понеделник, 31 октомври 2011 г.

За начинаещия любител на изобразителното изкуство

Подариха ни тази чудесна книжка на издателство ФЮТ.
Тук може да погледнете и интернет връзките. Ключовата дума е childrens art на следващата страничка ще поиска номер на страница от книгата. Страница 33 например ни отвежда тук: http://kids.albrightknox.org/html/Seurat/seurat1.html, където може да се научи повече за художника Сюра и неговият впечатляващ стил на рисуване чрез точици. Книжката е тъничка, но в нея може да се научи наистина много.

Впечатлени сме!

понеделник, 24 октомври 2011 г.

Официалният сайт на барбароните

http://www.barbapapa.fr/gb/barbapapa.html

Пълно е с игри и забавления. Вече ни е любимо място.

Годишнина

 Св Иоан Рилски, Рилски манастир

Три години и двама сина от тогава, а сватбата стъкмихме само за две седмици.

В ритуалната зала при записване за дата служителката:
-Кога искате да се ожените?
Съпругът ми:
- Още сега!
От тези думи, жената от другата страна на бюрото доби каменна физиономия и ледено отрони:
- Срокът е месец предварително. Прави се изключение само по уважителни причини.
Реших, че е крайно време да взема нещата в свои ръце:
- Ние държим много на църковния брак и искаме да е на хубав празник - смутолевих.
- Какво се празнува на 19 октомври?
- Св Иоан Рилски.
- Добре. - омекна тя. Явно намери причините ни за уважителни.

Граждански брак подписахме на 16-ти, четвъртък и при това без да плащаме такса. Нямаше шампанско и снимки от техния фотограф, но пак се получи приятно.

Възпитание в движение

Антоний стои до отворената врата на детската стая. Дядо му гледа над главичката му и говори на братчето му:
- Бебе, наспа ли се, бебе? - докато аз се чудя как да напомня на дядото, че в стаята има две деца, Антоний сам коригира дядо си:
- Аз не съм бебе, аз съм бати. - и така ме научи на още нещо.

Принцеси! Принцеси! Парат, не се барат.

Племеницата:
- Стринка, вкъщи мама ми направи принцеси и после аз пробвах и направих и аз една.
- Браво, стринка, и какви бяха принцесите? С кайма, с яйце и сирене, с кашкавал?
- Ама, не такива, рисувани...

сряда, 19 октомври 2011 г.

Молитва, Иван Вазов



Дядо Господи, прости ме,
моля ти се от душа,
с ум и разум надари ме,
да не мога да греша!

Запази ми ти сърцето
от зли мисли и неща,
всичко видиш от небето:
зло до мен недей праща!

Дай на мама, дай на тате
здравье, сила и живот,
мир, любов на всички братя
и добро на наш народ!



Към клипчето на друга хубава детска песничка - "Сътворение" (Кой направил е цветята?) http://hristianche.blogspot.com/2011/10/blog-post_18.html

вторник, 18 октомври 2011 г.

Кой направил е цветята?

Кой направил е цветята

Кой направил е цветята
Кой с росица ги пои,
Кой им даде аромата
Кой ги с краски украси?

Кой на птичките крилата
дал е леко да летят,
Кой научи ги гнездата
в шумата да си строят?

Мравчицата Кой научи
Да си сбира семенца
И пчелата мед да смуче
От красивите цветя?

Кончето да тича волно
из зелените поля.
Слънчицето да изгрява,
да залязва след това.

Всичко Ти направи, Боже,
Ти си всичко наредил,
птичката да хвърка може
Че крилца си й дарил.

Ти направи небесата
деня ясен и нощта,
Тебе славят на земята
и най-малките неща.

Всеки ден Те славя, Боже,
с блага дума на уста,
всеки ден Ти казвам, Боже,
от сърце благодаря.

четвъртък, 13 октомври 2011 г.

Речта на краля



Филм за детето в нас, но не в смисъла на песничката от филма "Неочаквана ваканция", не в смисъла на героите на Ерих Кестнер, като онзи учител от "Летящата класна стая". Това е филм за малкото, плахо, ранено дете във всеки от нас. Филм за изправянето пред собствените си страховете, родовата си обремененост. Филм за истинското, човешко общуване, приемането на себе си и на другите такива, каквито сме. Филм за новото начало и великите промени, родени от дребни неща и неочавани срещи.

