вторник, 31 декември 2013 г.

За хомеопатията

Извинявам се, че изпуснах да пиша по повод такива хубави и светли празнични дни. За съжаление всички се изредихме да боледуваме от някакъв упорит грип с усложнения. Цялото семейство бяхме на антибиотици. :) Слава Богу такива неща бързо минават и се забравят!

Качвам тази статия, защото  отдавна търся материал по темата.

http://www.bg-patriarshia.bg/reflections.php?id=427

Духовните рискове при лечението с хомеопатични средства

2013-11-27, автор: Свещ. Сергей Павлов, рубрика: Апологетика
Уважаеми читатели, публикуваният тук материал е отзвук от публикувани през 2002 г. в "Църковен вестник" статии относно хомеопатията като лечебна практика. Даденият материал всъщност е писмо до редакцията на "Църковен вестник" във връзка с направените там публикации по темата. Самото писмо е изпратено от свещ. Сергей Павлов още през 2002 г., когато излизат и въпросните публикации. Но тъй като темата е все така актуална, а авторът о. Сергей не е променил позицията си по въпроса, предлагаме на вашето внимание неговите разсъждения и се надяваме, че те ще ви подтикнат към едно по-внимателно отношение спрямо хомеопатията и хомеопатичните продукти. Днес, към 2013 г., свещ. Сергей Павлов служи в храм "Св. вмчк Мина", ж.к. "Модерно предградие" - гр. София, бел. ред.
~~~
Уважаема редакция!

Пиша ви това писмо във връзка със статиите от бр. 8, 2002 г., разглеждащи духовните рискове при лечението с хомеопатични средства. Съзнавам, че писмото ми е малко закъсняло, но все пак бих искал да обърна внимание на един от аспектите на проблема.
Става въпрос за хомеопатичната практика - съществува ли в тази практика нещо, което да предизвиква въздействие със свръхестествен характер и произход или, както предполагат авторите на статиите, това въздействие е естествено, макар още да не е обяснено от науката.
1.    Хомеопатичното лекарство не съдържа лекарствено вещество.
-    „разреждането на „лекарственото вещество" в хомеопатичното лекарство е от толкова висока степен, че на един атом от него се падат милиони атоми от разтворителя - главно вода. Това означава, че пиещият такова лекарство поглъща почти 100% само вода" (ІІ, с. 4).
-    „Като се има предвид високата степен на разреждане в хомеопатичния препарат, може да се заключи, че той не е нищо друго освен захарче, купено на твърде висока цена" (ІV, с. 5).
-    „при много от използваните потенции... в разтворителя не би трябвало да има нито една молекула от изходната субстанция" (V, с. 5). Нещо повече, според създателя на метода, Самуел Ханеман:
-    „Тези лекарствени средства действат върху нашето здраве без да предават на организма материалните си частици" (VІ, с. 75). Колкото по-малко е лекарственото вещество в разтвора, толкова по-силно е въздействието на лекарството. Това е доказано опитно и многократно.
2.    Без с разтвора да бъде извършено действието, наречено „динамизиране" или „потенциране", той не проявява лечебни свойства.
Обективно погледнато, от физико-химична гледна точка „потенцирането", изразяващо се в последователно разтърсване и разреждане на разтвора, не само не е в състояние да създаде такива лечебни свойства, но напротив - поради степента на разреждането би трябвало напълно да ги унищожи. (Сравнете лечебния ефект от таблетка аспирин, когато бъде приета от един единствен пациент и когато бъде разделена между един милион пациенти). Т. е. след „потенцирането", противно на известните научни закони, разтворът на хомеопатичното лекарство придобива способността да въздейства лечебно върху човешкия организъм.
3.    Засега причините за това въздействие са научно необясними.
4.    Възможно ли е източникът на хомеопатичното лекарствено действие да бъде търсен в сферата на свръхестествените, духовни и както изглежда, небожествени сили?
Според авторите на статиите няма основание да се търси такъв източник, понеже:
-    „Трябва да се има предвид, че хомеопатията по собствените си изявления не е свързана с магични действия, ритуали и заклинания. Това трябва да бъде отчетено, когато търсим основните проблеми" (І, с. 4).
-    „Очевидно е, че то (динамизирането - С. П.) се извършва механично и е пределно ясно, че никой нито бае, нито изрича заклинания" (ІV, с. 5). Приготвянето на хомеопатичното лекарство е чисто механична и вече почти изцяло автоматизирана процедура, в която не намират място и не участват никакви нематериални, свръхестествени, духовни сили. Затова:
-    „много по-лесно е хомеопатията да бъде освободена от мистификации в своята практика, отколкото от идейно философските си възгледи" (І, с. 4).
Ето защо, като не виждат причина в хомеопатията да бъде търсено въздействие с духовен произход, особено при видимата липса на духовни отклонения у пациентите след приема на лекарството, авторите приемат хомеопатичното лечение за още неизяснен от науката феномен, а за основен духовен риск считат опасността пациентът да възприеме противни на Православието пантеистични, езотерични и окултни идеи.
-    „Така че, ако са отпаднали съмненията относно използването на магия при приготвянето им (на лекарствата - С. П.), все пак чрез хомеопатията човек може да бъде въвлечен в чужди на християнството идеи" (ІV, с. 5).
Дадените по-нататък цитати са взети от дигиталното издание на Енциклопедия Британика'99, останалите са от „Органона" на С. Ханеман. За удобство преди всеки цитат ще бъде обозначаван неговият източник.
