сряда, 30 ноември 2011 г.

Детски музикални инструменти

Този списък се роди спонтанно в разговор с учителка по музика от пазарджкишката детска градина "Калина Малина". Жената разказа, че в нейните занятия пуска на децата някоя песничка, а те импровизират с детски музикални инструменти. На фона на наближаващите празници публикувам списъка им. Може някое да ви вдъхнови за подарък или за номер от семейното коледно тържество.

1. Барабан;
2. детско духово акордеонче;
3. чинели;
4. ксилофон;
5. маракаси;
6. хармоника]
7. дайре.

Майките на по-големите деца сигурно си спомнят от своето детство как пълнехме еднакви стъклени бутилки или чаши и чукахме по тях с пръчка. Получава се нещо като ксилофон. ;)

С моите деца пък сме си уреждали джемсешън с шпатули или пластмасови черпаци, които удряме по разни бели уреди в кухнята, посуда и ключови части на тялото като глави и дупета.

понеделник, 28 ноември 2011 г.

Хоби клуб УСМИВКА, Пазарджик

Може да научите много неща: декупаж, рисуване върху мозайка, полимерна глина, материали за картичкофурии и гореизброените и още!



Вижте сами тук: http://www.smilehobbyclub.com/

А тук  може да поръчате материали от същото  място онлайн: http://smilehobbyclub.com/shop/index.php?page=shop.browse&category_id=85&vmcchk=1&option=com_virtuemart&Itemid=1

Възпитание по американски

Ето и първите отговори на Ирена Морган за това какви прийоми са използвали в американската ясла, където е работила.

1. Таймаут. Ако детето направи нещо нежелано, се отделя от заниманието му. Може да се сложи на стол, може да се изправи в ъгъл. Времетраенето зависи от възрастта на детето. За двегодишните - 2 минути, за тригодишните - 3 и т.н. Това не е наказание, а време, в което да се поговори с детето за простъпката му или просто да се остави на тихо само да осъзнае какво е направило. Всяко дете е различно и подходът е различен. Някои деца го приемат много тежко.

2. Лична хигиена. За да се научи детето да мие ръчичките си, го оставяме да се занимава с мръсна игра. Намазваме дланите с хранителна, безвредна боя и правим с тях отпечатъци или оставяме детето рисува. След това почва миенето и обяснения как се използват сапунът и кърпата. Успоредно с това се следи за стриктно миене на ръце след ходене по малка и голяма нужда. Децата много бързо свикват.

3. Редуване при игра. За да са спокойни децата, че другите деца ползват играчката за същото време като тях, може да се използва хронометър. В магазините за домашни потреби има много приятни таймери със закачливи форми, а след като изтекат определениет минути, ще се чуе ясен звън.

Текстът е леко редактиран от мен. Очаквайте още!

сряда, 23 ноември 2011 г.

Избрани стихотворения, архим. Серафим Алексиев

Как върви постът при вас? Изкушение след изкушение? Значи всичко е наред. ;)

Тук съм да ви препоръчам набързо една книжка, която за мен е голямо съкровище. Да, заглавието виждате горе, а някое стихотворение за вдъхновение ще публикувам след няколко дни. Съжалявам, че се налага да чакате отново!!!

И още две планирани неща:

Имейл интервю с момиче, възпитано в християнско семесейство.

Гост-блогър Ирена Морган за това как се възпитават децата в американската ясла. (Още не съм я поканила, дано приеме и да има възможност да отдели от ценното си време.)

Лек пост! И до скоро!

събота, 19 ноември 2011 г.

Панихида

Директно ви насочвам към моята приятелка Бразилка. Не мога да го кажа по-добре!

Ако още не сте го направили, прегледайте блога й. Там ще намерите всичко за поста.

Малък ли?!

Само на 8 месеца е младшият начинаещ манипулатор, но бързо се ориентира в обстановката. Вече няколко пъти брат му го удря и той си трае, но скарам ли се на Тонката, дребният усеща, че може да предизвика съчувствие и почва да трупа дивиденти жалвайки се.

