четвъртък, 29 септември 2011 г.

Зайчето Папунчо 3 част

Дойде първи октомври. Там по горите от първи започват училище. Решиха и в Папунчов дол да направят едно училище. Зайчето Папунчо и то отиде да разгледа, ученик да става. Що да види? Баба Меца, нали е гръмогласна, по четене ще преподава, а по математика трябва някой хитрушан - Кума Лиса - тя е хитричка лисана. Върти, суче, сметката й все излиза. Вълчо Дългокраки обикаля по гората, знае всичко де що има - по география ще е учител.

Папунчо все на първия чин седи. Слуша, гледа. По география - добре. Нали все с Вълча се засичат тук-там по горите. Знае той коя е Географията. По четене - понасричнува, но при Меца и ти ще за-по-по-по-почнеш тъй. Наш Папунчо - пръв отличник. Малко при Кумата с математиката... морковите все му не излизат. Два ли бяха, три ли? Сметките му куцат, но не може по всичко да е пръв.

Отива той при директора и му казва: "Чичо Ежко Бежко, науката я вече знам. Дай да стана и аз един учител! Бягането, скачането за мен са лесни. По физкултура, бе, чичо Бежко. По физкултура да стана."

Зайчето Папунчо1
Зайчето Папунчо 2
Зайчето Папунчо  4

Боряно, Борянке



От детската градина нямам много спомени. Само 3-4 неща:

1. Как ядяхме трева;
2. Неуспешния ми опит за бягство, защото гръмогласната госпожа Цветанова е на работа;
3. Учителката с чиста кърпичка изважда езика на едно дете, което си го беше глътнало.

На фона тези цветни и любопитни случки, ще ви обърна внимание на часовете по народни танци. Явно от онези времена датира любовта ми към Дунавското хоро и ръченицата, щом така силно съм се впечатлила от правото хорце и песничката, в чиито съпровод го танцувахме.

С Антоний вече по мъничко тренираме и той днес ни изненада като запя "сал ти ли знаеш да пееш?" както седеше до брат си на задната седалка на колата. А на качване по стълбите към къщи, понеже не спа добре следобеда, взе да тропка с крачета и аз подсетена от музикалното му изпълнение в колата започнах да му пея "Мари, бабо гърбава..." и да ситня ръченичка до него.

Ето така се роди идеята за настоящата публикация. Ще се радвам, ако и други майки и деца се възползват от тези симпатични песнички, за да направят първи стъпки в народните танци. Все пак това си е чист спорт, който учи на издръжливост, а и е хубаво, когато сред цялата космополитна супа на нашия век, стъпваме на А Бе Ве-то.

Песничките от горното клипче в ютюб не се чуват ясно, затова давам текстовете от тук:

Боряно, Борянке
Боряно, Борянке, сал ти ли си мома, (x2)
сал ти ли си мома, сал ти ли знайш да пееш?

Гласот ти се чуе дур до наш`та нива, (x2)
дур до наш`та нива, дур под наш`та слива.

Сърпа си оставям тебе да те слушам, (x2)
тебе да те слушам коя песен пееш,

коя песен пееш и яс да запея, (x2)
кое оро играш и яс да заиграм
И другата:

Мари, бабо гърбава

Мари, бабо гърбава,
имаш щерка хубава, (2)
дай ми я бабо, дай, дай, дай,
да ти стана роднина. (2)

Ако не ми я дадеш,
три дни хлеб да не ядеш, (2)
дай ми я бабо, дай, дай, дай,
да ти стана роднина. 

Молебен в София

http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=52326

на 30.09. т. г. от 9,00 ч. в Синодалния параклис „Св. цар Борис“ в сградата на Св. Синод Българският патриарх Максим и епархийските митрополити ще отслужат молебен за мир и народно единство.

Това е нашият начин. Във вътрешната стаичка...

Поздрав!

Любимото ми е:

Если ты такой ленивый,
если ты такой пугливый,
сиди дома не гуляй

...

Ааааа-а! Чем тебе море вот такой шириный!
Ааааа-а! Чем тебе небо вот такой вышиный!

сряда, 28 септември 2011 г.

Очистителна молитва

Защо се нарича "очистителна" молитва?

Защото след раждането жената е "нечиста" заради кървенето, т.нар. "лохии". Забраната за кръв в храмае толкова силна,че ако свещеникът се пореже по време на Света Литургия и капне кръв на пода, църквата трябва да се освещава отново. (вж. "Червеният Великден") Период на нечистота е и месечният цикъл на жената. Това е време, когато е нежелателно жената да целува икони и да влиза много навътре в църквата. Изключено е участието й в тайнства: изповед, причастие, кръщение, венчавка. След раждането докато й бъдат прочетени специални молитви,жената е изключено да влиза в църква.

Кога се чете очистителна молитва?

При повечето жени лохиите продължават около 40 дни. Ако кървенето продължи повече, посъветвайте се със свещеника, който ще чете молитвата, кога да отидете за нея. Прието е да се ходи на 40-тия ден, като денят, в който е родено детето се брои за първи.

Обичаят за погачата.

Този ден се свързва и с т.нар. "погача". В най-добрия случай това е повод да се почерпи за бебето, който нерядко цели да се изкара някой лев. За съжаление се срещат и случаи детето да се орисва, когато вложеният смисъл в думата е различен от "изказванена пожелания". Притеснителни са също изисквания като изключителното присъствие на жени, носенето само на сладки неща за ядене, събраните пари да се поставят на специално място. От такива неща трябва много да се пазим, те могат само да навредят на детето и на нас. Повече по този въпрос ще има в отделна публикация.


