Препоръчвам за четене: Преходна възраст

http://hristianche.ucoz.com/Prehodna_vazrast.pdf

Послушните деца

Когато изискваме послушание на всяка цена, рядко се замисляме, че рискуваме децата ни да се превърнат в "невидимото дете" на групата в детската градина. Страхът, че ще се изложим пред хората често ни кара да повишаваме тон, да пляскаме, да се отнасяме несправедливо към децата. И така ги караме да плащат за нашите грешки, защото (и това не е моя мисъл, а на стареца Порфирий) успешното възпитание се корени не в наказанията, които са само помощно средство. Нещо повече, с непослушанието си децата ни наказват за собствените ни грешки. Както наскоро ми каза един важен за мен човек: "Изкушения се получават, когато нещо в духовния ни живот не е наред." Не се молим за децата си, не се молим и за себе си като хората, не отделяме време да изградим здрава връзка с децата, връзка на любов и уважение, която да кара децата да се чувстват неудобно, ако ни огорчават. Често забравяме,  че децата ни растат непрекъснато и от време на време имат нужда да им го напомним и да ги насърчим да го проявят. Изнудваме ги, лъжем ги, принуждаваме ги, отнасяме се с тях като с непълноценни личности. И минути по-късно ги упрекваме, че правят същото. Навикваме ги час по час, пренебрегваме ги, а после се чудим, че правят умишлено пакости, да, ще им се скараме, но поне ще им обърнем внимание. Не ги учим свободно да избират доброто. Наставляваме ги, но не ги оставяме да преценят сами ситуацията. И дали изобщо ни чуват, когато им говорим, говорим и говорим.

Някъде беше казано, че човек е длъжен да проявява добрите си качества вкъщи, а не да ги пази само за пред хората. Улавяте ли се, че се радвате на чуждите деца и общувате с тях, а своите само хокате?

Наскоро питах една наша позната, майка на 4 деца:
- Как се справяш?
- Не се справям. Това е най-точно казано. Но стигнах до извода, че е по-добре не всичко в домакинството да е наред, но да не си го изкарвам на децата като се преуморя. Дет' се вика може кандилото да не е запалено, но е важно да има мир в дома.

Да се молим за повече мир в дома, да възпитаваме с повече мълчание, повече личен пример повече молитва и главното с повече любов.

Разбира се, не отричам нуждата от наказание и нахокване, само наблягам да не се превръща в основно възпитателно средство.

Вдъхновено от:

За поръчки.

Интервю със съпругата на о. Евгений

Някои неща само една жена може да ги каже наистина добре. (бел. моя)

http://tv7.bg/видео

Аз съм обикновена. Може би съм като повечето циганки в България и не се срамувам от това. Това сподели презвитера Венелина Янакиева, съпругата на отец Евгений и майка на 9 деца.

Оставям се на волята Божия. Ако даде Господ да заченем дете, трябва да си го родим и да го отгледаме. Когато Господ ни дава едно дете, той ни дарява част от вечността – нещо непреходно, безценно. Той ще се погрижи за всичко останало, което е много по-кратко и преходно, каза презвитера Венелина.

Мъжът ми получава 400 лв. заплата, плюс седмичните доходи от кръщенета, които си разделя със събратята в храма. Получаваме помощ от благодетели. Господ се грижи за нас и ни праща отнякъде средства. Децата ми никога не са били гладни, жадни, голи и боси, сподели тя.

Не ни е самоцел да бъдем добре в този живот и да си позволяваме всичко, да извлечем максимално удоволствие и удобство. Когато гледаш повече деца, това носи и радости, и скърби. Нашето богатство са децата, категорична бе Венелина Янакиева.

Понякога си мисля, че пропускам нещо. Казвала съм си, колко лесно щеше да бъде да гледам само две деца. Прочетох обаче, че радостта при раждане, която жената изпитва, е равна на тази да усетиш Божията радост, подчертава презвитера Венелина.

