четвъртък, 22 декември 2011 г.

Христос раждается

Макет на рождественската сцена в Драгалевския манастир. Ако можете, отидете да го видите на живо заради мен!

Източник: http://www.dveri.bg/content/view/14316/29/

И друга много хубава статия от Двери: Оставете детето на мира Откъс:

По принцип, когато оказваме натиск върху някого, това преди всичко показва, че ние, които вършим това, не сме щастливи. Когато притесняваш някого, за да го убедиш насила в своята правота, означава първо на първо, че това, което правиш, не изпълва тебе самия. Човекът, който се насища с това, което върши, не притиска другите. Той е щастлив. И питам - дали децата ти, мъжът ти или жена ти, другите, виждат да сме щастливи в това, което правим? Например отиваш на църква - дали този църковен живот те прави щастлив? Изпълва ли те с мир? Ако е така и ти утихваш, без да говориш на детето ти, това ще се прояви, детето ще го разбере. Когато се изпълниш с щастие, ти не искаш да му кажеш насила "Ела и ти на църква!". Не го караш насила, не го дразниш, а му го предлагаш, показваш му го, не го принуждаваш, а се чувстваш щастлив:  "Не ме интересува дали моите роднини, съседите ми искат да отидат на църква - въпросът е аз, който отивам като свещеник, като християнин – дали съм щастлив? Ако съм щастлив,  те ще видят това, ще видят щастието на моето лице, в моите думи и в моето поведение. Аз не мога да вкарам никого в калъпа на собствения си живот. Дори Бог не иска това, дори Той не го прави". 


И още една: Най-големият враг на православната жена е другата православна жена Откъс:

Да се бориш със собствените страсти е тежко и неблагодарно занимание. Ако започнете сериозно да работите върху себе си, за това няма да получите похвала, по-скоро ще ви помислят за странна. Много по-лесно и безопасно за собствената репутация е да се борите с чуждите страсти. 

Идеологията, основана на това, апостолът нарича „бабешки басни” (Тим. 4:7), които - уви! - вече са и финансово изгодни. От това се възползват  издателите и търговците на книги, които считат за допустимо да печелят от низките човешки страсти, при това наричайки своя продукт "православен". С голям търговски успех се ползват брошурите за това, защо е грешно жените да носят панталони, приказките за стаените навсякъде врачки, чакащи да те урочасат, за сметка на смислената, сериозната и богословски точната литература.  

Спомням си един случай, за който ми разказа вече покойният отец Даниил Сисоев. Един издател му поръчал да напише материал за това, какво се разрешава и какво не се разрешава на православната жена в Църквата по време на месечния цикъл. Отец Даниил уважаваше и обичаше църковните канони, обичаше творенията на св. отци, затова подходи сериозно към поверената му работа. Той проучи всичко - какво казват каноните и св. отци по този въпрос и в статията си достигна до следния извод: по време на месечния цикъл жените не могат да участват само в тайнствата, всичко останало им е позволено. За съжаление издателят очаквал от свещеника съвсем различен извод. Той смятал, че по време на „критичните дни” жената дори не трябва да влиза в храма и искал този извод да стигне до читателките заедно със страшни истории за това какви „небесни наказания” са постигнали нечестивките, които са дръзнали по време на месечния си цикъл да се докоснат до някоя светиня. В резултат на това статията на о. Даниил така и не беше издадена. 

Разбира се, от „агресивите припадалки” и „женските угоднички”, издаващи съмнителна литература, трябва да има някакво спасение. На мене ми се струва полезно в този случай да си припомним, че в Църквата има йерархия. Всички ние достатъчно се надсмяхме над загубените, подтиснати „духовни чада”, които превръщат духовника си в идол и молят: „Отче, благослови да си издухам носа”.  Но това не е повод да изпадаме в друга крайност – когато активни жени се превръщат в наставнички на свещениците, убеждават ги да поддържат или отхвърлят едни или други идеи, а не обратното. Няколко пъти наблюдавам следното: свещеник в неформална  обстановка  се изказва по някакъв въпрос, а след това изплашено шепне: „Това не е за публикуване, енориашките ми ще ме изядат, ще ме обявят за обновленец и либерал”.

сряда, 21 декември 2011 г.

Пазарджишката библиотека

Антоний получи първата си карта за библиотека на 2 години и 5 месеца. Може и по-рано - още от раждането. Долна граница няма, но уви има горна. :( Не може да сте над 14 години. За мой късмет си имам две деца, така че ще се възползвам и аз от техните карти, за да си взимам детски книжки. А като пораснат, ще си родя ново. Майка на 45? Защо не? Само ще си сменя прякора на Сарра. ;)

Детският филиял на библиотеката е в центъра на града близо до Тортата, където има детска площадка. Направи ми впечатление още първия път като я видях. Витрините са украсени с весели лепенки и просто преливаха от книжки, включени в Голямото четене. За празника на българските будители зад тях оживяха образите на св Иоан Рилски, св Паисий Хилендарски, дякона Левски... В момента са приютили приказки - коледни и любими вълшебни.

