събота, 31 август 2013 г.

ДУХОВНО НАСЛЕДИЕ

Беседи на преподобния старец ВАРСАНУФИЙ ОПТИНСКИ с негови духовни чеда, изд. Зограф, 2005

Върнаха ми книжката онзи ден. Беше четена от двама души, а изглеждаше сякаш е стояла през цялото време в личната ми библиотека. Дори отбелязките ми си стоят. Отворих да прочета какво ме е впечатлило, когато съм чела преди близо година и се изненадах колко подходящ е цитатът за сегашния момент. Но какво ли се учудвам, както казва старецът Варсануфий в същата книжка: "Ние си мислим, че животът е бяла панделка (радостите) тук-таме с черни точки (изпитанията), а всъщност той е черна панделка, тук-таме с бели точки." (Цитатът е по памет, простете!)

стр. 144 - 145:

Получих писмо: "Батюшка, задушавам се! От всички страни ме притискат скърби, не мога да дишам, не мога да се огледам... Не виждам радост в живота, губя смисъла му." Какво ще кажеш на такава скърбяща душа? Че трябва да търпи? А скърбите като воденични камъни гнетят душата и  тя се задушава под тежестта им.
Забележете, че сега говоря не за неверници и безбожница, не за тези, които тъгуват, когато са изгубили Бога - не за тях говоря. Не, смисъла на живота губят вярващи души, стъпили на пътя на спасението, души, намиращи си под въздействието на Божествената благодат. те не знаят, че това е временно, преходно състояние, което трябва да се изчака, докато премине. Пишат: "Изпадам в униние, нещо тъмно ме заобикаля".
Не казвам, че тази скръб е законна, не казвам, че тази скръб е участ на всеки човек. Това не е наказание, това е кръст, и този кръст трябва да се понесе. Но как да го понесем? Къде е подкрепата? Някои търсят такава подкрепа и радост сред хората, мислят да намерят покой сред света - и не намират. Защо? Защото търсят не там, където трябва. Покой, светлина и сила трябва да търсим в Бога, чрез Иисусовата молитва. Стане ти много тежко, заобиколи те мрак - застани пред иконата, запали кандилцето, ако не е било запалено, коленичи, ако можеш, а може и така, както си, и кажи: "Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме грешния!". Кажи веднъж, втори, трети път, говори така, че не само устата да произнасят тази молитва, а тя да достига и до сърцето. Впрочем, пресладкото име на Господа непременно ще достигне и до сърцето и тъгата и скръбта малко по малко ще се отдалечат, на душата ще й просветне, тиха радост ще се възцари в нея.
Да разбере това чудно действие на Иисусовата молитва, може само този, който от опит го е познал. Представете си, че някой човек никога не е опитвал мед и започне да разпитва какво е това. Как ще му обясните? Ще кажеш: "Той е сладък, изработва се от пчели, изваждат питите с мед от кошера, режат ги на части...". Той едва ли ще разбере нещо. Не е е ли по-просто да кажеш: "Искаш да разбереш какво представлява медът - тогава, опитай го". Така е и с Иисусовата молитва. Мнозина, след като са познавали нейната сладост и значение, са й отдавали целия си живот, за да се сродят с нея, да се слеят с пресладкото име на Господ Иисус Христос."

понеделник, 26 август 2013 г.

Строгопостни сини домати

Белите патладжаните, мятате във фурната в тавичка с хартия за печене или върху силиконова подложка, печете на 200 градуса и ядете. Става много, много вкусно. Не съм ги пробвала лично, но ще ги включим в менюто за четвъртък (29 август  - Отсичане главата на св. Иоан Кръстител, строг пост).

събота, 24 август 2013 г.