Аз обаче придържайки се към твърдата линия на избраната политика да не взимам страна му дръпвам и на него едно конско, че мрънка за нищо. Както си припомняше детството една приятелка с две сестри: "Като се скараме, баща ни без да се занимава да слуша кой крив кой прав: чат - шамар на едната, чат - шамар на другата. И ние в мъката си се обединим."

И аз! И аз!

Племеницата е на гости. Питам я:
- Какво искаш да ядеш, стринка?
- Миии... - Антоний разбрал, недоразбрал:
- И аз искам ми!

четвъртък, 17 ноември 2011 г.

Храм Свето Преображение


На храм Свето Преображение, Пазарджик, му се налага да вирее в сянката на "Света Богородица". Намира се само на една пряка от катедралната църква - напълно заслужено любима и посещавана както от хората от енорията, така и от миряни от околните населени места. Енорията е огромна като самия храм, богат с историята си и културната си стойност, заради която е включен в 100-те национални туристически обекта. Подозирам, че и физическите закони също оказват влияние на посещаемостта: нали колкото по-голямо е едно тяло, толкова по-силна е притегателната му сила, в този случай многократно увеличена от присъствието на Света Богородица посредством чудотворната Й икона. Предполагам, че навикът е още една причина хората да предпочитат катедралата. И все пак ние с радост посещаваме празничните и възкресните служби именно в Свето Преображение. 

Не е редно да се прави сравнение между църквите и службите, извършвани в тях, но поради своите човешки слабости неминуемо се чувстваме по-добре на едно място в сравнение с друго. Гръцката църква, както я наричат, за нас е едно уютно място. Без да е малка църква, човек не се губи в нея. Можеш да се закъташ на местенце, където да се уединиш без да се притесняваш, че някой те гледа. Както казва една презвитера: "В тази църква душата ти говори директно с Бога." Всички свещеници са млади хора, причастяват деца и влизат в диалог с тях. Всичко така блести от чистота и градинката е така добре поддържана, и е толкова радостно да видиш храма пълен, когато има съборна служба, или още по-добре Владишка служба за храмов празник или Акатист на Божията майка по време на някой пост! Обикновено обаче освен нас на службата присъстват само отецът, певецът и свещарката. И си мечтаем за моментът, когато повече хора ще споделят нашите добри чувства към храма и ще го посещават редовно, защото една църква има бъдеще, когато в нея се служи и се извършват Тайнства, а "Свето Преображение" заслужава бъдеще, защото миналото й е  ако не славно, то поне забележително.

Църквата е построена по инициатива на гръцките свещеници, изгонени от "Св. Богородица" по време на църковно националните борби. Предложено им е да продължат да служат на гръцки език  в параклиса "Св. Неделя" към Катедралната църква, но отказали. Градежът започва 1959-60 г, а освещаването става две години по-късно. Това означава, че догодина църквата ще празнува 150 годишнина. Това не са много години за църква, направо си е юношеска възраст, но трябва да се вземе предвид, че през годините в двора на храм "Свето Преображение" са се помещавали както Неделно училище, така и първият в града пансион за социално слаби и самотни хора. В един момент нишката се е прекъснала и за съжаление в продължение на 14 години от 1994 до 2008 г сградата и дворът на църквата са превърнати в склад за строителни материали, в което има ирония, защото точно от това има нужда храмът в момента. По благословение от пловдивския митрополит Николай храмът е разчистен само за 2 месеца от март 2008 до май и през август достойно посреща празника си с архиерейска служба, на която са прочетени и молитви за обновление. От тогава насам работите не спират: инсталирани са климатици за отопление, сменени са керемидите на покрива, направена е камбанария, в двора са посадени цветя и трева, но има още много, което да се направи. Всеки стопанин на къща знае, че винаги има нещо за поправяне, за смяна, а една къща, в която не е живял никой повече от 10 години още повече.

 Ще оставя банковата сметка на църквата, но не пиша това, за да прося пари за църквата. Наистина пари са нужни и ще бъдат приети с благодарност и изразходвани разумно и на място, но ако сте от града, може да направите нещо по-важно. Да дойдете! Дали за служба или за кръщене, елате. Красотата и уникалността на храма няма да ви оставят равнодушни.