А приказката си я бива, нали? ;)

Няколко думи за Хелена Ботам Картър. След всичките й франкенщайн роли, съм приятно изненадана какво уважение към кралицата майка лъха от изпълнението й. Искаше ми  се да  видя героинята й в по-естествена светлина. Особено в собствения й дом, но предполагам, че това е начинът поданичка на нейно величество да влезе в кожата й на екрана. За да задоволя прищявката си качвам това клипче:

За другите актьори не коментирам, защото мисля, че са перфектни и като поотделно и като химия на екрана. Не съм й очаквала по-малко от любимия Колин Фърт (само участието му в Мама миа ми е трудно да преглътна!). А Джефри Ръш не го бях забелязвала в "Карибски пирати", но той там не прилича на себе си. Със сигурност обаче ще го гледам в това: Shine

Повече за филма в http://www.imdb.com/title/tt1504320/

ВНИМАНИЕ! Да не се гледа преди филма. Оригиналният запис на финалната реч: http://www.youtube.com/watch?v=opkMyKGx7TQ&feature=related

вторник, 11 октомври 2011 г.

Съвети за живота 2

Продължавам Съвети за живота 1:

Децата са Божии


Една майка разказва:
- Веднъж на изповед му казах: "Безпокоя се за децата си, че може да им се случи нещо лошо и да пострадат. Какво ли не ми минава през ума".
И старецът бързо отговори:
- Кой ви е казал, че дацата са ваши? Те са Божии. Те са Негови малки овчици и Той ви ги е дал да ги пазите.
***
На въпроса: "Къде е Божията любов, след като Той допуска да умират дори и съвсем малки деца?", той отговорил:
- Бог е поставил родителите да отглеждат Неговите деца, а не своите собствени. Децата не са техни, те са Божии. Много пъти със смъртта на малките деца Бог постъпва така, както овчарят със заблудената овца, която се е отлъчила от стадото: взима агнето, за да я накара да се приближи към него.

стр. 151

Старозаветна Троица

Копие на Рубльовата икона. Ето галерия на други негови икони, всичките прекрасни!

понеделник, 10 октомври 2011 г.

Зайчето Папунчо 4

Вървя си аз по оная пътека, дето си минавам всеки път. Гледам през храсталаците: А... някой скача. Спрях се аз да се ослушам, гледам Папунчо. Някак скача така, весело. След него върви братчето му Папийчо. И то подскача още по-весело. Помислих си аз, че и татко Папас и мама Папайя идват с тях, ама само двамата бяха.

- Стой... - викам аз - Папунчо, ти ли си?

- Аз съм, чичо Спасе.

- Ами, Папийчо къде си го повел?

- Уча го да ходи. Миналия месец с тати Папас обрахме гроздето. И тати Папас го сложи в едни бидончета, та с Папийчо си посръбнахме от гроздовия сок, стана ни някак много весело, и реших да изведа Папийчо на разходка. Да го уча да ходи.

- Ами, хайде с мен тогава до реката. - Там съм си оставил лодката. Може да се повозим, ама искам да ме слушате.

Повозихме се ние и Папунчо с Папийчо нещо взеха да подскачат вътре. Види се гроздовият сок е бил доста сладък. По едно време разлюляха лодката. Аз им викам:

- Стойте, бре! - Те подскачат още по-силно, та даже и ми пеят юнашки песни. Как стигнахме до водопада, до онзи малкия, не разбрах, защото бяха взели едно шишенце с гроздов сок, та аз го държах да не се разсипе и съм се улисал. Ама нали ти казвам, добре, че беше онзи малкият водопад- плиткият , та докато туй-онуй и се поокъпахме. Доплувахме до брега, поотръскахме се. Вече не ни беше толкоз весело и затова Папунчо и Папийчо решиха да си тръгнат пеша нагоре към гората, а пък аз - надолу към града. Лодката не знам къде отиде. Сигурно си е отишла вкъщи сама, като чичопенчовото магаре, кога чичо Пенчо си вземе пенсията.

Зайчето Папунчо1
Зайчето Папунчо 2
Зайчето Папунчо  3

Начинаещият манипулатор

Бабата на Антоний свидетелства как внук й първо със спокоен тон тихичко я изгонил от кухнята:
- Бегай, баба! - а след това сърцераздирателно ревнал с цяло гърло. - Мамааааа!