Наръчник на попадията - 10 златни правила за новоизлюпени

  • Всяка уважаваща себе си попадия не пропуска никаква информация да я подмине. Но дори да знае много, тя трябва да говори малко и с внимание.
  • Попадия без чувство за хумор, не е попадия. Но внимавайте с шегите. Най-безопасно е да се шегувате само със себе си. Без изключение!
  • Вижте сега, ясно е, че дядо поп е този, който е в центъра на събитията. Вие сте само негова сянка. Не е безопасно да изказвате свободно мнение, което не е съгласувано с него. Последствията могат да бъдат катастрофални, особено в присъствието на архиерей.
  • Свиквайте да бъдете невидима. Погледът долу, гласът приглушен. Ако детето започне да вика и да тича в църквата, цъкайте с език и се питайте на висок глас чие е това невъзпитано дете. За съжаление, това върши работа в много малко случаи, да не кажа почти никога.
  • Е, добре, разбра се, че  се въртят интересните събития. Какво остава за вас? Къщата, децата и да му помагате според силите си. Сега е моментът да си намерите някакво разтоварващо хоби, ако още нямате такова. Чудите се защо? Послушайте ме. Ще си говорим пак след време.
  • Облеклото е от първостепенно значение. То кое не е, но нали помните колко са ви повтаряли като дете, че по дрехите посрещат. Е, вярно е. Забравете късите панталонки и тънките презрамки. Златното правило е: "Не излизай от къщи с дрехи, с които не би влязла в църква." Изключение може да се направи, ако сте на почивка и отивате на плаж, но в никакъв друг случай. Доверете ми се.
  • Сега, за полите. Ако още не сте си изградили навик да носите пола и само пола, съм сигурна, че с този аргумент окончателно ще сразя съпротивата ви. За разлика от панталона, полата успешно прикрива недостатъците на фигурата. Спокойно се водете от суетни съображения, ако никакви други не вършат работа. И не забравяйте за студените месеци да се снабдите с клин и три-четвърти чорапи. Сега се смеете, но "когато сняг забръска" ще ми благодарите.
  • Застанете ли до дядо поп, ставате обект на критика от всички. От прическата до ноктите на краката всичко ще бъде поставено под щателно наблюдение и коментари. Постарайте се да изглеждате безупречно.
  • Препоръчително е цветовете на дрехите да са скромни, ако не черни. Все пак обмислете варианта за черното. Лошото е, че така ще привличате много внимание, особено през лятото. Нека това не ви спира. Нали помните четвърта точка? Погледът долу и няма да е проблем.
  • Винаги си оставяйте задна вратичка. Моята задна вратичка в тази статия е последната точка. :)

Черноморец

или до там и обратно за три дни

РЕШЕНИЕТО

Цялото семейство обичаме морето, изобщо не споря за ползите от морския климат, но някои неща просто трябва да се случат в подходящото време. Попадия на ръба на нервна криза, две и половина годишен непослушник и батко с температура не са най-подходящата компания за лятна почивка, но нашият батюшка реши да рискува.

ПОДГОТОВКАТА

Първата ни работа беше да отидем на лекар за баткото. Оказа се, че температурата не е придружена с други тревожни симптоми, така че с децата отидохме да се наиграем в парк Острова. После си дойде нашият татко и започна голямото пазаруване. Първата работа беше да попълним домашната аптечка. Забравихме насъщни неща като щипки за пране, препарат за съдове и други подобни,  но се запасихме с достатъчно количество рибни консерви.

ДЕН ПЪРВИ.

ПЪТУВАНЕТО

Обичам да ходим някъде всички заедно като семейство. Най-скъпите ми детски спомени са свързани с такива пътувания - мама, тати, братчето ми и аз.

Пътят по новата магистрала е лек и интересен. За децата имаше много интересни неща за разглеждане: бали слама, вятърни мелници за електричество, мрежи за птици и животни, един огромен камък край пътя. Аз попълних знанията си по география. Но това, което всички с нетърпение очаквахме беше да зърнем най-сетне морето.

С тъга отбелязвам, че всички реки, покрай които минахме, бяха или пресъхнали, или останали на много по-малко от половината.

