неделя, 31 март 2013 г.

Записки от днешния ден

Говорим си за възпитанието на децата. Нашата приятелка казва: "Забелязвам, че на сериозните хора децата са сериозни." Е, това ми звучи като формула за успех. ;) И удивително ми прилича на думите на стареца Епифаний: "Децата възпитавайте с малко думи, повече личен пример и много молитва." ("Съвети за живота") Изводът: с децата добро отношение, но без игри и лигавене, без шеги и закачки. И Бог да помага!

Малко преди това стана дума за техен познат, богослов, отгледан от вярваща баба, съпруга на свещеник или църковен певец. Той като малък е приспиван не с "Червената шапчица" и "Пепеляшка", а с Библейски истории. Като пораснал, баба му връчила Стария Завет и го насочила към историите с войни и битки, нали е момче. :) Истинско вдъхновение!


вторник, 12 март 2013 г.

Броим до пет, ляво-дясно, цветовете

Баткото беше на две години, когато знаеше отлично ляво и дясно, но за сметка на това на три и нещо още не познаваше цветовете. До такава степен, че вярвах, че е далтонист. Слава Богу, нищо такова няма. Просто мама не намери подход да му ги представи.

Броенето е лесна работа, когато имаш бати под ръка. Един ден Илия просто започна да брои чекмеджетата на скрина. Мисля, че знае числата до 10. Брои до 5, но най-добре ги е усвоил до 3. Отличник!

Цветовете с баткото започнахме да учим така. Само жълто, червено, зелено и синьо - основните цветове като за начало. Жълто - цветът на патето и слънцето. Червено - цветът на Маккуин Светкавицата (съответно любимият му цвят :)) и на домата, ягодката. Синьо - цветът на небето и морето. Зелено - цветът на тревичката и краставицата. Вече сме доста напреднали, но още ни затрудняват неща като кафяво, сиво, розово, оранжево. В градината много бързо дръпва. Там много ги занимават.

Ляво и дясно ми е най-лесно. Всеки път, когато ги обувам и събувам казвам: "Дай лявото краче, дай дясното краче."Същевременно докосвам въпросния крак.тп И за няколко седмици са бетон. После се питаме: "Коя е лявата ръчичка? Коя е дясната?" като преговор. ;)

Имената на пръстчетата учим като всички деца с "Пеят скачат палците..."

понеделник, 11 март 2013 г.

Разкриване тайните на творението - Денис Питърсън


Какво да кажем на децата за динозаврите? На колко години е нашата планета Земя? Колко време е продължавал един ден по времето на сътворението на света? Защо древните цивилизации са били толкова напреднали? Имало ли е наистина гигантски хора и защо? Какъв е истинският смисъл на зодиака?

Горещо ви препоръчвам да се снабдите с тази книжка и да подредите веднъж завинаги пъзела от сътворението до наши дни. Наистина цитатите от протестантската библия и стила на места са дразнещи, но доказателствата, базирани на логика, исторически факти, археологически находки и Книгата на книгите - светата Библия - са наистина убедителни. 

Това е книга, която човек може да чете и за удовлствие с цел да научи любопитни факти за света около себе си и за света такъв, какъвто наистина е бил преди хиляди години.





петък, 8 март 2013 г.

Утре е задушница


Две стихотворения от от арх. Серафим Алексиев

ПОКОЙНИЦИ СКЪПИ

Под белия снежен саван на смъртта
почивайте, клюмнали тук в есента
цветя във градини, поляни, горички!
Невинни, почивайте всички!

Ще мине вилнежът на лютата зима!
Пак пролет ще грейне! Пак слънце ще има!
И вий за живот ще възкръснете всички,
цветя из поля и горички!...

Дълбоко заровени в черната пръст
под тихия знак на Христовия кръст,
покойници скъпи, почивайте вие,
додето се зимата скрие!

Не ще бъде вечна властта на смъртта!
Век пролетен иде! Векът на Христа!
И вий ще цъфтите в небесни поляни,
починали с вяра в Христа християни!

19 декември 1978 год.


ЗАДУШНИЦА

Над гробове безбройни,
глави от скръб склонили, 

ридаят черни сенки
по скъпи мъртъвци, 

и в спомени възкръсват пак образите мили,
и от очите капят сълзи... сълзи... сълзи.