Райфайзен България ЕАД -  офис 3 Пазарджик
IBAN: BG47RZBB91551027100604
BIC:RZBBBGSF
Храм "Свето Преображение", гр. Пазарджик

Що е то Коледа и коледен календар и има ли почва у нас?

От сутринта слушам само: "Мамо, пусни за калинката, тигърчето и кончето! Мамо, пусни за Бъз и Уди! Мамо, мамо!" Все си обясняваме защо има такива периоди, когато не гледаме филмчета, и все се налага пак да обясняваме. Същото става всеки път като тръгнем на път. Измислям по двайсет различни начина да отговоря на въпроса: "Ма-ма, къ-де оти-ва-ме?" Така и тая сутрин:

- Сега не може да гледаме филмчета. Коледа е голям празник, всички много го обичаме и затова трябва да се подготвим за него. Тати вече пости, нали знаеш? Какво не яде тати, когато пости? Месо, яйца, мляко, сирене. Някои дни не може и риба да яде - отговарям си сама, но това е единственият начин да се обясни на дете на 2 години и 4 месеца.

А колко е разбрал обясненията ми стана ясно като седнахме да обядваме. Антоний даде нареждания. Все още сме във възрастта, когато командва като генерал:

- Мама, дай на тати риба. Той пости.

Ще продължим обясненията с това, че няма да има филмчета, но ще правим специални коледни подготовки и всеки ден ще броим колко дни остават до празника. Ще четем и една книжка за Рождество с разкошни илюстрации в стила на византийската икона. Като Ако остане време, ще я снимам да й се порадвате.

Еврика!!! Да живее крокотак! Ето и тазгодишната идея за коледни картички.

ПП За коледния календар ми хрумна да му направя едно огромно табло от кашон, облепено с бяла хартия, на която да нарисувам пътя ни до дядо Коледа. От чорапчето ще вадим листче с число на оставащите дни до празника и ще го лепим, за да построим мостче до дядото. Може жаби да кацат на листа от лилия в езеро. Може еленчета да носят на добрия старец писма, с които му напомнят колко точно дни остават до Рождество, така че да не пропусне  да ни донесе подаръците. Или пък да вадим облачета с числото на оставащите дни, да ги редим на таблото и така да изградим пътя, по който дядото ще дойде при нас. Има много възможности. Виж снимка тук.

сряда, 16 ноември 2011 г.

Стихчета за малки християнчета

Снощи при прегледа на статистиките на блога видях, че тук е попаднал човек, търсещ стихчета за християнското семейство. Предполагам, че някоя детска учителка се подготвя за 21-ви декември - празникът на Християнската младеж и семейство. Миналата година присъствахме на такова тържество в групата на нашата племеница. Стихчетата не бяха на християнска тематика и сладките, с които черпеха не бяха постни, но децата не постят на тази възраст и е толкова приятно да видиш хора без отношение към вярата да осъзнават стойността на християнското семейство, че им го простихме. :)

А ако още някой попадне тук в търсене на хубави православни стихчета. Ето няколко от книжката на монахиня Валентина Друмева "Християнче съм по вяра".

От сърце благодаря

Прещедро с хубост моята родина
Бог в творчески замах е надарил.
Като разцъфнала през май градина
навред с цветя уханни украсил.

Криле да имах мощни на орлица
над нея щях безспирно да летя.
Лъчи да имах златни на зорница
щях в утрото над нея да трептя.

Или на вятъра крилат понесен
щях аз да пея, ако бях прашец.
Щях да изплитам от лазурна песен
за нея най-красивия венец.

Дете съм аз, но с всичката си сила
в молитва топла пламенно горя.
За моята родина свидна, мила
на Бога от сърце благодаря.

Ще продължа като се върнем от разходка, че ме държи за полата и се жалва нашият Зъбан. 

http://www.pravmladeji.org/node/435 
http://www.pravmladeji.org/node/439 
http://www.pravmladeji.org/node/431
 http://www.pravmladeji.org/node/483 

http://www.pravmladeji.org/node/484 

Продължава тук! И тук.

вторник, 15 ноември 2011 г.

Постът за деца

По семейна традиция, датираща от Рождественски пост 2008 година вкъщи не се ползва интернет през време на постите. Ако влизам тук то ще бъде  по изключение.

