събота, 28 януари 2012 г.

ЯЖ МОЛИ СЕ ОБИЧАЙ

Посвещавам на моята скъпа приятелка Бени, която е прекрасен човек, неповторим гастроном, забележителен млад учен, вдъхновяващ учител, но много уязвим и чувствителен човек. 

Когато нещата вкъщи загрубеят, дори и майките, а може би най-вече те, имат нужда да разпуснат.

Очарована съм от последната роля на Джулия Робъртс и се възхищавам на Елизабет Гилбърт за куража да бъде докрай откровена. Екранизацията на мемоарът й е искрен и уцелва право в десетката. Не защото дава рецепта, която човек да приложи едно към едно. Разбира се това би било най-лесното, но Лиз не го и намеква дори. Това, което я променя не са мантрите и медитацията, а хората, с които се среща. Кетут за мен не е толкова човек със свръх способности, колкото много мъдър, а често дори просто находчив и хитър човек. В Индия това, което я промени беше общуването й с Ричард от Тексас и местното момичеТелси. Виж, в Италия храната определено изигра важна роля. ;) След хората, които я научиха как да се наслаждава на живота.

Тук още един чифт ръчички се опитват да пишат, затова спирам засега.
http://www.newyorker.com/arts/critics/books/2010/01/11/100111crbo_books_levy
http://jezebel.com/5601522/how-elizabeth-gilbert-ruined-bali
http://www.amazon.com/Elizabeth-Gilbert/e/B000APV4U0
http://www.elizabethgilbert.com/

Е, добре, ще бъда откровена. За мен повечето от нещата, които тя дава като решения не вършат работа. Относно "религията" позицията ми е повече от ясна. Само уточнявам, тя е американка, знаем каква етническа каша е там. За тях е нормално да търсят. Още повече, че повечето "религиозни организации" са агресивни в "набора" си на "клиентела". Тук си имаме вяра, която тече в кръвта ни и се е предавала от поколение на поколение. И има нейни предствители (да, трябва да се поразтърсим за тях, но не е като да ходиш до Индия), които са като излезли от страниците на някое житие и които вдъхновяват.

Другото нещо, което не приемам е лекотата, с която се развеждат американците. Не казвам, че Елизабет е трябвало да остане в този брак, не, но ме поразява слепият им егоизъм, който довежда до толкова много разводи и раздели. Тъжно ми е да гледам филм след филм за разведени родители, разбити семейства... Мечтая си някой да направи филм за щастлив брак, защото както се шегувахме със съпруга ми онзи ден: "Романтичните комедии завършват със сватбата. След това започват драмите." И той допълни: "Да, всичко е много хубаво преди да се родят децата и да започнат да се надпреварват кой ще реве повече и по-силно."

И както си лежах и гледах "Яж моли се обичай" тази вечер се сетих, че има такъв филм. Филм, в който двамата съпрузи се обичат предано и нежно, допитват се за всичко един до друг и дори смъртта не ги разделя.
Сказание за свв Петър и Феврония

Седя и се чудя колко истински щастливи хора познавам. А вие? Колко хора познавате, на които всичко им е наред. Винаги? Седя и не се сещам за нито един... Но щом Феврония го може,  можем го и ние. Може го и Лиз, макар че страховете не я оставят дори след като среща Фелипе. Просто защото животът ни е такъв. Катерим се нагоре на почивки, бавно и трудно.  И главното постепенно. Няма как нещата да се променят изведнъж. И да ви призная честно, ама наистина честно. Когато съм щастлива, никога не съм докрай щастлива. Винаги съм нащрек откъде ще изкочи неприятна изненада. Просто защото животът е такъв. Отпуснем ли се, край, с нас е свършено. И пак се сещам за Лиз - Италия беше само удоволствия, Индия само аскетизъм, Бали - балансът между двете и това я направи готова да продължи да живее пълноценно. Но животът е такъв, приятели, някакво нетрайно равновесие между радостите и скърбите. И нещата не са на кантар, съвсем не. Скърбите са много повече от утешенията. Но утешения има. И това, че са малко ги прави още по-сладки. :)



неделя, 22 януари 2012 г.

