вторник, 30 юли 2013 г.

Полезно раздвоение

Не един руски старец съветва да няма крайности в нищо, да се пазим да не се премолим, а сълзите по време на молитва да въздържаме, защото и Толстой се е молел със сълзи, но в него е имало много гордост и затова е  стигнал до плачевния си край.

И така, ден след ден говоря, когато ми се мълчи; смехът бълбука в мен, но сърдито сключвам вежди; иска ми се да легна, но тичам из къщата и пея детски песнички; на езика ми кацва укор, но го стисвам със зъби; когато най-много ми се спи, излизам на разходка. Е, има и дни, в които търпението ми е по-късо от изгризан молив и за тях е страшно да се говори, но иначе какво ли не прави една майка, за да излязат изпод ръцете й хора. Но с децата тези неща се получават някак почти естествено.

Много по-трудно е в света на възрастните, особено ако върху ти тежи задължението да си за пример. Шизофрения е лека диагноза, лицемерие е по-близо до истината и ме утешават само думите на арх. Серафим Алексиев от стихотворението му "Може би!".

Да се топиш във грях,
измъчен и разкаян,
да тръпнеш гузен, плах,
обзет от смут безкраен,
а външно да си строг
и праведен и светъл,
с добре прикрит порок,
с привидна добродетел;
да чезнеш раздвоен
и всякога пристрастен,
към Бога устремен,
на дявола подвластен;
в доброто да се вричаш,
на злото да си роб,
живота да обичаш
и жив да си във гроб;
и никой да не знае
за твоите борби -
туй моята съдба е...
и твойта, може би!...

понеделник, 29 юли 2013 г.

Silje Nergaard - Be Still My Heart

Иренче, помниш ли онези безметежни дни, когато лапахме баница с късмети и мечтаехме за сватба. ;)



My heart is not lonely or broken
It's not of ice or of gold
Nor has my heart ever spoken
To me when a love has grown cold
I felt not the faintest flatter
When you brushed my cheek as you passed
Nor will I willingly clutter
My life with these thing that don't last

[chorus]
Be still my heart
My heart be still
Be still my heart
My heart be still

If our eyes should meet then so be it
No need to trouble the heart
That is hidden where no one can free it
Only to tear it apart

[chorus]
Be still my heart (my heart be still)
My heart be still
Be still my heart
My heart be still

Beware, beware
(be still my heart)
to care, to care
(be still my heart)
beware, beware
(be still my heart )
to care, to care
(my heart be still)
beware, beware
(be still my heart)
My heart

oooh aaaa

Be still my heart
My heart be still
Be still my heart (my heart)
My heart be still
Be still my heart
My heart be still

My heart
Be still

mmmm

My heart
Be still

петък, 26 юли 2013 г.

Днес си мисля

за това как наша близка приятелка сравни семейството, дома с манастир;

за това колко е лошо нещо да те свари неподготвен и как най-добрата подготовка е молитвата.

неделя, 21 юли 2013 г.

Муха

Днес имах огромната радост да отида на служба рано-рано още по време на утрената. Застах по-напред в храма, за да не се разсейвам от хората. Е, пак се разсейвах, но една идея по-малко. :) По едно време някаква муха ми кацна на ръката. Аз я гоня, тя каца обратно. Аз я гоня, тя каца обратно. И така, докато не се сетих, че трябва просто да спра да й обръщам внимание. Много скоро забравих за нея и в момента, когато вдигнах ръка да се прекръстя, мухата се стресна и отлетя, а аз с изненада открих, че още е била на ръката ми.

Мисля, че тази басня може да мине и без поука, но не мога да устоя и да не си извадя заключения от случилото се. Така трябва да бъде с всяка дреболия, която жужи край ушите ни и ни пречи да обръщаме внимание на истински важните неща. Просто да я игнорираме. И тя сама ще отлети и ще ни остави на мира. Дай, Боже!

Псалом 22


Псалом Давидов. 