Децата не постят от храна. Разбира се, понякога се храним всички заедно и на масата има само постно, ако издържи и не си поиска яйце или месо, Антоний пости с нас, но никога цял ден. Вярвам, че детето не бива да бъде насилвано за тези неща, че постепенно по естествен начин ще свикне и да пости и да се моли по-продължително и да стои мирен в църквата. И сами разбирате, че натяквания, настояване да прави нещо, което му е неприятно, могат да имат само негативен резултат в дългосрочен план. Затова и когато се моля го, понякога го качвам на един шкаф под иконостаса и той си играе с църковното календарче, шишенцата миро и тамянчето за ужас на баща си. Целува на игра иконките и си обясняваме, че снимките на календарчето са на дядо Максим и дядо Николай. Така и по време на поста му обяснявам, че не може да пуснем филмчето за Бъз Светлинна година, защото е време за подготовка за светлия празник на Рождество, но можем да правим много други интересни неща.


Ето ги и тях - нашите идеи за коледния календар. Календар нямам време да шия, но в едно купешко китайско коледно чорапче всеки ден ще слагам листче с числото на оставащите до Коледа дни, и указания как да намери изненадата за деня - украшения за елхата, идеи как да си направим сами такива украшения, да научим коледна песничка, да гледаме някое православно филмче, да си направим филмче за детския телевизор, да направим картички за подарък на бабите, парти шапки, маски за Коледа... Има една игра от учебникът English Together на Даяна Уебстър и Ан Уорол. Нарекли са я "Лов на съкровища". На детето се дава листче с инструкции къде да отиде. На новото място има друго листче, което го отвежда на трето място и така докато не открие "съкровището". Много забавна игра. За по-големи деца може и на чужд език за упражняване на предлозите. Пример в публикацията от 10.12.2011г.

Леки и душеспасителни пости от нас! Усмихвайте се, защото постът ще измине неусетно и скоро, живот и здраве, ще пеем пак: "Христос раждается! Славите!"

Повест за Рилския светец


От две години премятам тази книжка от един рафт на друг, смятайки я за поредната книжчица, посветена на Свети Иоан Рилски. Вчера реших да изчета всичко, написано за него, което може да се намери  в домашната библиотека преди да се запиша в областната и да започна да се ровичкам из съкровищата, които предлага. Вижте сами цитат от книжката, защото не мога по-добре да предам ефекта й.

Рождението

Слънцето надниква иззад високите върхове на величествената Рила планина и изпрати първите си сребърни лъчи на запад върху Руен. Скоро селцето Скрино, пръснато из рътлините и пазвите на Руенското бърдо, потъна в сиянието на слънчевите зари. Китните градинки пред скромните селски къщички сякаш оживяха, дърветата, цветята  и тревите жадно започваха да пият животворната слънчева топлина, потръпвайки от наслада. Малки стада кротки овчици и пъргави козички, весело подрънквайки с медните си чанове, заизлизаха от дворовете , подкарвани от малки момчета и момичета, за да отидат на паша; с умилително кратко помукване кравите се разделяха с телетата за цял ден и бавно и важно се отправяха към селската стъгда, за да бъдат скоро подкарани от селския говедар към близката гора. Селото започваше своя работен ден.
В този чуден ранен час на начеващия летен ден, в една скромна, спретната наглед, изградена от камъни и вар къщичка, ставаше важно събитие: стопанката на къщата Мария се беше замъчила да ражда своето второ дете. (...)