ДЕТСКИ СТИХОТВОРЕНИЯ архим. Серафим Алексиев


Можете да намерите всичките му детски стихчета тук!   
И аудио за същите тук.

Басните му тук.
И аудио тук.


АЗ ИМАМ ДВЕ РЪЧИЧКИ

Аз имам две ръчички,
две мънички сестирчки,
еднавъв друга знаят
сами да си играят.

Аз имам две краченца
две палави момченца,
едно след друго тичкат
и много се обичкат.

Аз имам две очички
небесни две звездички
примигват, нежно греят,
ту плачат, ту се смеят.

Аз имам две ушенца
две мънички мишленца
на глухи се преструват,
но всичко, всичко чуват.

В средата на лицето
е вирнато нослето,
по мириса познава,
какво ще го гощават.

Устата ми обича
да бъбри и да срича
две думи нежно, сладко -
да казва: "Мамо! Татко!"

СЪН ЗА ПРОЛЕТТА

Под снега зелената елхичка
спи, увита в своя  бял кожух.
В лед скована, малката рекичка
песен не разнася в дола глух.
Вред мълчание обгръща всичко
сякаш под властта на тайнствен дух!

Спи елхичката и сън сънува -
пролет е, и топло слънце грей.
Минзухар цъфти, и звън се чува.
Агънце около нея блей.
Птичка пъстра в клонките лудува -
хвръкне, кацне, спре се и запей!

Ех, ти пролет, блян скъп на сърцата!
С твоя сън и мракът на нощта,
и на дните тежки теглилата,
и на злото безнадеждността -
всичко се понася, че душата
с вяра чака тебе, пролетта!

МОЙ ПЛАНИНСКИ СВИДЕН КЪТ

Духна вече топъл юг.
Снеговете се топят.
Аз съм пак при тебе тук,
мой планински свиден кът!

Светят утринни пожари!
Никне първата трева.
Къпят се брезите стари
във небесна синева.

Още друмят бук и бор
по замръзналия скат.
Но в спокойния простор
вече ей мухи летят.

Виж, тук цъфнало кокиче!
А онуй какво е там?
Из тревичката наднича
минзухар едвам-едвам.

Татък хе, между скали
скача весело поток.
Любопитните ели
гледат буйния му скок.

Първа птичка пей в гората.
Горе в сняг върхът блести.
А над него в небесата
Пролетта лети, лети!...



сряда, 18 януари 2012 г.

Имен ден

Играхме Сляпа баба. Аз бях с превръзката на очите през цялото време - играта е подходяща за всички възрасти - от 2 и половина до 15! :)
Накрая имахме нужда вече от по-тихи игри, затова по предложение на една майка играхме така:

Един застава с гръб и казва:
- Кажете ми любим цвят / приказен герой / игра в парка / коледен подарък / къде да отида на екскурзия / гадна храна / гаден плод....

Всички изброяват и той си избира това, което му е най-любимо или най-противно.

Пример:

- Коя ми е любимата книга? - пита едната майка, която е еколог.
- Властелинът на пръстените - казва дъщеричката й.
- Червена книга на застрашените видове - казвам аз, защото е еколог. ;)
- Библията - казва детето на наши общи приятели. След като се изредихме всички да изброяваме, отговорът беше:
- Избирам "Властелина" - така беше ред на нейната дъщеричка да седне на горещия стол с гръб.

Моето предложение:

Един да бъде парламентьор, да му казваме на ухо предложенията си и той да ги изброява на глас, за да може да избираме от анонимни предложения. :)

А ето и подаръците, които получихме.