Господ е Пастир мой, от нищо не ще се нуждая:
2. Той ме настанява на злачни пасбища и ме води на тихи води,
3. подкрепя душата ми, насочва ме по пътя на правдата заради Своето име.
4. Да тръгна и по долината на смъртната сянка, няма да се уплаша от злото, защото Ти си с мене; Твоят жезъл и Твоята палица ме успокояват.
5. Ти приготви пред мене трапеза пред очите на враговете ми, помаза главата ми с елей; чашата ми е препълнена.
6. Тъй благостта и милостта (Ти) да ме придружават през всички дни на живота ми, и аз ще пребъдвам в дома Господен много дни.

сряда, 17 юли 2013 г.

Храмов празник 2013

Преливам от впечатления. Съвсем накратко.
  • Когато има съслужение с гости от чужбина, да си взимам книжката с Литургията. Много радостно и пасхално ми става всеки път, когато има възгласи на няколко езика, но установих, че четири години занимания с деца по време на службата са поизтрили някои части от нея.
  • Стоях близо до една млада монахиня и си мислех как тя е в черни дрехи, аз в бяло, но ако извадим душите си на показ, сигурно ще е обратното.
  • Много ме впечатли Апостолът: "които в Христа се кръстихте в Христа се облякохте" Гал. 3:27 А нали всички знаем за чудното кръщение на света Марина. И изобщо "Елици во Христа..." ми е много любимо.
  • А Евангелието! Има ли човек, който да остане безразличен при картината на разкаяната грешница, която умила нозете на Господа със сълзите си и го избърсала с косите си. И утешителните думи на Спасителя: "прощават й се многото грехове, задето много обикна; а комуто малко се прощава, той малко обича" Лука 7:47.
  • Имах огромното щастие да разговарям накратко с жената, която прави украсите на храма. Е, след като се възстанови от припадъка си. Започнала е работа в събота, последните щрихи завърши в началото на Литургията. Както личи от снимките работата е ужасно много, а напрежението и отговорността са огромни. И въпреки всичко жената изтърпя всичките ми въпроси и ми разкри професионални тайни отзивчиво и с усмивка.





Протодякон Илиян ни е добре известен. С кадилницата е дяконът от Румъния. Има глас като звънче. Митрополит Теофан от Яш също е отличен певец.




вторник, 16 юли 2013 г.

Моят имен ден


Срам ме е да кажа, че тази вдъхновяваща страстотерпица съм избрала за своя небесна закрилница.
Живот и здраве, утре бабата ще гледа децата, а аз ще избягам за няколко часа до Пловдив. Това ще ми е подаръкът за именния ден тази година.
Щедро ви позволявам да ми завиждате. ;)

петък, 12 юли 2013 г.

Православни електронни книги

Подходящи са за Андроид. Има ги и във формат, подходящ за четене на компютър. :)
http://ebooks.ucoz.com/index/knigi_na_ieromonakh_serafim_rouz/0-21

Благодарности на Грета Бабулкова!!! Отново. Вече я чувставм близка като стара приятелка. Толкова отдавна се възползваме от материалите й. ;)

понеделник, 8 юли 2013 г.