Когато влязохме да си извадим карта, служителката веднага си спомни, че предишната седмица питахме за необходимите документи. Предаде ги за обработка на колежката си и ни заведе при щандовете с книги след като се запозна с предпочитанията ни - книжки с картинки и на английски. Без да бърза прегледа рафтовете и ни предложи такива красоти, за които аз самата не съобразих да търся. По нейна препоръка си взехме Christmas in the Toyshop и Best Friends for Frances. Аз се нахвърлих на Mother Goose, взехме и нея. После ни показа чудни приказки на Андерсен, отново с красиви картинки. Почувствах се като богат клиент на елитен бутик, така добре се отнесе към нас жената. Може би малко я разочаровахме, защото щом чухме за Франклин отхвърлихме горкият Андерсен, но аз съм сигурна, че съвсем скоро ще изчетем и него.

И така тръгнахме си с 6 книжки (максимално позволената бройка): трите английски и три за Франклин. За наш късмет има много, много, много, ама наистина много книжки за Франклин, така че ще си го четем дълго време. Тези трите вече почти на изуст ги научихме, но дерзаем и си ги препрочитаме, защото знам, че децата обичат да им се четат познати истории. Като бяхме деца брат ми толкова пъти беше слушал Барбароните, че ако чуеше мама да казва нещо грешно, я поправяше. Имаме един месец да си четем тези книжки и след това ще си вземем други. Веднъж или два пъти месечно като ги сменяме може би ще е достатъчно. Ще видим как върви. По-нататък може и по-често. Колкото повече расте Антоний толкова повече време ще прекарваме в библиотеката. Иска ми се да се чувства по-уютно в нея, отколкото в кафенетата. А библиотеката може да се ползва и като интернет кафе без консумацията на храни и напитки. Децата могат да ползват интернет безплатно до 30 минути на ден.

Имат си и собствен сайт: http://www.libpz-bg.com/ От него научавам, че има и ежеседмична прожекция на филм. Аз самата още не съм го прегледала, но ще е друг път. Илия ме зове.

Постен ябълков сладкиш


Бразилка - мозайка от мнения

Надявам се моята приятелка Цвети да може да отдели време да ни разкаже повече за себе си. С нея се запознахме случайно в бг-мамма тази година през юни. Да, вече я наричам приятелка, въпреки че не се срещали нито веднъж. При първите разменени съобщения се разбра, че имаме общи познати, в това число съпругът ми. После започнах да чета блога й, да си разменяме писма и така. Тя е много топъл и отворен човек. А мнението й е важно за мен, защото е богослов, но не какъв да е, а отгледан в семейство на църковни хора. Ето какво казва за себе си тя самата:


5 неща, които не знаете за мен:

1. Определям себе си като тотален оптимист. Никога не унивам и не падам духом. Екстровертен тип съм, свръх комуникативна.

2. Голям патриот съм и много обичам България. На мнение съм, че камъкът си тежи на мястото и не бих живяла никъде другаде.

3. Запознах се със съпруга ми през 2002, когато бяхме на по 19 години. Сгодихме се официално на 22, а на 23 вече бяхме женени. Много съм щастлива, че срещнах голямата си любов толкова рано. Нямаме деца, но вече правим планове да станем родители.

4. На празници се превръщам в малко дете. Обичам, чакам и изживявам всеки празник с огромен трепет. Имам огромно количество украса за всеки празник и продължавам да купувам

5. Много обичам всякакви животни. От малка приютявах какво ли не, най – странното животно, което съм гледала е оса. Най – голямата ми страст са кучетата. Винаги съм имала поне едно. Слабост са ми пекинезите (през годините съм имала четири), но съм гледала и шпиц, мини пинчер и едно непородисто, което прибрах от улицата.  Сега имам едно много сладко мини пекинезче – Джеси. Мечта ми е да имам приют за бездомни и пострадали животни. 

Трудно ми е да конкретизирам точно 10 неща, които ме правят щастлива, защото като цяло съм един много щастлив човек. Знам, че звучи клиширано, но се радвам на малките неща, на всеки жест, на всеки един хубав момент.

Още за нея и блога й: http://brazilka.blogspot.com/

А ето и откъси от последните ни мейли.

Моят въпрос:


Хрумва ми да те питам нещо. Онзи ден наша приятелка каза, че не
одобрява детето й да чете Пипи дългото чорапче, защото тя е лош пример
за подражание - не се държи прилично в училище, оставена е да бъде
себе си и насърчава мечтателността. Астрид Линдгрен е любима моя
писателка и ми е трудно да се съглася с такава тежка присъда. Нещо
повече. Вярвам, че книгите й са нещо като детска психотерапия. Какво е
твоето мнение?