100 игри за деца на път от http://cleverbook.net/

Разкошни! Има игри за дорисуване, за избиране на излишното... Вълшебен подарък! :) Вижте и игрите и промоциите им. ;)

Другото е книжка с 6 пъзела по 12 части и 6 бутончета с мелодии:
Храбрият оловен войник от издателство Хермес
Вече ни е много любима!

И по този повод поздрав от Радио театъра с това клипче:


вторник, 17 януари 2012 г.

МОЯТ СВЕТИЯ, мон. В. Друмева

Добре е детето, когато се кръщава, да приеме името на някой светия, който ще го пази и ще го учи да бъде добро. Много е приятно, когато на празника на този светия детето празнува имения си ден.
Наближаваше именият ден на Антония и тя попита майка си:
- Мамо, кой е моят светия?
- Свети Антоний - отговори тя.
- Аз нищо не зная за него. Моля те, разкажи ми за живота му.
Майка й обясни, че свети Антоний бил много добър още от дете. Искал да помага на всички хора. Като видел беден човек, много го жалел. Жалел и крадците и разбойниците, защото били нещастни.
Като пораснал, решил да раздаде всичко, каквото имал, но така той помагал на малко хора. А искал да помогне на всички хора по целия свят.
- Как е възможно, мамо? Хората са толкова много по света.
- Може, чрез молитвата. Когато се моли човек на Бога, Той помага на бедни и поправя лошите хора.
Антоний раздал всичко и отишъл в една дива пустиня. Там се заселил и започнал да се моли всеки ден.
- Не било ли страшно, мамо? - запита Антония. - Там има лъвове, тигри, чакали. Те могат да го разкъсат.
- Зверовете не му пакостели, защото той бил много добър.
Почуди се Антония, но се досети за нещо и добави:
- Може! Аз, когато се разсърдя на кученцето и го дръпна грубо за синджира, на който е вързано, то започва да лае и е готов да ме ухапе. А когато го повикам с добри думи, то се радва и е кротичко.
Тогава майка й разказа как веднъж свети Антоний, като се събудил, видял до него да спи спокойно в пещерата едно малко лъвче. Нищо лошо не му направило.
На имения си ден Антония покани другарчетата си от детската градина. Разказа им за свети Антоний. Всички решиха да научат живота на своя светия, чието име носят.


Из "Православно букварче", игумения Валентина Друмева, изд. Зограф

понеделник, 16 януари 2012 г.

Акатист за раково болни в Пазарджик

Чете се в петък в църквата "Успение Богородично" след вечернята. (Зимно време от 16, лятно време от 17.) За съжаление поради голямата заетост на свещеника, молебенът не се извършва всеки петък.

събота, 14 януари 2012 г.

Имен ден

Дойде време за първия ни истински детски празник. Антоний е вече достатъчно голям, за да оцени компанията на други деца. И така тази година на 17 януари по случай именния си ден ще посреща гости. В моите идеализирани представи таткото ще седи с родителите в кухнята, където ще похапват, ще се раздумват на сладки приказки, ще си говорят за пеене, ще попеят, а аз ще се развихря в хола, където ще е патиланско царство.

За да може да се развихри добре, мама Барба трябва да е добре подготвена. По тази причина вече цели 10-тина минути ровя из нета за игри от нашето детство, каквито за съжаление съвременните деца не познават. Подготвям се със свито сърце. Дали ще им харесат? Програмата засега включва:

1. Сляпа баба. Аз ще съм сляпата баба в началото. После се надявам и те да се съгласят да бъдат в ролята на този, който търси.

2. Пускам, пускам кърпичка. (Гори, гори кърпа.)

3. Топло и студено.


4. Лов на съкровища.


5. Хвърляне на рингове.


6. Кралю порталю.


7. Гърнета


8. Дартс с топче и велкро.


