четвъртък, 28 юни 2012 г.

Занимания за деца в църква

Как да накараме децата да стоят тихо в църквата и да не пречат на службата? Руският отговор е радикален: "Не им давайте много играчки и ако не слушат, следва тупа-лупа." Е, има моменти, когато и без сплашване за дърпане на уши детето мирува, но ако е кисело по някаква причина, не е зле да сме подготвени, защото по-добре да се занимава тихичко с нещо странично без да пречи на околните, отколкото да стои навън и да изпусне службата.

Знам, че и сами сте се сетили за нещата, които ще изброя, неприятно ми е текстовете тук да се възприемат като съвети. Да не забравяме, че блогът е онлайн дневник - по-скоро споделям опит и качвам нещо като моментни снимки на нашето семейство.

Отдавна се каня да напиша тези неща, но вдъхновението дойде от неочаквано място. Не мога да пропусна да покажа ето тази разкошна чанта от Ашли: http://www.makeit-loveit.com/2012/06/turn-a-mens-shirttie-into-tote-aka-little-boy-church-bag.html

И с къдрички за момиче: http://www.makeit-loveit.com/2012/06/a-ruffled-tote-aka-ellis-church-bag.html
И така, започвам с вариантите за най-малките като постепенно ще стигнем до материалите, подходящи за по-големите.

1. Залъгалка, водичка, дори шише с АМ. На бебенцата им е най-удобно в количката, кошчето за кола или слинга. Вие най-добре си познавате детето.
2. Идва време, когато бебето пораства и вече не прекарва толкова много време в сън. Време е, ако не обича да лежи и да се чуди какво става извън количката, да го вдигнете на ръце, за да може да се оглежда любопитно наоколо и да свиква с меката светлина на иконите и звука на пеенето в църквата.
3. Следващата фаза е най-изморителна. Почне ли да ходи, детето не обича да се задържа в количката. Ако сте късметлии, в църквата, където ходите идват повече деца и можете да оставите вашето или вашите при тях. (Иренче, вашето е благодат!) Ако ли не, може да забавлявате малкия палавник като го поднасяте към иконите и го учите да ги целува. Децата много обичат животните и с радост се връщат отново и отново към иконите на св. Георги Победоносец, св. Мина, св. Димитър Солунски и св. прор. Илия. Иконата на рождество е още по-специална, защото по нея могат да се учат повечето от животните във фермата. ;) И като стана дума за нея, една наша близка ми обърна внимание, че тя е урок по вероучение сама по себе си, защото там могат да се видят и пастирите, и овчарите, и Рождественската сцена. Така или иначе стана голяма тази скоба, ще мушна още нещо вътре. Наскоро питах Антоний коя е любимата му икона. Отговорът ме изненада: "Тази с детето." (Божията майка с младенеца.) Колко икони с деца на тях знаете? :) Първите уроци по вероучение може да започнат от тях.
4. С наближаването на първия рожден ден, може да започнете да учите детето да духа догорелите свещички, ако няма да имат нищо против служителите в храма, където ходите. Това е нож с две остриета, внимавайте! Децата с радост ще се ровят в пясъка за свещи за упокой, настървено ще ръфат огризките от свещи и трудно ще разберат, че е редно да се духат само късите свещечки, а не всички.
5. Както виждате от чантите, приготвени от Ашли, трябва да се въоръжите с разнообразни занимавки за децата. Мисля, че най-удачно е да им даваме на час по лъжичка. Като им омръзне едното нещо, да ги улиса нещо друго. За момичета не мога да предложа много варианти. Виждала съм едни книжки, в които децата да рисуват собствените си модели за тоалети на куклите. От детството си си спомням едни хартиени куклички с хартиени дрешки за преобличане.

За момчетата И момичетата: автомобилчета, животинки, строител, пъзел, материали за рисуване, книжки, 100 карти за път, оцветявки, играчки за ролева игра. Винаги се запасявайте с нещо дребно за гризкане: солетки, морковчета, ябълка, банан, бисквитки..., защото дългите служби могат да бъдат много уморителни за мъниците.

Не забравяйте, че вие най-добре познавате децата си! Не ги приучавайте да се занимават с нещо странично в църквата, ако нямат нужда. Виждала съм как четири сестрички на различна възраст стоят тихичко в църквата и следят службата, а в нужния момент най-голямата (на 13г) води най-малката си сестричка (на 3г) за причастие.

И за финал, никога няма да забравя как нашият отец доведе децата си на служба без майка им и за да е сигурен, че няма да скучаят и следователно да правят поразии, заведе момичето да пее в хора, а момчето да помага в олтара. ;) В същия храм водеха малки момченца от 4-5 годишни да помагат в олтара.

понеделник, 18 юни 2012 г.