Какво друго трябва да знам?


Ще останете приятно изненадани от факта, че се четат и молитви за здраве и благословение на детето.


Може да ви помолят да занесете олио, вино, брашно. Те ще послужат за Богослуженията и за кандилата. Не се чувствайте измамени, радвайте се, че имате възможност да помогнете на църквата, така ще направите още едно добро в името на детето, което ще му се върне.

понеделник, 26 септември 2011 г.

Виктор Самуилов

Взето от тук:
http://liternet.bg/publish8/vsamuilov/

Провокирано от това http://tochitsa1.blogspot.com/2011/08/blog-post_22.html


КАК МАМА РАЗКАЗВА

Аз дълго се смея, а мама се дразни:
- Разказвай си сам, щом се смееш!...

Но чуйте и вие как мама разказва,
когато си легнем със нея:

"Огромничко вулканче
на островче с япончета
изригнало със тътенче
до седмото небенце.
И лавичката плъзнала
със хрохотче по склончето,
и цялата природичка...
Не ми се смей, мом-чен-це!"


Щеше да е смешно ако не беше твърде вярно. Говорим пред децата на теми, които не са и за възрастни, а същевременно ги глезим  и подценяваме.

Разгледайте всичките!

Много вкусно пиле фрикасе

Направихме го по класическата рецепта, но заменихме маслото, прясното мляко и лимона с домашно кисело кисело мляко, а брашното - с грис. Ако млякото не е кисело, лимонът е задължителен!!!

Сготвихме го с много любов, желание и внимание и се получи вълшебно ястие.

Допълвам публикацията с точната рецепта. Взета от книжката КУХНЯ ЗА ДЕЦА от 3 до 6 години.

Продукти за 5 порции от около 130 гр:

 1/2 пиле, 1 морков, 1 тънък резен целина (пащърнак), 1 корен магданоз, 1/2 глава кромид лук, 1/3 ч.л. сол, 3 - 4 с.л. растително масло, 1 бучка колкото орех краве масло, 2/3 ч.ч. брашно, 1 жълтък, 1/4 лимон (за сок), 1/4 ч. ч. прясно мляко, 1 с. л. сметана (по желание).

Начин на приготвяне:

Почистеното и измито пиле се нарязва на порции и се залива със студена вода. Оставя се да заври, отпенва се и се посолява. Прибавят се почистените, измити и нарязани на дребни парчета моркови, целина и кромид лук. Варенето продължава до пълно сваряване на месото. След това се изважда, а бульонът се прецежда. В сгорещеното растително масло се поставя брашното, разбърква се до светлокремав цвят и веднага се разрежда пръво със студен, а  след това с горещ бульон, като непрекъснато се бърка с тел, за да не се образуват бучици. Бульонът се прибавя, докато се получи гъст сос, който се вари няколко минути и се отстранява от огъня. Жълтъкът се разбива с прясно мляко и лимоновия сок, прибавя се по желание 1 с. л. сметана. Готовият сос се застойва с яйчно-млечната смес и се оставя отново да заври. След като заври, се отстранява от огъня. Месото се обезкостява и при поднасяне се поставя в чинията и се залива със соса.

Как го направихме ние:

Сварихме го както е описано в рецептата. Добавих грис след като всичко омекна и варих до омекване на гриса. Направих варена застройка от цяло яйце и кисело мляко, която добавих към останалото. Още веднъж ще подчертая, че лимонът е много важен, ако млякото не е достатъчно кисело. Маслото го пропуснах, защото пилето беше с кожа, а млякото - домашно и мазничко.

неделя, 25 септември 2011 г.

Септември си отиде, Коледа иде

Време е да съчиним писмо до дядо Коледа.

От миналогодишната темичка в БГ-мамма извадих три адреса, от които може да получите безплатен отговор от добрия старец. Ще цитирам съвета на Жълтия ламтурник: "Пътят до Северният полюс е дълъг, а дядо Коледа е зает човек.  Така че най-добре го напишете в началото на ноември."  Някои майки казват септември.

1. От Български пощи:

До дядо Коледа
Северния полюс

Майките коментираха, че писмото стига до добрия старец и без марка, но за по сигурно лепнете. Не във всеки град пощенските служители взимат присърце задачката и може да останете неприятно изненадани. Писмото може да се напише началото на ноември, отговорът пристига малко преди Коледа. На някои майки им направило впечатление, че българският дядо Коледа прави намеци за кризата и как няма много парички, та децата да не очакват скъпи подаръци. Прочетох оригиналното писмо, не ми направи лошо впечатление.

2. От немския дядо Коледа:


Ако се напише на български писмото, отговорът също е на български. Адресът на плика - на латиница, както го виждате:  

Weihnachtsmann
Weihnachtsposttfiliale
16798 Himmelpfort

Deutschland

Много симпатичен отговор и подарък картички за приятелите на детето. Най-добрият урок за смисъла на Коледа - да помислим и за другите.


3. От оригиналния дядо Коледа във Финландия:

Santa Claus' Main Post Office
Arctic Circle
96930 Rovaniemi
Finland

Аз писах на него, отговаря на езика, на който му пишеш. Дядо Коледа е полиглот! Моето писмо беше на английски и това, което получихме макар и с огромно закъснение (чак на 11 май Хо-хо-хо!) е много сполучлив отговор. Перфектно е за упражняване на чужд език. Простете, но съм професионално деформирана.