О, колко безутешно свещиците догарят!
Във кандилцата гасне притихващият плам.
От болка натежали, главите се обарят
над кръстовете, дето виси Христос тъй сам!

Мълчание покрива на мъртвите съдбата...
Но тайната, що лъха от всеки гроб студен,
е семе, скрито нейде дълбоко във земята,
което ще поникне на страшний съден ден.



А сега нещо по-прозаично:
Как се приготвя пшеницата? :) Със сигурност имате добра, изпитана рецепта. Ето нашата:


Житото се вари в съотношение 1:3 (една мярка жито на 3 мерки вода). След като набъбне се прецежда в гевгир, измива се хубаво и се оставя да се отцеди излишната вода. Не забравяйте да подсладите с пудра захар. Добавят се стафиди, натрошени на едро орехи и галета. По желание може кора на лимон. Мъжът ми я избягва заради химикалите, с които я обработват, но без нея просто не е същото. Канела не слагаме, защото не всички я обичат. Пробвала съм и с парченца локум - сполучлива рецепта е. В Гърция слагат също други видове ядки като бадеми и... Изненада! Шоколад. Ммммм!

Идеите на Цвети за постна панихидаhttp://brazilka.blogspot.com/2009/12/blog-post_5157.html

Две стари публикации на същата тема: 
"Задушница" от Йордан Стубел
"Задушница - грижа за душата, не за храната" - митр Иларион




Пясъчна анимация

Украина търси талант
Ксения Симоновна

Честит 8 март, мамо! :)


МАМА

МАМАВерсия за печатВерсия за печат
Автор: 
 
игумения Валентина Друмева
Нинка казваше, че нейната майка е най-добрата от всички майки. Тя се грижеше за нея, обличаше я с хубави дрехи, водеше я на разходка, а когато беше мъничка, я приспиваше, като я люлееше в кошчето... Това беше много приятно.
Но и Нинка много я обичаше. Никога не я ядосваше. Искаше тя да е винаги здрава и бодра. Един ден майка й се върна от работа замислена. Като влезе в стаята, веднага седна на стола без сили.
- Мамо, да не си болна? – запита Нина.
- Не съм болна, детето ми. Много съм уморена –отговори тя.
- Почини си, мамо. Полегни си.
- Не мога, Нинче. Трябва да приготвя вечеря.
- Аз ще  ти помагам – обеща доброто дете и го изпълни.
Когато майка й започна да бели картофи, тя й подаваше картофчетата. Това много я улесни и умората й започна да изчезва.
- Ах, колко ми е леко с твоята помощ – каза тя.
Това много зарадва Нинка и тя с още по-голямо желание започна да й помага. Прибра остатъците, хвърли ги в кофата и почисти масата.
Вечерта майка й подреди трапезата. Седнаха да вечерят. Баща й каза:
- Толкова вкусно ядене не съм ял досега. Как е приготвено?
- То е сготвено с много обич. Върнах се от работа уморена, Нинка ме съжали и ми помогна. Веднага умората ми изчезна – каза майка й.
Като  чу това, Нинка с радост обеща:
- Мила мамо, винаги ще ти помагам, за да не се изморяваш.
Такава приятна и вкусна вечеря дотогава никой не  помнеше. Всички бяха радостни. И това се дължеше на милостивото сърце на малкото дете, което много обичаше майка си.
Най-много  обича майка си това дете, което я жали и й помага! Тогава то с радост изговаря най-топлата думичка – „мама”.
Източник: 
 
„Православно букварче”

неделя, 3 март 2013 г.

Честит национален празник!

Докато децата си играеха тихичко на килима, мама палеше печката и им разказваше простичко какво празнуваме на днешния ден. Естествено наблегнах на това, че поробителите са били мюсюлмани и са принуждавали българите да се отказват от вярата си. Догодина може да ги заведем в Батак и на място да си разкажем за какво става дума.

Ето една идейка за по-големи деца: http://mechtai.com/shared-by-mariana/2012/03/3-mart/


събота, 2 март 2013 г.