Повест за свв Петър и Феврония


„Повест за Петър и Феврония“ – изпитание с любов

Е-мейлПечатПДФ

petarfevronyaБракът е благословен от Бога, но апостол Павел говори за съпружеството не като за награда. Бракът може да бъде път към спасението („невярващият мъж се освещава от вярващата си жена и невярващата жена се освещава от своя вярващ мъж"). А бракът може да стане и истинско изпитание (по думите на апостола, живеещите в брак „ще преживеят скръб по плът и аз ви съжалявам за това").
 Встъпвайки в брак, човек се обрича да живее цял живот с друг човек, да бъде заедно с него и в добри и лоши дни, да го поддържа в горест и да дели с него радостите, и да не допуска мисълта, да го изостави. Съществува понятието степен на родство: родният брат ни е по-близък от братовчеда, майката ни е по-близка от лелята. А се оказва, че степента на родство между съпруга и съпругата е „нулева". Само че не в смисъла, че са чужди един на друг, а в съвсем противоположния – те са едно цяло.
Макар да съществува легенда, че всеки от нас има своя „половинка", която му подхожда идеално, в живота не всичко е толкова гладко, колкото би ни се искало. Пробвайте да приемете другия такъв, какъвто е. Затворете очи за недостатъците му, опитайте се да разберете постъпките му... Често е сложно да възприемем сами всичко това и ни е нужен житейски пример.
Христос ни е показал как можем да изживеем един живот според Божиите заповеди. В житията има достатъчно примери как хората са страдали и умирали за вярата, отказвайки да се отрекат от Христа. Навсякъде можем да прочетем за монашеските подвизи. Ние намираме образци на смирение, кротост, милосърдие... А къде да намерим пример за това как да изживеем достойно живота си в брак? Удивително е, но има само едно произведение, което разказва за съпружеството между светци – „Повест за Петър и Феврония".
Много от нас познават повестта още от учебниците по литература. Това е историята на селянка, омъжена за княз. Прост сюжет, руски вариант на „Пепеляшка", съдържащ обаче огромен вътрешен смисъл. В повестта има и състезания по мъдрост и досетливост, има и чудеса, и борба с нечисти сили. И всичко това на фона на разказа как са се намерили един друг двама души, съвсем далечни по обществен статус.
Какъв трябва да бъде бракът? Авторът на повестта (или монахът Ермолай-Еразъм, или някой друг, останал неизвестен за нас) дава пример още в самото начало. Когато при съпругата на муромския княз Павел започнал да идва змей, тя честно разказала на мъжа си какво се е случило. Тя не е била виновна, че й досаждала нечиста сила. Но тя имала избор: без да се срамува, да признае всичко на съпруга си, или да пази тайната, страхувайки се от позор. Княгинята избрала първия път и това й помогнало да се избави от змея. Ако не беше споделила истината на своя мъж, то неговият брат Петър не би убил змея.
Кръвта на змея изцапала Петър и тялото му се покрило с рани и струпеи. Нито един лекар не могъл да изцери княжеския брат, докато слугите не довели от село Ласково (Рязан) дърварската дъщеря Феврония. Тя се съгласила да изцери Петър, но поставила условие той да се ожени за нея. Какво е това? Честолюбиво желание на селянка да стане княгиня? В повестта няма и намек за такъв стремеж. Феврония, която говорела със загадки (почти като княгиня Олга в „Повестта за изминалите години"), знаела и виждала по-далеч от княз Петър и слугите му. Тя била ясновидка и сигурно е знаела, че й е съдено да стане жена на Петър, именно защото единствено тя може да го изцери. Анализаторите на текста на повестта обръщат внимание, че е употребен глаголът „изцеря", а не „излекувам". Може да се предположи, че става дума не само за телесните болести на Петър, но и за неговата душа. „Невярващият мъж се освещава от вярващата си жена".