Хайде подострете цветните моливчета и драснете по някой ред на добрия старец. И не забравяйте, че най-сигурният знак, че дядото е получил писмото е съответният подарък под елхата. Малка цена, за да има детето наистина вълшебна Коледа. ;)

А за по-модерно настроените ето едно видео с поздрав от дядо Коледа: http://www.az-deteto.bg/pozdrav-ot-dyado-koleda/video_view.html

Ето една камара електронни начини да се свържете с него на същия сайт: http://www.az-deteto.bg/vsitchko-za-koleda/5003/view.html

Кръщене

Голямо удоволствие е да получиш покана за кръщене на детенце! Аз имам двама кръщелника: момченце, което не съм виждала от години и моя близка приятелка. И двамата са ми много скъпи, но те останаха в София, а ние се преместихме в южна България... Въпреки разстоянието не спирам да мисля за тях и да им желая най-доброто, защото връзката между кръстник и кръщелник е до живот, независимо от възрастта на кръщелника. По-долу съм използвала думата "детенце", за да не повтарям кръщелник през два реда, но същите неща важат и за възрастните, които се кръщават.

Практичната страна на нещата.

За свето Кръщение са нужни:

1. Голяма свещ от 4 лв. Може да си купите и ритуална от тези, украсени  с панделки като сватбените. Това придава повече празничност! Питайте изрично в църквата дали ще ви разрешат да я ползвате обаче. Държи се от кръстника през време на цялото тържество. След това се пази от кръщелника, хубаво е да се припалва за празници.

2. Китка. С нея отецът ще поръси детето след кръщението. Може да се направи от чемшир, босилек или здравец и каквито цветя предпочитате, но да е здраво вързано и да не се ронят венчелистчета. (Тук съпругът ми се включва с любопитен факт: В Русия на местата, където е много студено, използват за тази цел специална чиста четка с дълъг косъм.) Трябва да внимаваме да не изхвърлим китката на боклука. Редно е да се изгори. Ако нямаме възможност да го направим, можем да я занесем в църквата след като изсъхне и дойде време да се разделим с нея.

4. Олио.  Може и зехтин. От него се сипва се  във водата, където ще се кръщава детето.

3. Сапунче. С него свещеникът ще измие ръцете си след края на тайнството.

4. Кърпи - 2 бр. Едната остава за свещеника. С нея избърсва ръцете си след като ги е измил. Другата е за кръщелника. След като подсушите детето по кърпата ще останат следи от светото миро. Тази кърпа трябва внимателно да се изплакне и първата вода да се хвърли на чисто място, например, някъде, където растат цветя. Важно е да не е място, където ходят животни. Най-добре в течаща вод,а като река.

5. Нови бели или светли дрехи.  След като детето излезе от купела се подсушава и облича в тях. Те са символ на чистота на душата му, то е измито, изчистено от първородния грях.

6. Кръстче. Няма ограничения за материала, от който е изработено - злато, сребро, дърво... Важното е да е православно кръстче. Детето ще го носи всеки ден от момента на излизането му от купела. Ако става въпрос за съвсем малко бебенце, кръстчето може да се пришие към възглавничката му, за да не му убива. Знам за случай на кръщение на дете от брак на християнка и мюсюлманин. Майката се притеснявала да сложи кръстчето открито на детето, за да няма проблеми със съпруга и попитала дали може то да носи сърчице или Богородичка. Отговорът на свещеника бил, че е най-добре кръстчето да бъде пришито в дрешка.

7. Акт за раждане на кръщелника.  Въз основа на него ще се издаде кръщелното свидетелство.

8. Кръщелно свидетелство на кръстника. Кого ще изберете за кръстник си е въпрос на личен избор. И все пак имайте предвид следното:
1. Хубаво е това да е вярващ човек, който ще се моли за детето.
2. Трябва да се взимат под внимание забраните за встъпване в брак с лице, с което сме свързани чрез свето кръщение. Има случай на годеници, които си стават един на друг кръстници. В църковното календарче е посочена и забраната да встъпва в брак на кръстника на детето с родителя на детето, защото кръстникът е духовен родител на детето. Не бихте се оженили за родната си сестра, нали?
3. Трябва да е възрастен човек, който поне може да чете. По време на светото тайнство кръстникът изповядва Символа на вярата вместо кръщелника, ако е дете. Напоследък има мода кръстници да стават малки 4-5 годишни деца. По канон това е забранено и е жалко, че се допуска изобщо.

9. Подарък за кръщелника. Това е най-сладката част, за която няма нужда да подсещаме. Разбира се, той не е задължителен, но е толкова приятен!

Често задавани въпроси:

Трябва ли родителите да са кръстени? 

Не.

Кое да купи кръстникът и кое кръщелникът?

Това е нещо, което може свободно да уточните помежду си. Няма специално изискване, но обикновено кръстникът, поласкан от честта да бъде поканен за възприемник на детето, поема ангажимент за всичко.

Защо ми казаха да занеса и други неща, а на моята приятелка не са ги искали?

Може да ви подсетят да занесете питка, вино, мед или бонбони за почерпка. Обърнете внимание дали се спазва пост в определения за кръщение ден и се постарайте почерпката да е постна, ако е нужно. Дори да ви помолят да оставите бутилка червено вино или олио за църквата, не съжалявайте. Свещеникът няма да си пържи мекички с тях, а ще ги остави за кандилата. Виното е нужно за причастие. Приемето го като дарение за храма и се радвайте, Бог вижда и отбелязва и най-малкия добър жест.