Конкурс през очите на вярата


Взето от тук!
Енорийският сайт „Православна младеж” към храм „Св. София – Премъдрост Божия” обявява началото на конкурса за есе „През очите на вярата” 2012.

Участниците в тазгодишното издание ще имат възможност да избират между две теми:

„Живата вяра в Бог – спасителният брод за българския нихилизъм”

„И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе” (Йоан 1:5)


Условие за участие:

Възрастова граница към момента на участие – до 26 години включително.

Изисквания за кандидатстване

1. Есе на тема: „Живата вяра в Бог – спасителният брод за българския нихилизъм” или „И светлината в мрака свети, и мракът я необзе” (Йоан 1:5)

2. Име и фамилия

3. Дата на раждане

4. Актуална снимка

5. Населено място

6. Телефон за връзка

7. Имейл адрес


Изисквания към есето

1. Вид на есето: не се изисква от кандидатите да спазват определен вид на есето, но е желателно да бъдат спазени основните изисквания към този литературен жанр.

2. Обем на есето: до пет компютърни страници с размер на шрифта 12 pt и вид на шрифта Verdana.

Есетата изпращайте заедно с необходимите изисквания за кандидатстване на редакционния имейл: redakcia@pravmladeji.org до 31.08.2012 включително.

Победителите ще бъдат обявени през месец септември, а награждаването ще бъде на 16.09.2012г.

Есетата ще бъдат оценявани от жури в състав: свещеноиконом Ангел Ангелов, прот. Йоан Карамихалев и г-жа Александра Карамихалева.

На всички участници в конкурса пожелаваме вдъхновение и нека мислите се издигат над суетата и злобата на деня!

петък, 15 юни 2012 г.

Границите на свободата

Да, и свободата има граници. Също както малкото дете има нужда да бъде ограничено, за да се чувства сигурно, така и ние православните християни с радост приемаме определени ограниченията, които ни налага вярата ни. Те са ни полезни и необходими. А престъпването им води до тежките последствия, илюстрирани от Адам и Ева. Непослушанието се заплаща скъпо.

Опитват се да ни внушат, че сме тесногръди, нетолерантни и крайни. Може някои от тези етикети да ни подхождат, но те няма да ни накарат да отстъпим от гледната си точка. Има неща, които не бива да бъдат толерирани, защото от духовна гледна точка са опасни и вредни.

Пиша този текст, провокирана от не един филм, в които повече или по-малко е засегната темата за т.нар. хомосексуализъм.

Ще оставя това изявление на Св. Синод да внесе повече яснота по въпроса.http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=78240

неделя, 10 юни 2012 г.

1 година от кончината на стареца Назарий


Дядото ме наричаше Елисавета. При него ме заведе една благочестива християнка, която работеше в Синода. Тя търсела изповедник, защото по времето на всеобщо доносничество било много сериозен въпрос от една страна, да се грижи за спасението си, от друга страна, е съществувала реална опасност да попадне на лъжедуховник. Било точно по време на гоненията срещу Църквата.

Мъжът й, който имал високо положение, също много се притеснявал, дори й забранявал да ходи на изповед. Като разбрал, че тя ходи да се изповядва при дядо Назарий, й казал: „Да, при него може!”. Това е съвсем кратко и ясно казано, защото комунистическата язва, няма какво да се лъжем, беше проникнала навсякъде.

И така, ние тръгнахме за Кокалянския манастир. Всеки, който е вървял по този път, познава самия трепет от това дали ще спре автобусът, ако шофьорът пожелае да спре, освен това името на спирката е „Дяволският мост”, а ти си тръгнал на такова свято място... След това - притеснението да се организираш да отидеш толкова рано, защото Старецът имаше време, в което приемаше и после можеше изобщо да не го завариш.

Отидохме и на мен ми направи впечатление, че е мил и много обикновен. Запомнила съм, че шапката му вечно падаше на очите и той непрекъснато я буташе назад. Очите му се смееха, бяха с бръчици от смях, обичаше да се шегува.

пълният текст (Ще видите списък от линкове, мръднете скролера надолу докато се покаже статията.)

петък, 8 юни 2012 г.

Всяка сутрин преди да кажем Отче наш и да изпеем тропарите четем от книжката на игумения Валентина Друмева по едно разказче според съветите на стареца Паисий. ;)

Бисери от тази сутрин

Мама:
- Искам да ме слушаш и да не ме ядосваш. Обещаваш ли?
Тони:
- Да!
Мама:
- Обещай да ме слушаш докато си жив!
Тони:
- Аз не съм жив. Аз съм умрял от глад.

понеделник, 4 юни 2012 г.

:)

Иска ми се да пиша за границите на свободата и за това къде свършва учтивостта и започва лицемерието. Но ще трябва да остане за друг път. Искам отпуск от отпуска по майчинство, моля!
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...