неделя, 30 септември 2012 г.

Игри в лошото време и при болест

Посочете ми дете, което да не обича да се крие в разни къщички - импровизирани или истински. Една вечер чакахме да стане време за лягане, а то винаги идва след още малко игра... Поне в нашата къща. И както се чудех с какво да ги занимавам след като пропуснаха да поизпуснат парата с бой с възглавници и преминаха в директна атака, забелязах, че нашите дунапренови възглавнички биха били чудесни тухлички. След миг Тони беше вече прасенцето Пиф, аз вълка от тази драматизация:


Голяма забава пада като почна да духам и сламките-възглавници се разхвърчават на всички страни. От тук може да си я свалите за слушане: http://www.svilendobrev.com/detski/zvuk/prikazki/3te-prasenca--zajche--kotarache--lisica-shtyrkel--zlatnata-ribka--cd-bton/3te-prasenca.cd.mp3

Днес направихме нещо подобно с друга класика. Още по-доволна съм от резултата.


Самата приказка е в стихове - да ви кажа под секрет, това е особено хубаво за насърчаване добрата памет на децата. ;) Та затуй ето ви и текста:

Дядовата ръкавичка
Елин Пелин


Тръгнал дядо за Златица,
изгубил си ръкавица.
Там играла на поляна
Малка мишчица Гризана,
ръкавичката видяла
и на топличко се свряла.

Ей го мокър и подплашен
тича Зайо от горица.
Спира го на пътя прашен
дядовата ръкавица.
- Кой на топло там се гуши? -
пита Зайо дългоуши...
- Аз съм мъничка Гризана.
Кой си ти, та страх ме хвана?
- Аз съм Зайо Средногорски,
крия се от думи хорски -
каза Зайо боязливо
и попита предпазливо:
- В тая топла ръкавица
мир дали ще да намери
мойта, плахата душица?
- Влез, самичка ми е скучно! -
рече Гризла благозвучно.
Подир малко иде Лиса.
(То без нея що ли бива?)
Насред пътя се курдиса
и лукаво се подсмива.
- Кой е в тая ръкавичка? -
пита хитрата кумичка.
- Мишка мъничка гризлива
тук на топло си почива,
Зайо-байо Средногорски,
скрит от лоши думи хорски.
Ами ваша милост кой е
и защо ни безпокои?
- Аз съм златната лисица
и желая да се стопля
в вашта чудна ръкавица.
- Влез, макар че сме мнозина,
но нали си ни роднина!

Тръгна Вълчо от гората
по работа към селата.
Спира той на пътя прашен -
гладен, настървен и страшен.
Ръкавичката съглежда,
да подуши се навежда,
но усеща я, че шава
и запитва той тогава:
- Чия уплашена душица
крий се в тая ръкавица?
- Тук на топло си почива
мишка мъничка гризлива,
Зайо-байо Средногорски,
скрит от лоши думи хорски,
още нашата кумица,
златокожата лисица.
ами ваша милост кой е
и защо ни безпокои?
- Аз съм Вълчо от Балкана,
гост желая да ви стана...
- Влез, макар че сме мнозина,
но нали си ни роднина!

Подир малко всички сещат
цяла земя разлюляна -
иде рошава Мецана,
в ръкавицата надникна
и юнашки се провикна:
- Чия уплашена душица
крий се в тая ръкавица?
- Тук на топло си почива
мишка мъничка гризлива,
Зайо-байо Средногорски,
скрит от лоши думи хорски,
още нашата кумица,
златокожата лисица,
Кумчо-вълчо от балкана,
гост на нашата покана.
Ами ваша милост кой е
и защо ни безпокои?
- Аз съм рошава Мецана,
гост желая да ви стана.
- Влез, макар че сме мнозина,
но нали си ни роднина!

Събрали се те другарски,
разположили се царски
и ръкавичката на друма
и отворили си дума...
Скоро дядо от Златица
се завърна да потърси
свойта топла ръкавица.
Зер, ако я не намери,
баба с кремък ще я дере...
И вървейки, и кашлейки,
насред пътя той се спира
и душата му примира,
сърце му се разтреперва -
гледа, гледа и не верва:
ръкавичката му шава,
миша глава се подава
и опашка от лисица,
и парченце от ушенце,
едно късче кожух мечи,
светят остри зъби нечии...
- Какво мислиш бре, човече! -
дядо сам на себе рече
и ръкави си възпрете,
и с тоягата удари,
и повтори и потрети...