Отговорът на Цвети:


За детските книжки... По принцип никога не бих забранила на детето ми чете някоя книжка. Нека чета всичко и само ще си направи извода дали тя е пример за подражание или не. Аз съм я чела много пъти като дете, но не съм харесвала Пипи и поведението й ме е възмущавало. Всъщност нали това е най - важното - детето да прави разлика между добро и лошо, как да го направи с поднасянето на селектирана информация. Не харесвам като герои и Барон Мюнхаузен, Том Сойер, например, но книгите са ми интересни. Ян Бибиян  не ми харесва пък въобще. Много ми се спи и не мога да напиша нещо свястно, но ако искаш може да продължим да коментираме темата. Междудругото се замислих, че не съм чела като голяма Пипи и Емил от Льонеберя и може да ги препрочета. Аз редовно чета детски книжки. Последно препрочетох пак Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада. Любимите ми са приказките на Братя Грим и Андерсен, както и 1001 нощи. 


Благодаря за отговора и за готовността да отговаряш и на други въпроси, Цвети! Винаги си добре дошла в блога ми да споделяш радостите си от майчинството, да си припомняш детството, да споделяш любими неща, а рецептите ти вече редовно се отбиват тук. :)


Относно това дали Пипи е подходяща за деца се допитах и до свещеник. Отговорът беше (перефразирам): "Не препоръчвам децата да четат Хари Потър, но ако трябва да се избира между Хари Потър като олицетворение на най-лошата детска книга и най-хубавия филм, за предпочитане е книгата." Така че УРА! Ще четем Пипи. Ние вече четем Емил от Льонеберя и Карлсон. Детето много ги обича. Е, не повече от Франклин, но това е повод за нова публикация. :)

вторник, 20 декември 2011 г.

За пиратството

Признавам си, че си свалям торенти на филми и книги от интернет. Не, не се чувствам гузно. За мен това е като да си ги разменяме с приятели или да ги заемам от библиотека. Помните ли разкошния ресурсен център на Британския съвет? Този спомен навява носталгия по дните, когато си купих джобно радио за 70 лв, за да мога да слушам Би Би Си. Уви, вече няма и Би Би Си.

А какво ще е да нямаме сегашната свобода да споделяме информация? Всички можем до си представим,э но от това богатите няма да станат по-богати, само бедните ще станат по-бедни.

Има логика в изказването: "Нямаше да говори така, ако си изкарваше с това хляба." Има хора, които си изкарват с подобни неща хляба, но ми прави впечатление, че те щедро споделят и безплатни идеи. Например тук: http://www.makeit-loveit.com/ и тук http://krokotak.com/

А защо моята страничка има лиценз? За да се знае, че е моя, че което не е посочено като чужда идея си е моя.

От хартия

Ангелчета, украса за елха, макет на Рождество:
http://hristianche.ucoz.com/index/0-30

Красота!

А в крокотак има шаблон за хартиени ангелчета. Може да се използва идеята и да се направят със собствен дизайн. Това е галерията. Трябва сами да се разтършувате из нея. Има и плоски картинки, а може да се намери и шаблон за триизмерни куклички.

Тук също ни помагат да претворим от хартия Христовото Рождество: http://krokotak.com/2011/12/rozhdestvo-hristovo-za-detsa/

Две хубави детски филмчета

Отново пошушнато от Ирена Морган.

Charlie Brown Christmas

Маша и медведь


Голямо браво на братушките. Внимавайте с Машенка! Всички родители се зарибяват. Направено с много чувство за хумор. Съвременно филмче.

С препоръките на Иренка споделям и предупреждението й. Забелязала е, че след като гледа филмчета през деня малкият Йони се буди по няколко пъти на нощ. Спрели са филмите и си е спало непробудно детето. Отишли на гости и след 3 часа на включен телевизор през деня, детето не е могло да спи през нощта, че и на другите не е позволило. Има изследвания, според които децата, които гледат филмчета имат лош сън и проговарят по-късно.

А в тази книжка можете да се запознаете по-подробно и с другите вреди, които нанася телевизията на детската психика и умствено развитие. Още за книгата от издателството: http://omophor.com/?p=131

понеделник, 19 декември 2011 г.

Литературният клуб Джейн Остин


"Мъж, който е чел Джейн Остин не оставя жена си, защото другата щяла да се почувства по-добре."

За това как идеалите на една писателка толкова древна и съвременна като Остин може да променят или по-точно да поправят живота на няколко жени от двайсет и първи век.

Писма от дядо Коледа (Германия)

Писмото пристига много бързо - за около две-три седмици. Има три картички, които детето да подари на приятели:
Клик върху снимките за увеличаване. ;)






Писмото на финландския дядо Коледа: http://hristianche.blogspot.com/2011/12/blog-post_10.html
Писмо ДО дядо К. http://hristianche.blogspot.com/2011/09/blog-post_2006.html

Блогът на Ели за фотография

Познаваме се от бг-мамма. Много деликатен, нежен човек. Блогът мога да опиша само така: красота, простота, изкуство. Ели е човек с око за хубавите неща, който обича да изпипва детайлите. Ако живеех в София бих си подарила фото сесия при нея. Погледнете какви неща прави с апарата! http://snimkieli.blogspot.com/2011/11/blog-post.html

събота, 17 декември 2011 г.