В ЧЕРНОМОРЕЦ

Бяхме в базата на ВТЕПС. Старичка, но ремонтирана. С хубаво дворче и катерушки за децата. На 300 метра от плажа. Черноморец е малко градче и всичко е много близо.
Набързо метнахме багажа в бунгалото и се изстреляхме към плажа. Как да го опиша - чаровно, уютно, мъничко. Всичко е такова в Черноморец. Плажът прилича на изрязан нокът, паднал от пръста на великан, защото се намира в залив и пясъчната ивица е тясна, притисната от скали от едната страна и от морето от другата. Има ВИП зона, което е много стилна, много шик. Истинска радост за окото. Морето е плитко до 5-6 метра навътре. Прилича малко на  детски басейн. Плажът е наистина подходящ за деца. Единственият недостатък са многото водорасли, но те лесно се прескачат, защото са само край брега. Навътре е чисто.
В този наситен с впечатления първи ден се насладих да видя как голям кораб се обива в пристанището на Бургас, а по-късно да продължава пътя си. Под силното впечатление от видяното и до днес си пея тази песен.
Вечерта се разходихме из главната. Пълно е с всевъзможни изкушения за децата - вътрележки, стрелбища, какво ли не за хапване, магазинчета с джунджурийки. Малко остана отецът да си купи дамска шапка в жълто, червено и черно, но скоро след това се спря на една, с която изглежда като тексаски рейнджър.
Минахме и през църквата "Свети Никола". От пръв поглед си личи, че е богата църква. Имам някои забележки, но когато попитах отеца дали да ги споделя с него, той сключи вежди и каза само: "Такива са разбиранията на хората."

ДЕН ВТОРИ

Не посмях да вкарвам децата във водата, защото подухваше, но поцапахме на плиткото в най-южната част на плажа и играхме с пясъка. Намерихме малки рапанчета, а отецът и племеницата видели пасаж миниатюрни рибки колкото шепата му. Беше много вълнуващ ден. Рапанчетата били раци, аз си представях охлюви. А раците наистина се движат назад с удивителна скорост.

ДЕН ТРЕТИ

Таткото стана към 6 и се върна с пълни шепи мидени черупки. Температурата на Тони не спадна значително, а вятърът се усили. Разходихме се за закуска и по плажа, но после се прибрахме, уж за да се приготвим за плаж. Оказа се, че здраво ни е издухало и нямаме много желание пак да се излагаме на духалката. Обядвахме рано, полегнахме да спим и, когато в два се надигнахме, стегнахме багажа и направихме почетна обиколка из града и си направихме пикник на капака на колата преди да потеглим обратно.
Обратният път винаги е по-кратък, но не и в този случай. Децата бяха нетърпеливи и този път нямаше море, което да очакват. Спряхме на една от удобните отбивки по пътя на около 100 км от Пазарджик и, като гледах как децата тичат, се почувствах сякаш съм в Америка. Не мога да дам по-точно описание на това, което преживявах.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Беше кратко, но съдържателно. Не съжалявам и за секунда, че отидохме, радвам се, че се върнахме толкова скоро. А догодина, ако е рекъл Бог, ще си направим една истинска дъъъълга, хубава лятна почивка на морето. Засега това ни стига. Довечера заминаваме за Червен бряг. (Текстът писах вчера. Вече сме при моите родители и активно отдъхваме.) Там също може да се отдъхне.

четвъртък, 22 август 2013 г.

Проблеми с дисциплината? Някои идеи

Една наша позната ни даде много добра идея как да накараме Илия да си върже колана и да мирува на седалката на дълъг път. Ние бяхме пробвали какво ли не. Не ставаше и не ставаше! А тя с голяма лекота го убеди от първия път. Каза му:
- Илюша, чичко полицай ще ни спре с голямата палка. И ще каже: "Я да видя кой не слуша!"
Днес, почти година по-късно, Илийчо пак не искаше да слага коланчето, но като споменахме за голямата палка на чичко полицай, бързо, бързо се овърза.

***

Отецът преди няколко месеца ми разказваше за някакво интервю на Волен Сидеров. Направило му впечатление, че водещата в опита си да бъде чута от въпросния политик говорела много бавно и отчетливо без да се опитва да го надвиква. Пробвах го с децата. Върши много по-добра работа от крясъци, бой или каквото и да е друго средство.

- Тони, - стани - от - пода. Стани - от - пода. Спри - да - викаш. Спри - да - викаш.

Понеже тонът е спокоен, а не заповеден или изнервен, или нетърпелив, детето се успокоява като с вълшебна пръчица и става отзивчиво.