Първото изпитание
Нашият Иванчо  от известно време беше предмет на особено внимание и приказки в селото. Мнозина от селяните се учудваха на неговия характер, главното в който беше неговото мълчаливо наблюдаване на всичко, що ставаше. Той рядко проговорваше, но думите му винаги бяха умни и на място. Това дете беше особено дете, някакво изключение, умствено развито не за годините си. Друга особена черта, плод на неговия разум, беше това, че то отбягваше от игри с другите деца, понеже ужасно не му харесваха техните викове, шумните им крясъци и несдържан смях, когато се събираха заедно. Това негово поведение да страни от децата даваше повод на някои дръзки деца да злословят по него и да го подиграват, което силно го огорчаваше. Не беше рядко и шушукането между възрастни хора, че това дете е нещо болно, че нещо в него не е в ред. Само баба Велика храбро се противопоставяше на тази повърхностна хорска преценка, като казваше, че детето е надрасло своята възраст по ум и широко разбиране на нещата, че от него непременно ще излезе забележителен човек. Тя беше запозната, макар и отчасти, със Свещеното Писание, с историята на Църквата и житията на светиите, и затова не се съмняваше в преценката си, че Иван е точно такъв тип човек, който гърците наричаха мистик, човек който духовно ще порасне. "И време е, мислеше си тя, този новопокръстен народ да даде своя първи плод за Царството Божие. Мъченическият плод в лицето на обезглавения от собствения му брат княз Боян, както и на други мъченици, беше отдавна даден, още преди да бъде покръстен българският народ. Време е Божията благодат да даде сега и една първоберка и на безкръвно мъченичество, на монашеското отшелничество". И при всеки удобен случай тя гледаше да приласкае малкия, да му говори за Бога, за Неговата безкрайна премъдрост и любов, за Иисуса разпнатия и възкръсналия, за да го утвърди в неговото природно призвание на бъдещ Божи избраник, в което тя ни най-малко не се съмняваше. Макар и некръстен още, той знаеше вече от нея много неща за християнската вяра, достатъчни, за да се изгради в душата му едно непоколебимо убеждение в истинността на тази вяра. От нея той беше научил и няколко молитви наизуст, с които се молеше най-усърдно по няколко пъти на ден. По такъв начин след майка си Мария, с която той остана свързан с най-нежни чувства на синовна любов, баба Велика стана негов пръв истински приятел и предан духовен ръководител. Той се чувстваше най-щастлив в часовете, когато прекарваше насаме с нея или заедно с нея и майка си - тримата. И тогава той не беше мълчалива, заключена душа, както беше с другите хора, особено с безразсъдните бърборковци, но усърдно разпитваше своята духовна майка и слагаше мъдрите й отговори в съкровищницата на своето боголюбиво сърце. Нещо повече, бидейки твърде любопитен и схватлив, от нея той научи не само доста думи, но и цели изречение и даже някои молитви на гръцки език. Мъдрата жена сякаш предчувстваше, или по-скоро предвиждаше, че гръцкият език ще бъде и нужен, и твърде полезен на това необикновено умно и всячески способно дете.
Преподобни Иоан Рилски, повест в две части, арх. Методий, изд. Зограф (стр. 7, 26-8)


Трудно ми е да опиша възторга си, че имаме толкова хубава, художествено написана книга, посветена на Свети Иоан Рилски. Нареждам я до "Отец Арсений". Блестяща книга, до която трябва да се докосне всяко дете!

понеделник, 14 ноември 2011 г.

Житие на св Серафим Саровски

Много приятна руска анимация без превод.Тъкмо повод децата да понаучат руски, а мама и тати да си го припомнят.

Прегледайте и другите филмчета на страницата в ютюб тук и тук.Всичките са много хубави.

Занятия на Неделното училище

Записването за Неделното училище продължава!!!

събота
стая 1
10.00 - 12.00 Източно църковно пеене и четене на църковнославянски език
18.00 - 19.00 Дърворезба

неделя
стая 3
11.00 - 12.00 Религия за деца
12.00 - 13.00 Английски за деца
13.00 - 14.30 Религия за възрастни (Песнопения от Св. Литургия по западна нотация и четене на църковно славянски език)
14.30 - 15.30 Английски за възрастни

стая 1
13.00 - 15.00 Източно църковно пеене и четене на църковнославянски език

Записване на място. Часовете се провеждат в Старата поща - Часовниковата кула, на етаж ІІ.

За ентусиазираните ученици по източно църковно пеене: песнопения на различните гласове в mp3 формат!

Остров - филмът

Без коментар.

Притчи - филмът

Нов православен филм със субтитри на български.