9. Бъз


10. Pin the tail on the donkey


11. Шир


12. Лисица и петел


13. Котика (ръчна количка)


14. Замразяванка


15. Игра на цветенце


16. Пазителите на обръчите

17. Едно, две, три, морето още спи

18. Заек и лисица. 

19. Игра на бяла мечка


20. Кенеф (с карти)


21. Панички с награди. Децата с топчица стрелят в паничките. Ако уцелят, взимат наградата от нея.


22. Децата ходят с книга на главата до определена цел. Като я достигнат печелят награда. (Наградите ще са стикерчета.)

Хобит

Прекрасно издание с чудни илюстрации и на английски. Формат pdf. Можете да изтеглите тук.

Загрижен

Антоний:
- Мама, запали печката. Баба кашля.

Онлайн читателски дневник

Много е приятно, когато училището свърши и е време за дългата лятна почивка. Почивка, почивка, но не съвсем. Дали са ви дъъъълъг списък с книги за четене? Уф! Искат и читателски дневник да попълвате? Уффф!

А тук има онлайн читателски дневник. ;) Седиш си на компютърчето, попълваш си впечатленията от прочетените книжки, а в края на ваканцията разпечатваш и си готов за 15 септември. Чак ми се прииска да съм ученичка, че и аз да си попълня такъв. Хм, това е идея. Защо пък да не изчета книжките за 2 до 7 клас и да попълня читателски дневник за всяка?

Хей, знам, знам, много недовършени проекти има в този блог, но това все някога ще се промени. ;) Дано!

петък, 13 януари 2012 г.

14 000 младенци

Първа част е тук.

Нямам сили за дълъг текст. Споделям с вас няколко неща от Литургията в тяхна чест:

1. Разхождам Илия в градинката пред църквата, защото, ако не дремне, ще ореве орталъка и причастието ще е мисията невъзможна. От говорителите се чува службата на български и гръцки, а аз се чувствам като на Великден...

2. Влизам и виждам едно хубаво момиче, добре облечено, вглъбено в молитвата се прекръства при всяка ектения на гръцки. Изкушавам се да я заговоря...

3. От църквата излизат групички ученици с учителките...

4. Вечерта след като е изпратил мощите до Панагюрище със свещениците мъжът ми споделя чудо  с мощите. За изненада на самите монаси от манастира Св Иоан Руски, Гърция, мощите започнали да благоухаят на път за България, после в Петрич и за трети път тук в Пазарджик.

В тази връзка ще споделя още едно чудо, случило се в Пазарджик. При едно от посещенията на чудотворната икона Св Богородица Златна ябълка от Горни воден след службата отецът се опитал да я прибере в някакъв шкаф с ключалка. Вратичките не се затварят и не се затварят. Проверяват ги нещо да не подпира, не се затварят и това е. Тогава един от свещенослужителите казал: "Абе, отец, ние ли ще пазим Света Богородица или тя нас?!" И оставили шкафа отключен.

Нашата зъболекарка с радост ни сподели как племеницата й с радост дошла с нея да се поклони на мощите с думите: "Лельо искам да отида, защото ме ядосаха като казаха по телевизията, че в Пловдив никой не е отишъл."

сряда, 11 януари 2012 г.

Православна изложба

Благодаря на Ир. Морган за линка.
Мястото е Москва. Времето - бъдещето. И докато мечтаем за подобна високотехнологична среща с Православието, нека си припомним къде в България се съчетават историята и нашата вяра.

* Боянската черква "Свв Николай и Пантелеймон"


http://www.boyanachurch.org/
Без коментар за красотата и уникалността.
Такса: 10 лв
Комбинирани билети, валидни в рамките на 1 месец:
НИМ – Боянска църква – 12.00 лв.
НИМ – Боянска църква – Земенски манастир –14.00 лв.
Време: ограничено
Забележки: Отидете с представител на мъжкия пол! Не питайте защо.