Е.Б.: „магията води до влияние върху човека и природните явления чрез (нематериална), външна и безлична, мистична сила".
1. Приема ли хомеопатията съществуването на подобна сила?
С. Х.: „Човешките болести не са причинени от никакво вещество, от никаква разяждаща, сиреч болестотворна материя, а те са само духовни (динамични) разстройства на духовната сила (жизнения принцип), който оживотворява човешкото тяло" (VІ, с. 7).
С.Х.: „Материалният организъм, лишен от жизнена сила, е неспособен да чувства, да функционира и да се защитава; той дължи всичките си усещания - изпълнява жизнените си функции единствено посредством нематериалната същност (жизнения принцип), която вдъхва живот на материалния организъм в здраве и болест" (VІ, с. 73).
2. Съществува ли в хомеопатията действие, което да предизвиква влияние на тази сила върху човешкия организъм?
С.Х.: „Нашата жизнена сила като духовен двигател, не може да бъде атакувана и изменена... освен по духовен (динамичен) начин, т.е. ... с помощта на духовните, по същество динамични (лекарствени средства - С.П.) (VІ, с. 73).
С.Х.: „Това се постига с разтриване и разтръскване, но ако се използва индиферентен носител в определени пропорции" (VІ,с. 21).
С.Х.: „Чрез тази механична процедура, ако се изпълнява точно в съответствие с гореизложените препоръки, настъпват промени в медикамента, който в необработено състояние се изявява просто като вещество, понякога дори като нелекарствено вещество, и вследствие на все по-високата и по-висока степен на динамизация той се променя и накрая рафинира до подобна по дух лекарствена сила, която наистина сама по себе си не е сетивно доловима, но на която сухата, а още повече разтворената във вода лекарствена гранула става носител и при това условие проявява целебните свойства на тази невидима сила в болното тяло" (VІ, с. 216).
3. Задължително ли е при „потенцирането" на хомеопатичното лекарство с цел повлияване на нематериалната, духовна, жизнена сила, да присъства заклинание, за да се превърне то в проява на магичен акт?
Е.Б.: Бронислав Малиновски (1844-1942 г.) - „в магическото действие може да има три основни елемента: заклинание, ритуал и ритуално състояние, като е достатъчен и само един от тях".
Е.Б.: „Магичният акт... съдържа външна манипулация, а не толкова молитва и вътрешно благоговение".
Е.Б.: „В религията... има директно отношение между човека и духовната сила, докато магията е разглеждана повече като безличен и технически акт, в който личната връзка не е толкова важна или отсъства, дори когато се вярва, че силите, участващи в религиозното и магическото действие, са едни и същи".
Е.Б.: „Практикува се само в правилно и внимателно дефинирана ритуална ситуация".
Сравнете:
С.Х.: „ако се изпълнява точно в съответствие с гореизложените препоръки, настъпват промени в медикамента" (VІ, с. 216).
Е.Б.: „Основната черта на магическите ритуали... е вярата на практикуващия, че те са инструментални, т.е. предназначени са да постигнат определен ефект в природата и държанието на други хора".
Обърнете внимание на следната характеристика:
Е.Б.: Емил Дюркем (1858-1917 г.) - „около религиозния практик се създава конгрегация, докато около практикуващия магия се събира клиентела".
4. Как се е появила идеята за потенцирането?
С.Х.: „Едва ли могат да се разпознаят признаците на скритата магнитна сила... Чак след като стоманената пръчка бъде динамизирана с тъпа пила посредством триене в едно направление, тя може да стане истински мощен магнит... и при това толкова по-успешно, колкото преди това е била трита. По същия път при разтриването на лекарственото вещество и разтръскването на неговия разтвор (динамизация, потенциране), то разкрива скритите в себе си лекарствени сили и ги изявява все повече и повече или, ако може така да се каже, материалното вещество се одухотворява" (VІ, с. 212).
Е.Б.: Едуард Тейлър „Примитивната култура" (1871 г.) - „магията е „псевдонаука", която неправилно постулира директна причинно-следствена връзка между магическото действие и желания ефект".
Накрая е необходимо да се припомни, че още преди век Джеймс Фрейзър в световноизвестното си съчинение „Златната клонка" (1890 г.) разграничи при някои от магическите практики като специфичен принцип т. нар. „закон на подобието", според който „подобното произвежда подобно". Практиките, при които се среща този принцип, той назовава именно „хомеопатична магия" (Е.Б.).
Ако трябва да обобщим, в основата на всички хомеопатични школи лежи схващането, че чрез едно точно определено, специфично действие, каквото е „потенцирането", може да бъде постигнато опосредствано влияние върху една невидима, нематериална, безлична, духовна сила, крайната цел на което е излекуването на човека.
След казаното дотук изводите се налагат от само-себе си!
Целта и смисълът на „потенцирането" на хомеопатичния лекарствен разтвор, въпреки механичността и автоматизирането на процедурата, превръщат целия процес в чисто магичен акт, като същевременно и самата хомеопатия, както изглежда, притежава всички основни характеристики на магическа практика.
Тревожно е, че в живота ни трайно навлизат все повече подобни феномени, които се издигат до ранга на наука и зад които се крие напълно реалното действие на тъмните сили (като се започне с хомеопатията и се стигне до "Акуслим" и "Космодиск"). Но още по-обезпокоително е, че мнозина се затрудняват и дори вече не чувстват необходимостта да изпитват духовете (1 Йоан. 4:1)[1], което е твърде показателно за времето, в което живеем, и неволно ни отвежда към думите на Спасителя, че „ще се появят лъжехристи и лъжепророци и ще покажат големи личби и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно, и избраните" (Мат. 24:24). На друго място, обаче, Той казва: „по плодовете им ще ги познаете - бере ли се грозде от тръни, или смокини от репеи?" (Мат. 7:16). А какви са плодовете, които се отглеждат в градината на хомеопатията, това авторите на статиите в "Църковен вестник" са разкрили достатъчно добре, за да е необходимо тук да го правим отново.
