се родил, не пискай.
2. Не се отказвай от удоволствия, щом душата ти ги иска, нали тя е от Бога.
3. Не се пъчи от мързел.
4. В любовта дръж на своите хора.
5. Уважавай майка си и пастрока си.
6. Задоволявай се с малко, понеже и ти самият си още малък.
7. Не погубвай природата - ти ще лежиш в нея.
8. Не се обиждай на възрастните, радвай се, че има още да живееш и живееш.
9. Не се прави мазоли на зъбите.
10. Не пуши на гладно.
4 "А" клас

- Ако Ти организираш края на света, кой ще ти се моли?
Петя, 4 клас

- Изобщо, аз не вярвам в Тебе. Ето, кажи ми, защо хората не Те виждат?
Юра, 2 клас

- Небето е синьо, когато си в добро настроение ли, Господи?
Надя, 3 клас

- Хората толкова страдат на Земята, нима в твоя ад е още по-зле?
Радик, 4 клас

- А Ти обслужваш ли и другите страни?
Толик, 3 клас

- Е, добре, де, Господи, мен щъркелът ме е донесъл на моите родители, а вместо него кой ни прави?
Олег, 3 клас

- Аз разбрах, че Ти си най-главният на Земята, макар че живееш на небето. А няма ли да те преизбират?
Сеня, 1 клас

- Господи, а Ти слушаше ли майка си като дете?
Нина, 2 клас

- Аз Те обичам, разбира се, но повече обичам мама и татко. Нали не се сърдиш?
Зоя, 3 клас

- Може ли да не умирам, а?
Юля, 1 клас

- А дето продават свещи в църквата, това Твоят бизнес ли е?
Толик, 2 клас

- Господи, Ти поне новия ми адрес знаеш ли?
Ляля, 1 клас

- От кой момент може да се смята човека за възрастен? Когато не се бои от инжекции или когато му харесва Светланка?
Марик, 3 клас

- Какво значи това: всичко е по божия воля?! И лятото, и болестта на мама, и войната?
Марат, 2 клас

- На колки години си, Господи?
Валя, 2 клас

- Харесва ли Ти това, което става на Земята?
Андрей, 4 клас

- Католиците си имат един Бог, мюсюлманите — друг, юдеите — трети, лютераните — четвърти, православните — пети. И там колко общо сте?
Игор, 4 клас

- Добре, Христос е страдал заради хората, а заради какво страдат хората?
Гриша, 4 клас

- А когато стрелят на Земята, Ти какво, не чуваш ли, Господи?
Валери, 2 клас

- Защо отначало хората се влюбват, а после тихо плачат?
Андрей, 4 клас

- Е, добре, първата двойка хора на Земята си създал Ти. А как са направили третия човек?
Владик, 4 клас

- Нали първи са започнали да раждат мъжете — спомни си реброто на Адам и Ева. Какво не ти хареса в това, че стовари този труд върху жените?
Зоя, 4 клас

- Ти не знаеш ли дали моите родители ще се сдобрят?
Катя, 2 клас

- За да ми простиш греха, отначало трябва да съгреша ли?
Петя, 1 клас

- Защо просяците просят милостиня около църквата, за да можеш да отбелязваш кой е дал ли?
Ира, 2 клас

- Дядо Боже, а Ти моята душа ли си ми поставил или на някой друг?
Стасик, 2 клас

- Значи, ако аз съм разбрал правилно еволюцията, Ти си създал Адам и Ева, а по-нататък човекът е произлязъл от маймуната?
Сергей, 3 клас

- Защо на едни Ти помагаш, а на мене — не?
Алик, 2 клас

- А Твоите ангели ходят ли на училище?
Вася, 1 клас

- Защо отглеждат човека с години, а после хоп — и той вече е мъртъв?
Вася, 2 клас

- Господи, има ли те изобщо?
Александър, 2 клас

- Ти как живееш на небето? Всичко ли си имаш? Или може би ти трябва нещо?
Зина, 3 клас

- А мен има ли ме в действителност?
Люба, 3 клас

- Защо се страхуваш да се покажеш на хората?
Нема, 4 клас

- Как живееш там: добре, средно, лошо или ужасно?
Алла, 4 клас

- А защо хората изпускат газове в атмосферата и развалят небосклона?
Робърт, 3 клас