След кръщенето.

Кръщелникът е вече член на църквата. Името му може да бъде записвано за молитва: света Литургия или водосвет, канон, акатист... Другото важно нещо е, че може да присъства на цялата служба и главно да се причастява. Всеки родител иска детето му да е здраво, послушно и да расте разумно и добро, за да върви към добро. Ако родителите го водят за причастие в църквата, сам Бог тайнствено ще им помага в усилията да го възпитат правилно. Ако решите да причастите детето е хубаво да се поинтересувате дали в дадената църква имат обичай да причастяват деца и предварително да поговорите със свещеник дали той има изисквания към детето, неща, които то да направи или да не прави преди причастие. Много зависи от възрастта на детето и личната преценка на свещеника. Изберете църква, където често причастяват деца. Обикновено на такова място не са твърде строги в изискванията и имат опит, познават тънкостите в причастяването на деца, дори бебенца. В София знам две такива църкви от опит: Успение Богородично и Св Йоан Кръстител в Обеля, и Св ап Петър и Павел в Разсадника. С радост ще актуализирам списъка при първа възможност, защото вярвам, че има и други.

Една много хубава статия по въпроса: http://www.moetodete.bg/roditeli/p3_1298_0.html

А какво да предложите на гостите по време на пост? Прегледайте рецептите на бразилка! Тук.

135 псалом

135 псалом в изпълнение на монасите от Симонопетра в Света гора. Звънтенето, което се чува като фон, е от кадилница.

Под клипчето в ютюб може да се намери интересна информация. Ето тук за владеещите английски: http://www.youtube.com/watch?v=oPmrdmcTzoo

Неделя сутрин

Влизаме в църквата. Дори не успяваме да пресъздадем шегата "с миром изидем, а ний идем"... Влизаме посред проповедта, а вътре отецът говори на една баба, една жена, певеца и свещарката. Хубава проповед, разяснява днешното евангелие с прости думи, а влиза право в сърцето и те кара да се замислиш и да искаш да се промениш.

Излизаме, а в подножието на камбанарията диня, че и плод дала. Казват, че е саморасляк. Откъсваме я. Срам, не срам, си взимаме по едно парченце за благословение. Отецът излиза от олтара:

- Не ви ли е неудобно да ме черпите с моята диня? - отвръща на поканата ни. - Я! Тя е нов сорт, албинос.

И все още е неделя сутрин.

събота, 24 септември 2011 г.

Зайчето Папунчо се завръща

Тази вечер, разговор между баща и син за приспиване:

- Зайчето Папунчо тръгна да се жени. Тото, знаеш ли какво е "да се жени"?

- Няма го!

- Добре. Срещнал кума Лиса, а тя му предлага: "Папунчо, аз ще ти стана жена," а той отговаря: "Лисо, тц, много ти е рунтава опашката, ще ме гъделичкаш." Тръгнал си Папунчо, след малко среща баба Меца и тя се научила: "Папунчук, дай да ти стана аз жена." "Оф, бабо Мецо, много ти е тежичка лапата. Ще се врътнеш и ще ме забършеш една и до там ще е."

Тонката послуша малко и се обърна, гушна си палячото Гушкаланчо и заспа. Беше уморен и не му се слушаше за Папунчовите невести.

The End.

Зайчето Папунчо 1
Зайчето Папунчо 3
Зайчето Папунчо 4

Малката Дорит

Няма да крия, очарована съм от телевизионните адаптации на класически произведения от английската литература. Някои ми харесват повече от други. Както вече имах възможност да кажа предпочитам филмите със силни женски персонажи. Може би главната героиня в този роман на Дикенс е твърде перфектна, за да е истинска, а може би на нейния фон изпъкват по-ярко всички мои недостатъци. Все пак е хубаво да имаш идеал, към който да се стремиш, или поне да се надяваш някой ден да се докоснеш до живота на такъв човек.


Не липсват и другите ми любими елементи: задължителният щастлив край, ярките дикенсови персонажи, наказанието за злодеите. Когато ги има тези неща в едно произведение, си отдъхвам облекчено. Няма нужда много, много да си напъвам мозъка, нещата са спретнати и ясни. Наситено е с неочаквани обрати, така че да не заспи съвсем човек преди да е изгледал всички 14 епизода. Нали знаете, че Дикенс е отпечатвал книгите си на части, които са излизали всеки месец. Трябвало е да държи читателите в напрежение, така че да си осигури публика и доходи след четири седмици. ;)

Имаше какво още да се научи за някои от второстепенните персонажи, някак набързо се отървахме от тях към края, но за мой срам не съм чела оригинала, така че може това да е грешка на Би Би Си. Изобщо за мен краят стоеше малко като сдъвкан и изплют, но цялостното впечатление е много положително!

И понеже става дума за филма, не само за сюжета, не мога да не обърна внимание на кинематографията. Мисля, че клипчето е достатъчно, за да се убедите, че режисьорът има страхотни попадения.

Продължава  тук: http://hristianche.blogspot.com/2011/12/blog-post_4400.html

За свето причастие, ст. Варсануфий Оптински

Наша приятелка вече започна страничка с цитати от светите отци. Целта не е да я дублираме. Тук ще събираме само цитати, свързани с възпитанието и живота в семейството.