Феврония е образец на кротост, смирение и скромност. Тя е мъдра, но не се гордее с мъдростта си. Докато Петър е съвсем друг. Вземайки от Феврония цяр, с който трябва да намаже раните си, той решил да изпита нейната мъдрост. Сигурно за да разбере дали е достойна да стане негова съпруга. Той изпратил на девойката валмо лен, та докато той се къпе и се маже с лекарството, тя да изтъче риза, панталони и пояс. Феврония е могла да се обиди, да се подиграе с искането на Петър, да обясни, че това е невъзможно... Но тя изпратила на княжеския брат отговор-задача – от малко дръвце да направи стан и инструменти. Петър, сякаш забравил за задачата, която самият той отправил към Феврония, отговорил: „Това е невъзможно!". „Разбира се – казала Феврония, – и от едно валмо лен да изтъчеш дрехи за възрастен мъж също е невъзможно". Нито упрек, нито гняв. Прост и разумен отговор.
Веднага у нас възниква въпросът кой кого изпитва? Кой избира? Създава се впечатлението, че именно Феврония върви по правия път, без да се отклонява: съдено е да се омъжи за Петър – добре, трябва да се погрижи за изцелението му – добре, нужно е да го накара да намери верния път – добре. Това е пример за послушание. Петър обаче искал всичко да се случва така, както на него му харесва. Селянката можела да го излекува – добре, но все пак ние ще проверим дали е достойна за съпруга. Условието за изцелението му е брак, но той все още не е бил уверен дали тя е достойна да бъде княгиня. В началото на повестта Петър е друг човек. Когато в храма клисарят искал да му покаже къде се намира Агриковият меч, с който може да убие змея, то той му заповядал: „Следвай ме". И князът тръгнал смирено, направил всичко, което му казали и успял да убие змея.
Щом се излекувал, Петър не се оженил за Феврония. Решил да се откупи с подаръци. Момичето не взело подаръците, тя била сигурна, че трябва да стане негова жена. Тук има един щекотлив момент: когато тя лекувала Петър, му забранила да лекува един от струпеите. Какво се получава – нима тя също е искала да изпита Петър? Да се убеди, че той е достоен за нея? Нямаме точен отговор. Смятаме, че ако Феврония е била наистина мъдра, то тя е предполагала, а може би е знаела, че Петър няма да се ожени веднага за нея. Но щом този брак е бил предопределен, трябвало е по някакъв начин Петър да бъде заставен да я потърси отново за лечение. Точно така се случило и този път сватбата се състояла.
Когато починал по-възрастният брат Павел, Петър станал муромски княз. Болярските жени започнали да злословят срещу Феврония: „Княгинята не спазва етикета, събира трохите от масата, като че ли е останала гладна." Сплетните на болярите и на жените им са твърде дребнави. Какво лошо има в това да се събират внимателно трохите от масата и с тях да се нахранят птиците (има и версия, че трохите са били за зайчето, което е живеело в нейната колиба)?! Тогава се е смятало, че бесовете се вселяват в животните. Дали болярите не са искали да обвинят Феврония във вещерство?
Княз Петър решил да се убеди в невинността на жена си. Той обядвал с нея и когато тя събрала трохичките, той разтворил дланта й. И какво видял? Чудо: трохичките се превърнали в зрънца тамян. Това чудо още веднъж му доказало, че Феврония е достойна за негова съпруга. В повестта се говори, че след този случай князът престанал да се съмнява в нея и в нейните качества.
Болярите сменили тактиката – отишли при самата Феврония. „Дай ни това, което ще ти поискаме!". – „Вземете. Но, ми дайте от същото" (в смисъл „това, което аз ще поискам от вас"). Феврония излязла по-мъдра от тях. Те поискали от нея да освободи княз Петър от себе си, а тя поискала от тях своя съпруг. Болярите отишли при Петър, който бил изправен пред труден избор: или съпругата, или княжеството. Кое е било по-силно: любовта или властта? За християнина отговорът е бил еднозначен: живият човек (още повече съпругата) е бил по-скъп от богатството и властта. Освен това, развеждайки се с Феврония, той не би постъпил по християнски. Този, който се развеждал с жена си, я тласкал към прелюбодейство.