Пробвайте и кажете дали върши работа и при вас. :)

неделя, 18 август 2013 г.

Вино, което не е вино

Отецът доста се поколеба дали да ми разкаже това свое наблюдение. После каза: "То не е тайна." И понеже обича да създава драматичен ефект, започна с въпроса:
-Виждала ли си чудеса?
А аз прибързано отвърнах:
- Да, непрекъснато съм свидетел на чудеса - и наистина съм убедена, че всяко едно нещо, което ни е се случва е малко чудо, но за такова чудо, което предстоях да чуя, не бях подготвена.
- Благодатният огън е чудо и то чудо с насрочена дата.
Е, тук ме хвана наистина неподготвена. Чудото на благодатния огън е нещо, което всяка година ме слисва. Това е нещо наистина голямо, което моят ограничен ум не може да смели.
И след такава подготовка отецът започна същинския разказ:
- Отец протодяконът ме беше научил да измивам потира само с вода след като потребя причастието, но прочетох в Служебника, че е редно да се измие първо с малко вино и вода, а чак след това само в вода. Всеки път сипвам едно и също количество вино в потира. Разделям една бутилка от 700 мл на три части. За всеки ден се падат по около 230 мл. Преди като потребявах, претвореното в Христова кръв вино не ме опиваше. В деня, в който добавих глътка вино към водата за изплакване, от тази една глътка главата ми се замая. Казах това на нашия духовен наставник, а той се усмихна и рече: "Е, ти си открил топлата вода!" И споделил, че след причастие са го проверявали с дрегер, който е отчел нула промила.

:)

четвъртък, 15 август 2013 г.

Пост и празник

Има ли празник без пост? Има ли спасение, до което се стига по широкия път? Не е ли по-сладка радостта след като сме вкусили горчилката на сълзите?

Що е то пост? Препълнена мивка в кухнята, нищо за ядене - нито за мен, нито за децата, запушен сифон в банята, едното дете с болно гърло, без апетит с температура и повръща, другото не спира да прави бели... Така започнахме последната седмица на поста.

Що е то празник? На ръба на разума, с опънати до край нерви от усещането, че вървя през минно поле и на всяка крачка грешките ми избухват, с ужас в сърцето, че ще трябва да удържам малките фурии в църквата отивам на опелото снощи. Не всичко върви гладко, но по Божията милост, жената на свещите ме моли да я сменя за 2 минути. Малко време, но достатъчно да се утеша и подкрепя. От къде се намират думи за благодарност в такъв миг? Сърцето прелива, но разумът е безсилен да опише чувствата. И благодариш, както можеш...

Източник снимка: http://www.mos-ikona.ru/content/6512397285.html

вторник, 13 август 2013 г.

Моят старец Иосиф Исихаст и Пещерник

Старецът Ефрем Светогорец

За поръчки: тук

стр. 10:

Майка ми живееше като монахиня, усърдно постеше, молеше се, беше добродетелна и обичаше монашеството. Винаги ме  държеше край себе си, понеже, когато съм бил младенец, получила известие, че ще стана монах. По време на молитва видяла звезда, напускаща дома ни и отлитаща към Света Гора, и чула някакъв глас:
- От трите деца само това ще живее.
Майка ми се уплашила:
- Ох, две деца ще ми починат и само това ще ми остане!
Не знаела, че трябва да изтълкува това предизвестие в смисъл, че едното й дете ще живее близо до Бога. По-късно осъзна, че това било видение за отиването ми на Света Гора. Ето защо строго ме наблюдаваше и не позволяваше да се отдалечавам от нея - за да принесе на Бога колкото е възможно по-чисто приношение.
Самата тя бе за мен човек, от когото можех да вземам пример. Колко често я виждах да се зтавря в кухнята и по цяла вечер на колене да се моли със сълзи!

За четене онлайн на руски: http://www.isihazm.ru/?id=93 и тук: http://www.diveevo.ru/637/

Две забавни ситуации с отеца

Предисловие

До скоро се притеснявах, когато някой направи комплимент на отеца, но си дадох сметка, че аз нямам никакви заслуги за добрите му качества. От тогава смело си го хваля. С извинение, 
че може би все пак звучи нескромно. А иначе отецът не следи блога, така че мога да си пиша за него зад гърба му колкото си искам без да има опасност да го изкуша.