"Вчера служих литургия в храма. Много деца се причастиха, всички пристъпват спокойно, вижда се, че се съединяват с Христа. (курсивът мой - бел. ав.) Внезапно донасят момиченце на две годинки и половина. То силно закрещя, после, като освободи крачето, ритна потира. Аз изтръпнах. Та нали Светите Дарове можеха да се излеят на пода!"

из "ДУХОВНО НАСЛЕДИЕ, Беседи на преподобния старец Варсануфий Оптински с негови духовни чеда", изд. Зограф, 2005, стр. 229


сряда, 21 септември 2011 г.

Зайчето Папунчо

Автор е съпругът ми:

Днес ме срещна зайчето Папунчо и се оплака, че са го изгонили от фабриката за моркови.

- Защо така, бе, чичовото? Какво е станало?

- Ами, аз ям морковите и началникът ме видя, скара ми се и ме изгони.

- Няма да ги ядеш, чичовото, какво да ти кажа. Сега ще трябва да си намериш друга работа.

(пауза)

Вървя си днес и гледам в далечината някой скача. Гледам пак - зайчето Папунчо приближава. Скача и ушите му стърчат нагоре.

- Какво има, Папунчо. Защо скачаш?

- Една бълха ме е полазила. Скачам, че да я изтръскам, а след това се ослушвам дали е паднала, че да избягам надалеч от нея.

Това е съкратен вариант по спомен. Следващият път ще записвам с диктофон!
На мен лично много ми допадат. За страничния зрител може би са твърде постни, наивни или натуралистични. Аз обаче се умилявам.

Зайчето Папунчо 2
Зайчето Папунчо 3
Зайчето Папунчо 4

За свещите


Защо палим свещи?

Това е обичай останал от времето, когато не е имало електричество и за осветление са използвани свещи и кандила. От там идва и думата „полилей” не я бъркайте с „полЮлей”. Като дете бях убедена, че няма друг правопис и идва от това, че абажурите се олюляваха, когато баща ми ги закачи с глава. В действителност е поли елей (гр. ез): „много кандила”.

Да не забравяме, че тварната светлината е символ на Христовата светлина. Господ Иисус Христос е светлината на света, топлината на света, затова и толкова се радваме всяка година на благодатния огън от Йерусалим и с радост занясаме вкъщи от него с пламъчето на свещичката.

Защо църковна свещ?

Някои хора смятат, че не е проблем да си внесат свещ, купена по евтино от някой уличен продавач. Целта на запалената свещ не е единствено да ни помогне да се съсредоточим в молитвата. Тя е и пожертвование. Да не се бърка с жертвоприношение! Пожертвование в смисъл, че жертваме от джоба си, за да подпомогнем храма, един вид милостиня.

Да се пазим от това да усукваме свещите, да ги притискаме, за да горят заедно.

Това е някаква нова мода, непонятна за мен. Проблемът е, че когато се обединят пламъчетата на няколко свещи, те горят по-силно и опушват повече. Рискът от пожар е съвсем реален, а след основен ремонт отнема само няколко месеца, за да станат пак черни стените. Особено е важно да пазим църквата чиста и да палим свещите само на определените свещници, когато храмът е с подновени стенописи. Сумите, които са дадени за освежаване на иконите по стените, трудно можем да си представим, а още по-трудно е за свещениците да ги съберат повторно.

Друго, което си струва да се отбележи: хубаво е свещта да погори повече, но не е задължително, а и е невъзможно да изгори до край.

Надявам се с изброените по-горе неща да ви улесня в главната цел на пребиваването ни в храма, а именно молитвата, общението с Бога. Нека използваме тези моменти за самовглъбяване, а не за излишна суетня. Да се държим, така че молитвата ни да бъде чута. Спомнете си за митаря и фарисея.

Продължава тук.

понеделник, 19 септември 2011 г.

Да разлаеш кучетата

Имаше такъв гениален холивудски филм преди време. Общо взето същата тактика прилагаме с таткото за нощните истерии на нашия бати.

Това било широко разпространено състояние,  което е повод да си  отдъхнем - не сме сами в борбата. Когато детето се превъзбуди през деня и не е спало следобед, се случва да се събуди между 23 и 3 часа и да реве със затворени очи, рита. Чели разни съфорумки из нета, че това се нарича Night terrors. Друго си е да си има научно название пищенето на детето, по-тежко звучи. ;) В общи линии детето преживява нещо и понеже от д-р Спок знам, че понеже родителят  е голям и респектиращ, детето не си излива гнева върху него, а го прехвърля върху нещо, от което уж се бои. Същото е и с майката, която не може да си признае, че и иде да го остави да хленчи и да излезе на кафе. Просто почва да се бои от болести и да го брани всячески.

Та на сутринта след едно такова нощно пищене, питам нашия човек защо е плакал. Пък той само повтаря като папагал: "Тото пачка." Викам: "Да не те е страх от кучето?" И той се хвана за това куче дето го било уплашило: "Едно малко кутенте. Тото упаши се."

Следващият път като ревна пак, го попитах дали пак кучето е дошло и той каза да. От тогава животът ни се улесни. Детето почва да плаче, а ние с баща му влизаме в ролята на силния и викаме: "Чиба, бягай куче!" Антоний се успокоява и си заспива. Дано се разредят и изчезнат тези пристъпи обаче. Най-вероятно са плод на съперничеството с бебето. Тази борба с ревността ще е до живот, види се...

неделя, 18 септември 2011 г.