Петър и Феврония отпътували от Муром с лодка по езерото. В тази лодка един човек, който пътувал с жена си, се загледал с нечисти помисли във Феврония. Младата жена разгадала тези помисли и решила да даде добър урок на този мъж. „Загреби вода от единия борд на лодката, после и от другия, и отпий. Еднаква ли е водата?" – „Една и съща е, госпожо." – „Ето, по същия начин и женското естество е едно и също". Тоест не си и помисляй за изневяра. С няколко мъдри думи Феврония обяснила нелепостта и ненужността на изневярата. За нас това също е добавка към темата за брака.
На брега, далеч от града, княз Петър размишлявал съкрушен: а нима е истина, че е оставил града заради Феврония? Нима отново трябва да я изпитва? Феврония веднага разбрала мъките на съпруга си. И сътворила чудо – благословила насечените за огъня дърва и на сутринта те се превърнали в големи живи дървета. Тя не е прелъстила Петър със своите чудеса, тя просто му е дала да разбере, че Бог е с тях, и че Той чрез нея върши тези чудеса.
Болярите пристигнали сутринта с лоша вест. В града бушувала война за княжеския престол и те помолили Петър и Феврония да се върнат в Муром и да управляват по право. Съпрузите приели и се върнали.
Те управлявали разумно, били като майка и баща за своите поданици и изживели дълъг и праведен живот. Малко преди смъртта си приели монашество. Петър под името Давид („възлюбен", вероятно и от Бога, и от жена си), а Феврония под името Ефросиния („радост"). Те решили да умрат в един ден, и заради това Феврония-Ефросиния оставила недовършен покровеца – въздух, който бродирала за градския храм. Всяка друга жена в княжеството е могла да довърши ръкоделието, но да изпълни обета и да умре заедно със съпруга си е могла само тя.
Съпрузите заповядали да ги погребат в един общ ковчег, но поданиците не изпълнили заповедта: та те са монаси, не е редно да лежат заедно. Три пъти обаче телата на съпрузите се оказвали в общ ковчег и след всичко това най-сетне ги погребали заедно.
Повестта за Петър и Феврония нееднократно е редактирана и през XVI, и през XVII и през XVIII век. Един от редакторите е бил самият патриарх Гермоген. Даже имало опит в повестта да се внесе елемент на политическа пропаганда. На това място в текста, където Петър и Феврония се връщат в Муром, било вмъкнато описание на радостта на народа от срещата със законните княз и княгиня. По времето на Иван Грозни (който през 1552 г., на път за Казан минал през Муром, за да се поклони на светите съпрузи) се извършвало обединяване на земите около Москва. Укрепвайки своята власт, царят чувствал съпротивата на болярите, които не искали да изгубят общественото си влияние. Затова и повестта е трябвало да бъде пример за тях: докато в града не е имало княз, там са започнали размирици. И единствено князът е този, който е имал власт да сложи ред и да възстанови мира и спокойствието.
Главните усилия на редакторите на повестта през вековете са били насочени към целта да й се придаде форма на канонично житие (тя не е била включена в Минеите). Такава редакция се е ограничавала с добавката на епитети „праведен", „благочестив" и т. н. към имената на главните герои и на някои фрази, съдържащи християнски поуки. Например добавката, в която се говорело как Петър почитал по-големия си брат Павел, послушно изпълнявал неговите заповеди и всеки ден идвал да му се поклони.
Но тези редакции не са популярни и хората продължават да възприемат „Повестта за Петър и Феврония Муромски" като история на една удивителна любов. Днес можем да чуем, че Денят на св. Петър и Феврония е „православният Свети Валентин" (т.е. празник на влюбените). Това не е съвсем вярно. Сред руския народ Денят на светите съпрузи (8 юли) е празник преди всичко на великата съпружеска любов. Нека не забравяме, че този ден винаги е по време на Петровия пост. Тогава молим Бог да ни дарява мир, хармония и любов в семейството и по цялата земя. І www.taday.ru
Превод: Презвитера Жанета Дилкова