Разхожда се той днес с децата, когато го спира някакъв човек с въпроса:
- Ти от кой синод си?
- От българския. Ти от кой си?
- На Инокентий! - отвръща самоотвержено чичкото и започва да плюе, ама плюе, хули, а отецът само мълчи. По някое време обаче му се удал случай да се включи в разговора, защото другият човек рекъл:
- Ето такива хора ни трябват, като теб, чисти, неопетнени!!!
- А Вие откъде знаете, че съм чист и неопетнен?
Красноречивият чичка се втрещил и само отронил:
- Верно е. Може да си от онея, от мутрите... - и си продължил по пътя.

***

Седим си с батюшката, аз шия една възглавница и в момент на невнимание му задодох въпрос, с който неволно го подканих да осъди едни хора, а той само ме погледна и каза:
- Имам мнение по въпроса, но предпочитам да не го изказвам, защото може да не съм прав - и с това ми даде добър нагледен урок.
Мислено си отбелязвам да помня, че отецът първо е свещеник, а чак след това мой съпруг. Нали знаете, "пророк не бива без почит, освен в отечеството си и у дома си" (Мат 13:57).

неделя, 11 август 2013 г.

А глас за пеене ми не давай

Чета на моя батюшка следния откъс от "Съвети за живота", Зограф, 2003, стр.14:

Леля Александра ни разказваше, че когато бил малък, той (старецът Епифаний Теодоропулос - бел. моя) се молел така:
- Христе мой, дай ми сила да убедя хората да повярват в Тебе и да Те последват, а глас за пеене не ми давай?
 А отецът пита:
- Защо не е искал да има хубав глас.
Аз си смуча от пръстите:
- Сигурно, защото е трудно да остане човек смирен, когато има хубав глас.
- Да, като мен. - усмихва се батюшката.
- Ма, ти хубаво ли пееш? - смигвам аз.
- Не, но поне съм смирен. - свежда поглед отецът.

сряда, 7 август 2013 г.

Гр. Тинос на О-в Тинос, Гърция


Тук се съхранява дясната ръка на Св Иоан Рилски в манастира Кехровуни. Не бяхте обърнали внимание, че целуваме само лявата, нали? :) И аз.

http://bg-patriarshia.bg/reflections.php?id=10

Моя близка приятелка наскоро се завърна от пътуване до Тинос. Ето малко интересни факти за църквата "Благовещение на Света Богородица":

За чудотворната икона:
http://vincenzo.gr/panagia_eng.htm




От Уикипедия:
http://en.wikipedia.org/wiki/Our_Lady_of_Tinos



От нечий блог:
http://full-of-grace-and-truth.blogspot.com/2009/03/miraculous-icon-of-theotokos.html

Обръщам ви внимание на пътечките. Целта им е да е по-меко за коленето, докато поклонниците се изкачват на четири крака по стълбите, за да стигнат до църквата. Раздават и наколенки. Сериозно.



Църквата вътре е разкошна по описанието, което чух. Навсякъде в църквата висят кандила не само пред иконите. Всичко грее, има много окачени плочки с форма на ръчичка, очички, човече, които в Гърция имат обичай да оставят за благодарност.




Духовна борба, старецът Паисий

И вие ли като мен се чувствате като човек, който е измръзнал и се мъчи да се завие с одеяло, което е твърде малко? Покриеш краката, студено ти е на рамената. Вдигнеш да покриеш носа, краката ти щръкнат навън. Свиеш се на топка, духа ти в гърба. Но слава Богу за всичко! Ето едно "бонбонче" от стареца Паисий за утеха:

Правилната изповед
- Защо понякога, макар че съвестта ни изобличава, не се борим достатъчно, за да се поправим?
- Това може да се дължи и на душевна сломеност. Когато човек е в паника поради някое изкушение, иска да се бори, но няма вътрешно разположение, липсва му душевна сила. Тогава трябва да възстанови вътрешното си състояние чрез изповедта. Чрeз нея той получава утеха, укрепва силите си и с Божия помощ намира в себе си кураж да поднови борбата.  Ако но се възстанови по този начин, тогава може да го сполети ново изкушени и както си е омърлушен, още повече се сломява, помислите го задушават, отчайва се и след това въобще не е в състояние да се бори.
- А ако това се случва често?
-  Ако се случва често, тогава човек трябва и често да възстановява вътрешното си равновесие, да открива сърцето си пред духовника, за да получава кураж. И когато се възстанови, трябва да пусне машината на пълен ход, да се подвизава любочестно и интензивно, за да духне под опашката на дангалака.
- Отче, ако не чувствам необходимост от изповед, коя е причината за това?
- Навярно не наблюдаваш себе си. Изповедта е тайнство. Отивай при духовника и просто изповядвай греховете си. Мислиш, че нямаш ли? Нямаш ли инат? Нямаш ли егоизъм? Нима не нараняваш сестрите си? Нима не осъждаш? И аз това изповядвам: "Раздразних се, осъдих...", и духовникът ми прочита разрешителна молитва. Но и малките грехове тежат. Когато отивах на изповед при папа Тихон, нямах никакви сериозни грехове и  той ми казваше: "Пясък, детето ми, пясък!". Малките грехове като се съберат, образуват купчина пясък, която обаче е по-тежка от един голям камък. Ако някой е извършил голям грях, той мисли постоянно за него, кае се и се смирява. Ти имаш множество малки прегрешения. Обаче, ако сравниш условията, в които ти си израсла, с условията, при които е израснал другият, ще видиш, че си по-лоша от него. Освен това се старай да бъдеш конкретна в изповедта си. Не е достатъчно да кажеш само: "завиждам, гневя се" и т.н., но трябва да да изповядваш конкретните си падения, за да получиш полза. (Не трябва да се изповядват подробно само плътските помисли, както всички свети Отци получават - б.пр.) А когато се отнася за някой тежък грях, например лукавство, тогава човек трябва да разкаже и конкретно какво е помисли и какво е извършил. Иначе все едно се подиграва с Христа. Ако не изповядва истината пред духовника, ако не разкрива пред него грешката си, за да може да получи помощ, тогава получава вреда подобно на болния, който причинява голямо зло на здравето си, когато скрива болестта си от лекаря. Ако когато човек излага всичко, както си е, тогава духовникът може да го опознае по-добре и да му помогне по-резултатно.
Освен това, ако човек постъпи несправедливо или нарани с държанието си някого, трябва първо да отиде и смирено да му поиска прошка, да се помири с него и след това да изповяда падението си пред духовника, за да получи разрешение на греха. Така идва Божията благодат Ако изповяда греха си пред духовника, без предварително да е поискал прошка от човека, когото е наранил, не е възможно да получи душевен покой, защото не се е смирил. Изключение е възможно само ако другият, когото е наранил, вече е умрял или не може да го открие, за да му поиска прошка, та дори и чрез писмо. Ако обаче има в себе си разположение да търси прошка, тогава Бог му прощава, защото вижда разположението му.
- Отче, ако помолим за прошка, но не ни я дадат?
- Тогава да се молим Бог да смекчи сърцето на другия. Обаче има възможност Бог да не съдейства да се смекчи сърцето му, защото, ако ни прости, може отново да паднем в същия грях.
- Отче, когато човек извърши сериозно прегрешение, допустимо ли е да не го изповяда веднага?
- Защо да го оставя? За да вкисне ли? Когато има нещо развалено, колкото повече го държиш, толкова повече се разваля. Защо трябва да чака да минат един-два месеца, за да отиде и да го изповяда на духовника си? Трябва да отиде възможно в най-скоро време. Ако човек има кървяща рана, ще чака ли да мине месец, за да почне да я лекува? Нито пък трябва да изчаква момент, когато духовникът ще има повече време, за да му обърне повече внимание. Нека изповяда веднага този грях, а когато след това духовникът има повече време, тогава нека отиде, за да обсъди например на спокойствие някой проблем и т.н.
Не е нужно много време, за да опиша положението си пред духовника. Когато съвестта работи нормално, тогава човек може с две думи да обрисува състоянието си. Но когато в душата му цари смут и обърканост, може да говори много и пак да не успее да опише състоянието си.