* Национален исторически музей, Бояна
http://www.historymuseum.org/
На втория етаж, където са експонатите от Възраждането. Има огромна камбана, кръст с вградена частица от Светия кръст, мощехранителници...
Редакция: Частицата от Светия кръст в момента се съхранява на Кръстова гора.
Такса 10 лв
Всяка последна неделя от месеца БЕЗПЛАТНО!
Комбинирани билети, валидни в рамките на 1 месец:
НИМ – Боянска църква – 12.00 лв.
НИМ – Боянска църква – Земенски манастир –14.00 лв.

Време: неограничено, може да се разходите в градината на музея за кратък отдих и да продължите да разглеждате.



* "Св Александър Невски" - Криптата
http://www.pravoslavieto.com/history/muzei/index.htm
Най-голямата изложба на икони в  страната
Такса: ? 
Време: неограничено, има места за посядане и почивка и магазинче за сувенири

* Национален църковен историко-археологичен музей

* Още
Всички църкви и манастири, включени или не в 100-те национални туристически обекта. Тук и тук.

Св 14 000 младенци, избити от Ирод


В линка има още житие на Св Витлеемски младенци от Св Николай Велимирович и песнопения в тяхна възхвала.

Срещата ми с тях бе отначало задочна. Стоях, гледах украсената с цветя маса, където ще изложат мощите им, вълнувам се с мъжа ми дали празничния килим под нея ще се изпъне до вечерта, гълча Антоний, който упорито отказва да проумее, че църквата не е място за игра, притеснявам се, че отдавна е минало времето за обяд и Илия ще ревне всеки миг... Изведнъж чувам до себе си: 

- Тони на колко е? - пита позната на мъжа ми от детинство.
- На две и половина.
- Значи Светите Витлеемски мъченици са били на неговата възраст и като Илийчо. Как не им е дожаляло да ги убият?!

Не казвам нищо, но си мисля, че войниците за това са обучавани - изпълняват заповеди без да оспорват. Може и да им е домъчняло, но това е царска заповед. Повече не мисля по въпроса, защото е време да тръгваме, но минути по-късно мъжът ми повтаря думите:

- Светите младенци са били на тяхната възраст - посочва децата. - Как не им е дожаляло...
- Същото ми каза и Веска! - казвам, а си мисля: "Не сме ли и ние Иродовци? Не се ли заслепяваме от страстите си? Не падат ли хиляди невинни жертви в това заслепение? Не използваме ли другите да вадят нашите кестени от огъня? Кога последно се смирихме да станем като тия малките?" И мия съдовете и чакам децата да станат от сън, за да отидем и ние на вечерня, а после съм твърде изморена, за да ги водя сама на празничната служба. Слушаме дядо Владика от Асеновград, където е бил на 9-ти, учим английски, рисуваме, чакаме гости и знаем, че щом се извърви навалицата, тати ще ни заведе да се поклоним и ние на мощите.

И отиваме. По пътя към колата казвам на Тони, че мощите са на едни дечица, които са станали ангелчета, когато се е родил Господ във Витлеем:

- Ще целунеш мощите и ще се помолиш. Може да искаш да молят Бог да ви даде с Илийчо да сте здрави, да растете умни и добри. А най-добре да кажеш: "Свети Витлеемски мъченици, молете Бога за нас!" - по моя заповед Антоний повтаря както може молитвичката, закопчавам го и тръгваме. Предстои ни да се срещнем на живо, но тук разказът свършва. Остава мечтата да имам време като моите познати, които срещам в храма. Да мога да поседна на стасидиите, да погледам иконата им - мъничка и скромна като тях, да се вглъбя в молитва към тях, да помогна в храма, както мога. Някой друг път... Сега съм заета с моите младенци, а кой знае, може Бог да ни готви нова среща, още утре, за Литургия.

събота, 7 януари 2012 г.