Блогът на о. Милован Катанич

Много приятен на пръв път поглед блог. Последната публикация е за коледната елха. http://frmilovan.wordpress.com/2011/12/13/the-origin-of-the-christmas-tree/

А ето и поздрав по случай днешния празник.
http://frmilovan.wordpress.com/2008/12/30/twenty-eighth-sunday-after-pentecost-or-the-sunday-of-the-holy-forefathers/

Картичка с икона


По случай днешния празник може да поздравите близки и приятели с картичка по имейл от сайта на Гръцкия диоцез в Америка. http://www.iconograms.org/sig.php?eid=341

Тук може да се подсетите за наближаващи празници: http://www.iconograms.org/






Това ще получат вашите приятели:
emailimg
Greetings in the Lord!
ХХХХХ has created an ICONOGRAM for you. To view your card, click the link below or copy and paste this link into your Web browser's address line:
     http://www.iconograms.org/8QVP01MI
If you have trouble using the link we provided, please follow these steps:
  1. Click this link to go to our homepage, http://www.iconograms.org
    If this is not successful, copy and paste the link into your browser's address line
  2. Enter your Pickup ID into the Search box in the top right of your screen
    Your Pickup ID is 8QVP01MI
  3. Click 'Go' and your Card will be retrieved
This is a service provided by the Department of Internet Min istries of the Greek Orthodox Archdiocese of America.
In Christ,
The ICONOGRAMS.org Team

вторник, 13 декември 2011 г.

СЛОВА ЗА СТАРЕЦА НАЗАРИЙ


из СЛОВА ЗА СТАРЕЦА НАЗАРИЙ

автор: Велизар ПЕЙКОВ


Има няколко основни, простички на думи, неща, които съм научил от дядо Назарий.
Първото е, че случайности няма - „Космите на главата са ни преброени" - и всичко е от Бога. Второто, че всичко трябва да се посреща с душевно спокойствие. Каквото и да се случваше и аз да се оплаквах, старецът винаги ми казваше: „Спокойно! Всичко е по Бога!" И с крайчеца на погледа си го засичах как почти незабелязано ме прекръстваше. По-късно ми обясни, че с този незабележим кръстен знак трябва да вървя напред. При разговори с непознати, при влизане в сграда и т.н. Кръстният знак е нашият бранител...
***
ДОБРИЯТ ПАСТИР
Ревностно пазеше духовните завоевания на чедата си. При поклонничество до този или онзи манастир ни насочваше към духовника, с който да контактуваме.
- Отиди - казваше, - при майка Касияна от Врачешкия манастир. - Да видиш какво се казва истинска монахиня. Или пък ме пращаше при монахиня Касиана в Бистрица. Тя пък от своя страна ме насочваше при архимандрит Климент Рилец в Рилския манастир, караше ме да  му искам памук от мощите на св. Иван. Така съм се запознал с дядо Геласий, дядо Натанаил, монахиня Павла от Кладнишкия манастир, дядо Иларион и много други духовници, които отдавна не са вече  между живите.
После дядото разпитваше как са преминали поклонническите ми срещи, усмихваше се, клатеше глава и тук-там си казваше неговата приказка.
Така, както пчела събира прашец от цвят на цвят, ни караше да трупаме от духовната мъдрост.
- Вярата - казваше, - не е от днес за утре. Приемай я по малко, да не се разочароваш и преситиш, и така ще ти стигне за цял живот!
***
ДЯДО НАЗАРИЙ БЕШЕ АСКЕТ - КАТО СТАРЕЦА СИ ДЯДО ЕВЛОГИЙ РИЛЕЦ
Дядото ми е разказвал също и за стареца си дядо Евлогий. „Пък те, казваше, старците (имаше предвид дядо Евлогий и старец на дядо Геласий) в килиите си имаха само легло, маса, стол и нищо друго. И накрая преди да умрат, каквото са спестили през живота си, го оставят на манастира. И се състезават кой ще остави повече!" И ми казваше тогава за една сума оставена от дядо Евлогий, която ми се стори за времето доста голяма.
Приказваше си дядо Назарий, ама и той не остана по-назад от стареца си. Продаде си апартамента в Надежда и с парите направи новия теракотен под в църквата. Парите от продадените по наследство имоти в Несебър също отидоха за манастира.
***
ЧУВСТВОТО МУ ЗА ХУМОР БЕШЕ ПОСЛОВИЧНО
Един от манастирското братство закарал с колата си дядо Евтимий, игумена на  „Зограф", до манастира. Настанил се старецът на задната седалка на автомобила, а нашият човек, след като се представил, му дал по пътя да чете един от вестниците, които издавал. Гледал старецът през очилата и мълчал. Като стигнали горе при манастира, дядо Назарий му казал: „Така и така... това е наш човек, прави вестници. Ето го". И подал един от купчината, която му били донесли. Тогава дядо Евтимий с бавен глас най-после си произнесъл мнението. „То всичко добре, ама много женски  фигури има в тоя вестник". Пък дядо Назарий се усмихнал и му рекъл. „Абе, виж какво, това тука е светски вестник, а ти си светогорски монах. Ама тук има писано за всички. Ето ти православната страница, тя е за тебе, пък аз ще чета останалата част." И дядото откъснал страницата предназначена за светогореца.
На практика той обикновено ползваше тия вестници за подпалване на печката и затова от време на време му се носеше по някоя друга пачка от тях...