И тъй, основният духовен риск при лечението с хомеопатични средства се крие в опасността чрез продукт на магическа дейност пациентът да получи „помощ" от демоничните сили и така да извърши отстъпление от Христа.
Разбира се такова „лечение" трябва да бъде изповядвано като грях.
Това писмо представя само едно частно мнение и не претендира за цялостно и компетентно решение на проблема, а единствено, както посочих в началото, да обърне внимание на един от неговите аспекти.

[1] "Възлюбени, не на всеки дух вярвайте, а изпитвайте духовете, дали са от Бога, защото много лъжепророци се явиха в света" (1 Йоан. 4:1).

Гр. Провадия
25.07.2002 г.
Православен храм „Св. Благовещение"
Свещ. Сергей Павлов
Бележка на редактора: Д. Панайотова, гл. редактор на Официалния сайт на БПЦ-БП

ЦИТИРАНИ ЗАГЛАВИЯ:
1.    М. Шиндаров, А. Величков. Хомеопатията - опит за духовен анализ. "Църковен вестник", бр. 8, 2002.
2.    В. Тинчев. Възможно ли е квантово обяснение на хомеопатията. "Църковен вестник", бр. 8, 2002.
3.    М. Иванова. Как протича визитата при хомеопат. "Църковен вестник", бр. 8, 2002.
4.    М. Иванова. Хомеопатични лекарства и аптеки. "Църковен вестник", бр. 8, 2002.
5.    Основни принципи в развитието на хомеопатията, "Църковен вестник", бр. 8, 2002.
6.    С. Ханеман. Органон на лечебното изкуство. С., 1996.

неделя, 15 декември 2013 г.

Отец Божидар Главев


Много ми беше интересно да науча повече за о. Божидар. Да видя как се държи и говори. Ако още не сте чели уебсайта му: http://budiveren.com/

събота, 14 декември 2013 г.

Интервю с акушер-гинеколога, неонатолог Роман Хетманов (баща на 10 деца)



Роман Николаевич Хетманов

Днес сме на гости при Роман Николаевич Хетманов, акушер-гинеколог на Московския родилен дом на Спасо-Петровската болница на мира и милосърдието, основана на базата на 70-та градска болница. Роман Николаевич е много богат човек: Господ го е наградил с десет деца. Мнозина ли днес са готови да приемат такъв дар на Твореца и да поемат върху себе си отговорността за живота и съдбата не на едно, не на две, а на три и повече деца? Какво пречи на съвременните жени най-пълно да разкрият заложения в тях потенциал на майчинството? С какви проблеми се сблъскват онези, които са се решили да раждат и онези, които съзнателно се отказват да имат деца?

- Роман Николаевич, нашите прабаби са раждали на нивата и в къщи на печката: за тях раждането е било най-обикновено дело, макар, разбира се, да не е минавало без болка и страдания. Какво се е случило? Защо сега беменността се възприема едва ли не като заболяване, при което без сериозна лекарска намеса не може да мине?

- Вашият въпрос отразява болезненото състояние на нашето общество. По време на бременността, действително се изостря всяко хронично заболяване, което има жената. В съвременните учебници по акушерство така и се говори, че „бременността е планирана болест”. И от гледна точка на медицината в това има определен смисъл. Но като цяло представата за бременността като за болест е съвършено невярна. Тя е основана на това, че за сметка на огромното натоварване на организма на майката по време на бременността се изострят всички хронични, слабопротичащи процеси. Например, на много бременни жени се поставя диагнозата „пролапс на митралната клапа”. Това става, защото в руслото на организма с литър и половина-два литра се увеличава течноста и нараства натоварването на сърцето, и тези изменения се отразяват върху функционалния апарат на сърдечната дейност. Също така сериозно нараства натоварването и на другите органи, толкова повече ако и преди бременността е имало едни или други проблеми със здравето.

От гледна точка на здравето като цяло, духовното здраве на семейството, разбира се, подобно определение звучи нелепо.

При моите деца, и, както нееднократно съм отбелязвал, изобщо при православните, има забележителна доминанта - желание да създадеш семейство. В нашето семейство по-малките деца растат на ръцете на по-големите, аз работя, жена ми периодично също излиза на работа, преподава анатомия в училище за милосърдни сестри при Първа градска болница. И се стига до смешни ситуации: една от моите дъщери сега е на 20 год, тя учи в четвърти курс на фил. Фак. Преди две години тя се омъжи, роди първото дете и вече се безпокои, че у нея се е появило безплодие. Вече имайки едно дете, тя ми додява: „Тате, а защо при мен деца не се зачеват!” Ето така и трябва да се готвим - от детството да мечтаем за семейство, да го създаваме, да се обичаме един друг.

- Тежко ли е да се приема раждането?

- Тежко. Много тежко. Колкото години работя, всяко раждане е съвършено различна история. И да се свикне с това е невъзможно, а и не бива към това да се свиква. Когато приемам дежурството в родилния блок, обезателно гледам историите. И ако видя, че жената в анамнезата има определено количество аборти, то вече вътрешно се готвя, че гарантирано ще има усложнения. И споделям това не като пропаганда против абортите, и така е разбираемо, как се отнасям към това, а като своя опит на лекар-акушер.