Децата олицетворяват невинността. Те те обичат безрезервно и ти се стремиш да го обичаш по същия начин. Може би децата трябва да ни бъдат учители. Явно имам нужда от най-много уроци и затова имам толкова деца. Явно възприемам бавно, пошегува се гостенката на "Предаването на Карбовски".

Според нея раждането е лесно. Бременността продължава само девет месеца. Възпитанието и грижата обаче са за цял живот, подчерта презвитера Венелина.

Абортите са тихо кръвопролитие, което забравяме в ежедневието. Не можем да си градим щастието върху смъртта на едно дете. Живите братчета и сестричета отмъщават за убитите. Твоето дете ще ти донесе такива страдания, каквито не би имал човек, ако децата ти се родят, предупреди Венелина Янакиева. Децата обаче не са самоцел. Те не са първата цел на брака, допълни тя. Ако двама души нямат деца, това не значи, че трябва задължително да се разделят.

20 години детски православен лагер в Хаджидимовски манастир

Отец Евгений - по-подробно :)

Не съм съгласна по всички въпроси с о. Евгений, но той и семейството му си остават голямо вдъхновение. Ето статията на 24 часа:

Енорийският свещеник отец Евгений Янакиев от сливенската черква “Св. Димитър” е известен като бащата в расо с най-много деца - 9 досега. И като противник на абортите, гейовете и ваксините.

Въпреки това не се възприема като човек на крайностите. Казва, че всичко зависи от ситуацията - понякога е склонен да отстъпи, но за абортите и хомосексуализма е краен.
За себе си казва: “Не харесвам думата толерантност и не съм толерантен. Бог ни учи на милосърдие и аз се опитвам да бъда милосърден.

Но толерантността сама по себе си е нещо лошо. Това е медицински термин, който означава поносимост на организма към външни, вредни и опасни за него влияния. Това не е вид смирение, защото, ако човек прояви толерантност, това означава смърт - все едно физическа или духовна.

Например, ако приемем, без да искаме, отрова, организмът ни веднага реагира, за да я изхвърли. Ако прояви толерантност, ще загине.” Евгений е баща на 5 момичета и 4 момчета - все желани рожби. След 7-ото казал, че ще продължава, докато се чувства мъж. За 10-о днес не говори - било Божа работа, но със сигурност продължава да се чувства мъж.

В многолюдната му фамилия близнаци няма, а всички деца са заченати и родени по естествен път. Майка им Венелина, на 39 г., също е духовен човек, завършила е магистратура по богословие. И сигурно може да направи много други неща в този живот, но предпочела чрез саможертвата си пред децата като жена да изпълни предназначението си на майка.

“Господ казва, че жената ще се спаси, като ражда деца. Днес повечето жени казват, че първо ще се реализират, а после ще станат майки. Това е бягство от действителността, от волята Божия. Жена да ражда след 30-ата година, е късно. Тогава вече трябва да се търси помощта на лекар”, коментира отец Евгений.

Жена му работила основно като търговски представител, докато се родило 4-ото им дете - Серафим. После се посветила изцяло на челядта си. Двамата с Венелина не си губили времето - взели се, когато той бил на 20, а тя - на 19 г. Георги се родил през 1993 г., след него са Михаила, Рафаил, Серафим, Вяра, Ксения, Екатерина, Мария и Николай. Нищо не правили по план - всяко дете идвало на белия свят, когато е трябвало да дойде.

Тази година се оказва особено важна в живота на отец Евгений. Първо се оженил най-големият му син Георги - и той като баща си на 20 г. После Ксения тръгнала в I клас. През септември се родило 9-ото му дете - Николай, предстои 40-годишнината на таткото.
И понеже поизчерпали запаса от имена на близки и роднини, които следвало да подновят, родителите избрали името на 9-ото дете с жребий.