- Защо още във втори клас много момчета са такива женолюбци?
Надя, 2 клас

- Ти защо си такъв — отначало си лош, а на другия ден — прекрасен?
Оля, 2 клас

- Ти какво мислиш, ние ще имаме ли нормален свят или не?
Света, 3 клас

- Дядо Боже, а какво е имало зад мен?
Алик, 1клас

- Кога е започнала любовта на Земята?
Катя, 4 клас

- Ти можеш ли да ми дадеш късмет и надуваема лодка?
Арвид, 3 клас

- А Ти как си се появил на света?
Альоша, 1 клас

- Как така, преди това нищо още не е имало? А какво е имало?
Настя, 1 клас

- Може би мога да Ти помогна с нещо?
Света, 2 клас

- Кажи ми под секрет, обича ли ме някой?
Анзор, 3 клас

- Ако Ти живееш на небето, защо слънцето не Те изгаря?
Сергей, 4 клас

- Дядо Боже, аз колко ще живея?
Оля, 1 клас

- А Ти как различаваш женската душа от мъжката? По пишката ли?
Вова, 3 клас

- А кое е било по-напред, Адам и Ева или динозаврите?
Яна, 4 клас

- Вярно ли е, че в Гърция е имало истински митове?
Владик, 3 клас

- Ти можеш ли да направиш така, че да няма нещастни случаи при хората?
Лада, 2 клас

- Какво Ти е направил моят татко, че толкова не му върви?
Витя, 3 клас

- За какво ни следиш?
Филип, 2 клас

- Ти си добър, но защо трябва хората да те молят: направи това, изпрати онова.
Наташа, 4 клас

- А Ти как стана всемогъщ?
Ира, 1 клас

- Е, а сега Ти би ли създал човека за втори път?
Олег, 3 клас

- Аз нямам вредни навици. Какво ми се полага?
Роберт, 4 клас

- Господи, хайде да бъдем приятели!
Федя, 1 клас

- На Земята има толкова нещастия и страдания, за да не им бъде на хората жалко да умират ли?
Игор, 4 клас

- Ти какви оценки би ми поставил за живота?
Аркадий, 2 клас

- Ти как сам виждаш всичко едновременно?
Стасик, 2 клас

- Ти си дал на хората болести за инжекциите ли?
Ося, 2 клас

- Как да живея, че всички хора на света да бъдат щастливи?
Лиза, 2 клас

- Какво ще стане, ако хората не Те обичат, а се страхуват от Тебе?
Руслан, 2 клас

- Ти защо си създал този свят, Ти не разбра ли, че това ще е такава грешка?
Марина, 4 клас

- За какво е нужен животът, а ако е нужен, защо хората умират?
Костя, 2 клас

- За какво съм нужен на планетата Земя?
Олег, 2 клас

- Защо у нас вкъщи животът е толкова кучешки, че нито една котка не издържа?
Андрей, 4 клас

- Защо нашите рани зарастват, а твоите не?
Денис, 4 клас

- Какво щеше да има на Земята, ако Адам и Ева не бяха нарушили Твоята заповед за ябълките?
Валентин, 4 клас

- Бих искал да знам, какво е набелязано при Тебе: още едно наводнение или Земята ще изгори с огнен пламък?
Кирил, 4 клас

- В различните книги Тебе те описват по различен начин. Къде да намеря Твоя снимка? Пък била тя и допотопна?
Рая, 3 клас

- Аз се родих, погледнах, а светът е вече толкова зъл, жесток.
Андрей, 4 клас

- Защо се уча толкова лошо? Може би заради учителите, а?
Гена, 3 клас

- Защо по-рано зверовете са говорили, а сега не умеят? Ами спомни си, де, дори Змията е разговаряла с Ева.
Ева, 3 клас

- А ако всички хора попаднат в рая, ще стигне ли мястото за всички?
Андрей, 3 клас