Притчата за блудния син


ПРИТЧАТА ЗА БЛУДНИЯ СИН. НА КОЙ ОТ ДВАМАТА СИНОВЕ СЕ УПОДОБЯВАМЕ НИЕ ?


Автор: 

Протойерей Георгий Коваленко
В името на Отца и Сина и Светия Дух! Обръщайки се към днешното евангелско четиво, бих искал да поговорим не само за образа на блудния син. Макар всички ние прекрасно знаем, че съгрешаваме и се завръщаме при Бога с покаяние. Всички ние разбираме, че разпиляваме тези таланти, които ни е дал Господ, понякога ги закопаваме в земята и никак не ги прилагаме за слава Божия. А понякога използваме тези таланти съвсем не за прослава на нашия Небесен Отец, за слава на Светата Му Църква, а за удовлетворяване било на своите амбиции, било за прослава на човешки имена, или на някакви други неща, които нямат никакво отношение към най-важното - към живота. Които разпиляват, а съвсем не хранят душата ни. И у всекиго от нас настъпва момент, когато ние разбираме, че правим нещо не както трябва. Тогава ние, като елени на водни източници, бягаме в Църквата, за да се напоим с Божествената благодат. И тук ни очаква любящият ни баща – нашият Господ и Бог Иисус Христос, Който приготвя за нас трапеза - Божествената литургия - и ни призовава заедно с Него да се радваме и веселим.
Но понякога става така, че когато ние, например, дали защото от детство сме в Църквата, или пък много години пребиваваме в Църквата, се уподобяваме вече не на блудния син, а на неговия брат. Защото ние всичко вършим, всичко правим правилно, всичко знаем как трябва да бъде и изведнъж виждаме човека, за когото знаем, че е грешник. И този човек идва в храма... Или виждаме в храма известен човек и още повече се разпалваме против него, а понякога и против Църквата: как Църквата позволява на този да стои в храма?! Или нима тя не вижда, кой пали свещи, нима не разбира, че я използват заради постигане на авторитет сред хората?!
И ето тук трябва да разберем, че когато човек така е казал или така е помислил и е осъдил своя ближен, в този момент той се е уподобил на по-стария син, който даже се отказал да влезе в дома на баща си, казвайки: аз толкова години се трудех, а ти на мен даже козле не си дал, за да се повеселя с приятели...
А ние трябва да се уподобяваме на бащата. Ние трябва с радост да приемаме всеки, който идва в храма. Ние трябва да се радваме, ако грешниците се каят. Ние трябва да се радваме, ако човек, дори, както казва апостолът, с неправедно богатство придобива Царството Небесно.
Но ние трябва да помним още едно нещо. И тук вече ще се върнем към блудния син, към неговия образ. Обърнете внимание, той дошъл в дома на баща си не просто, за да поплаче и се върнал, не защото тук ще бъде добре и дошъл тук не само заради прехраната... Той дошъл, за да послужи. За да стане един от наемниците. Ние нали виждаме първия ден от неговото пребиваване у дома и много често не се замисляме какво ще бъде по-нататъшното му служение в дома на баща му. И ето тук е много важно да разберем, че когато ние се завръщаме в Църквата, когато се уподобяваме на блудния син и идваме в храма с покаяние, нужно е да си спомним, че трябва да послужим на Бога, на нашия Небесен Отец. Ние трябва да застанем редом с неговите наемници, с нашите братя и сестри. Ние трябва да разберем и да поискаме да станем Божии раби. А в този момент Бог ще реши дали ще бъдем раби или ще бъдем чеда...
Но ние знаем, че Бог е любящ Отец, Който седи до прозореца и чака всеки от нас. И поглежда към житейския ни път, по който вървим, отдалечавайки се от Него или приближавайки се към Него. И ако ние вървим към Него, Той излиза да ни посрещне, Той се хвърля към нас, прегръща ни, целува ни и ни въвежда в Своя дом...
Да ни даде Бог да не забравяме, че в този дом за всекиго от нас има много с какво да послужи, много неща да направи и всички тези таланти, цялото това богатство, което Господ е дал на всеки от нас, да използваме за слава Божия. Амин.
Превод: Прот. Йоан Карамихалев

петък, 1 март 2013 г.

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...