Вечерта дома го срещна
неговата баба стара:
дядо лов с колата кара
и засмян дори до уши,
той лулата важно пуши...

Сега се мъча да го убедя да влезе в ролята на Вълка, а аз да съм Червената шапчица. Дръж се Котарако в чизми,ти си наред. Аз ще съм злия магьосник!

петък, 28 септември 2012 г.

Как Антоний се научи да се прекръства

Дааа, тази история започва още от времето, когато Антоний се зачена и ние с баща му четяхме молитви, пеехме и ходехме на църква, а той щастливо си плуваше из околоплодните води. После се роди и вече можех да го прекръстя аз. Мина през времето, когато викаше "Амин!" преди да започне да си яде пицата в закусвалнята и свърши преди около половин година, когато почна да се "кръсти" сам. Но то не беше точно кръстене, а някакво бродиране на неведим гоблен във въздуха. Показвах, показвах и тъкмо преди да се откажа да го уча, ми хрумна следната тънкост. Детето винаги поставяше правилно ръчичка на челото най-напред. Аз веднага слагах показалец на коремчето му. Като повтори правилно веднага посочвах дясното рамо и накрая лявото. Воала! Стана! Нашето голямо момче вече се кръсти само. Проблем има само, ако е много гладен и държи храна в дясната ръка - прави опити да се прекръства с лявата.

понеделник, 24 септември 2012 г.

Ноевият ковчег

За жадните за нови знания християнчета всичко е интересно: и песнички, и занимавки,  и книжки, но филмчетата си остават най-въздействащи.Предлагаме ви няколко начина да се докоснат децата до една от темите в Стария завет - Ноевият ковчег:
И продължението за Вавилонската кула:


Много ще ви харесат всички филмчета, качени от отец Йордан Василев от Септември. На мен особено ми харесаха притчите от Новия завет! 

Ето един хубав православен учебник за дечица:
 И иконата, илюстрираща урока за Ной:
Дай Боже да намеря време да ви сканирам повече от съдържанието на тези помагала. Има песнички, въпроси към децата. Чудни са!

Това филмче е за най-малките. Много ми харесват играчките във формата на Ноев ковчег с двойки животни!



Понеже двама души са попаднали на блога като са търсили икони с Ноевия ковчег, качвам. Всъщност те са много хубави и за катехизиране на децата.









петък, 21 септември 2012 г.

Децата в църквата


От личната ми пощенска кутия, Иренка Морган от Тексас в отговор на това с радост споделя някои хитринки как да ходим с дете на църква. А аз с още по-голяма радост споделям с вас. Ето какво ни разказва за техния малък Йони:

Знае думи като Jesus, church, Amen и в църква все ни сочи Иисус Христос и ни съобщава, че това е Jesus. Пее след хора Amen понякога, много е смешен. До съвсем скоро тичаше като кон в църква, което много ни напрягаше. Единият търчеше след него или го извеждаше, а другият следеше службата. И после си сменяхме позициите. Обаче последните два пъти беше много кротък, отдалечаваше се на два метра от нас и се връщаше, играеше си с колички на мокета, абе с две думи културна работа.Открих, че за да го накарам да седне по време на проповедта, че да я чуем и двамата, много обича да яде стафиди. И така изяжда една, две шепи стафиди и ние успяваме да чуем нещо душеполезно. Допълнение към твоите съвети: нова играчка, която да им привлече вниманието, ако има такава, или стара, която не са виждали отдавна. И още - любима храна: стафиди, сушени боровинки - нещо на малки части, което детето обича. Ние нямаме проблеми с околните в църквата. Има една жена, която всеки път ме тупа по рамото и ми казва:  "You are doing great!"  Определено Йони е най-щурият в църквата сега, другите са все девойки и те си седят тихо и си играят, хапват, пийват, лежат, но ние се надяваме, че вече е започнал да разбира как да се държи в църква.