- Вярно ли е, че преди Тебе всички хора са били маймуни?
Сергей, 4 клас

- Ти смееш ли се някога? Плачеш ли?
Олга, 3 клас

- А атеистите молят ли те за нещо?
Ояр, 3 клас

- А ние да не би да сме Твоите играчки?
Саша, 2 клас

- Защо човекът не се излюпва от яйцето?
Тима, 2 клас

- Ти защо всичко прощаваш на хората, а учителите — не?
Костя, 2 клас

- Ако аз отида в ада, Ти ще ме видиш ли там и ще гледаш ли как се издевават над мен?
Глеб, 3 клас

- На какъв език говорят душите?
Рая, 4 клас

- Ако нещо ме боли, това означава, че Ти ми се сърдиш ли?
Гога, 4 клас

- Каква марка е твоята кола? Божествена?
Кузя, 4 клас

- Славата не Ти ли пречи да живееш?
Вася, 3 клас

- Колко са вярващите сред вярващите?
Зоя, 4 клас

- Вчера аз прочетох, че е умрял един вестник. Къде ще пратиш душата му?
Саша, 4 клас

- Как се става спомен?
Миша, 4 клас

- Ти си директор на времето ли?
Нона, 2 клас

- Направи така, че лятото да дойде завинаги.
Жора, 4 клас

- Скъпи Боже, моля те, направи така, че започвайки от баба и завършвайки със слоновете, всички да бъдат щастливи, сити и обути.
Тоня, 2 клас

- Дядо Боже, нека да живея толкова, колкото иска мама.
Вера, 1 клас

- Дай здраве и щастие на мама, баба, чичо Федя, чичо Саша, чичо Боря и на другите ми бащи.
Никита, 2 клас

- Господи, аз съм Ти благодарна за всичко, което Ти по-рано си направил за мен. Но ми помогни сега. Моят татко е в затвора без да има защо и ето той вече е там 8 месеца. Аз го чакам през цялото време. Ако имах възможност, щях да го освободя. Аз много те моля, помогни ми. Това е най-голямата ми молба. После вече никога няма да те безпокоя. Дори ако се случи да умирам.
Ира, 4 клас

- Аз бих искал Ти да ми станеш баща. Да си купим кола. Ауди-100.
Валентин, 4 клас

- Искам всички хора да живеят щастливо и всички деца да се държат добре с родителите си и да не са бандити.
Женя, 2 клас

- Дай ми вълшебна пръчица и ще Те оставя на мира.
Гарик, 2 клас

- Моля те, направи живота по-прост.
Павел, 4 клас

- Направи така, че през втория си живот да се родя във Франция и да бъда момче.
Кира, 4 клас

- Господи, аз искам да умра, без да ме боли.
Таня, 4 клас

- Мили Боже, вземи ме обратно, тук е толкова скучно.
Вася, 2 клас

- Изненадай ме, Господи.
Артур, 3 клас

- Хайде да се срещнем преди смъртта.
Юра, 2 клас

- Не моля за себе си, за човечеството моля. Направи така, че всички на света да живеят с 11 години повече, отколкото им се полага.
Артур, 2 клас

- Нека моя татко и моят дядо да станат ангели - те ще ме пазят.
Женя, 1 клас

- Дай ми 1000000000000000000 долара.
Ерик, 4 клас

- Бих искала да дойда при Тебе на гости вкъщи. За една седмица.
Алена, 1 клас

- Пише Ти Антон. Ако е възможно, сътвори така, че моите любими играчки да оживеят.
Антон, 2 клас

- Аз бих искала да имам рожден ден не веднъж, а пет пъти в годината. Не заради подаръците. Просто ще виждам повече пъти татко.
Нина, 2 клас

- Искам тиха спокойна старост.
Юра, 1 клас

- Пусни моля ти се, баба ми при мен за Нова година.
Рая, 2 клас

- Когато Те видя за първи път, Господи, за нищо няма да те моля. Ти ще си кажеш: какво скромно момче и ще ми подариш "Мерцедес".
Антон, 4 клас

- Искам да имам крилца.
Ивона, 1 клас

- Хайде да се уговорим, Господи, аз вярвам в Тебе, Ти — в мене.
Ляля, 2 клас

- Усинови ме, а когато Ти бъдеш стар, аз ще ти подам чаша вода.
Олег, 2 клас

- Следи ме внимателно, за да не сътворя нещо.
Алик, 1 клас

- Направи от мен супермен. Само не ми казвай, че трябва да се тренира, всеки ден да се бяга, сутрин да се прави гимнастика. Това всеки ден го слушам от баща ми.
Моня, 4 клас