Православна Америка

Ето всички публикации на моите приятели сем. Морган:

Православното семейство Макдоналд (5 деца)
За православното християнско дружество OCF
Американски православни светци - ч. 1
Американски православни светци - ч. 2
Поклонение в Аризона

Филм за Великия пост

За гледане онлайн:
http://www.pravmir.ru/velikij-post-film-1-kanala/

Благодарение на http://www.pravmladeji.org/

Съвети за живота

Книжката е вече изчерпана. Първата книга на Зограф, която си купих от Седмочисленици и която отвори път за още много книжки с поученията на съвременни старци. Приведените цитати са от раздел:

ЗА ДЕЦАТА


За възпитанието


Повече говорете на Бога за своите деца, отколкото на тях за Бога.

***
За доброто християнско възпитание на децата ви са необходими малко думи, повече личен пример и много молитва.

***

- Отче, родителите на това дете много страдат заради живота, който води то.


- Дете мое, кажи им така: повече се молете! Бог ще помогне. Няма хора, за които ръцете на другите да са издигнати в молитва и коленете изранени от стоене на тях, и да не бъдат приведени към покаяние.

***

Душата на по-големите деца, казваше той, има пълна свобода. Поради това тя трудно възприема съветите на другите. Така че вместо да ги съветвате и постоянно да им се карате, възложете бремето на своите усилия на Господа, на Пресветата и на светиите, и ги молете да ги вразумят.

***

Отнасяйте се с децата си като с жребчета: стягайте и отпускайте юздите по малко. Когато жребчето рита, трябва да отслабим юздата, но без да я отпускаме напълно, защото в противен случай то ще я скъса. Но когато е кротко, можем да стегнем юздите и да го поведем натам, накъдето искаме.

***

Родителите трябва да обичат децата си като свои деца, а не като свои идоли. Това означава да обичат детето такова, каквото е, а не  каквото биха искали да бъде - т.е. да прилича на тях.

Из Съвети за живота, Из живота и поученията на блажения старец ЕПИФАНИЙ ТЕОДОРОПУЛОС, изд. Зограф, стр. 150-1

Още цитати от същия раздел тук.

Кокоски

Специален поздрав за Страхо! :)


Необходими продукти:

 Кокосови стърготини - 100 гр
захар - 100 гр
2 яйца (средни, по-скоро дребни)

Начин на приготвяне:

В купа смесете с вилица продуктите. Аз оформям с лъжица за сладолед, но може и на топчета да направите. Печете в предварително загрята фурна на 160-170 град 15 мин до порозовяване, за моята фурна това е достатъчно, пека на предпоследното ниво в тава, застлана с хартия за печене. Получават се много вкусни сладки, с тънка хрупкава коричка, а вътре меки и рехави. Може да полеете отгоре с шоколадова глазура, може просто така да ги хапнете. Ако сложите по-големи яйца и сместа стане по-течна и трудна за оформяне, може да използвате хартиени формички или такива за мъфини, като сипвате в тях от сместа на 1/3 от формата.

Източник: бг-мамма, Лабрекс

събота, 8 октомври 2011 г.

Ново Неделно училище в Пазарджик

Програма на занятията.


На 09 октомври 2011 г. в катедралния храм  „Успение Богородично”, гр. Пазарджик ще се извърши водосвет от 11.00 часа по случай откриването към храма на Православно Неделно Училище „Св. Йоан Рилски”, където ще се провеждат занятия за деца и възрастни с изучаване на вероучение, църковно източно и хорово пеене, дърворезба и др. Обучението е безплатно.

Записването на желаещите да посещават занятията ще продължи до 30 октомври 2011 г. (и след това) при певците във храма или свещопродавачките. 
За повече информация тел: 087 8 81 13 81 и 088 5 36 03 24.

Учебната година ще бъде открита с молебен на 30 октомври 2011 г., неделя, в Старата Поща –  Часовника от 12.00 ч.


прот. Атанас Кузев








И Косът помага

Като стане въпрос за ядене и аз, че и децата се включваме. След като нашият тати обра и мавруда, ни поведе с бодра крачка да си припомни миналото. Излязохме от селото и се мушнахме по пътя между лозята. Таткото с умиление си разказваше за детството и търчането по кравичките в контекста на гроздобера. Научих ключови термини, задължителни за всяка съпруга на виден лозар от прочут винарски край и бързам да ги споделя с вас.

Поберюк - това е много сладко нещо, защото хем си хапваш от чуждото грозде, хем не го крадеш, понеже става въпрос за чепчиците останали след като лозето е обрано и стопаните са го прибрали в бъчви и бидончета или са припечелили някой лев от него.