- Роман Николаевич, какво казвате на жените, които се съмняват, струва ли си да раждат, мислят за аборт? Нали лекарят със своите доводи може да спаси и майката от извършването на тази пъстъпка, и живота на детето. Доколко успешни са подобни разговори?

- Абортът е страшен грях, който влече след себе си маса неприятности. Хората не разбират причинно-следствената връзка, но неразбирането ни най-малко тази връзка не я изключва! Много често жената просто не се замисля за последиците на аборта. А те са неизбежни, при това както в нравствен, така и във физически план,  да не говорим вече за това, че прекъсването на бременността довежда до духовното разстройство както на жената, така и на семейството като цяло.

Ще разкажа такъв случай. Идва жената на консултация и казва: „Докторе, на колко седмици съм?” Докторът поглежда, някъде към 5 седмици. А тя продължава: „Не, докторе, вие трябва да ми кажете, на 3-то число или на 6-то съм забременяла? Ако на 3-ти, то ще прекъсвам бременността, а ако на 6-ти, то ще я оставям”. И как тук да се отговори? Тя беше възмутена, но докторът просто я изпрати през вратата. Това за съжаление, е дадеността на днешното време.

В родилния дом, където работя, аборти никога не са се правили и не се правят, това е едно от условията на нашите лекари. За съжаление, аз не знам, има ли още в Москва такива родилни домове. В своето време Московското Общество на православните лекари оглавено от професор Александър Викторович Недоступ е изработвало специално програми, ние чукахме на всички врати, за да разделим родилното дпомагане и прекъсването на бременността, така както то се извършва в другите страни.

Аз не умея да правя аборти, и ми е трудно да си представя, че при нас навсякъде на първия етаж е абортарият, а на третия е родилният блок и отделението на патологията. Един и същи лекар, работейки в отделението, запазва на дванадесетседмичното детенце живота, а след това се спуска долу, и същото такова детенце убива. Така не бива да бъде! Човекът, който убива, не трябва да приема раждане! Това е някакъв свръхбандитизъм, с който трябва да се борим, трябва да се разисква тази тема на най-различни нива и да се настоява с всички средства, ако не за забраната на абортите, то поне да престанат да ги извършват в родилните домове.

По благословението на духовника ми се удаде в продължение на година всеки ден да разговарям в един от московските родилни домове с жени, които са взели решение да прекъснат бременността. Аз се сблъсках с ужасяващо явление: щастливи семейства там, където майката прави аборт, няма! Жените идват някакви изнервени, озлобени, обидени на мъжете, на собствените си деца, идват да лягат под ножа...

Нашата професия предполага разбира се, известни разминавания с православното световъзприятие. Но даже в периодите, когато съм бил безработен и съм оставал практически без средства, никога не съм правил компромис и категорично съм отказвал да участвам във фактическо детеубийство.

Детето е не бъдещ човек, не някаква бучица, принадлежаща неразбираемо на кого. То е индивидуалност, която вече е дадена. А онези, които се отнасят към бремеността с пренебрежение, като към пречка за себе си, животът сам наказва, и понякога много силно.

семейство Хетманови

- Според статистиката, в Русия само 6,6% от семействата имат три и повече деца. Разбира се, хората се плашат от икономическата нестабилност. Но в много семейства въпросът е поставен съвсем другояче: след дълго приемане на котнрацептиви, след направените аборти жените просто не могат да родят, сега вече „желаното”, дете.

- Във вашия въпрос изначално се крие грешка в избора на терминологията. Трябва да се отказваме от понятията „желано” или „нежелано” дете, защото тези понятия са много лукави и, общо взето, са неправилни по принцип. Днес една от опасностите, които надвисват над Европа и Америка (говоря за страните, където се води статистика), - е нарастването на безплодието, който факт много често лекарите не са в състояние да обяснят и определят неговата причина: сякаш и мъжът и жената са здрави, а бременност не настъпва, деца не се появяват.

И от личния опит на общуване аз виждам, че при нас в енориите има семейства, с по девет, десет, единадесет деца, както е при нас например, а има семейства, с по две-три, а то и по едно дете. За какво става дума: бременността не е нещо, което може да се случи с всяка жена всеки менструален цикъл. 2-3 цикъла в годината при жената изобщо няма овулация, а всеки генетик, цитолог или ембрионолог ще каже, че далеч не всеки път зрелите мъжка и женска клетки се срещат, създават бременност. И оттук трябва да се разбира, че разминаващите се клишета от типа „желано” - „нежелано” дете нямат никакво основание, защото всяка бременност е от Бога дадена. Макар и нашата телевизия, и про западната Росийска Асоциация за планиране на семейството насаждат подобни определения.

Още веднъж повтарям: всяка бременност е малко чудо. Когато разговарям с бременните жени, аз обяснявам, че както те самите не са копие на своите майки или татковци, така и тяхното дете е индивидуално от самия момент на сливането на родителските клетки. И медицината не може да обясни това. Ако би могло да се даде еднозначен отговор на подобни въпроси, бихме могли спокойно да пресаждаме органи, бихме могли да лекуваме онкологичните заболявания на съвършено друго ниво. Твърде много и остават, и възникват въпроси. Например, когато започнаха да изследват три-четиридневните задържания при жените, живеещи полов живот, се оказа, че в болшинството случаи това е прекъснала се бременност... Има някои тайни и загадки, в които човекът да вникне е невъзможно. И не мисля, че някога ще влезе в тях.