- Научи моите врагове да прощават на своите врагове.
Гера, 4 клас

- Преди две години Дядо Мраз ми подари велосипед, но той вече ми е малък и ми трябва по-голям. Ти нали си по-богат от Дядо Мраз?
Робърт, 3 клас

- Спасявай хората не от грехове, а от самота.
Сергей, 3 клас

- Аз написах стихове. Те са срамни. Аз никому не ги показвам, но на Теб, Боже, ще ги покажа. Ето ги.
Възрастните плачат със сълзи.
Възрастните плачат с очите.
Малките плачат със сърцето,
Малките плачат с живота си.
Но ако възрастният плаче като малък,
значи той наистина плаче.
Марик, 4 клас

- Бях на гробищата и ме потресе един паметник. Голям черен камък, върху него само една дума: "Мама". И край.
Ваня, 4 клас

- Ех, ако Ти ме познаваше по-рано. В детската градина. Сега аз малко се изоставих.
Света, 2 клас

- Знаеш ли, откакто разбрах за тебе, вече никога не преписвам.
Ина, 2 клас

- Е, Господи, поне на себе си би могъл да си прекараш телефон!
Яша, 3 клас

- А Ти си хитър, отначало позволяваш на човека да съгреши, след това той се разкайва и Ти му прощаваш. Получава се , че Ти винаги си добър. Хитро.
Толик, 4 клас

- Утре ще отида в църквата и ще Ти разкажа супер виц за атеистите. Ще се пукнеш от смях!
Степа, 3 клас

- Пиша Ти от интерната. Интернат — това е място, където изпращат децата заради лошото поведение на родителите.
Ария, 4 клас

- Край, аз знам какво е това любов. Любов - това е гола жена.
Андрей, 3 клас

- Прощавай, Господи, аз заминавам за Израел. Много ми е тъжно да се разделям с децата и нашата Галина Михайловна, с Тебе. Аз бих те поканил на гости, но нали там говорят на иврит...
Изя, 4 клас

- Вчера научих страхотно поверие за Тебе: ако вие сте богати - това е от Бога, ако сте бедни - това ви води към Бога.
Зорик, 4 клас

- Ако беше направил най-напред жената, нямаше да ти се наложи да се занимаваш с ребрата.
Вова, 4 клас

- Кога все пак ще дойде за втори път Иисус Христос? Нали трябва хората да се подготвят, че да не стане като при първото му идване.
Алина, 4 клас

- Хубаво Ти е на Тебе, Господи, с живия Висоцки общуваш.
Рудик, 4 клас

- Прости ми за всички грехове, знам, че съм направил много, но не знаех, че Те има.
Шурик, 2 клас

- Господи, аз знам, че трябва да си подам и другата буза. Е и какво? Подадох я, а Олег като ме фрасна. И ето сега, в класа аз съм страхливец. Благодаря.
Едик, 3 клас

- Не се страхувай, Господи, аз съм с Тебе!
Андрей, 1 клас

- На мен ми се струва, че Ти вземаш нашите талантливи хора по-рано при себе си, защото те и на Тебе също ти харесват.
Остап, 3 клас

- Ще можеш ли Ти да ми простиш моите грехове, ако не, тогава ще греша и по-нататък вече със спокойна душа.
Ернст, 4 клас

- Направи ме на вятър, за да пътешествам по върховете на дърветата.
Славик, 3 клас

- Развод - това е погребение на семейството.
Оля, 4 клас

- Старците — това са уморени деца.
Андрон, 4 клас

- Родителите - това е нашата болка.
Владик, 1 клас

сряда, 12 февруари 2014 г.

Приказка за белите и черни шапки

За по-големи деца. Много приятен за четене и вдъхновяващ текст за деца, които се интересуват от компютри. (Подозирам, че нашият Илия един ден, живот и здраве, ще е в това число.)

http://sredparcalkitevshkafa.blogspot.com/2014/02/blog-post.html

четвъртък, 6 февруари 2014 г.