Проберки/приберки - това са малките чепчици, които останат след поберюка. Моята прабаба ги е наричала резикия, но тя е родом от Балкана, съвсем друг край на България. Тези чепки са още зелени, когато се бере останалото грозде, но постепенно узряват и могат да издържат до първа, втора слана. Паднат ли под нулата температурите, се развалят обаче, така че е добре да не се отлага много похапването им.

Няма по-приятно ядене на грозде от това да вървиш между редовете, да намериш малки добре узрели проберки, да ядеш и най-безцеремонно да плюеш семките на земята. Малко неща ме карат да се чувствам така щастлива и свободна.

За свещите 2

Като допълнение към личната ми компилация по темата, но формулирано с неповторимия стил на "Утре е неделя" от Галатия Григориаду-Сурели:

Мира, както обикновено прави нещата погрешно, знае правилно да се кръсти, а когато влиза в църквата целува иконите с почит и внимание. Много обича да пали свещи.

- Татко, защо в църквата има много големи и малки свещи и кандила?
- Първо: за слава Божия. Нали Бог е Светлината на света.
Второ: за да се прогони тъмнината (тъй като грехът е тъмнина), и по този начин да се утешим.
Трето: за да се зарадваме.
Четвърто: за почит към светците и към всички, които свидетелстваха вярата в Христа с кръвта си.
Пето: светлината на кандиалата ни подсеща, че трябва да вършим добри дела. 
Шесто и последно: палим свещи, за да прости Бог нашите грехове...

Утре е неделя



Най-хубавата детска православна книжка, на която съм попадала, заедно с "Гнездото на стърчиопашките". Подходяща е за по-големи деца: 5 - 6-годишни, но мама и татко също могат да научат много от нея.

Ето официалното й представяне тук.

Така започва:

...Вятърът не може да брои дните. Цветето не може да брои дните. Птицата не може да брои дните. Нито слънцето, нито луната, нито звездите знаят да броят.
Но и вятърът, и цветето, и птицата, дори и слънцето и луната знаят: 
Утре е неделя!...

Продължава с разяснения на ключови моменти от Литургията, рецепта за направа на просфора, поетично разяснение на същността на свето Причастие. От книгата лъха уют и любов.

Жалко само, че май е изчерпана.

Ню Йорк, Ню Йорк!!!

Може някой и да е забелязал в камарата линкове този към Българския Православен Диоцез на Америка, Канада и Австралия. Той присъства в нашия блог, защото мой състудент от английска филология наскоро бе изпратен там.

http://www.bulgariandiocese.org/administration.html#Daniil

Както разбирам от наши приятели работата му не е малко и не е лесна.

Големият кораб минава



Гласът на Силвия Кацарова и стиховете на Петя Дубарова. Необяснима химия.

Специален поздрав с любимата песен на Тото и Илийчо за нашата новозавърнала се приятелка. Бени! ;)

Ето и текста от тук но с моя редакция:

Завръщам се тук след години
и боса вървя по брега.
Реката потънала в синьо
събужда позната тъга.
Събужда предишните чувства,
до вчера горели във мен -
крайбрежните улички пусти,
целувките в мрака зелен.

ПРИПЕВ:
Минава, големият кораб минава(2)
окъпан в безброй светлини,
навярно без шум от тогава
пътува през нашите дни.
Минава, големият кораб минава(2)
през моя тогавашен свят,
вълшебство в сърцето ми прави,
годините връща назад.

Събужда предишните чувства,
до вчера горели във мен,
крайбрежните улички пусти,
целувките в мрака зелен.
А аз край реката оставам
край толкова скъпи места.
Големият кораб минава,
минава край нас младостта.

ПРИПЕВ: (...)

понеделник, 3 октомври 2011 г.

Тилда

Коледните приготовления е време да започнат. Миналата година направихме саморъчни картички за нашите приятели. Сега ми се иска да направя сувенирчета.

Къде другаде да потърсим вдъхновение, освен при Тилда? ;) http://www.tildasworld.com/

Има прасенца, гъски, снежни човечета, ангелчета, дядо Коледовци, чорапчета, елхички, джудженца и ето тези красиви кънки (най-горе) от въпросния официален сайт. Сега може да започне ловът на платове и разпределение кой какво да получи.

Кликнете тук за кройки!


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...