Пълният текст е тук: http://bg-patriarshia.bg/reflections.php?id=234

Oнлайн радиа и телевизии

Пловдивска Православна Телевизия.
Това пишат за себе си те самите. http://hristianche.blogspot.com/2011/12/blog-post_631.html
Нашите любими неща:
Предават на живо всички служби сутрин и вечер от Митрополитския храм "Света Марина", а на празници и от други църкви, където има архиерейска служба. Четят се жития на светиите и сутрешни и вечерни молитви. Много обичаме да слушаме г-н Иван Николов да разяснява четириевангелието.
Ще се радваме да има детски предавания и да може предварително да се запознаем с програмата.

Гръцка православна телевизия и радио:
http://www.tv4e.gr/
За да ги пуснете можете да ползвате преводача на Гугъл. За невладеещите гръцки има приятна църковна и класическа музика. Честно казано се замислям дали да не започна да уча гръцки с програмката Rosetta Stone. Може да се свали и кракната.



Американското православно радио "Древна вяра".
ancientfaith.com
Радиото: може да се избира между две програми. Първата е Music, която е предимно за песнопения: . Има песнопения на всякакви езици, включително арабски, които звучат много мистично и екзотично. Другата е Talk, която е повече с беседи, детски приказки, есета, проповеди.
Подкаст: чудесни увлекателни детски православни предавания. Вижте всички подкаст има страхотни неща за всеки вкус. http://ancientfaith.com/podcasts

Можете да избирате между много български и македонски телевизионни програми и по-главните български радиостанции на този адрес: http://www.predavatel.com/bg/

BBC Radio
http://www.bbc.co.uk/radio/

Има и други: http://hristianche.blogspot.com/2012/03/blog-post_21.html

неделя, 11 декември 2011 г.

Вкусни постни гъбки

Ще си оближете пръстите! Мммммммммм! http://brazilka.blogspot.com/2011/12/blog-post_10.html

Това е рецепта за гости, за празник и за заздравяване на семейните отношения. :)

събота, 10 декември 2011 г.

В очакване на Рождество

Идеята:
За коледния календар ми хрумна да му направя едно огромно табло от кашон, облепено с бяла хартия, на която да нарисувам пътя ни до дядо Коледа. От чорапчето ще вадим листче с число на оставащите дни до празника и ще го лепим, за да построим мостче до дядото. Може жаби да кацат на листа от лилия в езеро. Може еленчета да носят на добрия старец писма, с които му напомнят колко точно дни остават до Рождество, така че да не пропусне  да ни донесе подаръците. Или пък да вадим облачета с числото на оставащите дни, да ги редим на таблото и така да изградим пътя, по който дядото ще дойде при нас. Има много възможности.

Реализацията:
Всеки ден проверяваме в чорапчето какви изненади са ни оставили добрите помощници на дядо Коледа - джудженцата. Има облаче с число за обратното броене до празника. Гледаме на нашата снежна карта и попълваме оставащите облачета до Рождество. Когато изпишем числата на всички облачета, дядо Коледа ще може да потегли от Северния полюс по маркираните облаци и да ни донесе дългоочаквания подарък. :) Намираме се долу в десния ъгъл. Не забравяйте, че клик върху снимката я увеличава.
Ето и днешните инструкции за играта "Лов на съкровища", които палавите джудженца бяха оставили в чорапчето на дядо Коледа. Малките труженици си бяха направили шега с нашето момче и му бяха скрили едно от влакчетата, с което отдавна не беше играл на горния рафт на шкафа в спалнята. Ех, че се зарадва Антоний, че ще може пак да си играе с него:
Какво ли ще скрият утре? Може би малко гумени мечета? Или някоя друга играчка, с която отдавна не сме играли? Или картинки за оцветяване? А може би материали за оригами или картичка? Или милите дребосъчета имат някакво поръчение за Антоний - сам да се облече или да направи закуска на тати? 

И аз нямам търпение да се събудим утре и да разберем. :)

Писмо от дядо Коледа (Северният полярен кръг)




Клик върху снимките за увеличаване.