Притчата за сеяча

Почти всеки ден приготвям занимания за децата, така че като си дойдат от градина да има какво да правим заедно. Обикновено черпя идеи от Крокотак. Така направих и днес. Спрях се на тези кукли за обличане: http://krokotak.com/2009/11/obletchi-mi-dyado-koleda/

След това се замислих, че има нужда и от малко вероучение. Обикновено четем приятни православни приказки като тези в сайта Православна младеж (http://www.pravmladeji.org/taxonomy/term/55) или публикуваните в Библиотека "Православно християнче" (http://hristianche.ucoz.com/index/0-21). Днес обаче ми си прииска нещо, което се прави с ръцете. Чудесните материали тук (http://hristianche.ucoz.com/index/0-30) са за по-големи деца или сме ги правили, а не ми се искаше да е просто нещо за оцветяване като тези материали тук (http://hristianche.ucoz.com/index/0-31).

Тогава си спомних за този човек, който е направил триизмерните хартиени модели на Рождество (http://jacques-mylittlehouse.blogspot.com/2010/12/bible-paper-toys-book-1-nativity.html). И понеже имам едни костилки от фурми и семки от мандарини закътани в една кутийка за посаждане, ми легна на сърце неговата идея с децата да прочетем и илюстрираме притчата за сеяча: http://www.mylittlehouse.org/images/bible/activity-pages/parable-sower/parable-sower-booklet-1.pdf. Българския текст, както обикновено си разпечатахме от тук: http://pravoslavieto.com/bible/nz/mat.htm#13 :)

О! Да не забравим и тълкуванието!


А вижте тази книжка по притчата! http://www.mylittlehouse.org/images/bible/activity-pages/parable-sower/parable-sower-booklet-2.pdf


Намерихме си занимание за няколко вечери напред! :)

сряда, 5 февруари 2014 г.

И аз като тати! :)

Бисерите на нашите двама синове нямат край. Ще ви споделя нещо от тази сутрин.
След две чашки мляко и сандвич Тони (4г 5м) си вдига гордо блузата:

- Мамо, виж какво голямо тумбаче имам!
- Да, мамо, но внимавай да нe би като пораснеш и ти като тати да имаш тумбаче.
- Но, мамо! Аз искам да имам тумбаче като тати!
- Това е чудесно, мамо, но преяждането е грях.

Малко по-късно аз, след втория сандвич, след като Илия е отказал да яде каквото и да било, поглеждам неговите два сандвича и въздишам:

- Ех, ще преям, но какво да се прави - сърце не ми дава да оставя топлите сандвичи да изсъхнат...

А Тони подскочи и възкликна:

- Но, мамо, нали преяждането е грях!

Е, послушах детето и не доядох всичко. :) Мамини учители! <3

Да се обичаме въпреки всичко

Понякога по човешки се случва да осъжадаме и от там да си променяме доброто отношение към другите. В момента преживявам такива трудности, но както се молех на Литургия днес и мислите на осъждане непрекъснато се връщаха и връщаха, си спомних тези думи на Господа:

"Нова заповед ви давам, да любите един другиго; както Aз ви възлюбих, да любите и вие един другиго.
По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си." 
(Йоан 13:34-5)

И стигнах до заключението, че ако аз като майка така се тормозя, когато децата ми се карат или бият, или хранят неприязненост помежду си, колко ли повече нашият мил и любящ небесен Отец, се измъчва да ни гледа така разделени от врага на човешкия род...

Колко е лесно да виждаме този недостък у другите и да се молим да се поправи, колко е трудно да се помолим за себе си ние самите да се освободим от него... Но за Бога няма нищо невъзможно! А всичко е в Неговите ръце. :)

понеделник, 3 февруари 2014 г.

"Котаракът на старец Нектарий" - Наталия Скоробогатко

Източник на текста: http://budiveren.com/

Един от последните велики старци на дореволюционната Оптина пустиня Нектарий (+1928) и на стари години помнел подробности от своето детство, затова често разказвал поучителни случки от онези далечни времена.

Веднъж майка му седяла и шиела. А Коля, както го наричали тогава, си играел на пода с котето. Големите зелени котешки очи ярко светели в полумрака, което силно поразило Коля и той удивен посочил това на майка си.