Празници и работа

След като свърших една камара работа докато чаках детето да се наспи преди да отидем на църква, се замислих за вечния въпрос: "Щом днес е празник, мога ли да пера?"  Отговорът е простичък. Може да се върши работа стига това да не ни възпрепятства от участие в Богослужението. Много по-добре би било жената да изпере, отколкото да клюкарства със съседката, примерно.

Ако е наистина голям празник, а работата е сериозна: трябва да се положат основи на къща, примерно, не е лошо да се изчака.

Ревността между децата

Нашият батко прие болезнено появата на новото бебе. Ситуацията се утежняваше и от моето чувство за вина - изоставих го, за да родя, отбих го след като излязох от болницата с новото бебе, не можех да му отделя същото внимание като преди. Имаше няколко неща, които помогнаха да се справим с трудностите, сега положението е по-поносимо, затова споделям с вас хитринките.

1. Бебето не е само на мама. Това е "нашето" бебе, "твоето братче/сестриче". Хубаво е децата да правят колкото може повече неща заедно. Аз съм ги преобличала заедно, приспивала заедно (задача с повишена трудност - обикновено спят в отделни стаи с по един родител), скоро бебето ще започне да сяда и тогава ще ги къпя заедно, вече играят заедно и се хранят заедно. Ако няма възможност да се изкъпят заедно, психолозите съветват да се даде предимство на голямото дете и да го оставим само да излезе от банята, а не да го пришпорваме с думите. "Сега е време бебето да се изкъпе." Все едно му казваме, че бебето е по-важно.

Никога не казвам: "Не пипай това е на бебето."

Ако има подарък за бебето, а на баткото не са донесли, връчвам го на баткото. Ако се радват на бебето, насочвам вниманието към баткото.

2. Баткото/каката трябва да се обсипват с внимание. В идеалния случай ще има някой възрастен, който е неотлъчно до детето. Самото дете като защитна реакция избягва мама, защото гледката на бебето в ръцете й го травмира. Синът ми често казва, когато ми е сърдит: "Мама, бегай при бебето!"

Ако детето посещава детска градина или ясла, времето, което трябва да му се отдели се скъсява значително, тогава нямаме извинение да седим пред телевизора или компютъра вместо да играем с детето. Трябва да се прецизира времето, когато ще тръгне баткото на ясла, но това си го знаете. Аз лично не одобрявам по-голямото дете да ходи на ясла или градина, когато има малко бебче вкъщи - много се боледува и повече ще си е вкъщи и болно, отколкото в детското заведение. Понякога няма друг начин, разбира се.

3. По-голямото дете трябва да бъде заето. Разбира се, невъзможно е непрекъснато да се занимаваме с по-голямото дете, не мисля, че му е и полезно. Нужно е да имаме списък със занимания, които детето обича, за да може да остава и само, погълнато от нещо интересно. Ето нашия списък:

А. Храна. Това ангажира и ръцете и устата. Детето е седнало и си осигурявате пълно спокойствие. Идеално за хранене на бебето, ако кърмите. Ако храните с шише, голямото дете може да държи шишето.

Б. Рисуване. Моливи, четка и боички (аз използвам такива за великденски яйца, защото сме на 2 г) може и върху вестник, тебешир за вън или на черна дъска, бяла дъска, аквадудъл.

В. Строител. Нашият е с колелца и можем да правим влакчета до безкрай. Никога не ни омръзват.

Г. Пързалка. За около 40 лв може да се вземе здрава минипързалка за вкъщи. Особено удобно за зимните месеци. Освен да се пързаля то самото, детето може да пуска колички и играчки по нея.

Д. Лабиринт от кашони. Не съм го изпробвала лично. Тази зима ще се пробваме. По отзиви на други майки разбирам, че децата го намират забавно.

Е. Къщичка. Може да се купи готова, може да се направи от сгъваемо бебешко легълце или столове с чаршаф или одеало отгоре.

Ж. Филмче, приказка за слушане. Старая се да го избягвам като средство за развлечение, но за приспиване на бебето е идеално.

З. Пластелин. Малките не могат да правят фигурки сами, но им дайте трапезен нож, койно не може да ги пореже. Зъбците на нашите не са остри и са идеални. Давам му и формички за сладки, които пълни с пластелин.

И. Игри с вода. Достатъчен е леген с вода в банята и всякакви гъби, чашки, играчки.

Й. Кубчета. С картинки - тип пъзел, пластмасови с букви и животни, дървени блокчета в различна форма...

К. Кегелбан.  Може да се играе вкъщи и може да служи като отдушник за натрупалия се гняв.

Л. Боб, леща, ориз вместо пясък.

В тази връзка да вметна: не допускайте и не изисквайте детето да потиска негативните си емоции, защото според д-р Додсън това неминуемо води до потискане и на положителните. Не бива да изискваме баткото да обича бебето, ще държим само на това да не се стига до физическа саморазправа, нека да излее чувствата си в думи, нека не го караме да се чувства виновно, че не обича бебето, или да му внушаваме, че го обича, когато това не е така. В резултат зад гърба ни бебето ще яде бой.

4. Мнимо пренебрегване на бебето. Помагат обидни епитети като пикльо, ревльо, дрисльо, дребосък.

Ако поиска да го гушна, оставям бебето. Ако бебето е в люлката и баткото иска там, вадя бебето и му предоставям люлката. Това скоро след раждането, придружено от прояви на нежност и обяснения, че не предпочитам бебето пред него. Плавно, но твърдо променям тактиката, така че баткото да почне да изчаква бебето. Много обяснявам и му давам време да свикне. Все пак не отглеждам егоист.