Към писмото от немския д. К. Ходом марш! http://hristianche.blogspot.com/2011/12/blog-post_6434.html

Видео поздрав от дядо Коледа с лична информация за детето на английски: http://www.portablenorthpole.com/prepare-a-message
И към "Писмо ДО дядо Коледчо": http://hristianche.blogspot.com/2011/09/blog-post_2006.html

петък, 9 декември 2011 г.

Пловдивска православна телевизия


Пловдивска православна телевизия гледайте онлайн тук: http://plovdivskamitropolia.bg/

"Не се срамувам от благовестието Христово, понеже то е сила Божия за спасение на всеки вярващ..." (Рим.1:16)


Пловдивска православна телевизия е медия, която има за цел да благовести и разпространява спасителното за всички човеци евангелско Слово Божие. Също така да отразява и богатия богослужебен живот на епархийската църква. Тя е съвкупност от инициативи и дейности, които помагат на хората да намерят своя път към вярата. Програмният профил на църковната телевизия е специализиран, вероучителен и духовно-образователен.

ППТВ обогатява рубриките и предаванията си, за да е в синхрон с най-модерните технически стандарти.

Пловдивската православна телевизия се разпространява на територията на цялата Пловдивска епархия, която обхваща Пловдивска, Пазарджишка, Смолянска, Кърджалийска и част от Хасковска област.

ППТВ може да гледате по следните кабелни оператори:
BLIZOO
N3
ТЕЛЕКАБЕЛ
DCC
ТВ САТ КОМ
И онлайн на адреса на страницата на Митрополията:
Адрес: Пловдив 4000, ул. Отец Паисий № 21А
e-mail: pptv@abv.bg
Банкова сметка: BG71STSA930000026151930
Банка ДСК клон "Пълдин", ул. П.Д. Петков № 23, гр. Пловдив

От православно календарче 2012, изд. Пловдивска Света Митрополия


Пим Пам и коледни песнички

Поздравявам ви с гласчетата като звънчета на Пим-пам.
Малко коледни песнички от техния уебсайт: http://www.pimpam.org/bg/audio.html?page=3
http://www.pimpam.org/bg/audio.html?page=4

Имам и един от албумите им, който с радост ще споделя с вас при удобен случай.
Eдна от любимите ни песнички от него е за добрия цар Венцеслав



Good King Wenceslas looked out
On the feast of Stephen,
When the snow lay round about,
Deep and crisp and even.
Brightly shown the moon that night,
Though the frost was cruel,
When a poor man came in sight,
Gathering winter fuel.

Hither, page, and stand by me.
If thou know it telling:
Yonder peasant, who is he?
Where and what his dwelling?
Sire, he lives a good league hence,
Underneath the mountain,
Right against the forest fence
By Saint Agnes fountain.

Bring me flesh, and bring me wine.
Bring me pine logs hither.
Thou and I will see him dine
When we bear the thither.
Page and monarch, forth they went,
Forth they went together
Through the rude wind's wild lament
And the bitter weather.

Sire, the night is darker now,
And the wind blows stronger.
Fails my heart, I know not how.
I can go no longer.
Ark my footsteps my good page,
Tread thou in them boldly:
Thou shalt find the winter's rage
Freeze thy blood less coldly.

In his master's step he trod,
Where the snow lay dented.
Heat was in the very sod
Which the saint had printed.
Therefore, Christian men, be sure,
Wealth or rank possessing,
Ye who now will bless the poor
Shall yourselves find blessing. 


И друга за барабанчика 

Little Drummer Boy





Come they told me, pa rum pum pum pum
A new born King to see, pa rum pum pum pum
Our finest gifts we bring, pa rum pum pum pum
To lay before the King, pa rum pum pum pum,
rum pum pum pum, rum pum pum pum,
So to honor Him, pa rum pum pum pum,
When we come.
Little Jesus, pa rum pum pum pum
I am a poor boy too, pa rum pum pum pum
I have no gift to bring, pa rum pum pum pum
That's fit to give the King, pa rum pum pum pum,
rum pum pum pum, rum pum pum pum,
Shall I play for you, pa rum pum pum pum,
On my drum?
Mary nodded, pa rum pum pum pum
The ox and lamb kept time, pa rum pum pum pum
I played my drum for Him, pa rum pum pum pum
I played my best for Him, pa rum pum pum pum,
rum pum pum pum, rum pum pum pum,
Then He smiled at me, pa rum pum pum pum
Me and my drum. 


Не се  стърпях да не пусна и това 

Още стихчета за малки християнчета

Тук е предишната публикация: http://hristianche.blogspot.com/2011/11/blog-post_16.html
И следващата: http://hristianche.blogspot.com/2012/12/blog-post_1815.html

От монахиня Валентина Друмева:

Кръстче

Християнче съм по вяра,
нося на гърдите знак -
кръстче с образа божествен
на Христос - Учител благ.

То не е предмет веществен
за украса, а свещен.
Нося го със вяра чиста.
То ме пази нощ и ден.

