вторник, 30 октомври 2012 г.

Някои идеи за есента

Есента е чудесен сезон за научаване на цветовете и някои дървета. Не мисля, че е прекалено рано за едно тригодишно дете да направи собствен хербарий, в който мама да впише българското и латинското наименование на растенията. Латинското, не за да го учи детето, а за да усети в действие научния подход към нещата. ;) Към хербария може да се направи кутия, в която да се събират семената на дърветата. Отдавна имам тази идея, но есента много се забави тази година - чак сега започнаха да пожълтяват някои листа.

А това е любимата ни есенна песничка, която може да стане добра основа за изучаване на света на животните и промените, които настъпват в него през есента:


Вятърко листи в гората пилей
Косето-Босето сладко не пей-
с пойните птички отлитна на юг.
Есен е вече пристигнала тук.

Стихна шубракът, самотен и глух.
Зайко на припека кърпи кожух.
Меца захърка под стария пън,
Сладък за нея е дългият сън.

Нека да вее и дъжд да вали,
нека се стелят в гората мъгли!
Зайко си има пак топъл кожух,
Меца ще спи под юрганче от пух.

Текстът от тук: http://tekstove.info/browse.php?id=28277

сряда, 24 октомври 2012 г.

Млъкни! Млъкни!

Както правдиво отбеляза веднъж наша близка: "Първо нямаш търпение да проговорят, после се чудиш как да им затвориш устата!" Щом проговори детето, родителите бързо научават игри като Мълчанка или Какво чувам? Ние откриехме още един начин детето да не ни притеснява с приказките си в напрегнат момент.

Един ден бяхме на село. С децата се качихме, за да преместя колата на удобно място, където да я измия. Трябваше да преместя шофьорската седалка, а тя заяжда. Когато Антоний видя, че се затруднявам започна да ме насърчава:

- Хайде! Давай! Можеш! - тези думи вместо да помогнат, утежниха работата, защото ме изнервиха допълнително.
От опит знам, че кажеш ли на едно дете да млъкне, дори да иска да го изпълни му е много трудно, затова му казах:

- Ако искаш да ми помогнеш, започни да казваш "Отче наш" - с първите думи на детето седалката се плъзна напред. Той много се насърчи от този бърз резултат, но следващия път, когато приложихме същата тактика ситуацията беше по-различна.

Вечерта на същия ден баща му се беше качил на покрива, а започна да ръми. Двете с бабата се суетяхме и коментирахме необмислено пред децата, че е крайно време да слиза. Детето усети, че е много важно тати да слезе скоро и започна:

- Тати няма ли да слезе? Тати няма ли да слезе?
Посъветвах го да опита пак с молитвата. Той я каза веднъж и попита:

-Мамо, защо тати не слиза? - не помня какво му отговорих нещо свързано с търпението.

След като тати накрая слезе направихме извода, че благодарение на молитвите на детето не е завалял силен дъжд и тати не е паднал от покрива.

четвъртък, 18 октомври 2012 г.

С око към Коледа

Да, има много време, но не е лошо малко по малко да подготвяме:

1. Писмо до дядо Коледа. Първо ще обиколя магазините и евентуално ще купя подаръците, които ще поръчаме в писмото.
2. Предрождественски календар. Тази година ми се иска да е в три измерения по същата идея.
3. Малки дядо Коледовчета, еленчета, джудженца (Тилда, разбира се), куклички за Рождественска сцена. Ех, плат, ножици, хартия... и шевна машина, дръжте се!

неделя, 14 октомври 2012 г.

Бу и 60 заповеди за родители


Говорете на детето си:
1. Обичам те.
2. Обичам те, каквото и да става.
3. Обичам те, даже когато ми се ядосваш.
4. Обичам те, даже когато ти се ядосвам.
5. Обичам те, даже когато си далеч от мен. Любовта ми е винаги с теб.
6. Ако можех да избера което и да е дете на Земята, пак бих избрала теб.
7. Обичам де от тук до луната, около звездите и обратно.
8. Благодаря.
9. Хареса ми да играя с теб днес.
10. Любимият ми спомен за деня, в който нещо правихме заедно с теб.

И още тук: http://missby.wordpress.com/2012/09/16/60-rules-parents/

сряда, 10 октомври 2012 г.

Какво е любовта според децата?

Преглеждах кои хора са се абонирали за блога ми и попаднах на това клипче през блога на свещ. Васил. Наистина любовта е такива неща - на вид малки, но от тях ти става уютно.

събота, 6 октомври 2012 г.

Вярвай в чудеса!

Животът е низ от чудеса. От първия ни ден до последния всяка секунда зад ъгъла ни очаква приятна изненада - нашето малко ежедневно чудо, понякога трудно различимо, но винаги неочаквано и даряващо радост. Друг път голямо и трудно за проумяване. Кой вид беше днешното? Кажете вие!

Още от миналата година, когато детето тръгна на градина, имам желание да купя нещо на тези мили жени, които се грижат за него през деня. Все не можех да реша какво да купя. И снощи както си разглеждах снимките на племеницата от детската градина, ми направи впечатление, че в тяхната стаичка има икона, а в нашата стая не съм забелязала. Преди да заспя лежах в леглото и се чудех каква икона да избера. Почудих се за Въведение Богородично, но на нея има много елементи... Сетих се, че децата обичат икони, на които има деца и в ума ми изплува свети Стилиян, покровителят на децата.


Чета житието му и си мисля - наистина чудесата му не спират и до днес! А какво стана днес?

Стоях с детето в църквата, гледах иконата на Свети Стилиян, която свещопродавачката току що ми беше подала и казвах:

- Много е хубава, но сега нямам пари...