Със съпругата ми винаги сме се отнасяли към зачатието, бременността, като към съкровена тайна, и навярно затова имаме толкова голямо семейство. И считаме, че това е единственото правилно отношение към живота. Защото все пак така наречените „женски” проблеми със здравето, въпроси, касаещи бременността и раждането, са част от един голям проблем -проблемът на семейството, неговотото духовно състояние и благополучие.

- А как да се постъпи, ако „греховете на младостта”, осъзнати и оплакани в по-зряла възраст, не дават на жената да забременее? Има ли тя шанс все пак да износи и роди здраво дете?

- Темата за „здравото” дете също е много хлъзгава тема. Ако ние с вас се обърнем към православната традиция, към християнската традиция изобщо, то тук отношението „болно” и „здраво” е нещо много претенциозно и сложно. Избраниците Божии много често имали определени болести, които тъкмо и били определения белег на тяхното избраничество. А доста болшевики, които целия си живот са разрушавали, преследвалии и тиранизирали хората, са доживявали до сто години и от своето здраве особено не са се оплаквали.

Това по-скоро е тема на духовниците, отколкото на медицината. Силата на покаянието твори чудеса, но някаква статистика по този въпрос аз не мога да приведа. От своята практика мога само да разкажа случай, когато на двойка, много години живяла в брак, не един лекар авторитетно е заявявал, че техният съюз е безплоден, а след пътуването до Кострома, при Фьодоровската иконана Божията Майка Господ дарувал дългоочакваното дете. Ситуацията на всяко семейство е уникална и  трудно бих могъл да представя, по какъв начин тя може да се „планира”. Всичката подобна терминология е шита с бели конци.

- В сегашното време става все по-популярно раждането в къщи. Как се отнасяте вие към тенденцията?

- Аз в домашни условия никога не приемам раждания, макар че много често молят за това. Имаше в моята практика два случая, когато се наложи да водя раждането у дома, но, се надявам, това повече да не се повтори. Ще обясня своята позиция. Неотдавна при мен раждаше жена, трето раждане. Роди забележително за 4 часа, детето здравичко. А след час започна тежко хипотонично кръвотечение. Добре че лекарите бяха наблизо, оперативно оказаха помощ. А ако се бе случило у дома? Хипотоничното кръвотечение - е като да отвориш крана с водата.

По препоръките на ВОЗ^* има две показания за пряко преливане на кръв: когато човек е прегазен от трамвай, и с пулсацията на сърцето кръвта просто излита от човека, и акушерското кръвотечение. Може и сто жени да родят нормално, защото раждането все пак е естествен процес, патологията в него ние внасяме сами. По моето мнение, жените просто лошо са подготвени за раждането, въпреки всичките тренировки и програми, които бяха толкова широко разпространени в Съветския Съюз. Днес ние все пак достигаме до това, от което някога започвахме, открити са много школи за подготовка на бъдещи мами, и аз виждам, че тези школи оправдават себе си. Разбира се случва се, в подобни школи и да говорят глупости, но, което е много важно, на жените им се внушава най-главното: раждането е естествен процес, но към него трябва да умеем да се подготвим.

- През последните години е нараснал броят на ражданията с Цезарево сечение. В какво е причината и винаги ли е оправдано лекарите да правят избор в полза на тази операция?

- В Мексико например, 50% от ражданията се извършват с Цезарево сечение. Ако жената принадлежи към средната класа и не си е направила операция с Цезарево сечение, а е родила по естествените родови пътища, се счита, че тя не отговаря на своето положение в обществото. Това става като някакъв елемент от културата жената идва, плаща пари, дават й обезболяващото средство или упойката, тя заспива или просто нищо не чувства - и вече е мама. Никакво желание да поработи, а още повече да пострада по време на раждането на собственото си дете. И в православните страни, в Гърция например, днес ситуацията е подобна. В Москва около 20% от ражданията се извършват с Цезарево сечение. Разбира се, от тези 20 % голяма част от операциите се извършват все пак по медицински показания например, ако жената има повишено артериално налягане и има риск от усложнения. Но като цяло в Русия, мисля, показателят на Цезаревите сечения е значително по-нисък.

Що се касае до анестезията, толкова популярна днес в столичните родилни домове, то за нея също трябва да има показания. В Конституцията на Швеция например, е казано, че всяка жена има право на регионални методи на обезболяване по време на раждането, и практически всички шведи реализират своето право на тази анестезия. Но никой не споменава за последиците, не казва, че в този случай 30-40% от децата се раждат с помощта на вакуумна екстракция: когато на детето се налага върху главата специална чашчица, подава се налягане, и детето се тегли, защото майката не се напъва, не му помага да се роди (аналогично на нашите щипци).

Смисълът на идването в родилния дом е да родим здраво дете, а не да се  обезболяваме. Затова, още веднъж ще повторя, за всяка анестезия трябва да има своите показания, също както и противопоказания. А днес ситуацията е такава, че в много родилни домове на жените срещу определено заплащане им предлагат да им се направи епидурална анестезия, а те могат чудесно да минат и без нея! Ако жената нормално ражда сама, то никаква анестезия, независимо от това, че у нас сега има пълен спектър подобни препарати, не й е нужна.

- То ест, то е едва ли не престъпна небрежност от страна на лекарите . да предлагат подобни услуги на родилките?