Филмчето се състои от три теленовели. Не е с високата художествена стойност на "Остров" или "Поп", по-скоро изглежда като любителско клипче. И съдържанието е леко наивно. Въпреки тези маловажни забележки, трябва да призная, че много ми хареса. Бих го пуснаскала на децата, но с коментар в ефир за последната историйка. ;)

Успение Богородично, Пазарджик


Нашата катедрална църква във Фейсбук.
И интернет страницата.
Неделното училище.

Коледни заговезни

Нещо практично за поста от Бразилка тук.

И две сладки постни рецепти. Бисквитки с тиквени семки. А защо не и орехи? И сладкиш с грис, ябълки и къпини. Моят вариант е с вишни вместо къпини.

неделя, 13 ноември 2011 г.

Монасите от светогорския Ватопед

Специален поздрав за нашият тати!

И Дивна Любойевич за мама.

Името на Илията

Племеницата се вълнува около новото бебе:
- Ами, бабо, то момче ли е или момиче?
- Момче е, баба.
- А защо му е момичешко името - Илия?

А тази кола каква е?

Учим марките на колите:
- Светкавицата е Опел, стрелата с оченцето и миглите е Шкода, това е Форд, тази звездичка е Мерцедес, лодката е Лада.
Антоний върви след мен и повтаря:
- Тука е оченцето, тука мигличките... Водката е вада...
Пред нашия вход му посочвам мерцедеса на съседите и го питам:
- Тази кола каква е? - след всички мерцедеси, край които минахме, очаквам, че е запомнил. Още повече, че се заиграва с емблемката и за пореден път му правя забележка да внимава да не я счупи. А той уверено вика:
- Тази кола е... Тази кола е... на леля Стоилка!

Американски филмчета за мъници

Препоръчано от Ирена Морган. Да се научим на английски и на добродетели:
Veggie Tales
Berenstain Bears

Да биеш или да не биеш...

Този въпрос мъчи не една майка. Ще започна с това, че познавам родители, които възпитават строго децата си без да са ги ударили дори един единствен път. Боят не е панацея, не е и препоръчителният начин да се възпитава дете. Или както казва д-р Спок: "Той служи за едно по-енергично напомняне, но не е основна възпитателна мярка."

В много православни книги, като започнем с Библията, минем през проповедите на о. Павел Гърбов и стигнем до стареца Порфирий се насърчава пошляпването. Това е смущаващо за нежните майчини души, които от всички страни са облъчвани от послания за неудряне на детето. Но д-р Спок казва, и д-р Додсън се съгласява, че за детето може да бъде вредно, ако изпитваме гняв, който потискаме. По-добре за разведряване на атмосферата служи някое леко шамарче. Детето също се успокоява, защото иначе усеща, че гневът се трупа някъде и най-неочаквано ще избухне. Както и става. Д-р Додсън дори говори за това, че е вредно за детето никога да не го бием и предупреждава да не бъдем от родителите, които се страхуват да се противопоставят на детето.

Нещо, което ме озадачи първия път като го прочетох, беше съветът на старецът Порфирий да бием детето с любов. Мисля, че сега вече знам за какво говори светият старец. Когато детето е виновно, то чувства нужда да бъде наказано. Като го шляпнем леко по дупето то знае, че си е получило заслуженото и се успокоява. Има ситуации обаче, в които без да го удряме го убиваме. Когато таткото вкъщи се кара на баткото, той го приема спокойно. Ако аз обаче вляза в същия тон, детето много страда. То има чувството, че мама не го обича и не го иска.Скарала съм му се значи без любов...

Когато говорим за биене, държа да уточня, че може да тупнеш леко детето по дупето, но то да се разплаче обидено и наранено. И обратно, да го удариш, така че да го заболи,  а то да ти се смее насреща. Сами си правете изводите.

А ето и една хубава статия за това как точно да наказваме децата, за да стават по-послушни: http://www.bg-mamma.com/index.php?action=article;id=4855

ПРОколедно

Заглавието е закачка с  бойкота, обявен от ТОЧИЦА.

Писмото до дядо Коледа изпратихме и сега чакаме отговор.

Черновата май е послужила за подпалки затова перефразирам:

"Мама ме попита какво искам да ти кажа. Ето думите ми: "Да донесеш фенерче. И чехли. И да не плачкам." Аз съм голям и мама ме учи да казвам вълшебната думичка МОЛЯ, но аз все я забравям."