В същия момент един непознат мъж влезе с думите:

- Аз ще ти я купя.

Смутих се и опитах да му обясня, че не е удобно, но мъжът извади портфейл, натъпкан с пари, измъкна една двайсетачка и плати за иконата и за своята свещичка. Сетих се само да го питам как се казва, за да запиша името му за здраве.

После стоях слисана и повтарях на свещопродавачката пред мен:

- За пръв път ми се случва такова нещо! За пръв път ми се случва такова нещо! - обясних и че съм искала да купя иконата за детската градина, а тя ми препоръча да я запазя за себе си. Човекът я бил купил за мен.

Колкото повече умувам, толкова по-убедена съм, че изводът от тази история е друг - свети Стилиян нямаше търпение да отиде при дечицата час по-скоро! ;)

вторник, 2 октомври 2012 г.

От детската градина

Първа родителска среща - голямо вълнение беше за мама. Слава Богу детето не ме излага пред госпожите, не ме биха, похвалиха го. Отдъхнах си! С наострени уши слушах какво ще учат тая година и на следващия ден запретнах ръкави да попълваме дупките. Детето по математика трябва да може да брои до 5 и да познава основни геометрични фигури. За броенето добре, но фигурите - дупка. Добре, че вкъщи има сламки - набързо измайсторих един триъгълник и един квадрат. Кръгчето го знаем. :) Дупките са попълнени. Сега ще режем кръгчета, триъгълничета и квадратчета от цветни хартии да затвърдим цветовете. Толкова ги бърка, че на моменти подозирам, че е далтонист. Много хубави идеи за картинки от геометрични фигури намерихме тук: http://krokotak.com/2009/04/formite/

И специален поздрав от нашата госпожа:


МЕМОРАНДУМ НА ЕДНО ДЕТЕ

 Не ме разглезвайте. Зная много добре, че не мога да получа всичко, което искам. Аз само ви изпитвам. 
 Не се страхувайте да сте строги с мен. Аз го предпочитам. Това ще ми позволи да разбера къде ми е мястото. 
 Не ме насилвайте. Това ще ме научи, че силата е всичко. Аз ще откликна по-лесно, ако ме убеждавате. 
 Не бъдете непоследователни. Това ме обърква и ме кара да се измъквам по какъвто начин мога. 
 Не ми обещавайте. Вие може да не сте в състояние да изпълните обещанието си. Това ще ме накара да не ви вярвам. 
 Не се връзвайте на моите предизвикателства, когато ви кажа или направя нещо, което може да ви разстрои. След това аз ще се опитам да извоювам още по-големи "победи". 
 Не се разстройвайте много, когато ви кажа "мразя ви". Аз не искам да кажа това, а само да ви накарам да съжалявате за онова, което сте ми сторили. 
 Не ме карайте да се чувствам по-малък, отколкото съм. Аз ще го компенсирам, като започна да се държа като "важна клечка". 
 Не вършете неща вместо мен, които мога да свърша сам. Това ще ме накара да се чувствам като бебе и мога да продължа да ви използвам. 
 Не обръщайте голямо внимание на "лошите ми навици". Това само ще ме насърчи да продължавам. 
 Не ме критикувайте пред други хора. Аз ще възприема по-добре, ако разговаряте с мен спокойно и насаме. 
 Не се опитвайте да обсъждате моето поведение в разгара на кавгата. По някои причини слухът ми в този момент е нарушен, а способността ми за контактуване още повече. Правилно е нещата да са такива, каквито се изискват, но е по-добре да поговорим за това по-късно. 
 Не се опитвайте да ме поучавате. Вие бихте се изненадали колко добре знам какво е добро и какво е лошо. 
 Не ме карайте да чувствам грешките си като грехове. Аз трябва да се науча да правя грешки, без това да означава, че не съм добър. 
 Не ме гълчете постоянно. Ако го правите ще се наложи да се правя на глух. 
 Не искайте обяснение за лошото ми поведение. Понякога не знам защо съм се държал така. 
 Не поставяйте твърде много на изпитание честността ми. Лесно мога да се изплаша и да ви излъжа. 
 Не забравяйте, че обичам да експериментирам. По този начин се уча. Моля ви, изтърпявайте ме! 
 Не ме предпазвайте от последиците. Аз имам нужда от опит. 
 Не обръщайте голямо внимание на леките ми заболявания. Аз може би ще свикна да се радвам на неразположението си, ако това ми носи повече грижи. 
 Не избягвайте отговорите на честните ми въпроси. Ако го правите, скоро ще разберете, че съм спрял(а) да ви питам и търся информация от някъде другаде. 
 Не казвайте, че въпросите ми са "глупави" или "безсмислени". Ако постъпвате така, много скоро ще усетите, че го правя, за да се занимавате с мен. 
 Никога не се представяйте за идеални и безгрешни. Ще ми бъде трудно да ви следвам. 
 Не се притеснявайте, че прекарваме малко време заедно. Важното е как го прекарваме. 
 Не позволявайте страховете ми да предизвикват безпокойството ви. Така ще се страхувам повече. Вдъхнете ми смелост. 
 Не забравяйте, че не мога да се справя без вашето разбиране и насърчение. Макар и често заслужени, понякога забравяте похвалите и одобрението. Изглежда само гълченето не го забравяте. 
 Отнасяйте се с мен, както се отнасяте към приятелите си и аз ще бъда също ваш приятел. Запомнете, че е по-лесно да се учите от модел, а не от критик.

И още нещо - аз ви обичам много, моля ви обичайте ме и вие!
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...