- В никакъв случай не бих казал така. Трябва веднъж завинаги да се откажем от мисленето „лекарска работа”. Работя от много години и на много места, и нито веднъж не съм виждал лекари, които да са убийци. Глупаци съм виждал. Виждал съм академични работници, окичени с регалии, чиито ръце растат не от нужното място. Всякакви неща съм виждал. Но престъпници, които умишлено някого осакатяват слава Богу, не съм срещал. Но и в медицината разбира се, стават грешки; имало ги е, има ги, и ще ги има. Не може точно да се предвиди как ще протича едно или друго заболяване при различни хора: всеки от нас е уникален.

В целия свят съществува родилна смъртност на майките, и ние не можем да избегнем това. В най-благополучните страни при най-благополучния мониторинг съществува детската смъртност. Друго нещо са количествените показатели, кантрола и така нататък. Някоя афганистанка е родила девет деца на нивата, а при десетото раждане е умряла от кръвотечение, а някоя французойка ще има съвсем други проблеми с излишното тегло, диабет, неврология.

- Необходимо ли е жената да притежава даже и минимални медицински знания, за да не изпадне в паника в нужния момент, когато се изправи пред избора: да ражда сама или да се извършва Цезарево, да се прилага или да не се прилага анестезия?

- Когато ражда жена с хуманитарно образование - е една ситуация. А раждането на някоя девойка от провинцията, не особено докосната от цивилизацията, ситуацията е съвсем друга. „Който трупа знания - трупа печал”, то ест, изучаването на учебника по акушерство, задълбочаването в подробностите на всички възможни усложнения все пак не си струва.

Трябва разбира се, добре да се разбира от нея самата, какво се извършва в организма по време на бременността. Стандартната ситуация: срок 39 седмици, консултацията насочва жената в родилния дом. Идва здрава жена, аз питам: „Защо сте дошли?” А тя отговаря: „Докторът ме насочи, каза, че е време да раждам”. А контракции още няма. И в резултат цялото отделение е пълно с жени, които лежат и чакат, кога ще започне раждането. Чакат по три, четири дни, случва се и по-дълго.

За обезболяването ще кажа така. Единствин физиологически правилен метод на обезболяване - това е пълното отпускане. Раждайки, жената трябва просто да изхвърли всичко от главата си. Ако жената умее да се отпуска, уверявам ви, никаква силна болка няма да изпита.

Всичко е просто, единствено трябва да разбираме своята физиология. И  към човека да се отнасяме човешки. В болницата където работя, а то е държавно учреждение, ние постигнахме жените да раждат в отделни боксове, ние нямаме обща зала, отипваме се да отчетем даже и най-малките елементи на физиологията. Нали в природата раждането и смъртта са много интимни, нито едно животно не ражда пред очите на другите.

Във Франция има частни родилни домове, в които родилните помещения изглеждат на пръв поглед, много странно. Стая с площ около 20 квадратни метра, без прозорци, стените и подът са тапицирани матово, висят въжета, може да е поставена вана. Никакво легло. Вратата е направена по такъв начин, че отвътре нищо не се вижда, а отвън може да се види всичко, което се случва вътре, за да не се отвлича жената, а лекарите да имат пълен контрол. Може да се разходят, да полежат, могат да поседят, повисят - всички се държат различно. Главното е да се освободи главата. Опитният лекар по дишането от километър ще определи началото на напъните - в този момент влизат мъжът с акушерката и приемат раждането. Подобен подход е основан изключително на разбирането на физиологията на човека, физиологията на раждането. Но за подобно раждане разбира се, трябва предварителнода се готвим. Жената трябва да осъзнае, че лекарят не й е враг. Тя трябва да има възможност в ранните срокове да дойде и да погледне през тази врата как ражда някоя друга, да приеме това и да разбере, какво се иска от нея.

Съществува такъв френски акушер Мишел Оден, аз се отнасям много положително към него. Неговите книги започнаха да навлизат в Русия, по неговата методика работят няколко центъра в Москва (Центъра за традиционно акушерство и семейна медицина на Тамара Григориевна Садова и други). И имам мечта да създам център, където ще можем да приемаме раждания на основата на подобни приниципи.

- Във всяка професия има нещо най-важно. Кое, по вашия възглед, е главното в професията на акушер-гинеколога?

- В медицината, в акушерството има две много важни качества, които трябва да притежаваш. Първото - е безкористност, без нея в нашата професия не може. И второто – това е любов към пациента. Всичко останало се изработва с практиката. Доколкото аз сам притежавам тези качества съдя не аз, но безусловно, трябва да ги притежава всеки лекар.

- Бихте ли желали, Вашите деца да тръгнат по родителския път и да се реализират в медицината?

 - Да, аз много желая, някой от моите деца да стане лекар, даже съм набелязал, с кого ще разговарям на тази тема. Но всички те са различни и това също, между впрочем, е чудо. От едни родители - толкова различни деца. Дъщерите са по-склонни към хуманитарни науки: една завърши Филологически Факултет, другата там учи сега, още една завърши Биологически Факултет. Но мисля, някой от тях обезателно ще продължи нашата династия, нали дядо ми е бил лекар, а баба ми - акушерка. Дядо до сега га помнят в Белозерск, където той работеше дълги години.

- Роман Николаевич, как според Вашия възглед, в Русия в най-близко бъдеще някак ще се подобри ли ситуацията с раждаемостта?