Изведнъж, докато котенцето кротко си стояло до него, Коля взел от игленика една игла и се наканил да прободе окото му за да види какво свети вътре. В този момент обаче майка му забелязала това и бързо го уловила за ръката: «Ах, ти! — възкликнала тя. — Само да извадиш окото на котето и после сам ще останеш без очи. Боже опази!»
Минали много години… Николай решил да стане монах и бил приет в Оптина пустиня. След няколко години, когато вече бил иеромонах Нектарий, отишъл веднъж на кладенеца. А там по същото време един монах си вадел вода.

Над кладенеца бил провесен черпак с дълга заострена дръжка. И ето че този монах, докато черпел вода, едва не изкарал неволно със заострената дръжка окото на отец Нектарий. За една секунда иеромонахът щял да остане едноок.

- Ако бях извадил тогава окото на котенцето, — разказваше той, — и аз щях да остана без око. Явно това е трябвало да се случи, за да ми напомни за моето недостойнство, тъй като всичко в живота от люлката до гроба се води на най-строг отчет у Бога.

Из старческите килии от стая в стая обикновено безшумно се разхождал един пухкав сив котарак. Тръгне ли на някъде старец Нектарий — и котаракът подире му. Влезе ли някъде – и той там.

Ако батюшката му каже нещо, котаракът изпълнява, все едно е разумно същество, отива и сяда, където му посочат, било в приемната или на верандата. Най-често обаче седял върху топлата печка и дремел. Или, преклонил глава, слушал молитвите на стареца.

Някой път пък отец Нектарий го погалвал и казвал:

- Преподобни Герасим Йордански бил велик старец и затова си имал лъв. А ние сме малки и затова си имаме котарак.
Из книгата на Наталия Скоробогатько «Старец Николай и голуби». Издательство «Христианская жизнь». Клин. 2010

Превод: Десислава Главева

неделя, 2 февруари 2014 г.

"Ich habe genug" от Бах и Тълкувание на Лука гл. 2 от Иван Николов

Ако вече сте научили тропара на празника (http://hristianche.blogspot.com/2013_02_02_archive.html), ви предлагам да доразвиете темата за Сретение с тези два материала:

Из "Отец Серафим Роуз - Живот и дело" - Йеромонах Дамаскин, изд. Омофор
стр. 47 - 48

"Лека нощ, свят"

Накъдето и човешката душа да се обърне, освен към Теб, тя е прикована от тъга, макар и прикована към красиви неща. - Изповедите на блажени Августин

Ако е вярно, че Достоевски даде на Юджийн православието, то Бах му даде Христос. - Алисън


Както дзен, така и Ницше косвено напомнили на Юджийн от какво наистина се нуждаела душата му. Но имало и друго влияние, което му напомнило пряко - музиката, а тя, както учат отците на Църквата , е езикът, който е най-близък до душата.
"Юджийн не четеше толкова, колкото слушаше музика" - пише Алисън. През 1945 г той я завел на постановката на руската опера "Борис Годунов" от Мусоргски, която го заинтригувала с показването на друга, непозната страна на хриситянството и която го накарала да направи следния коментар: "Мислах, че германците са дълбоки хора, но изглежда че рунаците са по-дълбоки".

Въпреки това, именно германският композитор Йохан Себастиан Бах бил този, който основно повлиял върху живота на джийн. "Музиката, която слушахме, беше предимно Бах - продължава Алисън. - Нашият приятел Албърт Картър обичаше Бах и именно той го представи на Юджийн и на мен. Бяхме десетина, които седяхме по цяла нощ и слушахме Бах. Юджийн особено харесваше Месата в си минор, "Страстите на св. Йоан", "Страстите на св. Матей", "Магнификат", кантатите и "Коледна оратория". (...) ПЪрвоначално той обикваше музиката и едва след това музиката и едва след това думите стигаха до съзнанието му. (...) Думите, които Бах използваше, бяха пряко от Евангелията и останалите Писания. По този начин той слушаше думите на Библията вложени в музика, а така те имаха още по-дълбоко влияние върху него."