"Духовна борба", старецът Паисий, Зограф, 2011, стр. 223-5

вторник, 6 август 2013 г.

Честит празник!

ПРЕОБРАЖЕНИЕ ГОСПОДНЕ

Тропар, глас 7
firefox/ Преобразился еси на горе, Христе Боже, показавий учеником Твоим славу Твою яко же можаху, да возсияет и нам грешним свет Твой присносущний, молитвами Богородици, Светодавче, слава Тебе! /
Преобразил Си се на планината, Христе Боже, като Си показал на Твоите ученици славата Си, доколкото можеха, да възсияе и над нас, грешниците, Твоята присносъща светлина с молитвите на Богородица, Светодателю, слава на Теб!






неделя, 4 август 2013 г.

Икона и евангелие към Молебния канон на Пресвета Богородица



И като стана Мариам през тия дни, отиде набързо в планинската страна, в град Иудин,
40. и влезе в дома Захариев и поздрави Елисавета.
41. Когато Елисавета чу поздрава Мариин, проигра младенецът в утробата й; и Елисавета се изпълни с Духа Светаго,
42. извика с висок глас и рече: благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба!
43. И откъде ми е това - да дойде при мене майката на моя Господ?
44. Защото, щом гласът на твоя поздрав достигна до ушите ми, проигра младенецът радостно в утробата ми.
45. И блажена е, която е повярвала, понеже ще се сбъдне казаното й от Господа. Св. праведна Елисавета
46. И рече Мариам: душата ми величае Господа,
47. и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой,
48. задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове;
49. задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му;
50. и Неговата милост е из рода в род за ония, които Му се боят;
51. Той показа сила с мишцата Си; разпръсна ония, които се гордеят с мислите на сърцето си;
52. свали силни от престоли и въздигна смирени;
53. гладни изпълни с блага, а богати отпрати без нищо;
54. взе под закрила Израиля, Своя отрок, като си спомни милостта, -
55. както говори на нашите отци, - към Авраама и семето му довека.
56. И остана Мариам с нея около три месеца, и се върна у дома си.

Лука 1:39-56



Евангелието от св. ап. Лука в аудио вариант

събота, 3 август 2013 г.

Между вчера и утре

Когато ми стане много трудно да видя цялото, вторачена в детайла, се насилвам да си припомня, че не е само това едно нещо, което ме притеснява в момента, че има още много други, дори по-важни неща. И започвам да се обаждам на всички приятели, които имам.

Когато в семейните отношения започват да прехвърчат искри и има опасност да изгърми някой бушон, си припомням хубавите ни мигове заедно и така сърцето ми се стопля. Като среднощните ни разговори по телефона, причастието преди венчавката и забравената черна подплата под снежнобялата булчинска рокля.

Когато си мисля, че ми е много зле в някое изкушение, си спомням за някой, който е още по-зле. Като жената, която е сериозно болна от сърце и всяка сутрин се буди с благодарност към Бога заради чудото, че и днес е жива. А после със сълзи на очи ми се извинява, че ме е натоварила, когато ми е дала толкова много!

Когато мислено се потупвам по рамото, се  насилвам да си спомня Кой дава рамене и на Кого подхожда да ги потупва. По молитвите на стареца Паисий!

Попадийка

Поздрав за всички попадийки, презвитери, матушки и баби попадии с тези две картинки:

Вдъхнових се от книжката "Моят прадядо и аз" на Джеймс Крюс, където се споменава птичка попадийка. Ако ви попадне, прочетете я. Абсолютно задължителна за всички, които обичат езика и писането.

петък, 2 август 2013 г.

Първи стъпки към изповед

Онзи ден нашият изповедник предложи Тони(4г) да опита  да се изповяда за пръв път. Изобщо не си помислих да възразя, не от голямо послушание, а защото още като навърши детето 3 годинки и видях, че говори добре, реших, че е готово за изповед. Не ме замеряйте с развалени домати, моля!