Победи защото с него
злите сили сам Христос.
Знам, че скъп е не металът -
злато, месинг или кост.

Скъп е символът на кръста!
Злото бяга като дим
от разпнатия на него
Бог-Христос непобедим.

Ангел покровител

Мил другар невидим имам аз.
Той е Ангелът ми свят пазител.
Бди над мене верен всеки час.
Мой спътник  е и покровител.

Радва се, кога с добро сърце
в труд, в учението ли успявам.
Плаче, с наскърбено е лице,
лошия си нрав ли проявявам.

Всяка вечер давам си отчет,
наскърбих ли го. Той всичко вижда.
Неизменно с мене е навред,
лошите постъпки ненавижда.

Колко мил, добър е той към мен,
даден ми в кръщението свято!
Вярно пази ме и нощ и ден.
Не го давам за купчина злато.

Едно момиче

Молитвен хор трептеше в тишината,
а в храма бяха слезли Небесата.
Едно момиче като румена калина
на пръсти влезе, лекичко премина.

Направи кръстен знак, изви край трона
и спря пред чудотворната икона.
Благоговейно образа целуна,
а нещо звънна като златна струна.

Обкичи Богородица с цветчета -
все белички копринени звънчета.
И чух на хора стройната молитва
към Бога как със аромати литна.

Христос и децата

Под сянката на палма сядал, знам,
Христос след дългата умора.
Народът на тълпи се стичал там.
От детски глъч ехтял простора.

Апостоли по-смелите деца
възпирали. А те, смутени,
със силно развълнувани сърца,
напирали, към Него устремени.

- Не им пречете! - казал с поглед благ
Христос - Учителят божествен.
Ръце разтварял за прегръдка пак.
О, миг вълнуващ и тържествен!

Коледна нощ

Чуй, златни звънчета люлеят
звездите безспир!
Защо ли тъй кротичко пеят
в небесната шир?

Поднасят дар - песен приспивна
на Божия Син.
С лъчиста мелодия дивна
Го канят за сън.

Звън златен ветрецът разнася
от тихи лъчи.
Детето Иисус се усмихва,
притваря очи.

Рано в ранина

Аз дете съм ранобудно.
Искам росното цветче
да погледам как пречудно
се разпуква във звънче.

Рано пред зори се будя
и разтварям в миг очи.
Искам всеки цвят да видя
как запява цял в лъчи.

Рано в ранина да мога
искам с росните цветя
с жар молитвичка към Бога
сладичко да зашептя.

С чисти мисли

Създал Небето и земята,
Бог е премъдър и велик!
Той знае да чете в сърцата
и в мислите ни всеки миг.

Баща небесен е на всички
от слънцето по-чист дори.
Да бъдем иска кат звездички
ний с мисли чисти от зори.

От ранно утро се старая
от мисли зли да бягам аз,
когато уча и играя
с другари верни до захлас.

Не бива никого да мразя!
С туй Бог как ще оскърбя?
От завист, злоба аз се пазя,
над мислите си чисти бдя.

Приятелство

Дръвче от буря поломено,
видях превито във дъга.
Сълзици ронеше смирено
със всеки лист, пропит с тъга.

Изправих леко стъбълцето,
превърпзах го и подкрепих.
Очи то вдигна към небето,
запя най-нежния си стих.

И днес по горските пътеки
поема ли, едно дръвче
превръща листите си меки
в игриво сребърно звънче.

Зове ме с радост отдалече
на сенчица след стръмен ход.
Приятели добри сме вече
всепредани, за цял живот.

Червеното яйце

Велики четвъртък със радост
е чакан от всички деца.
Защото във този ден, знаем,
се багрят червени яйца.

О, колко засмяно и свежо
е първото топло яйце!
За здраве със него днес мама
погалва в кръг мойто лице.

Броя часовете и дните
до празника чуден, велик.
Борец си избирам и с него
победи печеля за миг.

Но зная и смисъла, свързващ
яйцето с възкресната вест.
тъй какато излюпва се пиле,
така е възкръстнал Христос!

Селско лято

След весели игри в полето
зове ме роден праг.
Звезди, осеяли небето,
прогонват всеки мрак.

Щурците пеят в надпревара,
неспирно с топъл звън.
Приканват с песен след умора
за сладък нощен сън.

Вечерен лек ветрец полъхва
със ангелско крило.
Гальовно, тихичко въздъхва
над моето чело.

Превърнат цял във звездно злато
зида аз виждам стар.
Незабравимо селско лято,
обичам твоя чар.

Евангелска вест

Букви палави, засмени,
с умни весели сърца
във редици наредени,
учат малките деца.

Да обичат всички хора
и животните дори.
Като птичките в простора
да са весели, добри.

Много книги с тях красиви
са написани до днес.
Но една е с думи живи.
Тя зове се Блага вест.