Една кантата от Бах, по-точно № 82, помогнала да се промени живота на Юджийн. Нарича се Ich habe genug ("Аз имам достатъчно") и е свързана с въпроса за смъртта. Композирана за един глас и оркестър, тя била написна за Сретение Господне, когато младенецът Иисус Христос е представен в храма, а св. Симеон посреща Него и майка Му и казва на Господа, че вече е готов да умре. Творението на Бах било вълнуващ израз на човешкия копнеж по Небесното царство и възможността да се стигне отвъд тази "долина на сълзите". Баритонът пее три арии, изразявайки дешата си в акомпанимента от прости покайни мелодии с извънредна красота. Първата представлява въздишка на облекчение от приближаването на края на човешкия живот: "Аз имам достатъчно. Аз получих Спасителя, надеждата на верните е в моите копнеещи ръце. Аз имам достатъчно! Аз го видях; моята вяра прегърна Иисус и днес с радост ще напусна този свят. Моята единствена надежда е, че Иисус ще стане мой, а аз - Негов. Аз се държа здраво за Него във вярата си и като Симеон, и вечевиждам радостта на този друг живот. Нека отидем при Него! Ако Бог само ме освободи от оковите на човешкото ми тяло; ако само времето да си отида, бе дошло, с радост щях да кажа на света: "Аз имам достатъчно".

Във втората част музиката става тиха и нежна като приспивна песен, а душата се готви да затвори очите на живота завинаги: "Заспете спокойно сега, изнурени очи, затворете се леко и мирно. Свят, аз не ще остана тук задълго. Аз се отричам от теб, за да може моят дух да цъфти. Тук всичко е страдание, но там аз ще съзра блажен мир, съвършен отдих."

Тогава се чува гореща молба: "Боже мой! Кога ще ме повикаш в мир да дойда при Теб, да легна в студента земя и да почина там в Теб?" Душата умира за света и се сбогува на прощаване: "Лека нощ, свят!"

Мелодията спира и само ниските тонове на органа могат да се чуят, представяйки идването на смъртта. В третата част душата, освободена от земните връзки, излиза от човешкото тяло, за да отиде във вечността. Музиката отразява лекотата, свободата и екстаза на възвисила се птица: "Аз се възрадвах на моята смърт!"

25. Тогава имаше в Иерусалим един човек, на име Симеон; и тоя човек беше праведен и благоговеен, и чакаше утехата Израилева; и Дух Светий беше върху него.
26. Нему бе предсказано от Духа Светаго, че няма да види смърт, докато не види Христа Господен. 27. И дойде по вдъхновение в храма. И когато родителите донесоха Младенеца Иисуса, за да извършат на Него обичая по Закона, 28. той Го прегърна, благослови Бога и рече: 29. сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; 30. защото очите ми видяха Твоето спасение, 31. що си приготвил пред лицето на всички народи, - 32. светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля. 33. А Иосиф и майка Му се чудеха на казаното за Него. 34. И благослови ги Симеон и рече на Мария, майка Му: ето, Тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, - 35. и на сама тебе меч ще прониже душата, - за да се открият мислите на много сърца. 36. Тук беше и Анна пророчица, дъщеря Фануилова, от коляно Асирово, достигнала до дълбока старост, като бе проживяла с мъжа си седем години след девството си; 37. тя бе вдовица на около осемдесет и четири години, и не се отделяше от храма, служейки Богу с пост и молитва денем и нощем. 38. И в това време, като се приближи, тя славеше Господа и говореше за Него на всички, които очакваха избавление в Иерусалим. 39. И когато свършиха всичко според закона Господен, върнаха се в Галилея, в своя град Назарет.


събота, 1 февруари 2014 г.

"Инструкция за безсмъртни" - о. Даниил Сисоев

Ако още не сте забелязали в моя блогрол едно бисерче, не е късно. Наскоро в блога "От Светите отци" започнаха да публикуват авторски превод на една от множеството книги на свещеник Даниил Сисоев (1, 2). Изглежда като нещо неголямо, но това в действителност е мисионерска дейност. ;)

Първа част: http://ot-izvora-na-syvremennite-starci.blogspot.com/2014/01/blog-post.html
Втора част: http://ot-izvora-na-syvremennite-starci.blogspot.com/2014/01/2.html

(Ще допълваме списъка своевременно.)
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...