И задължително, задължително търся начин да остана насаме с всяко от децата и да съм негова на 100% поне за 10 - 15 минутки на ден.

Като станат по-големи при спорове и караници междутях планът е да не взимам страна, а да наказвам и двамата в различни стаи. Или както казваше една приятелка: "Като деца, ако се скараме, баща ни удари по един шамар на всяка без да ни изслушва и ние в мъката си се обединим."

За гърнето

Този текст не е за хора със слаби нерви. ;) Когато съпругът ми разбра каква ще е темата на новото попълнение в блога, не можа да повярва. Какво да се направи като приучаването към гърнето и акането изобщо са важна част от грижите за бебето и детето.

Психолозите казват, че има риск детето да започне да се стиска, ако ни види да изхърляме акото - произведение, с което то основателно се гордее, нали го хвалим старателно за този подарък. Затова измислих една приказка, която разказвам на Антоний всеки път при този ритуал. Той вече е голям и не мога да кажа дали би дало резултат при по-малко дете. Като беше мъничък, му давах той да пусне водата. Мисля, че това му създаваше чувство за контрол.

Сега му казвам, че ще пратим акото при рибките в морето. Първо то ще се отбие в пречиствателната станция да се подготви за срещата с тях  и после по едни специални тръбички ще се отправи към морето, където ще стане приятел на рибките.

От нашия кум знаем, че това наистина е така. По този начин хем успокояваме детето, хем му помагаме да научи нещо ново. А ако историята ви е гнусна, имате повод да проучите въпроса с пречистването на канализационните води и да споделите опит. Интересно дали е едно и също навсякъде по света.

Е, това е от мен по д-р Спок, д-р Додсън и сведения от моя кум. Последният източник подозрително напомня на агенция ЕЖК(една жена каза). :)

петък, 16 септември 2011 г.

Дивна Любойевич

Дълго се колебах кое клипче на тази певица да кача. Дали да е с руски напев, дали да е източен, дали да е нещо популярно, кои икони в клипчето са по-хубави... Надникнете в Ю тюб - има още много и всичките се прелестни!

Разум и чувства




За този филм ми е трудно да говоря по разум.

Мога да кажа, че много харесвам героинята на Ема Томпсън, която й приляга като ръкавичка. Дали защото актрисата играе във филм по свой сценарий, или защото правя връзка с друга нейна героиня - тази от "Наистина любов." Мъжество, сила на характера, пълно себеотрицание: и разумът и чувствата ми реагират бурно при такива черти на характера у филмова героиня.

Повечето филми по Джейн Остин, когато са качествено направени, се превръщат в полудетективски роман за зрителките, които се сблъскват с тях за пръв път. Непрекъснато си задаваш въпроса: "Коя за кого ще се омъжи?" И отговорът обикновено крие изненади. Но да не принизяваме филм по Остин до сапунка или типичен романтичен филм с хепиенд. Въпреки че в наши дни дидактиката не е на мода, обичам да си отдъхна облекчено на финала след като злодеите са си получили заслуженото, а добрите, доблесни герои, хора на честта са възнаградени подобаващо.

А като говоря само за чувствата, ще допълня, че с удоволствие натиснах бутона Play веднага след края на филма, за да се насладя отново на Алън Уикман. Това превъплъщение в полковник Брандън е приятен контраст с отрицателните му роли. Трудно ми е да проумея, че става въпрос за един и същи актьор. Само човек, притежаващ истинско майсторство може с такава лекота да пресъздава злодеи и мъже с нежни сърца.

Хуморът не е така силно застъпен, както в "Гордост и предразсъдъци," но и в това отношение филмът има своите достойнства. Има приятни изненади сред по-второстепенните роли, възможност да си поемем дъх.

Е, сега вече в никакъв случай не може да гледате филма. Не и докато не забравите това, което току що прочетохте. Успях да ви разваля първото впечатление...

Ето филма в IMDB

Официалният трейлър:



А тук може да се гледа на части в you tube.

сряда, 14 септември 2011 г.

За иконите

Преди години мой приятел ми донесе за спомен от Истанбул едно око, което каза, че се наричало "окото на Аллах." Тогавашната ми съквартирантка остроумно констатира, че това око е много зорко - нали няма клепачи. Сложих го на стената от уважение към момчето, което ми го подари и забравих за него. Много хора си купуват с радост такива очета, някои ги слагат на червено конче и вярват, че така ще се предпазят от уроки, от нещастия. За съжаление подобно отношение забелязвам и към иконки и броенички. Купуваме си иконка и я слагаме в джоба да ни пази. Разбира се, всички си спомняме за моряка, който беше спасен от икона на Св. Николай Мирликийски. Има множество такива примери, за които не сме и чули. Наистина иконите помагат, но не сами по себе си, те не са магически предмет, а чудотворен. И чудото се извършва от светията, изобразен на тях.

Често сравняват иконите със снимка на любим човек. Ако сме разделени, стига ни да погледнем снимката, за да сме заедно с човека. По същия начин иконите в дома, в църквата, в джоба, ако щете, са връзка с един друг свят, напомняне, че когато влизаме в храма ставаме част от една по-голяма църква, че ангелите и светиите невидимо пеят на Бога заедно с певеца или хора. И както с копнеж целуваме снимката на любимата или детето си, когато не са с нас, а жадуваме да им се порадваме, така целуваме и иконите. Покланяме им се, за да проявим преклонението си към подвига на светията, да изразим своето смирение пред тяхното величие. По същия начин почително се държим в присъствието на началника си, на някой творец, чиито стихове или картини са ни докоснали и променили. Прекръстваме се, защото изразяваме почитта си към тях в името на Христа, нали сам Бог е просиял в добрите им дела, те са светии, защото са успели във висша степен да се уподобят на Господа с Негова помощ, да станат святи, както е свят и Небесният наш Отец.