След като изпратихме писмото се оказа, че няма да е лошо дядо Коледа да донесе и един Бъз Светлинна година, но този мерак бързо ни остави. И мама си отдъхна. ;)

Сега е ред на коледния календар. В него ще има украшения за елхата на Тони и малки изненадки като миналогодишното "телевизорче".

събота, 12 ноември 2011 г.

Възпитание по християнски

В рубриката "Пожелахте да видите" споделям няколко парченца от мозайката, които се надявам да изградят завършени православни християнчета от нашите синове, да ги направят цялостни и щастливи хора. Пиша това по молба на моята скъпа приятелка Ирена. Благодаря за идеята! :)

Вярата не е нещо, на което учиш детето. Ти я живееш заедно с него. Сутрин да му измиеш очите и да прочетете заедно някоя молитва, а то да си играе с бутилчиците елей и да целува иконите. Отивате в закусвалнята, а то преди да започне да се храни високо казва: "Амин!" та заведението кънти, а ти се червиш. Първият път, когато ще започне да казва "Отче наш". Нареждате се за анафора, а ти му събираш ръчичките и показваш как е правилно да я вземе. Ненатрапчивото напомняне да опита да не яде преди причастие. Да се научи да слуша мама и тати, да не бъде нетърпеливо, да се чувства в църквата като у дома си, но да се държи почтително към Божия храм... Тези неща просто се случват и на  двама ви - на него малкия, на теб голямата...  И имаш чувството, че си повече наблюдател, отколкото участник. И слава Богу, та нали най-доброто е да сме Му СЪучастник.

Ще има и още. Събирам сили... И търся време. ;)

Коледни ангелчета

Ето тук можете да намерите много, много шаблони на ангелчета и други Тилда сувенирчета за коледа - дядо Мразовци, снежни човечета,  еленчета... Шият се от лен, но става всякакъв друг неразтеглив плат.


Понеже са премахнали страницата, към която съм ви дала линк, може да се свържете с мен на englishwithmaya@gmail.com и ще ви пратя кройките, които ви интересуват.

А в крокотак има шаблон за хартиени ангелчета. Може да се използва идеята и да се направят със собствен дизайн. Това е галерията. Трябва сами да се разтършувате из нея. Има и плоски картинки, а може да се намери и шаблон за триизмерни куклички.

Ето и от хартия: http://hristianche.blogspot.com/2011/12/blog-post_3519.html Тук има и макет на рождественската сцена.
Тук също ни помагат да претворим от хартия Христовото Рождество: http://hristianche.blogspot.com/2011/12/blog-post_09.html

сряда, 2 ноември 2011 г.

Икона за пръв път

За да направите първи стъпки в иконопистта е нужно следното:

1. Иконата, която искате да нарисувате - трябва ви цветно и черно-бяло ксерокс копие. И двете с много добро качество.
2. Сух пастел в светъл цвят (например оранжев). С него ще намажете гърба на черно-бялото ксерокс копие.
3. Грундирана дъска - срува около 10 лева. В София може да се намери в магазинчето за художници при изхода на Метростанция Сердика в посока бул. Мария Луиза.
4. Пигменти или бои - от същата книжарничка съм си взимала гваш 12 цвята на сносна цена.
5. Пергел. Ще използваме острото връхче.
6. Шлагметал
7. Шеллак - от магазин за художници, "Шипка 6". Използва се под и над шлаг метала. Изолира го и  предотвратява потъмняването му.
8. Миксион - лепило за шлаг метала. Пак от "Шипка 6"
9. Яйчен жълтък - суров.
10. Бяло вино.
11. Четки - дебела обла, средна и малка. Купете си четки с високо качество. Много е важно!
12. Кърпа за бърсане на четките или тоалетна хартия. Не бива да пуска влакънца.
13. Чашка с вода.
14. Няколко празни чашки,  в които да се забъркат цветовете.
15. Спирт 90%
16. Спринцовка без игла.
17. Лак спрей.
18. Безир.

Скъпичко е това хоби, но си струва инвестицията.
В продължението ще навлезем в подробности.
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...