Активна игра

По вдъхновение от този линк, изпратен ми от грижовната ми майка, реших да споделя с вас една игра, която Антоний много обича да играе с братовчедка си. Идеята тръгна от упражненията по английски, който до припадък сме правили с децата. Може да се играе и от едно дете и от много повече. Въоръжавате се с въображение, инструктирате децата и играта може да започне. По този начин може да се забавлявате и навън, но е особено подходящ за зимните месеци, когато времето и простудните заболявания ни принуждават да стоим повече на закрито. Примерни команди:

1. Скочи три пъти
2. Завърти се около себе си
3. Тичай до стената и обратно
4. Мушни се под стола
5. Влез в другата стая при баба и извикай: "Бабо, ти си пич!" (Гледайте бабата да ви е майка или да има чувство за хумор)
6. Вземи кърпата и си я облечи като шапка или пола
7. Направи кълбо напред, кълбо назад
8. Качи се на леглото, скочи от там
9. Хвани десния си крак с лявата ръка, скочи и извикай: "Але хоп!"

Мисля, че схванахте идеята. :) Ще продължа темата, защото децата се затрудняват да изразходват енергия без да излизат на чист въздух. И продължавам веднага с игра на сляпа баба. Днес играхме вкъщи и много се забавлявахме всички. Мъжът ми се изпоти да подтичва около мен с превръзка на очи.

И друга много подходяща игра: домашен куклен театър. Не ви трябва специален реквизит или кукли. Играчките на детето са предостатъчни. За вдъхновение може да гледате Анди как си играе във филмчето "Играта на играчките".

Прощъпулка

Моят съпруг я обяви за диво суеверие и категорично отказа и да се издумам за такова нещо, но много хора с радост си организират такова тържество малко след като проходи малкото им човече. Тук ще споделя някои съвети, които съм запомнила от мами, организирали прощъпулки за децата си.

1. Предметите, които ще изберете неща да са непознати на детето. В противен случай най-вероятно е да вземе този, който му е най-добре познат или най-любим за игра.
2. Поставете ги на високо. Някоя масичка за кафе ще е идеална, защото понякога прощъпулката се превръща в пролазулка, ако сте сложили изкушенията на земята.
3. Предметите имат символично значение. Това се разбира от само себе си, може наистина да ви се развихри въображението!
От прозаичната слушалка за лекар и топка за футболист до мишка за графичен дизайнер, евро центове за туроператор. Е, някои вероятно ще искат да сложат някой молитвеник, примерно или броеничка. Каквото ти да изберете, не забравяйте в тълкуванието да вложите чувство за хумор! ;)

Остава само да решите каква да е почерпката, кого да поканите и да омесите питката. Или да намерите някой, който да го направи вместо вас. Много закусвални предлагат вкусни погачи. И когато слагате масата, не забравяйте, че мъниците много обичат да бъркат в чужди чинии. А, да, ще ви трябва и чисто платно, по което да търкулите питката на пода.

Останалото е лесно: постилате платното, редите предметите, търкулвате питката и оставате малкият щрапулко да свърши останалото. :)

понеделник, 2 януари 2012 г.

НОВАТА ГОДИНА, архимандрит Серафим Алексиев

Безименна идвам. Вий дайте ми име!
И празна дохождам. Вий дайте в мен плод!
Такава ще бъда, каквато сами ме
изваете вие във своя живот.

Щастлива наричат ме Нова Година
онез, що не знаят, че празен съм съд.
Аз пусто поле съм, което в градина
цветуща превръща единствен трудът.

От мен радост чакат онези, които
в съдбата измамна са вдали сърце.
Аз буен поток съм и в мойто корито
се крий златен пясък за смели ръце.

Аз взимам и давам. Въздигам и свалям.
Аз водя към Бога, към ада влека.
Аз чистя душите и в грях ги окалям.
Аз давя и къпя - чудата река.

Безименна идвам. Вий дайте ми име!
Безлика дохождам сред вас във света.
Такава ще бъда, каквато сами ме,
о, люде, отпратите към вечността.
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...