неделя, 26 май 2013 г.

Майски сбор и един отложен юбилей

Пътуването от Пазарджик до София с влак и от София до Червен бряг с кола беше напрегнато, но, слава Богу, мина леко! И си струваше.

На другия ден след кратък отдих от първото пътуване, предприехме второ, отново с кола.

Пиш-пауза по пътя за Славяново.

Оказа се, че на детето не му се ака, а му се гади. Докато не изкара всичкия пастет от закуската не му се успокои стомахчето. Слава Богу не беше вирусче и самият сбор мина спокойно.

Една от майсторийките на вуйчо

Нещо повече. Беше вълнуващо и незабравимо. Видях се с една камара братовчеди на моите братовчеди и, макар че нямам кръвна връзка с тях, ги чувствам много близки, защото са свързани с детските ми спомени.

Импровизирана трапеза

Някои гости просто не могат да стоят без работа. :) Чу се предложение: "Да изкараме каруцата и да впрегнем кучето в нея. Иначе как ще се запомни събитието?!" След като дружно го отхвърлихме, човекът на идеите се превърна в човек на действието и организира направата на това импровизирано кътче. В последствие сбора прерастна в градниско парти, на което би завидяла и най-изисканата английска дама.

Мога да пиша много за "голямата стая", където винаги похапваме на 3-4 дълги маси, съединени в една. За множеството коридори и входове на къщата, за килерчето вградено в стената, в което дете на 10-тина години може да се разхожда право, за детските играчки на братовчедките ми и всички други неща, които са разпалвали детското ми въображение и сега ме посрещнаха добродушно като остарели воини неизоставящи поста си за нищо на света.

Качвам само още две-три снимчици. Нямам сили да пиша повече. Сърцето ми прелива от топлина и благодарност.

Баскетболният кош

Дори бабите не устояха на изкушението и поиграха на него.


Имаше и кръшни хорца

Рок по презвитерски не владея, но Дунавско хорце не отказвам. :)

Сборянинът Фреди.

Със слизането от колата отиде право при кучето на домакините и доказа надмощието си.

Импровизирано барбекю

Както ял, тъй заспал

Помъчи се да издържи още 15-ина минутки, преди да тръгнем, но умората го надви.
Всичко беше чудесно, само нашият тати липсвеше на преброяването, но другия път, ако е рекъл Бог.

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...