неделя, 7 юли 2013 г.

"Мехурчета" арх. Серафим Алексиев

Река и там-край камъните-вир.
Към него спущат се вълни големи,
прииждат весело,шумят безспир
и с ромон мият камъните неми!

Кипи водата, а от туй се раждат
мехурчета при всеки водопад;
из вирчето те гонят се със жажда
да се порадват малко в тоя свят.

И ту посрещат се,ту завъртят се,
сближават се за танц и веселба.
Издуват се,боричкат се,плодят се
и блъскат се в нестихваща борба.

Но дойде ли след някой миг вълната,
поглъща ги,отвлича ги и...край!
На тяхно място други веселбата
безсмислено въртят-и тъй-безкрай!
...............................................
Живота вир е,и сред него ний
мехурчета сме по повърхността.
Кипи света. А ние в таз стихия
летим от суета към суета.....

И сблъскваме се с врагове и братя,
и мислим в своя горд подем,
че дълговечни ще сме на земята,
не знаейки че скоро ще умрем.

И борим се за почести,заслуги.
Но дойде ли жестоката вълна,
помита ни. След нас прииждат други
да продължат безцелната игра.

Блазе на този,който твърдо знае,
че се в мехурчето душа таи,
която Бог е сътворил за рая,
Тя само там ще се успокои!.....

1 Октомврий 1977 г.

събота, 6 юли 2013 г.

Гаджета

Наш приятел разказва за племенницата си, най-малката от един брат и двама братовчеди. Отваря той вратата, а момиченцето:

- Чиче! Хайде да играем на футбол.
- Какъв футбол! Ти си момиче, чиче!

Сетих се за този анекдот като видях Тони да играе на ластик с братовчедка си. Е, после ги видях да си играят на колички и се успокоих с мисълта, че поне не си лакират заедно ноктите, пази Боже.

Покрай игрите с кака им, нашите момчета много обичат момиченца, затова снощи цяла вечер бяха като залепени за "кака Ани" (само 9 месеца по-голяма от Тони). Тръгваме си от парка, а Тони казва гордо:

- Мамо, ние с Ани сме гаджета.

Охо! Мислено потрих ръце аз. От кога чакам тази тема! Този път не можа да ме свари неподготвена.

- Ти знаеш ли какво значи "гаджета"? - подхванах и наум прехвърлих информацията, която съм подготвила по въпроса, запазвайки неща като прегръдки и целувки за по-нататък - Гаджета се става като изучиш и станеш на 18 години. Сега сте приятели.

Просто настръхвам от думата "гаджета". От имитиране на филми по пейките в парка през деня пред очите на всички или, пази Боже, на скришни места. Когато аз и отецът отидохме да искаме благословия от изповедника си да се венчаем, съпругът ми попита:

- Сега как да се държим след като сме сгодени?
- Като приятели - беше категоричният отговор.

Това е най-добрата линия за поведение, независимо от възрастта. Когато усетят влечение към някое момиче, да знаят, че всичко, което могат да правят е да прекарват време заедно, да си говорят, но там да теглят чертата. Искам да им обясня, че да се влюбиш е като да хванеш грип. Случва ти се изневиделица и имаш малко контрол над това, което се случва. То е сякаш демоните играят кегелбан със сърцето ти и е много, много важно да запазиш разсъдителност. 

Това състояние е описано много точно от стареца Порфирий. (Извинявам се, но нямам време сега да ровя из книгата за живота му.) Той разказва за една девойка, която му споделила, че където и да ходи, каквото и да прави Янис е вечно в главата й. Коментарът на стареца е, че това трябва да е отношението ни към Христа. Такива чувства трябва имаме първо към Него и после към творението му.

Спомням си думите на митр. Антоний Сурожки за влюбването и любовта. Книжката "Бракът като подвижничество" не е в мен за точен цитат, но ще опитам да предам приблизително смисъла. Влюбването, това, което масово се бърка с любовта те кара да искаш да погълнеш другия, да го направиш свой. От друга страна, както знаем:
Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на истина; всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява. Любовта никога не отпада. (1 Кор. 13:4-8)

Обикновено влюбването изгражда в главите ни някакъв сурогат, фалшификат на другия. То ни пречи да имаме контакт и да опознаем истинския човек, вместо това ни предлага обект на нашите чувства. Обект, а не субект. Хм, не е особено християнско, нали? Като добавим неузрялата юношеска психика и хормоналния коктейл, и всяка майка ще се уплаши.

Сега чакам да пораснат още малко, за да им обясня, че тези неща (дай, Боже, до брака да не разберат кои точно) се правят след венчавката. А до тогава, тогава и след това трябва да се молим, усилено да се молим.

Е, добре, признавам, че само нахвърлях записки по темата. Нещата са казани много по-точно и по-добре от други хора. Отивам да чета статията на отец Павел по темата. Сигурна съм, че ще науча още нещо.