Избора направили през август на празника Успение Богородично. Написали на листчета Максим, Николай и Йоаникий, защото и сливенският владика Йоаникий веднъж подсказал на свещеника, че може да кръсти дете на него.

После всички казали “Отче наш”, таткото изпял тропара на Света Богородица, а най-малката тогава - Мария, изтеглила листчето с името Николай. Евгений не твърди, че с Венелина са най-добрите родители на света. Но се опитват да възпитават децата си най-вече в послушание, което води до смирение. “Да обичаме Бога и ближния като себе си”, това свещеникът определя като най-важната от 10-те Божи заповеди.

“Не правете това, което не искате да правят на вас. Винаги трябва да се поставяме на мястото на другия”, проповядва отецът. А за най-големия човешки грях намира гордостта.

“Гордостта е бесовски грях, който мнозина проявяват. Това е звярът в човека. Дяволът поради гордост е паднал и човекът заради гордост пада. Почти всички други грехове идват от нея и най-лошото е, че тя не е в ума на човека, а по-скоро е като чувство.” 
Нормално е в къщата на свещеника децата да са закърмени и с религията, но никой досега не е пожелал да учи в семинария и да се посвети изцяло на Бог.

“Понякога и на мен ми е странно как се справяме с 9 деца и с една свещеническа
заплата към 500 лв., но винаги се намират добри хора, които ни помагат. А ние знаем и 2, и 200. Най-голямото упражнение в аскетизъм за децата ни са 4-те годишни поста, които всички задължително спазваме.

В тези дни децата приемат това като начин на живот и не разсъждават дали е необходимост или принуда, защото не знаят друго. Но и да се разсърдят, знаят, че това се прави за спасението на душата, и затова и те го правят”, разказва свещеникът. Той самият не е възпитаван така, родителите му не били религиозни. Евгений е завършил сливенското спортно училище с джудо. Намира, че този спорт възпитава на трудолюбие и послушание.

Стигал е до III място в състезания. За джудото казва, че това е семейният им спорт - и синовете му са свързани с него. Серафим и Рафаил са в спортното училище, а Георги в НСА се готви за кинезитерапевт. Михаила учи изобразително изкуство, но тренира кикбокс.

“Когато завърших, времето беше такова, че можех да поема по пътя на мутрите.
Но милостив е Господ, че ме избави от това, накара ме да повярвам в него и ме насочи другаде. Няма случайности в живота на човек. Търсех духовността, много обичах в училище философията. Затова не исках да се насоча към НСА, където изпитът е повече с мускули”, продължава Евгений.

Той самият изкарал 3 г. богословие във Велико Търново и казва, че не завършил висше по материални причини, не успял да си плати обучението. В един момент дори искал да се замонаши, но с Венелина ги събрала вярата в Христос и той станал свещеник.

“Брат ми дори се подиграваше в началото за избора ми, но сега и той е свещеник, отец Силвестър”, допълва Евгений. Другото, в което възпитават децата си, е трудът. Освен за спорта семейството е единно и в производството на зеленчуци. Обработват 2 стопанства от по 3 дка в Коньово и Тополчане, като залагат на екологично чиста продукция. Сега Венелина и синът Георги се готвят да кандидатстват за европари по програма “Млад фермер”.

За себе си Евгений казва, че сваля расото само когато работи на полето или ремонтира покрива на общинската къща, в която живее семейството му. С расото бил и когато присъствал лично на раждането на 5 от 9-те деца. И не приема, че работата на свещеника е бизнес.

“Кръщението и венчавката са тайнства, а за тях имаме ценоразпис като за обикновени услуги. Мисля, че за тях не трябва да се плаща.” Доволен е, че поне при изповедите няма цени. “Някога изповедите ставали и с писма, днес технологиите напреднаха и ги правим и по скайп”, обяснява Евгений.