Не чета, а сладко пея,
щом разгръщам всеки лист.
Сам Христос говори в нея
с топъл глас небесночист.

Ваканция

През лятото обичам да се трудя.
Не зная леност, раничко се будя.
Отправям аз молитвичка към Бога
и работа започвам. Всичко мога.

Копая цветната градина и поливам.
Където мама ме изпрати, в миг отивам.
Събирам от ливадата тревичка
за мойта палавница - бялата козичка.

След дневен труд вечерята е сладка.
В труда се крие чудната загадка.
Приятната умора дава радост чудна.
До днес аз работа не зная трудна.

Щом легна, ангелче с крилцето меко
за сън притваря миглите ми леко.
След труд най-хубавия сън сънувам .
във златозвездна приказка пътувам.

Благодаря!

Разходки с кученцето често
аз правя по гори, поля.
Тъй бедно, с него аз не мога
възторга си да споделя.

Стих поетичен декламирам,
 а то ме гледа с поглед ням.
То не разбира, безсловестно,
 че в мен гори сърдечен плам.

Душа аз имам скъпоценна,
която Господ ми е дал.
Със нея аз изпитвам болка,
към страдащите хора - жал.

Със нея аз се радвам, пея.
Тя прави погледа ми мил.
Благодаря, че Бог човека
с душа е умна надарил!

Ангелче

Малко ангелче крилато,
със крилца от чисто злато,
бди невидимо над мен
от Небето нощ и ден.

Пази ме, когато тичам,
учи ме, когато сричам.
Иска да съм умен аз
и послушен всеки час.

Ангелче добро небесно!
С него всичко ми е лесно.
Да го слушам съм готов
със признателна любов.

Коледна молитва

Не съм, Христе, могъщ персийски цар.
Аз нямам смирна, ни ливан, ни злато
да поднеса пред яслата Ти в дар.
Но моето сърце на обич е богато.

Докато дишам, в коледната нощ
ще Ти поднасям мойта обич чиста.
А Витлеемската звезда с пречудна мощ
ще грей в сърцето ми сребриста.

От злато не, от слънчеви лъчи,
по-светла е към Тебе обичта ми.
Дете съм, но в сърцето ми звучи
в най-топлата човешка гама.

Защо?

Ех, защо не бях другарче
аз на витлеемското овчарче?
Щях да ида с него в пещерата,
щях да сложа гегичката на земята
и пред яслята, крака превило,
щях да коленича. Колко мило!

Благославял Малкият Христос с ръчичка.
А сърцето ми с криле на птичка
щеше да трепти от радост чудна
в Коледната нощ сияйно-будна.
Че дошъл е Гост небесен -
сам Иисус Христос чудесен.

Ех, защо, защо не бях другарче
аз на витлеемското овчарче?
Щях да срещна пръв от всички хора
Бог, родил се на земята. От простора
щях да слушам ангелската песен
и да гледам Малкия Иисус чудесен.




Малката Дорит отново


Тук е първата ми публикация за филма, която отдавна се каня да редактирам.
http://hristianche.blogspot.com/2011/09/blog-post_6643.html

Преди няколко дни имах нужда от почивка, така че леко наруших поста като си пуснах сериалчето отново докато измия камарата тенджери. Така става, когато вдъхновението за готвене и за миене не вървят ръка за ръка.

Ще споделя с вас последните си впечатления и ще ви предложа торенти на сериала.

Забелязах няколко неща. Дикенс осъжда непримиримо всяко лицемерие и фарисейщина. Филмът представлява галерия на отрицателни герои. Срещат се всякакви нюанси на греховното и лошото. Хората, които се преструват на добри, а използват другите като оръжие на злото, такива, които са показно набожни, но непремирими с чуждите грешки, отявлените престъпници, преследвани от закона, такива, които се забавляват да причиняват нещастие на другите, суетните и празни хора... За щастие има ги и положителните образи на Ейми Дорит и господин Кленъм, Джон, семейството на майсторът на гипс. В този така добре балансиран сюжет човек може да познае себе си и в една групичка и в другата, и може би като види хора, които не могат да стъпят на малкото пръстче на Ейми да я критикуват, че не е като тях, да се позамислят. А тя наистина е същество от друг свят. Търпение, послушание към по-старшите от нея, усмивка и доброта, с които покрива всички грешки и недостатъци на другите и главното - скромност.

Бележките ми са като нахвърляни, но се надявам да ми простите и този път. Пиша с осеммесечния Илия в скута.

Ето и обещаните торенти:
Сериалът:http://thepiratebay.org/torrent/5820852/Little.Dorrit.2008.Complete.Miniseries.720p.HDTV.x264-HD
субтитри за първи епизод: http://subsunacs.net/search.php?t=1&id=74901
Останалите субтитри, но трябва да се рови кои да за този торент.http://subsunacs.net/search.php
 Ето в ютюб с италиански субтитри:


Тук можем да се порадваме онлайн на по-старата версия на филма:
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...