петък, 5 юли 2013 г.

Велики руски старци

Ето това чета в момента: http://www.sveta-gora-zograph.com/books/Veliki_Ruski_Starci_t1-2/book.pdf (1 до 71 стр от общо638 - не е сканирана книгата до края)

Препоръчвам горещо! Може би единственият недостатък е, че има по няколко трошички за всеки свят старец и всичко е събрано на едно място, но ако се чете на час по лъжичка, няма да стане каша в главата. А за по-подробни жития и чудеса, може да се прочетат отделните книжки.

 Ето и малко откъсче за отваряне на апетита (Старецът Симеон Желнин, стр. 548):

Една поклонничка няколко пъти питала стареца за сина си - дали ще се спаси? Веднъж той й отговорил: "Дотегна ми с твоя син... Как може да се спаси, ако сам не иска това?" Но тя пак започнала да изпитва търпението на стареца, продължавайки да пита дали той ще се спаси. Тогава старецът й отговорил: "Много ли искаш да се спаси? Той може да се спаси само чрез скърби, а всички скърби ще паднат на теб. Но тогава вече не роптай, понасяй ги с търпение и без ропот". И синът й се разболял тежко.

Избрах това откъсче, защото за една майка това е най-големият страх - детето й да се разболее. Аз поне се плаша и от най-малката настинка. Ето, имаме си утешение за тези страшни моменти.

вторник, 2 юли 2013 г.