Една случка в парка миналата събота ме накара да се замисля за думите на Св. Теофан от тази книжка, че детето трябва да се научи от малко като направи някаква беля да си признава веднага. Детето на наши приятели без да иска леко закачи крачето на Илийчо. Не съм сигурна, че Илия усети нещо, камо ли да го заболи и затова тръгнах да му обяснявам да се пази от велосипеди вместо да го гушкам, но спрях, защото видях колко се притесни другото дете. И затова намерих за нужно първо да го поуспокоя. Признавам  си без бой, че на мен ми беше нужно много време, повече от година, за да свикна да се изповядвам без големи вътрешни терзания и, забележете, оправдаване на лошите си постъпки.

Обръщам внимание на оправданието под влиянието на книжката на стареца Паисий "Духовна борба". Дълго време я четях с усилие, но сега, с Божията помощ, най-сетне започва да ми се услажда. Препоръчвам по време на пост!

И така, с Тони се учим, когато направи беля, да не се вайка и стряска, а бързо да казва: "Сгреших, извинявай!" Сега остава да вземе пример и от стареца Епифаний като дете:

Признаване на грешките
Когато се случеше да счупи нещо по невнимание, той винаги имаше смелостта да признае постъпката си пред всички със своя постоянен, характерен израз: "Аз го направих!" Той казваше това, преди да попитат, за да не бъде хвърлена вината върху другиго. 
("Съвети за живота", Зограф, 2003)

Игнатий Брянчанинов

Изрових от шкафа на отеца едно ламинирано листче от книжка. Пише само стр 121-2, няма заглавие и автори, но не можех да не споделя. Особено сега в началото на поста.

Епископ Игнатий, както никой друг, е извършил огромен труд по изучаване на цялото огромно, богато наследство на всички свети отци на Църквата, и сякаш е събрал и извлякъл от него най-важното и необходимото, най-съответстващото на потребностите на нашето време учение, като го е изложил достъпно, ясно и обширно. Той пророчески е предвидял всичко коварства на лукавия през последните времена и е оставил на последните християни подробно разяснение как да се спасяват и да се пазят от тези мрежи.
Любовта, насадена от Бога в нашето естество, е повредена от падението и не може да действа правилно. В никакъв случай не й позволявай да действа! Нейните действия са лишени от непорочност, те са мерзки пред Бога, подобно на осквернена жертва. Плодовете на тези действия са душепагубни, убийствени. Възлюби ближния си по следния начин: не се гневи и не бъди злопаметен към него, не си позволявай да произнасяш никакъв укор, нито ругателни и насмешливи думи срещу него, бъди по възможност в мир с него, смирявай се пред него, не му отмъщавай нито пряко, нито косвено; във всичко, което можеш му отстъпвай, отучи се от прекословие и спор, отхвърли ги като признак на гордост и самолюбие, говори добро за тези, които те злословят, отплащай на злото с добро, моли се за тези, които ти причиняват различни скърби, обиди, напасти, гонения (ср. Мат. 5:21-48). Никога под никакъв предлог не осъждай никого, дори не съди за никого дали е добър или лош, като имаш пред очите си само този лош човек, за който ти трябва да отговаряш пред Бога  - себе си. Постъпвай спрямо ближните си така, както искаш да постъпват с теб (ср. Мат.7:1-12). Прощавай от все сърце съгрешенията на хората против тебе, за да ти прости и твоят Небесен Отец безчислените ти грехове... Накрая, не вреди на своя брат чрез многословие, празнословие, близко запознанство и свободно държание. Като се държиш по този начин с блбижния си, ще му окажеш и ще придобиеш заповяданата от Бога и богоугодна любов към него и чрез нея ще отвориш вратата на сърцето си за Божията любов...
(Собрание сочинений. Т5. Приношение современному монашеству. Гл. 15, с. 66)

Въздавай на своя ближен, като на образ Божий, почит в душата си, незримо за другите, видимо само за твоята съвест. Въздавай на ближния си почит, без да правиш разлика по възраст, пол, съсловие и постепенно светата любов ще започне да се явява в сърцето ти. Причината за тази свята любов не са плътта и кръвта, не са влеченията на чувствата, а Бог...
(Собрание сочинений. То.1. Аскетические опытый)


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...