В Сливен има славата на скандален свещеник заради крайните си позиции, които защитава. Когато преди 2 г. обяви, че гейпарадът в София трябва да се замерва с камъни, едни искаха да го съдят, други създадоха група за негова защита във фейсбук.
Убеден е, че ваксините на децата са опасни, и не позволява да инжектират 2-годишната Мария. Засега момиченцето не може да тръгне на детска ясла.

Владишка служба и видни гости от Румъния за Петковден в Пловдив

Негово Високопреосвещенство †Пловдивският митрополит Николай ще отслужи на 13.10.2013г. 4 Неделя след Неделя подир Въздвижение на св. Отци от 7-ия Вселенски събор. Празнична вечерня от 18:00часа в храм "Св. Петка", град Пловдив 14.10.2013г.(понеделник) преп. Параскева Петка Търновска (Петковден) Архиерейска света Литургия от 9:00часа в храм "Св. Петка", град Пловдив

В празничните богослужения ще вземе участие камерният хор за източно църковно пеене "Нектарий протопсалт" от Букурещ, Румъния. От 18:00часа в епархийския салон при пловдивския храм "Св. Петка" ще бъдат изнесени концерт от гостуващия румънски  хор и беседа от проф. Вирджилиу Георге на тема: "Влиянието на  телевизията и интернет върху децата и младежта". http://www.plovdivskamitropolia.bg/novini/1072-praznichni-bogosluzheniya-za-petkovden.html

Книгата "Телевизията и детето" на румънски биофизик и богослов Вирджилиу Георге говори за проблемите - физиологични и психологични, свързани с гледането на телевизия. Телевизионното идолопоклонничество, според автора, лишава детето от опорна точка в живота му, а доминирането на екрана в дома потиска семейната атмосфера и разрушава естествените механизми за формиране на човешката личност. Книгата представя съвременните научни наблюдения относно въздействието на телевизията върху съзнанието и дава конкретни насоки за превенция. Източник анотация.

Да бъде Твоята воля

Колко пъти на ден казваме "Отче наш"? Поне три пъти, нали? Всеки ден. Понякога и повече, ако отидем на служба. Особено през Великия пост. И всеки път обещаваме да се смирим пред Неговата воля. И всяка просба завършваме със същото обещание: "Не както аз искам да бъде, а както Ти!"

А колко пъти сме спазили това обещание? Неизмеримо по-малко...

Малко утешение със стихотворение на св. Николай Велимирович от "Езерни молитви":

Има ли ден от изминалите, човече, който да 
желаеш да ти се върне?
Всички ти се галеха като свила и всички се
размъкваха като паяжина. Като мед са те 
посрещали, като смрад си ги изпращал,
пълни с измама и грях до капака.
Гледай, всички локви под месечината лъщят като
огледала. И всички дни, осветлени от лекомислието
ти, лъщят като огледала. Но когато крачеше от
един ден в друг, лъжливите огледала се пръскаха
като тънък лед и ти газеше през киша и блато.
Може ли ден, комуто утрото и вечерта са предели
да бъде Ден?
Господи светлоносни, за друг ден копнее моята душа,
измъчена от измами: за деня без предели и нощни
сенки. За Твоя ден, който наричах свой, когато 
бях едно с Тебе.
Има ли, човече, щастие за теб, което би желал да ти
се върне? От две залъгалки с еднаква сладост,
втората е противна. От вчерашното щастие, турено
на днешната трапеза,извръщаш глава с досада.
Дадени са ти само мигове щастие, за да те нажалят
с намека за истинското щастие в скута на 
неизменно Щастливия, и векове нещастие, за да те 
пробудят от грозното играло на измамата.
Господи, Господи, едничко щастие мое, готвиш ли 
жилище за отрудения Си богомолец. 
Господи, младост моя неостаряваща, в Теб ще се
умият очите ми и ще светнат по-силно от слънцето.
Сълзите на праведника грижливо събираш и с тях
световете подмладяваш.