- Ще се подобри, обезателно ще се подобри. Според степента в която хората ще се осъзнават – ще си спомнят своя произход, ще започнат да идват в Църквата. Този процес вече е стартиран, и за това има множество примери в Москва и другите градове. В Екатеринбург например, Владика Викентий е разгърнал активна пропаганда против абортите, в защита на нормалното здраво семейство в женските консултации са закачени плакати и, в резултат, в родилните домове не стигат места!

Необходимо е да се прекрати да бъдат лъгани жените, да се престане тяхното осакатяване. Защото то е натурална лъжа, че презервативът от всичко спасява! От нищо той не спасява! Големината на възбудителя на СПИН е по-малка, от порите на латекса. Това е отдавна известно, но производителите на всяка опаковка продължават да пишат за гаранция против заболявания... Или популярната вътрематочна контрацепция: то е провокиран възпалителен процес, който не дава на плодното яйце да се имплантира. За каква безопасност може да става дума?

И абсолютно не е нужна на хората възможността всичко да опитват - наркотици, „свободен живот”. Ние днес знаем от статистиката - пет, шест, седем полови партньора, и може с увереност да се говори, че жената има хроничен възпалителен процес. И именно това трябва да бъде донесено до младежта, а не да призоваваме да „взимат от живота всичко”!

Ако в главите всичко е нормално, то и ситуацията ще се нормализира и деца ще се раждат, и страната ще се промени.

- И за финал. Какво бихте пожелали на жените, които се канят да станат мами?

- Пожелавам да бъдат хора, нормални хора. Цялото здраве на жената се определя от съхранеността на флората на половите пътища. Жената, която сменя половите партньори, тя е, както вече казах, хроничка. Живейте нормално, не блудствайте, не хулиганствайте и бъдете здрави! И ще има здрави деца, и всичко ще бъде добре!

С акушер-гинеколога Роман Николаевич Хетманов
разговаряха П. Мелникова и О. Тертишникова

Правмир.Ру,
23.11. 2006
интервюто е публикувано в  списание „Славянка” : ноември-декември 2006 г.

петък, 13 декември 2013 г.

Частичка от мощите на св Йоан Санфранциски и Шанхайски в Санта Роса


До мен достигна радостната новина, че съвсем наскоро е дарена частичка от мощите на св. Йоан Максимович за късметлиите от Санта Роса.

За човек, който в момента чете книгата за отец Серафим Роуз това е голямо събитие. Впечатленията ми за живота и делото на св. Йоан и отец Серафим са съвсем пресни и много ярки. Ако можех щях да отида на поклонение в Сан Франциско и в Платина, но сега ми остава да се утешвам  с тези снимки от предишни визити на митрополит Йосиф в същата енория, които намерих на сайта на българския православен диоцез в Америка. http://www.bulgariandiocese.org/jan2012.html

Обръщам ви внимание на тази хубава книжка от св. Йоан Максимович: Life After Death

вторник, 10 декември 2013 г.

Чуден ден



Един малко странен на пръв поглед текст на български, който много ми напомня на тази "Зимна приказка": http://hristianche.ucoz.com/2247/index.html

Чуден ден

Чуден ден, слънце свети.
Сняг лежи в доловете.
Камбани звънят,
далеко ехтят,
блага вест понесли над света.

Ний сме тук сред полето.
Смях кънти, пей сърцето.
Сред въздуха лек
ний снежен човек
трупаме, лепим от сняг и лед.

Но с тъга и с поглед малко чуден
той прошепва: „Искам пролетта
с порив нежен мене да целуне,
аз искам да позная любовта.”

Ний сме тук сред полето.
Смях кънти, пей сърцето.
Сред въздуха лек
ний снежен човек
трупаме, лепим от сняг и лед.

И повя полъх южен
с аромат теменужен.
От полъха лек
горкият човек
бавно се стопи, стопи навред.

И повя полъх южен
с аромат теменужен.
От полъха лек
горкият човек
бавно се стопи, стопи навред.

Ала, странно, пак с усмивка тъжна
той пошепна: „Хубав е светът,
щом цъфти с усмивка теменужна
и щом се ражда в него любовта.”

Сбогом, свят. Сбогом, спомен.
Сбогом, ден, мил и скромен
аз вече живях,
аз вече познах

слънчевия лик на пролетта.

четвъртък, 5 декември 2013 г.

Преподобни Порфирий Кавсокаливит

Забелязах новината за прославянето на стареца Порфирий още преди няколко дни, но чак сега намирам време да я "отразя".
Преди време с една приятелка си разменихме духовна литература, в която светите отци засягат темата за възпитанието на децата. Всяка върна на другата нейната книга с голямо разочарование. Бях прочела свети Теофан Затворник за пръв път и ме потресе строгостта му. А тя по някаква причина не прие старецът Порфирий.  Това ме изуми - да те смути човек, от когото струи такава любов! Трудно е да не отвърнеш с любов на толкова много любов.

Е, добре няма повече да развалям празничния момент с брътвежите си. Ето тропарите, посветени на новоканонизирания светия:



Тропар, глас 1: 
Да почетем, вярващи, рожбата на Евбея, гордостта на всички гърци, посветения в богословието и истинския Христов приятел Порфирий, изпълнения с дарби от дете. Защото той избавя бесноватите и изцелява болните, които с вяра викат: слава на Този, Който ти даде сила; слава на Този, Който те освети; слава на Този, Който чрез тебе дава изцеление на всички.