Детска "болест", Дмитрий Соколов-Митрич

За цветята на живота и родителските инстинкти
Децата са свято нещо. Всичко най-добро – за децата. Цветята на живота. Радост вкъщи. Синко, не се безпокой, татко ще направи всичко за теб. Тази песен някак страшно ме умори. И като пораснало дете, и като родител, и като бъдещ дядо. Може би вече е време да се отнасяме с децата по човешки?
Лично аз не бих искал да се появя на бял свят в днешни дни. Твърде много любов. Още щом придобиеш дата на раждане, ти начаса се превръщаш в кукла. Мама, татко, бабите и дядовците веднага започват да отработват върху теб родителските си инстинкти и комплекси. Хранят те за три гърла. Викат за теб детски масажист. За всеобщо умиление те обличат в джинси и ризки, макар че още дори не си се научил да седиш.
Към третия ти рожден ден твоите играчки не се побират в детската стая, а към шестия – в сарай. Отначало всеки ден те возят, а след това те водят по магазини за детски дрехи, по пътя отбивайки се в ресторанти и зали с игрални автомати. Особено надарените в умението да обичат мама и баба спят в едно легло с тебе чак до десетгодишната ти възраст. А, да – щях да забравя. Таблетът! Детето задължително трябва да има таблет. Желателно и айфон. Още от три годинки. Защото такъв има Серьожа, неговата майка му е купила, а тя печели много по-малко нас. И даже Таня от съседната група има, въпреки че живее с баба си.
Преди училище обикновено завършва „кукленият период" и в този миг започва „изправително-трудовият". Любещите родители най-после осъзнават, че са вършели нещо не както трябва. Детето е натрупало излишни килограми, има труден характер и синдром на дефицит на вниманието. Всичко изброено дава повод за преминаване към ново ниво от увлекателната игра в родителска любов. Това ниво се нарича „намери специалист". Със същия ентусиазъм сега те влачат по диетолози, педагози, психоневролози, само невролози и само психолози. Роднините бясно търсят някакво чудо, с помощта на което да бъдат постигнати вълшебни резултати, без при това да променят собствения подход във възпитанието на детето. За тези езотерични по своята същност практики харчат куп пари, нерви и време. Резултатът е нулев.
Този период се характеризира още с отчаяни опити спрямо детето да бъдат приложени нормите на желязна дисциплина и трудова етика. Вместо да подтикнат малкото човече към някакви занимания, вместо да му предоставят повече свобода и възможност за поемане на отговорност – роднините започват по ред с каиши и викове. Вследствие на това детето свиква да живее под палката, губейки способността да се интересува от нещо.
Когато безполезността на похабените усилия стане очевидна, започва етапът на прекършената родителска страст. Тук почти всички любещи родители започват рязко да сипят укори и обвинения към своите деца: „Ние направихме всичко за тебе, а ти!" Този етап се изразява в пълна капитулация с по-нататъшно изпращане на отрочето в образователно учреждение от затворен тип, а други приемат безропотно идеята: „Ти си моят кръст".
Смирявайки се с това, че от въпросния човек не е излязло нищо свястно, родителите с Тисимояткръст на шията продължават да доубиват личността на своето вече почти пораснало дете. Записват го на платено обучение във ВУЗ, дават пари за подкупи на преподавателите и просто за текущи разходи, купуват му жилище, кола, уреждат го на добре платена работа според възможностите си. Ако Тисимояткръст не е твърде талантлив, тази стратегия би могла да донесе някакви ценни плодове – ще израсне психично осакатен, но напълно добросъвестен гражданин. Само че много по-често за заличаване на раните, нанесени от прекомерната родителска любов, децата плащат по друг начин: със здравето, живота, душите си...
Култът към децата възниква в нашата цивилизация не толкова отдавна – едва преди 50-60 години. И в много аспекти това е също толкова изкуствено явление, колкото маркетинговият кока-колен Санта Клаус. Децата са най-мощният инструмент за разрастване на потреблението. Всеки квадратен сантиметър от детското тяло, да не говорим за детската душа, отдавна са поделени между производителите на стоки и услуги. Да накараме човека да обича самия себе си с такава маниакална любов – това е въпреки всичко доста сложна етична задача. А любовта към детето се развихря неконтролируемо.
Разбира се, това съвсем не означава, че по-рано не са обичали децата. Обичали са ги, и още как. Просто в предишните времена семейството не се е въртяло около детето. Възрастните не са играели ролята на безплатни аниматори, те са живеели своя естествен живот и според степента на израстването им постепенно са включвали в него и потомците си. Децата били обичани, но още с първите проблясъци на съзнание те разбирали, че са само част от голямото цяло, наречено „нашето семейство". Че съществуват възрастни, които трябва да бъдат уважавани, че има малки, за които е необходимо да помагат, че има обща работа, в която трябва да се включват, че съществува наша вяра, към която следва да се придържат.
Днес пазарът натрапва на обществото модел за семейство, изграден около детето. Това е умишлено губеща стратегия, която съществува единствено, за да източва пари от домакинствата. Пазарът не иска семейството да бъде построено правилно, защото тогава то ще удовлетворява по-голямата част от своите потребности само, вътре в себе си. А нещастното семейство обича да предоставя решаването на своите проблеми на външни източници. И този навик отдавна вече е станал фундамент на цели отрасли за милиарди долари. Идеалният от пазарна гледна точка баща е не този, който прекарва почивните дни с детето си, разхожда се с него в парка, карат заедно велосипеди; а бащата, който работи извънредно през уикенда, за да припечели за двучасово посещение в аквапарк...
И знаете ли какво? Нека да заменим глагола „обичам" в този абзац с някой друг. „Игнорирам", „вредя на някого", „проявявам равнодушие". Защото подобна родителска любов е форма на егоизъм. Сприхава майка, баща работохолик – всичко това не е нищо повече от игра на инстинкти. Каквото и да изприказваме за родителския дълг и жертвеността, такова родителство представлява грубо наслаждение, една ужасна биология.
Съществува прекрасна индианска поговорка: „Детето е гост в твоя дом: нахрани го, възпитай го и го пусни".
Да нахрани – и глупакът може, да възпитаме – това вече е по-сложно, а да умеем още от първите минути на неговия живот съвсем плавно, незабележимо, лека-полека да отделяме детето от себе си – именно това е любов. Ти си прав, както винаги, Чингачук. | www.foma.ru.
Превод: Радостина Ангелова

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...