Как изглежда това отстрани? Покланяме се, може да допрем ръката си в пода, за да изразим по-голямо благоговение. Прекръстваме се. Накрая целуваме иконата и при изправянето си пак се прекръстваме. Ако искаме да се помолим по-дълго време, е редно да застанем по-встрани, в случай, че има опашка, за да не пречим да останалите хора да се поклонят на свой ред. Това особено важи в случаите, когато специално ни е "дошла на гости" някоя чудотворна икона, но и в ежедневието е хубаво да внимаваме да не правим нещата прекалено показно, пък и да не дразним другите с действията си. Това ще обезсмисли молитвата ни. Особено трябва да се пазим от разни полумагически ритуали с докосване на иконите и други подобни. Не е задължително да извършим всички гореописани действия. Понякога не е удобно да се целуне иконата, която е поставена на високо. Често в такъв случай "в подножието" на голямата икона от иконостаса е поставена по-мъничка иконка на същия светия. Тя се нарича "целувателна" и името й обяснява предназначението й.

Има кратки молитви, които са подходящи при целуване на иконите. "Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй мен грешния!", "Пресветая Богородице, спаси нас!", "Свети преподобни Иоане рилски чудотворче, моли Бога за нас!" Разбира се може да се помолим и със свои думи. В крайна сметка Бог гледа на сърце, не на лице и за Него няколко простичко казани, искрени неща, ще струват повече от изпълняването на чисти формалности. Накрая е хубаво да завършим с думите: "Да бъде както ти искаш, а не както аз." Изобщо, ако свикнем да си казваме тези думички, бързо ще открием колко лесен става животът с тях, когато са казани от сърце.

Темата е обширна. Това беше с няколко щриха като за начинаещи. Надявам се скоро да имам възможност да се върна на темата за иконите, защото има още много интересни неща, които да се кажат по въпроса. Ето една книга в оригинал на руски. А тук може да се поръча онлайн в превод на български.

Сладолед от банани

По случай днешния Кръстовден, Ви предлагаме една сладка строгопостна рецепта.

Необходими продукти и подръчни средства:

3-4 банана
фризер или камера на хладилник
блендер или пасатор

Начин на приготвяне:
Бананите се нарязват на дължина и се слагат да се замразят. Когато са готови, се начупват на парченца и се поставят в блендера или кухненския робот. Ако нямате такъв и ще използвате пасатор, обърнете реда: първо пасирайте бананите и тогава ги замразете. Получава се консистенция на крем-сладолед. Може да се добавя какао, сироп, сладко, мента, ядки, листенца пресен босилек...

Свършва бързо.

събота, 10 септември 2011 г.

Къпане с душ

Поредното нещо, от което се страхуваме е струята на душа. Дядото на нашия бати откри начин да се справи с него. Предлагам ви диалога между дядо и внук:

- Пайи, пайи!
- Не пари, гъделичка!
- Хихи! Гъдейичка! Хихи!

четвъртък, 8 септември 2011 г.

Страховете

На две места попаднах на този съвет, приложих и одобрих. Детето на двегодишна възраст трябва да се справя с много неща, от което трупа напрежение. Препоръката на специалистите е да му се разказват приказки. Такива, в които то е главният герои или пък герой е някое животинче, което изпитва същите затруднения като него. Понеже синът ни се будеше с писъци, които свързахме с нощното напишкване една вечер му разказах за зайчето Папунчо, което го срещнало на място, където детето е имало контакт с живи зайчета и му е казало, че мама ще го обича дори да се напишква и че когато порасне още мъничко, проблемът с напишкването ще изчезне. Детето се успокои и спа нормално. От тогава Папунчо е чест гост у нас. Използвам времето за приспиване, за да му разказвам много неща за света около нас. Как зайчето Папунчо живее в дупка и кои други животни живеят в дупка. От къртиците минаваме на други животни, които са слепи, общо взето като игра на асоциации с много нови и интересни неща, които детето усвоява неусетно.

Нещо като предисловие

 
Posted by Picasa
Въведение Богородично

Когато един православен сяда да яде в закусвалня, той няма демонстративно да вдигне ръка и да се прекръсти преди хранене, а на ум ще каже само: "В името на Отца и Сина и Светия Дух. Амин!" Няма да започне да се храни без молитва, но ще запази това в тайна. Имах колебания дали да направя публично достояние такава важна част от живота си като преживяванията на нашето семейство, свързани с вярата. Надявам се, че с този блог ще съм от полза на хората, които като нас не са възпитани от вярващи, църковни родители и сами търсят пътя да дадат най-доброто на децата си.

Православните родители не са по-различни от всички останали. Те се вълнуват от това децата им да са нахранени, облечени, образовани, възпитани, щастливи, успели, но всичко това може да стъпи само на здравата основа на живата връзка с Бога.

Може да се каже, че това преди всичко е сайт за родителство и след това за религия. Без да омаловажавам ролята на второто за успеха на първото.

Засега спирам до тук. На първо време ще предложа повечко връзки към други блогове и сайтове, а по-натък, ще видим как ще потръгнат нещата. Надявам се да дам и свой принос.
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...