Тропар, глас 5 гл., подобен "Собезначальное Слово": 
Като награда за трудовете и благочестивия живот Господ свише ти даде, Порфирие, благодат мъдро да предузнаваш бъдното; свещено цвете на Евбея, ти от Атон тайнствено се пресади в градините на безкрайната слава, за да се молиш на Христос за тези, които те възхваляват.
Превод: Проф. Иван Димитров

Източник: http://dveri.bg/9pqy8


вторник, 3 декември 2013 г.

Много полезна книжка в духа на "Православният светоглед"

"Детето в света на телевизията и компютрите", свещеник Николай Дубинин: http://www.tavor.hit.bg/chitalnia/knigi/deteto.htm

Снощи я изчетох на един дъх. За вредата от телевизията и компютрите много пъти е ставало дума, но тази книга е по-различна. В нея има много полезни практически съвети не само свързани с телевизията, но и с възпитанието като цяло.
 


След като разпечатах четири неща за четене вчера, вече знам какво искам за Рождество:

Мили дядо Коледа, 
ако четеш този блог, моля те донеси ми за празника това:
Знам, че желанието ми е нескромна, като се вземе предвид, че едва ли съм в списъка с добри деца, но разчитам да проявиш присъщата си добрина.

Благодаря!

Поздрави,
М.

ПП Мога да изчакам и до рождения си ден...

понеделник, 2 декември 2013 г.

Легенди от Селма Лагерльоф

Наскоро стана дума за тази чудесна авторка. Ето малко предвкусване на Рождество: http://hristianche.ucoz.com/news/2009-01-08-73

"Незабравка" сборник разкази


Неотдавна ни подариха тази книжка. На мен са ми ужасно тъжни разказчетата, но това не ги прави лоши. Ето ги в аудио вариант от любимия ни сайт:

http://hristianche.ucoz.com/news/2008-12-13-48

Този разказ харесвам най-много: http://audiobooks.domainbg.com/nezabravka/nezabravka-05-ohljabinina-djadoivnucka.mp3
Този също не е толкова сърцераздирателен: http://audiobooks.domainbg.com/nezabravka/nezabravka-07-tiliceeva-pndanteli.mp3
Препоръчвам и това: http://audiobooks.domainbg.com/nezabravka/nezabravka-12-ep-ljubimec.mp3

Но вие може да харесате повече някой от другите. :)

неделя, 1 декември 2013 г.

Моя бяла Коледа, София, 2008

За тези, които днес са окачили Рождественския календар на стената и започват да се готвят за посрещането на празника предлагам тези разкошни стихчета и разказчета за деца.

Може да се чете онлайн тук: http://chitanka.info/book/291-tiha-nosht-svjata-nosht-moja-bjala-koled

Бъдни вечер
Елисавета Багряна


Ненадейно на небето —
в тази съща нощ, огряла
чудната звезда — комета,
хубава, лъчисто-бяла.

И оставили книжата
учените влъхви стари,
и на път подир звездата
тръгнали със скъпи дари.

И звездата чудно бяла,
както Господ Бог й казал —
без и денем да залязва,
над една кошара спряла.

Влезли вътре мъдреците,
и сред агънцата бели,
с ореол над къдриците,
малкият Христос видели…

Защо украсяваме коледно дръвче


Много-много отдавна, преди векове, заедно с Коледа християните празнували тържествено на 24 декември и празника на Адам и Ева — първите хора, които Господ създал, след като сътворил света. Устройвали пищни тържества с различни религиозни представления. Едно от тях показвало как Адам и Ева изяждат ябълката на познанието от райското дърво. Но празникът бил посред зима, когато ябълката няма листа и плодове. Затова я замествали с вечнозелена елха, която украсявали с ябълки.
По-късно, за да стане украсата по-празнична, започнали да кичат елхата с гирлянди, сухи сладки и свещички, а ябълките потапяли в червен захарен сироп. На върха поставяли красива звезда, за да напомня за нощта, когато Витлеемската звезда възвестила раждането на Христос. Така двата празника се слели, а чудесният обичай да се украсява зелената елхичка се разпространил по цял свят.
В наши дни ябълките и сладките са заменени с различни играчки и гирлянди, но традицията да се украсява коледното дръвче останала.



Уенцеслас, добрият крал

Това е любимата ми коледна песен. Имаме я в изпълнение на Пим-Пам. Много хубава! И преводът е чудесен.



Уенцеслас, добрият крал,
цяла нощ пирувал,
а навън зловещо бял
вихър зъл бушувал.
- Паже, нещо май видях.
Сянка ли се мята?
Или някой скитник плах
броди из гората?

Съчки ли събира там
в тая люта зима?
Кой е той? Защо е сам?
скръбен и безимен?
- Ех, кралю, живее, знам,
този беден клетник
гол, бездомен, глух и ням,
скитник и несретник.

- Бързо, паже, я вземи
лакомства и вино.
Буен огън вън стъкми
давай да вървиме.
С този беден клет човек,
дето все гладува,
дето носи кръст нелек,
искам да пирувам!

- Виж, кралю, какъв е мрак!
леден вихър вие.
Студ навън е, сипе сняг.
Как да тръгнем ние?
Все по-черна е нощта,
все по-страшна става.
Недобро вещае тя
и кръвта смразява.

- Паже мой, не се плаши!
Бог ще ни закрили!
Смел бъди, със мен върви.
Хайде имаш сили!
А когато с нас е Бог,
страх не ще ни хване.
Някой върши ли добро,
чудото ще стане!
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...