Остава само да им благодарим и да им пратим виртуални целувки! :)

Дивна Любойевич "Тебе поем"


И пак за медиите

Когато някой ми заговори с любов за комунизма, никога не знам какво да кажа. И слава Богу! Носталгията по тези обгърнати от романтичен ореол дни е някакво утешение за тези притеснени от безпаричието и безизходицата хора. Съвестно ми е да им го отнемам. Иначе бих им казала, че да сравняваш комунизма с днешната разпасана "демокрация" е като да кажеш, че в зоопарка животното живее по-добре отколкото в арената за бой на кучета или петли. Това, че при сегашната власт сме заприличали на "холандски плъхове"*, не прави комунизма по-добър.
*В 15 - 16 в. т.нар. холандски плъх се продавал много скъпо. Дълго време начинът на неговото отглеждане бил пазен в тайна, а той бил следният: в един облицован с олово съндък се слагали няколко плъха. Оставени без храна те започвали да се самоизяждат. След като останел само един в съндъка пускали още плъхове. Останалият последен не ядял нищо друго освен плъхове. Такъв плъх бил много ценен за моряците, защото успявал да унищови много от събратята си на корабите и бил много по ефективен от котка или куче.  http://promena.org/forum/viewtopic.php?t=6881
За много неща ми е накривял, но за друго му се сърдя днес - превърна "цензура" в мръсна дума. Не смятам, че е редно да се ограничава свободата на авторите на филми. Но ми се иска да имаше повече ред в излъчването им. Слагат някакви кръгчета, които явно се очаква да спрат лошото влияние на видяното, а то изобилства по всички телевизии. Сравнявам тези "подходящи" за деца над 12 години филми с любимите си екранизации по класически английски творби. И не мога да не се сетя за думите на един руски старец, според когото сме като деца, които вместо в детската градина са вкарани в публичен дом и им се казва: "Не гледайте!"

Знам, че не казвам нищо ново, но не мога да не споделя с вас ето тази сцена от "Под раззелененото дърво":

Шестата минута

Съзнавам, че изглежда наивно на фона на съвременните нагледни помагала по анатомия, разхождащи се по улицата. При всичката тая голотия пред очите и вулгарност в отношенията е трудно да си представим как ръка разголена до лакътя може да разтупти мъжкото сърце.

Говорехме с една приятелка за това, че според проучвания на общественото мнение всички искат да гледат културни предавания по телевизията, но когато в действителност им пуснат такова предаване, те предпочитат да излязат разходка и понеже телевизиите се издържат от реклами, пускат всякакви долнопробни предавания и филми, които да държат хората пред плазмата. Държа да уточня, че пошлостта, която ни залива от всякъде има двуяка цел. Приемам, че държат да им гледаме рекламите, но главната цел е малко по-различна - създават се вкусове, възпитава се отношение на претръпналост. За всеки влак си има пътници - нека има за всеки вкус по нещо, но има ли? Сутрин и трите ефирни телевизии предават сутрешен блок. След обяд и на трите места може да видиш само турски или американски криминални сериали . Общо взето, влакът е един и същ. Добре, че към държавната телевизия има изисквания, които се спазват що-годе.

И така стигаме до вчерашното признание на премиера Борисов, че няма прозрачност по отношение на медиите. Това, което пиша днес назрява в главата ми от доста време и появата му като текст съвпада по случайност с вчерашната новина, но тя ми дава възможност да кажа: "Дай, Боже, държавата да заеме позиция по въпроса." Сигурна съм, че можете да се сетите поне за пет демократични страни, където се контролира ефира. И не, няма да намерим САЩ сред тях, но ние отдавна не мечтаем да ги стигнем. 

петък, 14 септември 2012 г.

Православието онлайн

Пловдивска митрополия отдавна ни зарадваха с обновения си сайт, на който вече може да се види програмата на телевизията им http://www.plovdivskamitropolia.bg/programa.html

Току що открих и сайта на Ловчанска митрополия. Там пък ме чакаше друга много приятна изненада - две нови игрални православни филмчета: http://www.eparhia-lovech.com/features и няколко документални: http://www.eparhia-lovech.com/documentaries

Още не съм ги прегледала. Нямам търпение!
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...